Добре завърнала се, Кикси!!!

Да видим сега какво запомних....
За ремонтните дейности - поздравления, че сте ги завършили вече, доста си се напрегнала май на финала, но здраве да е, нтов човек идва в дома, не се посреща лесно, факт.
За фолиеви, молиеви и прочие витамини - неведнъж съм казвала/писала, че съм против, но то е защото аз имах лека и неусетна бременност. Щом са ти казали да ги пиеш - пий ги, но аз лично знам, че през бременността кой пил - пил, в началото на 9-тия се спира всичко. Незнам защо, не ми се е налагало да знам, но съм чела.
За името - на Стилиан заглавието го решихчме, че ще е това в приемната на родилното докато акушерката ми попълваше документите, така че споко, повечето май там го решават, ако не са го направили месеци по-рано. И да, стигне ли се дотам, винаги е това име, което майката е избрала.
За раждането - знаеш ли, че може и да устискаш до откриването на новата болница във Ветрен? Всеки ден е ден на отворени врати, отиди и разгледай, чуват се прекрасни неща.  Аз също не бих рискувала да отида със стартирало раждане в Сливен, и мен ме тревожи факта, че става въпрос за КЛИНИКИ, а не за болници. Стой си тука, душа, нищо и няма на нашата Окръжна. Всичко е фолклор...
Та така.....

Иначе страхът е напълно оправдан, все пак не раждаш за стотен път, че да знаеш какво е. Ще се справиш!!! Обещавам!

Голямо писане след голямото отсъствие.  
А, и още ме разочарова - в 9-тия месец по ЗК се полага изследване на влагалищен секрет, а ми каза моята лекарка, че нямало смисъл да ме бърка и ми изписа директно Полижинакс, от който много файда май няма.

Та похвалих ви се, оплаках ви се, сега да се отчетем малко.  
На 14.08 - точно в началото на 9-тия месец, бях на преглед при наблюдаващата ме гинеколожка. Беболинката беше главично разположена, даже лекарката ми каза, че главата е ниско долу (каквото и да означава това) и затова усещам силни пробождания (освен контракциите) ниско в долната част на корема. Тогава бебето беше 3000-3300 гр. Според нея до края на месеца съм щяла да родя при това положение на нещата. Тоновете бяха добре и и аз, зарадвана, че бебето се е обърнало с главата надолу, се успокоих и се настроих за естествено раждане.

На 22.08 отидохме на преглед в Сливен. Лекарката каза, че записът е хубав, но имаше изненада - бебката се беше обърнала седалищно и то не просто седалищно, а почти по диагонал, но по-важното е, че дупето беше в долната част на корема. И аз тогава се сетих, че няколко дни преди това усетих такива странни движения в корема си и такива невероятни "планини" видях по него, каквито не бях виждала, че нищо чудно, тогава да се е обърнало. Жената ми каза да не се притеснявам, че може пак да се обърне, теоретично било възможно дори в хода на самото раждане да се случи.
Според нея нямало индикации за скорошно раждане за разлика от прогнозата на лекарката ми в Бургас, но предполагам, че разминаването в мненията се дължи на смененото положение на бебето. А и освен това се сетих, че пробожданията ниско долу бях спряла да ги усещам, така че явно е тръгнала бебата да се настанява за излизане в началото на 9-тия месец, а после е решила, че може да се качи обратно и да поплува още малко на воля. Ама така е, като съм със завишено количество околоплодна вода и има място да се върти. 100 пъти съжалявам, че не послушах навреме д-р Марков, който пръв забеляза този проблем и не останах още ден-два в София да си направя там изследванията и да получа компетентен лекарски съвет, а побързах да се прибирам в Бургас и тук никой не обърна внимание ни на изследване, ни на многото околоплодна вода, въпреки че в болницата половината бургаски светила ме гледаха - само констатираха и казваха, че не било проблем. И като отидох за 3-та фетална морфология при Марков и човекът като видя пак водата и изследванията, направо ми се скара и с право.   Взехме мерки, ама май късно.

Та да не се отплесвам много . Гинеколожката в Сливен ми каза в началото на септември да отида на преглед в Бургас и ако не се е обърнала бебката, да отивам в Сливен за планирано секцио 10 дни по-рано или седмица. Но на мен взеха да ми минават страхове - ами ако се обърне пак в последния момент, ами ако остане седалищно, а тръгна да раждам, дали ще е наред всичко, докато стигна до болницата в Сливен?
Не знам какви са рисковете, ако седалищно тръгне да се ражда бебето, колко бързо може да се реагира за спешно секцио, от друга страна как ще знам какво е положението, да бързам ли за болницата или да чакам да зачестят много контракциите, ами ако е седалищно, а аз не знам, че е така, удачно ли е да чакам?
Съжалявам за обърканите ми мисли, но така се бях настроила за естествено раждане, въпреки че една приятелка ме убеждава, че секциото е много хубаво нещо, че сега ми стана криво, но ще оставя нещата просто да се случват, пък - Божа работа, каквото такова!

И от 3 седмици почти имам много контракции - ама не като предишните, а много болезнени, понякога по 2 дни няма нищо. Сигурно е нормално, ама някой път са толкова силни, че си мисля, че няма да разбера, ако тръгна да раждам - да не помисля, че е фалшива тревога. Пия но-шпа, като взема да не издържам и те минават, въпреки че моята лекарка каза да не го правя, но си спомних, че Дарлинг така май правеше по съвет на нейната лекарка. А най-неприятно е през нощта като се събудя от такива. Повечето жени споделят, че са нямали такива контракции, явно ще трябва да търпя, дано поне спомогнат за по-бързото изглаждане на шийката на матката, че после да е по-лесно. Успокоявам се и аз, какво да правя

Писах, писах и вие сте ме изпреварили. 

Кали, ами те дефакто първите две седмици на 9-тия са слушани, но благодаря за съвета, по-добре да ми е мирна главата, както казваш, сигурно ще отида.

Ина, благодаря за посрещането и куража! 
За фолиевата и другите лекарства, ще оспоря веднага - не че си длъжна да ми помниш диагнозите  , ама аз съм с таласемия минор - това си го имам отпреди да забременея и тя се влоши от бременността, та фолиевата си я пия по двечки на ден от години - не заради бебеправеене, не заради бременност, а заради анемия. Просто не мога без нея и това е, изписана ми е още преди време, когато ми откриха въпросната анемия. През бременността просто трябваше да я увелича.
В случай като моя е абсурдно да я спреш в началото на 9-тия, точно обратното - трябва да се увеличи, иначе при кръвозагубата от раждането хемоглобинът пада още повече, а това бебе иска гледане, т.е.някой да има сили да го гледа, а ниският хемоглобин наистина те кара да се чувстваш парцал, повярвай ми. За останалите лекарства - ами аз пиех по една шепа, сега само четирки ми останаха и едно при нужда, постепенно ми казаха да ги спирам (аз държа връзка и с ендокриноложката на МД за някои от лекарствата), едното е хомеопатично, другото се дава и на малки деца, ама е за бъбреците, а нали правят проблеми и мога пак да вдигна кръвно от тях, а точно това не искам да се случва и още повече пък то да е причина за секцио.
Та за някои неща няма как  просто А фолиевата - не мога без нея, защото си я пия не заради бременността, а заради друг проблем.

За името - вие пак бързо сте го решили, аз в приемното, ако го реша, ще съм доволна  , въпросът е до изписването да го реша.  А за Стилиан - ние нали те агитирахме мощно тогава, оставаше и да не е Стилиан

За болницата във Ветрен - ами отказах се да се разкарвам на "Отворени врати", първо защото не вярвам толкова скоро да отворят и неонатологично отделение, наред с родилното, за кръвен център пък въобще не виждам как ще обезпечат нещата. Дори и да се води МБАЛ, а не клиника, все пак си е една частна болница в началото на дейността си. Може тепърва да се развиват нещата, но за момента не ми се рискува.
Освен това, нали нямало да работи още с НЗОК, чух, че щяло да струва едно раждане 1500 лв. , независмо, дали секцио или не. Е, аз толкова пари нямам откъде да изкарам, пък и множко ми се виждат, при положение, че във Варна и в Пловдив за 1000 лв. получаваш доста насреща.
А за Сливен  - аз затова не съм се насочила към нито една от частните клиники, а към тамошната Окръжна болница. А за фолклора и нашата Окръжна - абе, има си истина във фолклора, особено когато чуеш информацията от първа ръка, но изглежда нещата са взели да се променят през пследните години.
В тази връзка ходихме на Отворени врати с Ади в бургаската окръжна и без да искаме се получи мини-форумска среща, защото и Ивче беше там. Ами не беше страшно, но утре ще споделям повече впечатления, че от 2 часа се опитвам да стигна до банята. 

Мила Kiksi, Ина ти е написала чудесен пост и аз като човек който през всеки от последните дни се събужда с мисълта, кое е правилно и какво трябва да направя, напълно те разбрам, но искам да ти кажа да се успокоиш и довериш на тялото си и положителните мисли. Било секцио или вагинално раждането е НОРМАЛНО когато протече добре. Поради тази причина, макар предпочитайки вагиналното, не заемам крайна позиция за секциото - ако това е по-добре за теб и бебето, нека бъде така. А възстановяването е индивидуално!
Относно болките, аз така си свикнах с тях че когато ги няма се притеснявам . Радвам се на всяка контракция с надеждата че прави по няколко милиметра разкритие и това ще направи последващите действия по-лесни.  Разбира се и това не е гаранция, но аз предпочитам да мисля така. За Но-Шпа, съм питала и лекарката от ЖК и този при който ще разждам и двамата са единодушни че при силни болки мога да взема, това няма да спре родилният процес и контракциите. Аз съм пила по едно хапче няколко пъти вечер, защото незнайно защо най-силни болки имам тогава, а предпочитам да съм поспала, за да имам сили, ако тръгна да раждам.
Незабравяй че най-важвото нещо  е да си спокойна и в добро настроение. Тогава приемаш ставащото около теб без излишен стрес ! Прави нещата  които ти харесват и се усмихвай !

Кикси, за положението на бебето - аз също имах много околоплодни води и бебо непрекъснато се въртеше. Затова мъжът ми всяка вечер четеше приказки на корема ми, като заставаше от долната страна Накрая задържахме позицията, но други причини наложиха спешно секцио - в такива случай само ти слагат упойка - не правят клизма или вливане на физиологичен р-р.
Пробвай и да говориш на детето, ако искаш напиши му писмо как ще протече раждането, че е по-добре да е с главата надолу и т.н
Кураж, мила, каквото и да решиш, най-важно е бебето да се роди живо и здраво, а това със сигурност ще стане

Kiksi,  ти си истински герой! Май не съм чувала за по-тежка бременност от твоята, просто не мога да си представа, че раждането ще бъде по-тежко. Аз също по принцип съм 100% за нормално раждане, но в твоя случай  . Няма ли опция да те преглеждат всеки ден сега накрая, за да следят положението на бебето. При нас това го правят акушерките и то само с опипване на корема, могат дори да кажат с точност как е позиционирано и колко надолу е слязло. Отнема по-малко от минута. Все пак ми се струва, че съвета на сливенската лекарка е най-добър.

Не се шашкай с тия тонове, за разбрах какво е това 3 дни преди да родя, защото не усещах бебето да рита и отидох по спешност в родилното.

В какъв срок трябва да запишете бебето след раждане, имам предвид да му дадете име и уредите документите. Ние избрахме името на Филипа 1 ден след като се роди. Имахме списък с няколко имена и искахме да изчакаме и да я видим първо, преди да изберем име. Надявахме се, че ще усетим кое име й пасва най-много, ама друг път. Нищо не усетихме и взехме първото име в листата. Не е фатално, ако бебето си няма име при раждането. След като не си абсолютно сигурна, изчакай, бебето може и само да ти подскаже... а може и да не... 

Сега почивай в оставащите дни или седници и събирай сили, че те чака най-прекрасното нещо на света.

Криси, явно на бебка не и се излиза още след като е променила положението си, но..нищо, може и да е за добре, а и имаш време. Аз също като теб много исках да родя нормално, но както казваш божа работа. Казах си, че ще стане каквото трябва. Стискам палци всичко да е наред. Само бъди спокойна и не се тревожи за нищо. А относно лекарката в Сливен, твоята е най-добрия специалист и мисля че може да и се довериш и за операция и за нормално раждане. Прегръдки от нас

Милички, благодарим с беболинка на всички за прекрасните, окуражителни думи!  На прага на едно такова непознато и леко плашещо събитие, каквото е раждането и предстоящата среща с мъничкото човече (много ми харесаха думите на KlaraFina - някой, който познаваш единствено от движенията в корема си  ), човек определено има нужда от нещо подобно - подкрепа, кураж и оптимизъм.

darling , не само на Ина, но и твоят пост е чудесен  . Казах ти вече, че ми действаш успокояващо и това е самата истина

Диди, и аз все си казвам, че ще стане каквото трябва. Повтарям си, че аз каквото и да направя, невинаги всичко зависи от мен, затова се настройвам положително - поне така, ако мога да помогна на нещата да тръгнат в правилна посока . Винаги настръхвам като се сетя за манастира, за светената вода, за вярата и твоето раждане и как въпреки всички трудности успешният резултат е налице. 

Ел, спомням си и проблемите при твоето раждане и причините, наложили Владко да бъде изваден със секцио по спешност.  Понякога, да си призная честно, ме хваща страх от подобно развитие на нещата, но в крайна сметка си казвам, че Господ си знае работата и през каквито и трудности да мине човек, най-важното е успехът в края на пътя, така че всичко останало е просто път, който трябва да се извърви - труден, лесен, все има край. Едва ли, когато гушнеш малкия сладур, си спомняш толкова явно изживените тогава стрес и притеснения, сигурно всичко това отдавна е минало на заден план.

KlaraFina , чак герой не съм  , но все пак ти благодаря. Разказът за твоето раждане пък как ме беше разтърсил, да не ти говоря, но някак не ми се насади в съзнанието като нещо страшно, а като някакво велико преживяване (въпреки че думите ти за болката и потапянето в нея ми звучаха страшничко). А бременността ми може и да не е била лека, но повярвай ми, има и доста по-тежки случаи - жени, на които не им е разрешено да стават от леглото с месеци (а на мен не са ми забранявали, просто аз имах периоди, в които не можех ).
Така че въпреки всичките проблеми, които изскочиха за моя организъм (всеки месец по нещо) и всички лекарства, които се наложи да пия, съм благодарна, че стигнах дотук и че има и по-лоши неща, които при мен, слава Богу се разминаха и най-важното - накрая успях да се почувствам по-добре и да се насладя в буквалния смисъл на думата на бременността си (чак ми се иска още малко да съм бременна, то не било толкова лошо, въпреки че доста тежи и едва вървя на моменти  , ама чак накрая видях и хубавото).
Но наистина, като погледна назад и си направя една равносметка, през какво минах - амниоцентеза, бактерии и бъбречна инфекция, последвало лечение с антибиотици - венозно, ама направих алергия към абокатите и след големи мъки и подувания и изтръпвания на ръцете, почнаха мускулно антибиотиците, а това как болеше... ; влошаваща се през цялата бременност анемия, която трудно се повлияваше, съответно - нисък хемоглобин и усещането, че си без сили, като парцал, после пак проблеми с бъбреците - задръжка на урина, ама този път и високо кръвно заради тях, завишено количество околоплодна вода, причината за което се оказа инсулинова резистентност, проблем с щитовидната жлеза , отоци, белтък и т.н. Чак се стряскам, като видя написани толква много работи и като се сетя, че пиех към 10 вида лекарства, но резултатът беше налице - накря се почувствах по-добре. Контракциите и болките в опорно-двигателния апарат, не ги броя

Но ей заради това изречение на  KlaraFina забравям всичко на минутката:

Сега почивай в оставащите дни или седници и събирай сили, че те чака най-прекрасното нещо на света.

такава си ми душичка, сигурна съм че всичко накрая ще е ок, просто няма начин усещам го... Ти наистина си герой, аз като се знам каква съм смотана веднага щях да съм толкова унила , а не трябва, точно като теб трябва положително да гледаш нещата.. Целувки и скоро малката бебелинка да идва както си  му е реда с главичката надалу...ако ли не , няма да се притесняваш важното е просто накрая всичко да е ок и да е жива и зравичка.

Kiksi, браво за спокойствието и се надявам като дойде момента всичко да мине оптимално добре и за теб и за бебето.
Аз също като теб си спомням някои от разказите и споделените мисли на майчетата изживели това преди нас. Та май Ина беше писала, че бебето вътре няма да остане, все ще излезе отнякъде.  И това е толкова вярно, че няма просто как да не го приемеш за абсолютна истина.

Аничка, и ти си ми душичка  , благодаря ти за милите думи   , много ме стоплят, знаеш, че съм насреща и като дойде твоят момент, ще ти предам голяяяма доза оптимизъм.  

cherry_tea , благодаря и на теб за хубавите думи.   И твоето време наближава, ако знаеш колко бързо минава точно накрая - просто няма да го усетиш.  

Сега да се отчетем малко. Напоследък нещо рядко влизам във форума, една умора и нужда от сън ме бяха подгонили, вляза за малко, аха да пиша и ми е толкова уморено, че се отказвам от това. Ама вече се понаспах, рядко се будя към 04-05 ч, даже вчера станах в 09:00 ч - такова успиване не знам откога не му бях удряла  , цели 9 часа  , сигурно за цяла бременност не ми се е случвало да стана в 09:00 ч, колкото и да ми се е искало.
Накрая изведнъж осъзнах, че няма време и а това да свърша, а другото - уж, дребни работи, ама все има какво да ми запълва времето, уж все ще си почивам, уж все се чувствам уморена, ама все нещо не ме свърта и така.

Синдромът на семейното гнездо или както там му се викаше май усилено ме е хванал и хич не ще да ме пуска - ако нямам друга, по-важна работа, вместо да си седна като бял човек пред компютъра и да си повися форума, както преди, обикалям с парцала или някоя гъбичка изкъщи и само бърша тук-там, все прах ми се привижда  Да видим, признак ли е това на скорошно раждане или не, ама аз така съм от 10 дена, пък болезнени и силни контракции имам вече почти месец, ама раждане не е тръгнало, та не знам колко да я смятам за някаква индикация тази пуста мания за чистене, при положение, че аз не съм от хората, които са педанти на тази тема, точно обратното - винаги съм била малко "пишман-домакиня" и тези работи ги върша просто като досадно задължение .  Ама ей сега, не мога да се позная направо каква съм перфектна домакиня. 

Нали съм голяма писателка все, малко ми идва отпуснатото пространство на пост, та затова сега ще четете поредни постове. 

Иначе вчера бяхме на преглед, оказа се, че моята лекарка се е отказала да излиза в отпуск  , за което разбрах съвсем случайно и изведнъж много се загрижи за мен, както уж не беше необходимо да слушаме тоновете всяка седмица.  Както и да е. Гледахме вчера беболинка и се оказа, че се е обърнала с главата надолу  Аз определено послушах на Ел съвета и с бъдещия татко всяка вечер я "агитирахме" да се обърне (той беше доста по-активен в това отношение), явно ни е чула бебата и е решила да бъде послушна.
Според лекарката (бургаската) вече едва ли щяла да се обърне седалищно, защото нямало място, но пък като ходихме при сливенската лекарка, жената каза, че теоретично може да се обърне дори и в хода на самото раждане. И все пак, се поуспокоих, че сега поне ще се чакам раждане, пък каквото такова.
Да, ама не. Моята лекарка вчера взе да ме убеждава да отивам за постъпване до няколко дни в болницата, в която съм решила да раждам, защото бебето върви с десет дни напред и т.е. ако чакам много вече вървя към преносване, което не било добре, защото накрая околоплодната вода накрая ставала кофти и т.н., а бебето нали пиело от нея, абе с две думи понаплаши ме леко да не вярвам на термина (то и аз все подозирам, че в периода на зачеването съм била с ранна овулация, ама човек няма как да бъде сигурен на сто процента), а да считам, че вече съм в 40-та седмица, която до няколко дни ще навърша, но това е по размерите, които дава ехографа.

А аз реално съм в 39 г.с. - 38 седмица и 2 дни по линийката. А по размери бебката до броени ще си навърши 40-те гестационни седмици и по логиката на моята лекарка ще я пренося (въпреки че имам време до термин) и затова било добре да съм под наблюдение.
И сега се чудя какво да правя.
Като бяхме на 22-ри в Сливен, бебето вървеше една седмица напред, но лекарката не ми каза, че това е причина за по-ранна хоспитализация, единствено ми каза, най-късно на термин да вляза или няколко дни до седмица по-рано, ако нещо ме притеснява.
Според моята лекарка бебето е доносено, готово за излизане, и на размери и тегло (минимум 3300 гр) е ок и не е желателно да се чака до термин.

Ще поумувам още малко, но чувствам как най-късно понеделник ще си взема багажчето и ще се запътя към болницата, макар че все съм си представяла как ми изтичат водите или ме хващат контракциите и тръгваме с бъдещия татко към болницата  , ама май не е задължително точно така да стане.
Иначе плацентата е добре, вода - колкото искаш  , тоновете са ок, моето кръвно е овладяно, та все си мислех, че ако няма проблем с някое от тези неща, не е нужно да се твърди, че трябва да се бърза с раждането, ама моята лекарка е на друго мнение - че бебето до другата седмица трябва да се е родило и е препоръчително, ако не изяви желание само да го направи, поне да съм в боилницата за наблюдение, но в никакъв случай да не се чака термин. Предполагам, че заради проблемите, които съм имала, иска и да се презастраховаме.

Пак ви надух главите  , но наистина ще се радвам, ако някой сподели мнение. 

Ох, недей да ходиш да постъпваш, само щото еди кой си ехограф е казал това или онова. Това означава да ти предизвикат раждането, а е напълно невъзможно да се предскаже със сигурност дали е време или не при напълно нормално поведение на беб и твое такова.
В нашата мила родина всеки ден след ПРЕДПОЛАГАЕМИЯ термин се води преносване, а всъщност бременността продължава до 42 седмици и една след това се води така. Доста лекари обаче не искат де се действа в ситуация на спешност и затова така препоръчват.

Стискай кълки там и недей им се дава. Ти имаш по линийка още две седмици, за какво постъпване говори тая твойта докторица, мари????

Цитат на: ina_lemon в 02.09.2009 17:09

В нашата мила родина всеки ден след ПРЕДПОЛАГАЕМИЯ термин се води преносване, а всъщност бременността продължава до 42 седмици и една след това се води така. Доста лекари обаче не искат де се действа в ситуация на спешност и затова така препоръчват.
Стискай кълки там и недей им се дава. Ти имаш по линийка още две седмици, за какво постъпване говори тая твойта докторица, мари????

Ами на, и аз това се чудя, ама нали уж идеята е да не се гледа линийката (демек термина), а да се действа според зависи. Може би жената иска заради проблемната бременност да съм по-скоро под наблюдение, защото ти сама казваш, че не искат лекарите да се действа в ситуация на спешност и така. Иначе аз категорично заявих, че съм против предизвиканото раждане, но тя настоя, че в моя случай излишни рискове не трябвало да се поемат. Иначе, ако е въпросът, ако щях да раждам в МД-София, там ми бяха казали още от 36 г.с. да се "паркирам" в болницата, ама то пък накрая взех да се чувствам по-добре, изследванията като цяло не са зле (дори и прословутият хемоглобин вече е 102, което си е голям напредък), други индикации уж няма, та затова се чудя има ли смисъл от наблюдение, като се сетя колко подтискащо ми действа болничния престой и че накрая точно хич не ми се виси. Ама ще видим.

Кой ти е всъщност бургаския лекар? И къде реши да раждаш?

А за наблюдението - дааааа, не си преживяла малко през тези 9 месеца, подтискащо или забавно, ако трябва ще лежиш и песни ще пееш даже, ама мисълта ми беше не се ли действа прибързано.