mimasugar ТУК можеш да прочетеш много вълнуващи истории, достойни за филм 

Здравейте момичета!Май дойде време и аз да се включа /след като изчетах целия форум/ !Моята история е следната:"Да искам да се оженим,но нямане финансова възможност!" 
Та въпроса ми е сами ли си платихте сватбата или родителите?Изобщо как се справихте с този проблем?То ако чакаме да се замогнем  .......ще си останем с чакането!Две години живеем заедно ,говорим за това,и двамата го искаме......Шантава работа!!!

Здравей Френи, добре дошла при нас. Аз мисля, че не трябва да се притесняваш за финанси и ако искаш сватба - напред. Сватба може да се направи и с по-малко пари, а ще видиш, че ако се решиш пари най-лесно се намират. Ние си плащаме сами сватбата и мисля, че така е по-добре и за нас и за родителите ни.
Когато ние решихме да се женим, също имахме опасения относно това как ще се справим с парите и сега ми е смешно като си помисля , че толкова време сме отлагали заради това. Също това не може да бъде причина хората да се лишават и от бебе. Пари най-лесно се изкарват. Здраве и разбирателство да има по между ви. Пожелавам ти скоро да се похвалиш, че вече планираш своя най-прекрасен ден. Тук може да видиш и разходите на вече минали по този път и да си направиш сметка.

Съжалявам ,ако съм изместила темата! 

И аз така си мисля!Плюс това родителите ще помогнат с каквото могат,нали?Но половинката е решил да се прави на мъж и не иска и да чува за помощ от родители по какъвто и да е повод.Не го разбирам!В крайна сметка брат му като се жени техните платиха всичко.Не искам да изглежда сметкаджийски ама като помагат на единия ще дадат рамо и на другия!

Първо здравей и от мен мила аз да ти кажа -според мен е редно родителите да платят сватбата на децата си.Е и вие може да ударите едно рамо в това онова ,ама така е редно.Аз не познавам някой сам да си е платил цялата сватба ,все пак ако така искате май няма да стане толкова скоро  не се ядосвай,а си поговорете сериозно двамцата.И ние така искахме,ама бързо се разобедихме не се тревожи...успех

добре дошла сред нас мила! Не се тевожи и ние бяхме така и се втурнахме без да имаме и идея как ще платим всичко, но щом като споделихме с родителите веднага се намериха пари от всякъде!Не отлагайте този прекрасен момент от живота си повече, след като сте отдавна заедно и се обичате!Успех!

добре дошла при нас мила
аз да си кажа честно знаех че милото ще ми предложи но не знаех кога ще стане на него все пак му е време(32г)и сме заедно вече 5години аз съм малко малка но като знаех че това е човека за мен и като съм спокойна с него до себе си и рекох "ДА"  пределно ми беше ясно че това ще стане рано или късно но в къщи никой не знаеше на колко е години(умело се криех 4 години)и когатп всичко излезе наяве той изчака малко и си го направи като пич не съжалявам защото още от преди да се задълбочи нашата връзка(което не се изискваше много време за да стане)исках той да е мъжа до мен!винаги съм била много по-зряла за годините си и може би за това така рано се осмелих на такава важна крачка

Аз много бих искала моето момче да ми предложи....ходим от три години,но и двамата знаем че не е момента сега..Аз съм студентка,а той сега 6те прави магистратура в Холандия...и е прекалено рано.Обичаме се безкрайно,живеем заедно и неможем един без друг,но въпреки че искам е пркалено рано все пак съм на 20 и мисля че сега е времето в което трябва да се развивам....Ре6их просто да споделя и моята историйка.

разбира се, времето е пред вас, а и понякога трябва да се изчакат 1-2 години такива моменти като магистратури в чужбина и т.н.След това вече ще е дошло идеалното време, когато и двамата ще сте готови!

Бибс мила и аз съм на толкова но както казах и по-горе когато един човек знае че това е онзи който е търсил значи го ЗНАЕ и няма занчение на колко години го е разбрал ами ако никога не го разбере???това значи че е хубаво да си го усещаш и от по-раничко!успех мила

Милички, тук не става въпрос за години според мен. Но като че ли наистина е най-добре да си поурегулирате живота, пък тогава да има сватба- завършете си образованието, започнете работа, стъпете си на краката /най-вече емоционално/. Поне аз така направих, така някак е по-лесно- едно по едно. А да се обичате можете винаги- то за любовтта бракът не е задължителен,нали 

Благодария момичета,ама тук наистина е пълно с мили мацки..

Виж ти,как съм пропуснала тази темичка 
Е,хайде и аз да се запиша  Обаче съм само мераклия,без дерзаещ,защото си мисля,че ако кажа на милото нещо в този дух,той ще се уплаши(ех,този мъжки страх от сериозни връзки...  ).Затова просто го чакам той да говори,когато се чувства в настроение за тази тема,и попивам доволно всичко,което казва.Вчера се разтопих,като ми каза,че има сериозни намерения към мен,защото много ме обича  Може да е малко глупаво да не казвам нищо,но пък какво да кажа,в крайна сметка,не искам аз да му предложа  ,традиционалист съм в това отношение 

Здравейте и от мен.До сега бях само посетител на сайта, но реших да се регистрирам и аз.Има много интересни неща във форума.Изчела съм доста неша вече.
Та на въпроса.Аз съм от мераклиите    , но милото не е.Казва, че сега не му е времето.Сега е магистър последен семестър.Доста информация съм събрала от форума и само да дойде момента ще ми бъде от голяма полза.
Благодаря на всички, които споделят опита си тук.

Цитат на: Pavlinka в 25.09.2007 14:27

Аз съм от мераклиите    , но милото не е.Казва, че сега не му е времето.Сега е магистър последен семестър.Доста информация съм събрала от форума и само да дойде момента ще ми бъде от голяма полза.

И аз не съм фен на прибързаните работи. Поне при нас това стана толкова естествено и нормално.Моят Деянчо ми предложи още на 6-я месец от връзката ни, при което аз категорично отказах. След това три години нищо не спомена за това  . Даже се бях притеснила, че вече ще го бъде страх той да подхване тази тема и се замислях дали пък аз да не му предложа?! Но това лято, докато бяхме на морето, стана. Беше толкова лесно и естествено и съвсем навреме. И вече и двамата сме готови