Криси, успя да ни разревеш целия форум!
Мила, ти наистина си голям герой, имаше моменти, вкоито и аз видях своето разждане и само ще кажа, минало-заминало-най-важното е, че сме живи и  здрави и се радваме на прекрасни принцеси!!!
Ужасно много болка и мъка си преживяла, благодаря ти, че сподели с нас и се върна назад!!!

Наистина нямам думи за разказа, все едно че аз раждах като го четях, толкоз добре си пресъздала емоциите, мислите и болката, малко хора които са го прочели не са се разплакали.....

Браво за това, че умееш така добре да опишеш какво чуства една майка, когато ражда и когато вижда за първи път своята рожба, и всичко останало в последващо......

Валка е права, замисли се дали да не писателстваш ....

Аз вероятно съм голям дебил щом не се разплаках.Но ми се насълзиха очите.
Криси,разказа ти е много дълбок,личен и трогателен.
Миналата седмица се срещнах за първи път с една малка принцеса и няколкото мнути,в които я гушках ми бяха достатъчни за да поискам наше дете и да реша,че съм готова да изтърпя раждането.
Сега като прочетох разказа определено осъзнах,че нещата често не са никак розови и се иска сила и воля за да минеш през тях.
Криси,трябва да си горда,че си успяла да се измъкнеш жива и здрава от този "кошмар" и да се завърнеш у дома с такъв красив дар,като Малена.Бъди винаги така борбена и силна!
Нека любимите ти хора ти носят много радост,любов и вдъхновение!

Кикси прекрасно си разкала всичко около твоето раждане, предала си съвсем ясно и силно чувствата, които си изпитвала и човек съвсем реално може да усети и съпреживее всички болки и радости - преживяла си много страшни моменти, но важното е, че с бебка сте живи и здрави  Пожелавам ти бебка да е жива и здрава и никога повече да не преживяваш с нея такива страхове, които си преживяла в родилния дом 

Въпреки, че разказът ти е толкова дълъг, имам чувството, че го прочетох за отрицателно време Ти си герой, това си го знаех! И в твоята история виждам колко трудно им е и на татковците, да мислят за жените и децата, да са в неизвестност. Сетих се за един виц - мъж чака много дълго време пред родилното и се притеснява, най-накрая му съобщават, че му се е родила дъщеря, а той възкликва "Слава Богу, че е момиче, ,че няма да й се наложи да преживее това, което аз изживях преди малко"  А вашият тати ме разби как те е проверявал дали ти са ти изтекли водите 

Да кажа, че на поселдните снимки Маленка много ми прилича на теб 

П.С. Благодаря за хубавото пожелание 

Криси, на патеричка те поздравявам за РД, да си здравичка мила и малката принцеса до теб също. Разказа ми за раждането, но като прочетах отново се просълзих. Ти наистина си герой. Прегръщам ви!

Мила Кикси най-после успях и аз да прочета разказа ти и направо ме върна към моето раждане Толкова добре те разбирам-за чакането,ослушването за нещо започващо,изтичането ан водите,контракциите,които не водят до разкритие,изживяването,разочарованието,смесените чувства,адската болка и втрисане след такава операция Но и щастието след това....
Най-важното е,че сега си гушкаме тези прекрасни същества и че са живи и здрави!
Страхотен разказ и много реалистичен-това е много важно...и никак не си драматизирала или преувеличила!Мен също не ме е страх,но изпитах точно така нещата,само без това гадно висене с дни в болницата и боденето с игли,за което поне съм благодарна,че съм го избегнала
Целувки!!!

Аз, срам не срам, чак сега прочетох разказчето 
Определено много емоционално си го пресъздала  . На моменти си казвах - леле, колко е страшно да станеш майка; на други се успокоявах - да, тежко е, но е най-хубавото и емоционално нещо в целия живот.
Определено добре направи че го написа - дори и да има "тежки" моменти, важният е крайния резултат - здраво и хубаво малко същество, което те гледа в очите и един ден след месеци изрича за първи път :Мамо  .
Благородно ти завиждам за преживяното (дори и за страшните моменти ), защото при теб резултата е прекрасен - Малена е много сладко бебче и съм сигурна че допира с нея те кара да забравиш абсолютно всички мъки и болки...
Целувам ви

Милички, благодаря ви със закъснение, че имахте търпението да прочетете дългите ми писания и да съпреживеете емоциите ми! 

Рубин, Деничка, Вероника, cherry_tea,  valka27, ani4ka1710, ♥maslinka♥, kali_gali, hukuta, a_iordanova, dodo23, veselyshko, Слънце, Боги,  bandidi, tonitta,  StAsSi , страшно много ме трогнахте с прекрасните си думи и с това, че съм предизвикала сълзи в очите ви. И вие ме разплакахте с реакциите си - тази съпричастност, която струи от постовете ви, ме кара да си ви обичкам още повече. 

Деничке, за теб не съм се и съмнявала, че ще имаш търпението да го изчетеш, защото нали и ти си същата писателка като мене  , няма начин просто - нали сме от една порода. 

Маслинче мило, аз пък се успокоих като прочетох, че и ти си се чувствала като мен след секциото и не си се сетила за бебето в този момент, защото аз въпреки че бях откровена, когато споделих, че само за себе си съм мислила непосредствено след раждането, но не и за бебето,  определено малко се притеснявах как ще го възприемат другите...малко ме беше срам, но определено в такъв момент на човек му е невъзможно да си контролира реакциите. 

Додо, така е наистина - като гушнеш малкото невинно същество, разбираш, че това е най-прекрасното на този свят и си готов да изтърпиш всичко, защото няма по-голямо щастие.

Слънце, вицът е просто  , така съм се смяла  , и на нашия тати го разказах, естествено 

Тони, и ти много преживя, мила,  и ти като Кали и Йоаннка знам, че ме разбираш прекрасно, дано на никого не се налага да го преживее... Поне успокоителното е, че ако не друго, при следващите ни раждания нещата ще са планирани и малко по-лесни. Е, не че ще е песен, ама ще е с една-две идеи по-добре. 

Малко тъпо ми стана, когато осъзнах, че сигурно съм поизплашила малко бъдещите мами, хайде за някои от вас има време, ще забравите, ама хич не се й усетих, че за Чери, Аничка и Веселушко раждането е съвсем скорошно събитие и то човек, колкото си има някакъв съвсем естествен страх от това, няма нужда да се натоварва допълнително с негативни емоции, но се надявам все пак те да са били заглушени от положителните емоции в разказа ми.

Пожелавам на тези от вас, мили съфорумки, на които им предстои това истинско чудо, много кураж, късмет и щастлив финал, защото в крайна сметка именно щастливият финал е най-важното, а не трудностите по пътя, който си извървял до него.
И наистина, както ми каза моята майка преди раждането - колкото и да е трудно, човек никога не помни с лошо раждането. Не че забравяш преживяването, но просто съзнанието ти сякаш автоматично изтрива лошия оттенък на спомените, като ги оцветява единствено в багрите на щастието. (малее, това пък как ми дойде, много поетично го подкарах , но това е истината )

П.П. Благодаря ви за вярата в моите писателски умения, но засега този ми талант  се изразява само в "надуване" на главите на близките ми и на вас, тук, ама някой ден кой знае...

Диди, благодаря ти за поздрава за рождения ми ден. Това ме подсети, че понеже нали навърших 30  , бях изпаднала в едни таква размисли, в каквито обикновено човек изпада покрай кръглите си годишнини. И след равносметката, която си направих, установих, че не съм осъществила много от мечтите, амбициите и плановете, които съм имала на 20 заради разни стечения на обстоятелствата.
И макар че ми стана леко тъжно от това, в един момент си дадох сметка, че всъщност съм постигнала много повече. Осъзнах, че семейството ми е най-голямото постижение и друго не ми трябва - само здраве и спокойствие за мен и близките ми.
А Малена е най-прекрасният подарък, който получих по случай юбилея си.

А ето и една снимка как тренира духането на свещички за бъдещите й рожденни дни: 

Тортата беше много вкусна, но остана на заден план, защото имаше нещо много по-вкусно за "ядене"  :

Миличка пак успя да ме развълнуваш! Много хубави думи,а снимките са направо супер!Аз съм пропуснала рождения ти ден Но сега ти пожелавам наистина от сега нататък да се чувстваш най-пълноценната жена и повече да няма за какво да ти минават такива мисли през главата,че не си успяла да осъществиш някои планове!Все пак си осъществила най-големия си план  Още много радости да имаш в живота!
А за разказа ти.....няма какво да се плашат момичетата,все пак трябва да са подготвени,макар да е малко трудно човек да се подготви за нещо такова,а и щом ние сме преживели тия трудни моменти и пак имаме сили да се радваме и да забравим,какво останало за тях,които ще имат много по-леки раждания от нашите Аз дори си спомням цялото раждане с умиление....направо взех да се питам дали не съм мазохист
Целувки на прекрасната Малена!

Еххх, тези бузки - каква торта да ви се яде при тази гледка 
Миличка, и аз като тонитка да ти кажа че няма смисъл да съжаляваш за всичко неосъществено в живота ти, защото няма по-голям подарък от малко съкровище и по-голяма гордост от това да станеш майка - всичко друго може да почака във времето.
Целувки на мама и на сладката Маленка.
А това е един малък скромен подарък за РД на мама:

Затвори очи, отвори подаръка и виж какво има вътре. Сигурна съм, че като отвориш очи същото съдържание ще се появи

Кикси, миличка, едва сега успях да изчета целия ти разказ и толкова ме трогнаха милите ти думи за нас с Иво. Радвам се, че успяхме да се видим и да се запознаем и че сме били светъл лъч в болничния ти престой. И да си призная честно за пореден път успя да ме резревеш. Ама ти си знаеш, че съм ревла, защото ти го демонстрирах и на живо Срам не срам така си е.

Целувки на малката красавица от мен и весела първа Коледа на Маленка.