19.09.2009 19:24
Момичета, днес ходих до болницата в Сливен, за да видя Кикси.
Нашата мама е горе-долу добре. Когато отидохме по обяд за първи път стана от леглото след секциото. Направихме й изненада и понеже тя не знаеше кой я търси каза, че това й бил стимула да стане и да се движи. Виждала е малката само за две-три минути вчера, но днес вече ще й я занесат. Ако всичко се развива нормално към края на следващата седмица ще я изпишат и тя сама ще ви разкаже за това, което е преживяла. Аз мога да кажа само, че е майка герой.
Най-смешно беше когато сестрата поиска да ни види по-добре, че май с Кикси сме си приличали. Да не сме били роднини. И ние - "Ааааа, не приятелки сме" (нищо, че се виждаме за първи път). И тя
понеже аз я прегръщах и целувах все едно ми е сестра имаше и малко
щото аз съм си ревла по-принцип.
А и самата Кикси беше доста емоционална. За мое най-голямо съжаление не успях да видя малката, но ще чакам мама да я покаже.
Нашата мама е горе-долу добре. Когато отидохме по обяд за първи път стана от леглото след секциото. Направихме й изненада и понеже тя не знаеше кой я търси каза, че това й бил стимула да стане и да се движи. Виждала е малката само за две-три минути вчера, но днес вече ще й я занесат. Ако всичко се развива нормално към края на следващата седмица ще я изпишат и тя сама ще ви разкаже за това, което е преживяла. Аз мога да кажа само, че е майка герой.Най-смешно беше когато сестрата поиска да ни види по-добре, че май с Кикси сме си приличали. Да не сме били роднини. И ние - "Ааааа, не приятелки сме" (нищо, че се виждаме за първи път). И тя
понеже аз я прегръщах и целувах все едно ми е сестра имаше и малко
щото аз съм си ревла по-принцип.
А и самата Кикси беше доста емоционална. За мое най-голямо съжаление не успях да видя малката, но ще чакам мама да я покаже.

/


