Мила Kiksi,първо искам да ти кажа че най-голямого постижение в живога на един човек е точно както си го описала ти-едно прекрасно семейство!Трябва да се гордееш със себе си!
А за малката,която вече хич не е малка!Така си расте сладураната,че не ее за вярване!Какви бузки има,ама направо ми идва да я изпапам!Жалко,че сте толкова далеч,щях да ви помола да се видим,за да я нагуша бонбонката!Пу,пу!

Криси,един човешки живот не стига за да се осъществят всички човешки стремежи и желания.За това създаваме друг живот,който да се опита да постигне някои от мечтите ни.
Аз ти се възхищавам(както и на другите мами) за смелоста да се сдобиеш и отглеждаш дете.За мен си постигнала много повече от колкото аз.Годините са само понятие-ние сами им придаваме смисъл.А съм сигурна,че като всички родители с раждането на Малена за теб започва ново летоброене!

И аз като Рубин,бих се радвала да гушна Малена и да се порадвам на хубавите й бузки.В понеделник и вторник доста време прекарах из Александровска и Богориди и се взирах във всяка майка с количка с надеждата да ви видя.

Аз също прочетох с голям интерес целия ти разказ Ще следя с интерес какво ста около вас

Kiksi, чак сега сколасах да прочета дъъъългия ти разказ за раждането. Милата, какъв ужас си преживяла  . Не знам какво да кажа, то вече всичко е казано... Как гледаш на изживяното сега, когато са минали почти 3 месеца?

Момичета, много ви благодаря с малко закъснение за прекрасните думи! 

Тони, благодаря ти, мила, за пожеланията. 
И аз като теб въпреки всичко си спомням за раждането с умиление - май и двете сме мазохистки   , ама няма как то хубавото след появата на малките ни съкровища е в стотици пъти повече от лошото (пък и то дори и лошото почва да ти се стурва хубаво в един момент). Искам да ти кажа само, че както винаги намираш най-точните думи, все едно пишеш моите мисли. 

Стаси, миличка, както винаги успяваш да ме изненадаш, благодаря за подаръка 

Рени, душичка, няма какво да те е срам, и аз съм ревла като теб  , остави, че съм много чувствителна, ама и камък да бях, няма как човек да не се трогне от милите жестове, които получава от хора, които познава само виртуално -  вашето посещение-изненада в болницата и подаръците за бебка и момента, в който скоро след прибирането ни вкъщи един куриер ме изненада със страхотни
подарък и картичка за Малена от милата ни Стаси. 
(Е, с теб се познаваме вече и лично, от което съм супер щастлива  )

Рубинче, благодаря ти за хубавите думи. Живот и здраве, ако си дойдеш към Бургас ще спретнем една срещичка и Додо ще викнем и ви я връчвам за гушкане.

Додо , страхотни думи си ми написала и много верни - аз самата не се бях замисляла за това.  Знаеш ли, не знам, дали е достойно за възхищение това, че сме решили да имаме дете,
сега ми се струва най-естественото нещо на света, но имаше един период, в който направо си ме беше страх да се реша на тази стъпка.
Странното е, че като бях на 25 много силно ми беше проговорил майчиният инстинкт, но тогава мъжът ми не искаше /не бил готов и другите мъжки глупости от сорта/, после изведнъж не просто ми мина
желанието за деца, но то направо беше изместено от някакъв срах да поема тази отговорност и да променя така живота си /много странна промяна в мисленето ми се получи/. И по-скоро пристъпихме към бебеправенето, защото 30-те ми години неумолимо приближаваха и караха биологичният ми часовник да тиктака все по-бързо, а не исках много да го отлагаме от тази гледна точка, защото си казваш, ами ако има някакъв проблем, докато разберем, докато предприемем нещо, то ще минат още няколко години и в един момент може да е късно.

Истината е, че колкото повече минава времето, толкова по-малко готов се чувстваш за това, та затова и при мен в крайна сметка малко така се получи - като някакво задължение, защото годините ме притискаха. Не ме е срам да си го призная.
Но когато се случи, разбираш, че всъщност точно това си искал цял живот, макар че може да не си го съзнавал, че това е смисълът на живота ти и се чудиш как си могъл да имаш всичките тези глупави
разсъждения преди това. И както казва мъжът ми сега: "Трябваше да се решим по-рано, толкова е хубаво, че се чудя защо не предприехме тази стъпка преди няколко години".
В тази връзка ти пожелавам скоро да напуснеш "Клуба на изчакващите с бебеправенето" и да знаеш, че каквото и да те е спирало преди това в мига, в който видиш малкото същество, просто вътрешно
знаеш, че ще справиш, независимо какво ти предстои - просто си готов на всичко за малката душичка.

Все още не сме излизали в центъра, само в парка в "Славейков" и този в "Изгрев", така че няма как да ни видиш, но като се стопли напролет задължително се оглеждай за нас.

Ел, 

КлараФина, ами и твоето раждане да не беше по-малко трудно, мила? И ти доста изстрада. 
В отговор на въпроса ти: както съм написала по-горе - вече гледам с умиление към времето назад. Фактите около раждането едва ли скоро ще ми избледнеят в паметта, но негативните емоционални
оттенъци около тях не просто избледняха, ами направо изчезнаха.
Може и да се долавят все още в разказа ми, но то е, защото съм го писала по-отдавна в продължение на доста време, просто сега го пуснах тук.
Но към днешна дата наистина си го спомням само с хубаво. Та затова определям раждането на дъщеря ми като най-щастливото събитие в живота ми - преди мислех, че това е сватбата и не вярвах,че може да има по-щастливо събитие от нея, но се оказа, че тя вече е на съвсем заден план в съзнанието ми.

Ако щеш ми вярвай, спомням си с умиление не само раждането, но и периода на бременността, колкото и да беше кофти - понякога се улавям, че мисля с носталгия за онези дни с големия корем и подритващото отвътре човече, липсват ми тези усещания, чувството на очакване, дори след като родих доста време имах усещането в корема, че нещо ей сега ще се раздвижи в него, толкова свикваш с тези усещания.

Ето и едно поздравче от Малена:

Ако на някой му се гледат повече снимки, ето ги и по-скорошните:

http://rusenovi.snimka.bg/baby/malena-3-ti-mesec.452328

Да ви се оплача, че нашият тати е нещо болен, с температура и изглежда е вирус, защото доста хора в офиса им са болни, ама си ходят на работа. И умираме от страх да не зарази Маленка, стои далече
от нея, но все пак...Даже тази вечер за това не я изкъпахме, за да не е той в близост до нея, а аз сама не мога да я къпя и само й измих дупето на чешмата, а утре вече ще си вземе маска, за да я къпем
двамата.

Тя, милата се беше измъчила повече от две седмици с една ужасна хрема, тъкмо мина и дано сега да не я хване нещо. Малко се шашнах с тази хрема, защото не беше типичното запушване на носа, което се среща често при новородени, а и течеше носът като на голям човек - за първи път я видях така, после взе да става нещо като задна хрема, почна да хрипти, като хриповете идваха от към носоглътката и бая време се измъчи милото, направо не можеше да спи. Хич и не я заведох на лекар в този грип реших да не рискувам за една хрема да я мъкна по поликлиниките, при положение, че нямаше температура, но определено си беше настинала. Пръскахме Стеримар, ама файда никаква - явно е повече за профилактика и явно, както и при възрастните - каквото и да си слагаш в носа, хремата не минава обикновено за по-рано от две седмици.
Знам, че не е кой знае какво, но определено ми стана кофти и леко притеснено като за първо сблъскване с проблем от типа на настинките. Колко ли още такива ще има, трябва да свиквам...

Иначе с коликите положението е овладяно вече - може и да са спрели, но мен все още ме е страх да спра Миликона да не ни почнат пак. Сякаш излязох от някакъв период на мъгла, на сън, знам ли и аз,
направо как сме го издържали не знам, вече повечко време ми остава, а общуването ми с беба не се изразява основно в приложението на 5-те правила на д-р Карп спрямо нея /гушкане, люляне, сукане,
сешоар и т.н./ като преди, а в игра, смях и закачки, което съответно ме прави супер щастлива.
Щом за три месеца след раждането успях за пръв път и да сготвя, значи наистина положението супер се е подобрило. 

Забравих да ви се похваля миналата седмица, че на 09.12 Малена за пръв път се обърна от корем на гръб.  Е, аз го изтървах този заветен момент , защото го демонстрирала на баща си, докато той я масажирал след банята върху скрина (добре че бил до нея да я хване), но на повторението присъствах.  Аз я бях пробвала преди това, ама повърна върху активната гимнастика и аз отново прекратих с опитите си да я слагам по корем. 

Но след като се обърна два пъти за една вечер, с баща й, траят ли ни сърцата, почнахме всеки ден да я слагаме по корем (не само по време на масажа) и тя учудващо не мрънка като преди, даже се
радва. Ама колкото и да тръпнем в очакване да повтори упражнението - няма и няма, опитва се, ама не успява. Чавдар даже се опитва да й обяснява и да й помага да заеме правилна позиция с
ръчичките, ама не става. Явно е било случайно първия път, но нищо - когато тогава.

Наскоро преживяхме втория си скок в растежа и Малена отново влезе в ролята си на малко млечно вампирче  , но този път промените не бяха толкова физически както предния път, когато буквално за няколко дни "дръпна" на ръст и тегло и дрехите рязко й омаляха.
Сега изведнъж забелязах разлика не толкова в размерите й (макар че вече почна да ми понатежава), колкото в развитието й. 
Освен обръщането й от корем на гръб, изведнъж започна да хваща играчките на активната гимнастика и да ги дърпа силно  за разлика от преди, когато само ги буташе, а и се заседява повече там (преди само мрънкаше, като постоеше повече от 5 минути там).
В коритото както си лежи по гръб и почна да се надига, сякаш ей сега ще се изправи. 

Започна да издава и много нови звуци освен обичайното гукане и ръмжене, всеки ден ме изненадва с нов начин на "приказване" и комуникация.

Плези се постоянно, голям майтап е. Не че преди не го правеше, но сега сякаш се забавлява по този начин.

Определено започна да чува по-силно, защото вече трябва да пазим тишина, докато спи, телевизорът да е с намален звук и т.н., иначе лесно се събужда. А преди си говорихме на висок глас, телевизорът -усилен, телефонът звъни - нямаше проблеми.

И освен това започна да се наяжда по-бързо - не яде като преди по един час, което за мен е голямо облекчение, защото цялото ми време преди отиваше в кърмене (макар че яде по-често понякога,
развали си 3-часовия режим, който сама си беше създала).
Сега се наяжда за 30-40 мин. в най-лошия случай, но за мен и това е супер, но често и за 15-20 мин. е готова. Чак не мога да повярвам, че доживях това да се случи и ние да станем като другите бебета, които се наяждат бързо.

Лошото е обаче, че тъкмо както бях доволна, че се наяжда по-бързо и покрай въпросните резки промени в развитието, изведнъж започна страшно много да се разсейва, докато яде. Уж яде, а върти
главата ту към телевизора, ту към елхата, само иска да разглежда и забравя да яде или ако ми звънне телефона, спира да яде и почва да се ослушва.
И почва една борба с яденето и то пак отива по един час някой път.  Чак се принуждавам да й правя заслонче на очите с ръка, за да не се оглежда, докато яде.
Ама вече реших да я оставям да й огладнее дупето - правя няколко опита да продължа с храненето и като не стане, прекратявам. Не знам, дали постъпвам правилно, но не мога постоянно да се боря с желанието й да разглежда.

Та такива са новините при нас на прага на третото ни месече.
Малена се извинява за дългите постове на мама и ви благодари, че ги четете  , като ви праща много целувки:

Кикси малката Малена е голяма сладурана, много е красиво това дете. 

Ех че порастнало това момиче,ама то си е на 3 месеца,а и с такава готина мама как няма да расте.

Честито трето месече на Малена!
Миличката сладуранка, и тя вече пораства и радва изморената си мама 
Kiksi, пожелавам ти от сега нататък все така да ви радва и да не ви създава повече безпокойства!

Искам да ти кажа, че Малена се развива точно по-книгата на холандските учени, които описват различните фази на развитие през първата година и половина. Третата такава фаза е при 12-седмична възраст и резултатите сте ги отчели веднага. При Филипа резултатите на са толкова отчетливи за разлика от дните, в които "й се инсталира новия софтуер" в главата - тогава са яки крясъци. 

Леле,Кикси,ама всеки път като качваш снимки все едно показваш различни деца!Малката буба расте с дни!Такава е кукла!
А за гушкането,вярвай живот и здраве да доидем и ще видиш как ще я нацелувам!

Здравейте сладури
Много е готина малката кукла   Да я нацелуваш и нагушкаш от мен.
Всичко ново,което прави  малкото е много вълнуващо,Йоанна и тя с всеки изминал ден ме изумява с нещо ....било то и поредната беля  

Страхотно! Вече си имате една малка пораснала бебка. Явно наистина първите три месеца са преломен период за новородените, щом усещаш такава отчетлива разлика. 
Благодаря, че споделяш тези промени, защото така обнадеждаваш и даваш сили на нас, които се храним по един час, през 3, през 2 или дори през час и нещо понякога и общуването ни се изразява точно в люшкане, гушкане, сукане, повиване и бял шум. 

Миличка страхотна е малката И така се развънувах като четях колко много се развива душичката!Аз като че ли не мога да отбележа чак такива резултати с Петър,но пък той е страшно спокойно дете и винаги е хапвал добре и бързо и е бил любопитен,а и колики май нямаше,та затова си представям на теб какво ти е,а пък какво ти е било направо не мога да си представя Затова пък виж как отчетливо преминава Маленка през различните етапи! Аз обожавам "приказките" на бебчовците,но нашият е супер срамежлив(да се чудиш ан кой се е метнал) и си "приказва" обикновено след сън и то ние като му говорим,а през останалото време по-рядко се сеща така че искрено ви завиждам за малката бъбривка!
И аз имам чувството,че мислим по много сходен начин,така че обичам да чета дългите ти разказчета!

Расте си детето, и става все по-интересна  Разгледах ви снимките, много се променяте и се разхубавявате
И на мен ми е интересно да ти чета дългите разказчета