Пете, Слънце, благодаря ви от сърце! 
Наистина вече се чувствам много по-спокойна и уверена в грижите за бебка, радвам се, че успявам да предам тези чувства и на тези от вас, на които им предстои това щастие (Слънчице, пожелавам ти го най-искрено ) . 

Ние вчера бяхме на мерки и теглилки. Резултатите:
Точно за един месец сме наддали с 850 гр и вече сме 5850 гр.
По отношение на ръста обаче нещата този път са по-скромни - Малена е пораснала само с 2 см този път и вече е 61 см. Аз останах малко изненадана, защото предния път беше пораснала с 6 см  , ама то не може всеки път по-толкова, къде ще му излезе краят иначе  Пък и точно тогава бяхме преживели скок в растежа, а скоро не ни се е случвало подобно нещо.

Вчера трябваше да ни слагат и първия Петаксим, ама нещо се бях объркала с датите и затова ще ходим днес. Малко се притеснявам от странични реакции, чудя се, дали да не й дам превантивно Панадол.
С коликите положението пак не е розово , вече се убедих, че каквото й да давам то помага само при по-леките пристъпи. Като я хване силен пристъп и направо е неспасяемо положението  , така се мъчи милото ми детенце, направо такива нечовешки писъци издава, че може да ти пукне тъпанчетата, щом и аз пак започнах да плача с нея, смятайте колко е зле. Щом и сешоарът взе да не помага . Вчера лекарката като я преглежда и преслуша и коремчето и потвърди, че детето има още колики. А аз така се бях зарадвала, че се поуспокоиха нещата
А уж казват, че като го хванели детето по-рано коликите и по-рано изчезвали, ама няма такова нещо. Дано поне до края на третия месец отшумят.

Стаси, аз наистина не съм разказала за раждането, вече срам мен хвана, че 2 месеца минаха  ,  мислех, че на никой няма да му се чете вече нещо толкова неактуално, но ще си пусна разказчето до утре най-късно, ама е много дълго, да не кажете, че не съм ви предупредила. 

Вече започнах от време на време да изкарвам Малена от количката по време на разходките и определено й е много интересно и само оглежда наоколо с интерес. Ходихме и до конната база и с такъв интерес разглеждаше конете. Нямам търпение да порастне и да я качвам на понито да я разхожда. 
А ето сега една снимка от фотосесията ни "Есенни листа"

Нали имаме коса и аз много искам да й слагам разни "джиджавки" по косата, ама не ги търпи нещо, върти главата й успява да ги махне, едва успях една снимка да й направя. Затова ще си ходим с пънкарската прическа засега 

Криси,много е порастнала бебка и на снимката как гледа в апарата като за снимка.Нормално е първия месец да дръпне силно на см.,но не очаквай пак така.По 1-2 на месец е нормално,че иначе на годинка ще трябва да е метър и тридесет-представяш ли си.
Ох тези колики голяма мъка са и за бебе и за мама,ама какво да се прави.Ама то е така за да не губиш тренинг,че като спрат почват зъбите.Шегувам се разбира се-ще минат,но ти трябва много търпение и здрави нерви.
Нагушкай буболинка от мен.

Пу, пу, пу... красавица голяма

Лелеее....
Твоето съкровище Кикси расте и хубавее със секунди!
Ама каква е сладуранка малката принцеска !Пу,пу!Много сте хубави!

Ехееее - то дойде гъбеното време и това дете почна и то с гъбките да расте. Сладурани

Страхотна е, толкова е фотогеничка и така гледа във фотоапарата! Много сте сладки, а пък за джвъчките има време, ще видиш като стане на две-три годинки как сама ще се конти пред огледалото. Моята племеница така прави....

Kiksi, красавица ти е дъщеричката и вярно, че е пораснала - но то на нея и без това каква й е работата - да си расте. 
Надявам се да отминат леко стомашните неразположения.

Kiksi мила, много е сладичка Маленка  и колко много е пораснала... на нея за постигнатите резултати! И дано скоро отшумят тези колики, те направо ви побъркаха 
Страхотни снимки, да я нацелуваш красавицата 

Страхотна сладурана е Малена!  И какви мерки само 
При нас нямаше никакви странични ефекти от Пентаксима. Мисля, че няма смисъл да даваш превантивно каквото и да било. Ако има някаква реакция то ще е по-скоро като неспокойствие, по-често сукане и плач.

Благодаря ви, момичета, за милите думи! 
Кали, ти се шегуваш, ама да ти кажа аз съвсем сериозно съм си мислила да не вземе да стане така, че докато минат коликите, да ни почнат и зъбите  , ама нищо тъкмо ще имам тренинг. 
Тъкмо се бях зарадвала, че комбинацията от Био Гайя и тези американските капки Миликон помага и то пак се влоши положението, както вече ви се оплаках. Ама тя наистина помага, само че се оказа, че аз сама съм си била виновна този път. Уж внимавам какво ям и примерно не ям зеле, нали е от забранените храни, ама изведнъж се усетих, че няколко поредни дни хубаво си хапнах манджа с кисело зеле, без да се усетя, че и киселото зеле също е зеле. Иначе прясно не ям. Проявих се като голяма бяла птица този път.  Откакто спрях и с киселото зеле, се успокоиха нещата, дано така да се задържи положението.

Цитат на: StAsSi в 18.11.2009 20:31

Аз сега прегледах темата назад и какво да видя - няма разказче от болницата и раждането  . Тъкмо си помислих, че аз нещо съм изтървала, а то...няма....Криси, бебка е вече на два месеца....А няма нищо разказано за раждането още  . Като имаш време драсни ред, два, да знаем как точно стават тия работи 

Стаси, то срам, не срам, ще си пусна разказчето, нищо, че мина толкова време  , най-накрая го довърших. Ама ако си мислиш, че с ред-два, ще ти се размине, няма такова нещо  , аз тези кратките писания не ги умея, пък и нали съм си Мара Подробната 
Почвам го в нов пост, на който не му се чете нещо толкова дълго и вече станало не особено актуално,, може да го пропусне, няма да ви се разсърдя  А на, който му се чете, му благодаря, че е отделил време за това.  И дано не уплаша някой, без да искам - не е чак толкова страшно, колкото изглежда отстрани.
Хайде почвам, ама да не кажете, че не съм ви предупредила после, че съм голяма писателка   

Бях ви споменала, че в началото на 9-тия месец бебката ми беше заела главично положение, но седмица по-късно се оказа, че се е обърнала седалищно и с лекарката в Сливен обсъждахме варианта, ако остане в това положение до 7-ми сепември (седмица преди термина) да планираме секцио.
Аз обаче толкова исках естествено раждане, че ми стана доста криво от перспективата за секцио. Послушахме съвета на Ел и татко й всяка вечер й говореше да се обърне и бебка, за да покаже, че го слуша още отсега отново зае главично положение 2 седмици преди термин. Радостта ми беше огромна, защото шансът за естествено раждане се възвърна.

И сега не мога да си обясня, защо толкова се бях надъхала за това естествено раждане – дали заради по-бързото възстановяване след това, дали заради самото изживяване от момента на срещата с  малкото човече, след като и двете сте извървели заедно трудния път на родилния процес, дали заради твърдото ми убеждение, че щом природата така го е измислила, значи нещата е най-логично да се случват по естествен начин.

Когато на 1-ви септември разбрахме, че беба е в главично положение се зарадвахме много с татко й и зачакахме нещата да се случат всеки момент, предвид многото приказки и прогнози, че вероятно ще се роди по-рано и няма да дочака термина – 14.09, защото имало много индикации за това (аз затова и от началото на 9-тия месец бях на „стендбай”). 
Много е тъпо, като се настроиш така, че няма да дочакаш термин и си постоянно в някакво очакване, само се вслушваш в сигналите на тялото си и най-малкият признак ти действа подвеждащо. Още повече, че аз имах доста осезаеми и чести подготвителни контракции, пробождания, придърпвания ниско долу и всякакви други признаци от сорта.

Както ви бях споменала, в тази връзка следящата бременността ми лекарка на въпросния 1-ви септември ме наплаши, че бебето върви доста напред, а колкото било по-близо до термин, вероятността ехографът да греши за гестационната възраст била по-малка. Та според нея при това положение сме вървяли към преносване, а и с тези контракции вероятността за получаване на разкритие била доста голяма и нямало какво да чакам, ами направо да влизам в болницата до няколко дни за наблюдение, защото, видите ли, раждането можело да започне всеки момент.
Понаплаших се малко от нещата, които ми спомена във връзка с преносването и замалко да я послушам, но вярвайте ми, въобще не ми се влизаше в болница, като се има предвид колко дни прекарах в такива заведения през бременността.

Мечтаех си (даже си го представях – каква наивност само ) да ме хванат контракциите или да ми изтекат водите вкъщи и да тръгнем към Сливен, както си му е редът, така да се каже, хихи. Или ако ни хване шубето – съответно в Бургас. Да, ама не. Ни чистене, ни ходене, ни либофф, нищо не помогна. А и това очакване - всеки момент да се случи нещо, допълнително изнервяше ситуацията.  Стигнахме до там, че една нощ в съня си усещам, че някой ме ръчка нещо, отварям очи и викам: „Мило, какво правиш?”, а той: „Проверявам да не ти е изтекла водата”. 

Голямо шашкане беше, затова вече решихме, че няма накъде повече да се чака, още повече след великото наплашване от страна на моята наблюдаваща лекарка, че видиш ли, работата върви към преносване и така на 9-ти септември се понесохме с огромно количество багаж към Сливен (защото не се знаеше колко време ще си откарам там, както и стана).

Приеха ме хората – мили, внимателни, изключително съм доволна от доброто отношение на персонала (с много малки изключения) в АГО на МБАЛ „Иван Селимински”- гр. Сливен (по-известна като Окръжна болница).
Лекарката, при която бях ходила на прегледи преди това и която евентуално щеше да ме изражда – завеждащата отделението д-р Михайлова, ме прегледа и каза, че съм с един сантиметър разкритие и работата скоро няма да стане , но така или иначе ще бъда под наблюдение. Първият преглед за разкритие определено беше доста болезнено изживяване, колкото и да се опитвах да се отпусна максимално, тъй като бях подготвена от разказите на някои от вас. Е, те после, тези прегледи си станаха ежедневие, ама все си беше кофти преживаване.

Жената каза, че според нея няма показания за предизвикване на раждане, след като тоновете на бебето са добре, вода – колкото искаш има, плацентата не е износена и че колкото повече седи бебето вътре – по-добре. И всеки ден имаше слушане на тонове и мерене на кръвно по три пъти, запис на тонове – по един път и два пъти мерене на температура. Определено си наблюдават пациентите хората.
Веднага след приемането ми лекарката ми назначи инжекции по три пъти на ден с бусколизин и витамин В1 с цел изглаждане шийката на матката и евентуално постигане на някакво разкритие. Е, от тези инжекции, какво става, не е истина просто. Оставете, че д...то ми стана на решето от толкова дни боцкане (добре, че участъкът е мекичък, хихи  , пък и аз по принцип нямам страх от игли, кръв, инжекции и т.н.), но ставаш като пиян – едно замаяно ти става, зрението ти се замъглява и абсурд да фокусираш нещо  , устата ти пресъхва страшно много. Е, отминават до половин-един час страничните ефекти. То поне да имаше полза от толкова дни бодене по три пъти на ден, ама не – пак ударих на камък. След няколко дни се оказа, че разкритието ми се е увеличило едва на 2 см и лекарката се видя в чудо с мен.  На другите им действат въпросните инжекции, при мен няма такива филми, що народ посрещнах и изпратих в стаята, в която бях. Великото постижение – увеличаването на разкритието с 1 см съвпадна с падането на тапата и аз се обнадеждих, че работата скоро ще стане, макар че акушерките ме предупредиха, че могат да минат дни, докато започне раждането. И се оказаха прави.

От лежането ли, от какво, даже и подготвителните контракции, които постоянно имах в 9-тия месец, изчезнаха и взех да правя обиколки по болничния коридор с надеждата и за най-малка контракцийка, сумати километри навъртях, ама няма и няма.
Викам си, детето сигурно иска да си изчака термина – 14-ти септември и се настроих, че тогава ще е. Обаче в деня преди термина, вече се молех, да изчака малко повече, защото сутринта на 13-ти септември станах с температура, след като цяла нощ се бях мятала в треска и бях повръщала, много ми беше лошо, чаках милото да ми дойде на свиждане и само си мислех как няма да имам силички да го видя – тресеше ме и цялото тяло ме болеше. Изпаднах в ужас и какво ще правя, ако раждането започне, няма да имам сили да го издържа, толкова зле ми беше, знаете как е човек като е болен и има температура. 
Изписаха ми Ефералган и на другия ден се бях поосвестила вече горе-долу, може би и на психично ниво съм активирала някакви съпротивителни сили на организма, знаейки, че раждането може да започне всеки момент и беба няма на кой друг да разчита за да се появи на бял свят.

Но денят на термина отмина и замина, а раждане така и не започна, при все че д-р Михайлова очакваше настинката ми евентуално да го провокира (често се случвало така според нея). Разкритието си стои на 2 см, контракциите хич ги няма и така. Явно на бебката хич не й се излизаше. Хем се изнервях на моменти, хем си виках, че и аз да съм, и аз няма да искам да изляза, ако знам какво ме чака, хихи. Пък и да не е зле вътре – широчка квартира (нали ми видяхте огромния корем) с централно парно отопление и денонощен рум-сървиз, хихи. 

Сега сериозно, на 16-ти септември д-р Михайлова реши, че ще ме подложи на някакъв тест – дали ще издържи бебето на предизвикано раждане. Нарича се ФОТ-тест или нещо подобно. Отидох в предродилна зала, омотаха ме в коланите на апарата, дето отчита тоновете и контракциите и се започна едно боцкане в д...то през 15 мин. с инжекции с окситоцин, не помня колко бяха, но над 10 със сигурност и това в рамките само на няколко часа. Идеята е да се види как ще се държи бебето при такава мощна стимулация и нашата беба издържа теста перфектно. 
Съответно има и голяма вероятност заради голямото количество окситоцин да започне раждане, естествено, което, както можете да се сетите, при мен естествено не се случи, въпреки че започнаха контракции – сравнително болезнени, но все пак поносими, които няколко часа след приключването на теста изчезнаха напълно. А аз такива надежди хранех, след като предния ден бях видяла как едно от момичетата от моята стая роди само 2 часа след приключване на теста. Но при мен тестът не помогна.
По-важното обаче беше, че след като се оказа, че бебето ще издържи, на другия ден д-р Михайлова реши, че ще предизвиква раждане, въпреки че всичко в корема ми – тонове, води и т.н. продължаваше да е ок, но така или иначе вече бях минала датата на термина, а и при толкова висене в болницата и липсата на какъвто и да е напредък с разкритието и т.н., беше ясно, че няма как да се избегне, колкото и да исках нещата да се случат по естествен начин.

И така, на 17-ти септември сутринта, гушнала пакета с лигнин и един памперс за бебето, се запътих с бодра стъпка и усмивка на лицето към предродилна зала, изпълнена с надежда и настроена изключително положително. Включиха ми система с окситоцин, като постепенно увеличаваха броя на капките и започнаха едни  контракции, доста по-силни от предния ден, когато ми правиха теста.
Казах си – ето, започва се, щом са толкова болезнени контракциите, без да се усетя, че докато мога да говоря и да се усмихвам въпреки контракциите, явно нищо не започва, само, ако знаех какво ме чака по време на същинското раждане, хич и нямаше да изпадна в такава заблуда. Та до към обяд се позасилиха доста и лекарката дойде да ме прегледа пак за разкритие и се хвана пак за главата – отново само 2 см разкритие въпреки количеството окситоцин, ядоса се и каза да ми изключват системата, защото явно при мен ефект няма да има и аз си отидох в стаята.
Каза ми за всеки случай вечерта да не ям нищо и на мен ми мина с ужас мисълта, че може да реши да ме оперира на другия ден, макар че избегна да ми даде конкретен отговор – каза, че ще действаме според ситуацията. На мен ми беше ясно накъде вървят нещата – на другия ден беше петък, следваха 4 почивни дни, но продължавах да храня тайничко надежда, че ще родя най-накрая (то ясно, че щях да родя все някога, де, няма къде да ходя, въпросът беше - кога).
Следобяд обаче контракциите изчезнаха напълно и аз вече тотално оставих всякаква надежда и се настроих, че няма да се ражда и това е.