Криси честита теммичка мила!!!!
Много леки последни дни до срещата с малкия човек ти пожелавам!!!!
Криси ти може и да си споделяла, но аз сигурно съм пропусналала. Как ще се казва малката госпожица, ако не е тайна разбира се? 

Кикси, честита темичка, мила Пожелавам ти най-леките финални метри и най-сладкото бебче накрая!!!
Искам да ти споделя, че една моя позната, с която ходихме на йога за бременни сподели също лоши отзиви за МД София, става въпрос за нейното раждане, така че ако решиш за там, нека е с избор на екип, защото не се знае на какъв лекар ще попаднеш.

Кикси, честита темичка! Пиша си тука аз из септемврийските темички и се чудя кога мина това време  Голям бебевалеж се очертава, наистина! Дано имаш леки и спокойни последни седмици, бързо раждане и прекрасно бебче накрая!

Кикси, честита темичка,миличка !!! Пожелавам ти леки финални метри и едно бързо и  безболезнено раждане!!!Наслаждавай се на последните си дни с коремчето и споделяй с нас какво ти се случва.

Къде изчезна пак Кикси??? Да не ни изненадаш, ей! 

Честита темичка мила - желая ти последни приятни дни с коремчето, и най-лекото раждане на света. Чаме разказчета как сте още 2 в 1.

Криси,къде се изгуби,наред ли е всичко при теб?

Всичко е наред с нея 
Компа не и е в ред ...още са 2 в 1 

Е някаква вест има поне!
Че се претесних
Целувки мила и по скоро да ни кажеш как минавт последните дни!

Хайде кац и аз тука - да следим поредното морско попълнение

Леки последни дни

Ех, колко хора мислят за нас, а ние как сме зарязали темичката - срамота  , ама ще наваксваме  . Благодаря на всички мили съфорумки, които са се сещали за мен и беболинка през периода на дългото ни отсъствие (дори не подозирах колко много време не бях влизала). 
Компютърът го беше хванала липсата известно време, замина за сервиза на основно почистване, че от ремонта и стоенето без капак, така се беше наблъскал с прах, опитах се да пиша от лаптопа, ама той е толкова архивен, че едва успях да изпратя няколко лични съобщения и тъкмо сядах да пиша и все ми се изтриваше написаното и накрая се ядосах и спрях да се занимавам.
Отделно свекърва ми дойде за някоко дни, за да направим основно почистване и гледах да помогна с каквото мога, не че тя, ми даваше, де, но аз гледах да поподредя туй-онуй, да свършвам нещо по-лекичко, че ми стана съвестно, как се утрепа от работа жената, пък и явно взе да ме хваща синдрома на семейното гнездо или както там му се викаше  . И то не беше просто основно почистване, а почистване след продължващи вече не знам колко време ремонтни работи и други, уж дребни, ама все от сорта дейности. Та най-накрая се справихме с хаоса и мръсотията, чак не мога да повярвам. 

Цитат на: Di_Di в 14.08.2009 14:52

Еее, Kiksi, откога чакам да остане точно 1 месец, за да ти пусна темичка (че да не ме скастри Gucci ) и ето, че ме изпревариха ....  както и да е ...

Диди, душата, много мило ми стана, че си чакала моментът да ми пуснеш темичка, а тя Гучи има всъщност меко сърце и да беше "прегрешила" със срока, щяхме да я умилостивяваме някакси. 

darling , твоето  пожелание за висок хемоглобин и висок градус на настроението много ме беше развеселило  , цял ден се усмихвах после като го прочетох , ама без майтап - подейства. За 2 седмици хемоглобинът ми скочи от 89 на 94, и след още седмица, последно в петък - на 101. Сега пия по 6 таблетки на ден Неофолик Мета, може и да е от това, но няма начин и пожеланието ти да не е подействало. 

Ел, благодаря за информацията за Майчин дом - аз засега се отказах да раждам там, нещо реших, че 9-тия месец не ми се лежи в софийска болница, още повече, че ендокриноложката д-р Катя Тодорова, която работи на 5-тия етаж в патологията е в отпуск, а аз най-вече заради нея исках там да влизам, а и се оказа, че не е толкова наложително да се лежи точно накрая, слава Богу. Засега реших да раждам в Сливен - в Окръжната болница, а може и в Бургас, ако нещо не устискам до Сливен, защото определено в моя случай идеята с частната клиника не е много добра, за мен е важно да има кръвен център, ако се наложи кръвопреливане и неонатология, вариантът с превозване до държавна болница при спеше случай не ми се нрави. 

Алексче, бебката още си няма име, аз надух на хората главите в темата за имената и чуденките са между Малена, Магдалена и Габриела (и евентуално Елица, ако нещо решим в последния момент да не кръщаваме детето на никой, ама май отпадна този вариант). Та след много обсъждания и месеци наред умуване накрая се спряхме на тези три имена, като милото каза, аз да избера, защото аз ще се мъча и той като жест към мен иска да предостави избора на мен. Ама аз каквато съм нерешителна, до последно ще има да се чудя, въпреки че Малена е моят първи избор, но сега ми стана толкова мило от реакцията на мъжа ми, че като се сетя, че той съвсем първоначално не беше очарован от това име и сега някак искам да му угодя, въпреки че той твърди, че вече го харесва. Та накрая и нашата работа чувствам как ще стане като при Ночко до последно да сме без име. Надявам се, че като си гушна бебчето, ще ми дойде отвътре кое да е името.

Искам също да ви благодаря най-искрено и за пожеланията за леко раждане напук на проблемите през бременността.  Благодаря и за загрижеността, обещавам повече да е зачезвам така, освен ако не е по важни причини  , а за тях, живот и здраве ще разберете от Стаси, която ми е щъркелчето. Благодаря и на Данитка, че ви информира, че всичко е ок при нас.

Не мога да повярвам как мина това време  , много се вълнувам вече, хем малко ме е страх, хем нямам търпение, хем се опитвам да си представя как ще се промени животът ни след появата на бебка. И да ви кажа точно накрая, след като почти цяла бременност се чувствах като парцал, взех да се чувствам много добре, да изпитвам приливи на енергия, каквито не помня откога не бях изпитвала. Настроих се на вълна положително мислене, въпреки че знам, че невинаги помага, но реших, че ако не помогне, няма да навреди.
И въпреки обичайните неразположения като болки в ходилата, кръста, гърба, тазовите кости, понякога изтръпване на едния цял крак, ставането през час-два до тоалетна през нощта, което е истинско изпитание с този голям корем и болки в почти цялото тяло, което сякаш ми се схваща понякога през нощта,а понякога се будя и от ужасни болки в корема, но въпреки всичко това, мога да кажа, че се чувствам добре. Просто имам сили    Макар и да се уморявам бързо. Сигурно звучи объркващо - хем се уморявам, хем имам сили, не знам, колко е ясно какво имам предвид, но просто на фона на нямането на сили да свърша нещо елементарно като да измия чиниите почти през цялата бременност, накрая въпреки задъхването, тежестта, болките и лесната умора, чувствам, че имам енергия. Може и да се дължи на невиждания през моята бременност хемоглобин 101  , знам ли, но факт е, че точно накрая ми просветна.
Затова и ми призляваше от мисълта, че точно накрая, когато се почувствах добре, може да ми се наложи да лежа в болница.  Слава Богу, не се налага за момента, няма да правим предварително кръвопреливане, а аз се надявам хемоглобина да се вдигне още малко. Ей, голяма работа е тази Неофолик Мета, струва си 10-те лв. цена, които в началото ми се видяха множко за фолиева киселина, но ефект има. А и благодаря още веднъж на Паола и Ванили за съветите да започна преди раждането по 6 таблетки, защото ако бях слушала моята хематоложка да пия по 2 на ден, щях още да си седя с най-много 85 хемоглобин.

Моята наблюдаваща лекарка излезе в отпуск и в общи линии ме заряза  , е, каза да звъня, ако има нещо, ама никой не я замества и в общи линни - да се спасявам. Точно накрая това ме разочарова, а бях сравнително доволна от нея, ама нищо. Учудих се, че като я питах не трябва ли всяка седмица да слушаме тонове и да ходя ли при друг лекар за тази цел на частно, нея като я няма, каза да не чета какво пише по книгите, това били остарели работи, аз нали съм си усещала бебчето, това било достатъчно, а не всяка седмица да ходя за тоновете.  Обменната карта замалко да не мия даде, рано било, не знам си какво. Е, как ще е рано - 3 седмици преди термин питам аз, при положение, че излиза в отпуск. В крайна сметка успях да си я взема с големи пазарлъци, знам, че няма да ме върнат от болницата, ама ще ми стане тъпо, ако ме навикат заради някаква такава глупост и да трябва да се обяснявам като ученичка.

Абе Криси,не знам дали са отживелици това с тоновете,ама аз не бих рискувала.Смятам,че трябва да се следят всяка седмица.Иди там където ще раждаш и питай или знам ли друга гинеколожка.Не мисля,че са отживелици.При моята гинеколожка все идват едни мами с огромни кореми за тонове и сигурно така трябва.