Информацията ми от преди няколко дни е, че Kiksi и Малена са добре. Бебинка има колики и Кикси няма време покрай нея, иначе е много щастлива мама.

Милички, прекрасни мои съфорумки, просто не знам как да ви благодаря за всичко!
За стиснатите палци, за заинтересоваността ви преди раждането и загрижеността ви, за подкрепата, за страхотните пожелания, за окуражителните думи, за смс-ите, за обажданията, за красивата картичка, която получихме от леля Ина (inaxastra), за посещението-изненада в болницата от Рени и Иво, за всичко прекрасно, което сте изписали тук за нас...Искам да благодаря на всяка една от вас по отделно, макар че нямам възможност да ви изредя поименно.

Само искам да знаете, че страшно много ме трогнахте  , вече няколко пъти си чета пожеланията и просто не мога да намеря нито достатъчно много, нито достатъчно силни думи да ви благодаря за всичко и да ви опиша каква буря от прекрасни емоции предизвикахте в душата ми! 

Съжалявам, че толкова време не успях да се включа поне да ви информирам, че сме си вкъщи и да напиша два реда за благодарност  , голям срам, много неудобно се почувствах като видях колко много хора са се интересували от нас и са ни отправили прекрасни пожелания, а от моя страна - такова дълго мълчание...

Просто не знам как мина това време откакто сме си вкъщи, постоянно си казвам, хайде утре вече сядам да драсна някой ред във форума и какво се случва и аз не знам - изведнъж се оказва, че денят е минал и никакво време не ми е останало...И това при положение, че свекърва ми е вкъщи и си имам голям помощник в нейно лице (най-вече по отношение на домакинската работа) до края на този месец.
Направо се възхищавам на тези от вас, които са се оправяли без баби в началото (като KlaraFina например), макар че и на мен много скоро ще ми се наложи същото.

В лицето на щастливия ни татко също имам голяма подкрепа - няма да ви обяснявам с какво желание сменя памперси, дундурка бебка, като плаче и я държи да се оригне. За съжаление той си беше само десетина дни с нас вкъщи и вече е на работа, но пак много помага, като си е вкъщи, нощем включително. А на мен ми е жал за него и гледам да не го будя, а той се сърди после, че не съм го събудила (ако не е успял сам), за да ме отмени след кърменето в смяната на памперса или в приспиването.
Не знам при това положение - че получавам толкова помощ, защо така се получава - аз ли съм замотана или изтощението от недоспиването е причината.

Кърменето на поискване и коликите, които ни хванаха още на втория ден вкъщи, определено ми изпиха силите, ама няма да се оплакваме  Просто не съм очаквала, че думите на педиатърката, че кърменето е много по-изтощително и от бременността, и от раждането ще се окажат верни.
От няколко дни се усъвършенствах в кърменето на стола пред компютъра, хихи и успявах да прочета нещо, докато кърмя , днес реших, че ще имам възможност и да пиша, ама беба пак реши да направи едноасова пауза между храненията и в момента, ако щете вярвайте, пиша с една ръка (по-точно с едно пръстче, хихи), а с другата я придържам, докато суче. Усъвършенствах се, значи Дано някой не изпадне в ужас от това, че паралелно пиша във форума и кърмя, ама ако оставя за после, пак може да не остане време 

За коликите - не очаквах, че толкова рано ще ни хванат - още на седмия ден от раждането, а аз си мислех, че детето е гладно и затова плаче толкова много. След като я кърмих единия път в продължение на 5 часа  , бях на ръба да започна да я дохранвам с АМ, защото си мислех, че кърмата ми не стига (почти никога не усещам гърдите си напрегнати или болезнени, рядко ги усещам и много пълни ), а тя милата ми бебка се е наяждала и се успокоявала от сукането заради коликите и затова е прекарвала толкова време на гърдата. Но добре, че педиатърката като дойде вкъщи и я прегледа и каза, че има колики, иначе щях да продължавам да си мисля, че плаче от глад.
Ужас е с тия колики - тя плаче и аз с нея, даваме Инфакол и прилагаме правилата на д-р Карп, доколкото е възможно (поне сешоарът почти винаги действа безотказно ), та малко взе да се подобрява положнието тези дни.

Иначе пъпът ни падна още на третия ден вкъщи, поне от този "ангажимент" се отървахме бързо

За името - чудих се какво да е в първите часове след раждането (нали до последно не бях решила и се чудих между Малена, Магдалена и Габриела), но в момента, в който я видях за първи път реших, че Малена е единственото име, което й отива - сякаш е създадено за нея. Радвам се, че ви харесва, благодаря ви за хубавите думи, но на няколко пъти ми става тъпо като чуя, че било сложно, странно или било като на фолк-звезда или че нямало как да й викаме на галено Но за щастие тези мнения са рядкост, пък и гледам да не им обръщам внимание.

Тези дни ще гледам да напиша и разказче за раждането, че взе да ми избледнява, макар че доскоро пазех ужасен спомен, но наистина щастието от времето, прекарано с малкото човече, заличава всичко негативно в мислите. Не стана така, както го мислех, нито беше бързо и лесно, но най-важното е, че Малена след всичко преживяно е добре и нищо друго няма значение. Това е най-ценният дар - да чуеш от лекарите, че въпреки всички проблеми и перипетии детето ти е добре.

Сега пускам малко снимки, а скоро обещавам да се включа и с разказче.

Ето една от родилния дом:

И още една от родилното - много обича да си подпира така главичката с юмруче и аз я наричам мислителката в такива моменти

Тук сме на изписването:

И една след баня:

И пак след баня

Привет Кикси   Радвам се че намери малко време да ни покажеш тази красавица - Малена - прекрасно малко ангелче си имаш ти  - как няма да забравиш негативите - Поздравления за сладката дъщеря - да ви е жива и здрава  
А ти когато намериш време, се включвай  

Благодаря ти, Верче, за страхотните думи! И ти скоро, живот и здраве, ще си имаш едно прекрасно ангелче (знаеш, че много се радвам за теб )!
Пламче, мерси и на тебе, ние направихме 2 разходки вече, ама все още кратки за по час, малко далечко ни идваш от "Зорница" до центъра, ама живот и здраве, като удължим времето на разходките, задължитлено ще те посещаваме.  
Rosi_Bosi , petrova83 благодаря и на вас, милички.  
Разказче за раждането ще напиша тези дни.
И ето и една снимка с мама (хем да ни видите, че можем и да ревем ):

Криска,толкова се радвам,че се появи най-накрая.Ама ти това дете дето си го родила е като на 3 месеца-гледа,оформено-прекрасна е.Изчетох разказчето-справяш се чудесно,само си мислиш че не е така.А да ти кажа като си отиде свекърва ти ще се справяш още по-добре защото ще се мобилизираш и ще си организираш всичко както трябва.Включвай се по-често.Дай един дълъг разказ за раждането.Целувки на малката принцеса и поздравления на таткото,че помага.