Абсолютно! Разбира се, че трябва да се обсъжда общото бъдеще , без комуникация не може. Но определено момента с пръстена трябва да е инициатива на мъжа.Може би аз съм традиционалист в това отношение смятам, че точно предложението за брак трябва да дойде от мъжа. За мен това клиширано предложение е важно и ми показва точно и ясно, че мъжа до мен е сериозен и наистина иска брак, а не само съвместно съжителство  
Пожелавам на всички мераклии да изживеят възможно най-скоро този момент

От известно време чета тази тема и искам да изкажа и аз моето мнение. Абослютно подкрепям Неделина и другите чакащи/ли момичета, аз самата бих И чаках докато не получих моето предложение, на колене и с цялата любов изречен въпрос: Ще бъдеш ли моя жена? Завинаги?

За този пълен с любов момент, под звездите и с плискащата морска вода и топъл летен пясък под крачетата ни си струваше да се чака!  Този момент идва, повярвай ми, Неделина! Аз лично го чаках три години!
Истината е, че в днешно време не виждам за какво трябва да се бърза да се прави сватба.
Аз самата от почти седем годишна връзка усетих едва на четвъртата година това Завинаги. Започнахме едва на четвъртата година да говорим за сватба, обсъждахме, как, къде, по кое време от годината, но някак бе всичко още сурово, мисълта и в главите на двама ни трябваше да узрее. Да узрее, да, и тогава е най-прекрасно, когато и в мисълта на мъжете тази мисъл е достатъчно узряла. Мъжете са по - други същества, по страхливи са, по - трудно решават да се обвържат завинаги. Завинаги ги плаши, именно и затова от както се помним, Той е този, който предлага в повечето случаи, ако беше обратното, със сигурност щеше да има много повече НЕ-та от, Да-та!
Та от цялата ми любов към моят Той, моето лично решение бе да го оставя да почувства и той сам неговото Завинаги, аз знаех, че това ще стане, ние жените сме по чувствителни, сетивата ни са по - усещащи и разбираме тези неща като първи. Когато стана бях най - щастливата, но не сама, бяхме двама най - щастливи. Хвърчахме, плакахме, тичахме по плажа, на който ми бе приплъзнат най - прекрасният пръстен, с най - прекрасните думи, от най - невроятния за мен мъж на тази земя. Точно така се чувствахме тогава, като в магия.
Всичко в този живот идва с времето си и когато бъде оставено да дойде с времето си, точно тогава то е, според мен, най прекрасно и най - магическо!

И... какво са една, две или три години "изчакване" на фона на едно прекрасно, взаимно, щастливо Завинаги?!

Здравейте, момичета! Присъединявам се и аз към чакащите вълшебния момент с нетърпение. Желая късмет и скорошно сбъдване на тази мечта на всички момичета! 

Цитат на: Мрявка в 22.10.2013 12:59

От известно време чета тази тема и искам да изкажа и аз моето мнение. Абослютно подкрепям Неделина и другите чакащи/ли момичета, аз самата бих И чаках докато не получих моето предложение, на колене и с цялата любов изречен въпрос: Ще бъдеш ли моя жена? Завинаги?

За този пълен с любов момент, под звездите и с плискащата морска вода и топъл летен пясък под крачетата ни си струваше да се чака!  Този момент идва, повярвай ми, Неделина! Аз лично го чаках три години!
Истината е, че в днешно време не виждам за какво трябва да се бърза да се прави сватба.
Аз самата от почти седем годишна връзка усетих едва на четвъртата година това Завинаги. Започнахме едва на четвъртата година да говорим за сватба, обсъждахме, как, къде, по кое време от годината, но някак бе всичко още сурово, мисълта и в главите на двама ни трябваше да узрее. Да узрее, да, и тогава е най-прекрасно, когато и в мисълта на мъжете тази мисъл е достатъчно узряла. Мъжете са по - други същества, по страхливи са, по - трудно решават да се обвържат завинаги. Завинаги ги плаши, именно и затова от както се помним, Той е този, който предлага в повечето случаи, ако беше обратното, със сигурност щеше да има много повече НЕ-та от, Да-та!
Та от цялата ми любов към моят Той, моето лично решение бе да го оставя да почувства и той сам неговото Завинаги, аз знаех, че това ще стане, ние жените сме по чувствителни, сетивата ни са по - усещащи и разбираме тези неща като първи. Когато стана бях най - щастливата, но не сама, бяхме двама най - щастливи. Хвърчахме, плакахме, тичахме по плажа, на който ми бе приплъзнат най - прекрасният пръстен, с най - прекрасните думи, от най - невроятния за мен мъж на тази земя. Точно така се чувствахме тогава, като в магия.
Всичко в този живот идва с времето си и когато бъде оставено да дойде с времето си, точно тогава то е, според мен, най прекрасно и най - магическо!

И... какво са една, две или три години "изчакване" на фона на едно прекрасно, взаимно, щастливо Завинаги?!

Мрявче, страхотно си го написала!

Като човек, стоящ от другата страна на бариерата бих ви дал тема за размисъл. Сериозна тема! Тук може човек да прочете за вашите мечти, за това колко сте романтични ( няма нищо лошо, не ме разбирайте погрешно), колко държите на предложението и как сте готови да чакате с години. Но никъде не разбрах , как точно трябва да отговори жената подобаващо, на старанието на мъжа. Нали не си мислите, че едно ДА е достатъчно

Цитат на: Deliysky в 23.10.2013 02:23

Като човек, стоящ от другата страна на бариерата бих ви дал тема за размисъл. Сериозна тема! Тук може човек да прочете за вашите мечти, за това колко сте романтични ( няма нищо лошо, не ме разбирайте погрешно), колко държите на предложението и как сте готови да чакате с години. Но никъде не разбрах , как точно трябва да отговори жената подобаващо, на старанието на мъжа. Нали не си мислите, че едно ДА е достатъчно

Хубаво е да има и малко мъжка гледна точка тук.  Не мисля,че някоя се е замисляла за тези неща.
Аз се радвам,че не съм от чакащите. 
За мен си остава някак странно да си с човека и да си се чакате вечно.. 
Но все пак желая успех на клуба на отчаяните чакащи мераклии! 

Цитат на: Deliysky в 23.10.2013 02:23

Като човек, стоящ от другата страна на бариерата бих ви дал тема за размисъл. Сериозна тема! Тук може човек да прочете за вашите мечти, за това колко сте романтични ( няма нищо лошо, не ме разбирайте погрешно), колко държите на предложението и как сте готови да чакате с години. Но никъде не разбрах , как точно трябва да отговори жената подобаващо, на старанието на мъжа. Нали не си мислите, че едно ДА е достатъчно

За мен любовта не е като бит пазар - даваш и взимаш.

Предложението за брак за мен е нещо ако искаш го наречи дори свещено! И то е празник както за жената така и за мъжа. Когато се сгодихме и двамата бяхме на 7-мото небе, нямаше нужда да му се отблагодарявам или да му връщам жеста, защото беше направил нещо което много иска и го е направил ебзкортистно - за него и за мен.

Това което си написал е все едно мъжът да върне жеста на жената тя като му роди дете?

миспанда, няма нужда да звучиш толкова негативно "Но все пак желая успех на клуба на отчаяните чакащи мераклии!" - не беше необходимо това изречение, повярвай ми. Всеки си решава колко и как да чака и всеки си знае отношенията с половинката си - няма общи правила, всеки си решава и спора ни тук е леко странен, защото всеки си има индивидуалност и и си знае какво иска от живота и от мъжа си. Аз например, Мрявка и много други сме романтични и сме имали определени очаквания, които са се осъществили, други хора са много по-прагматични и избират друг път към брака и семейното щастие. Така че стига с тия критики и връщане на топката в двора на другарчето за още спор и сеир.

Цитат на: Vivi20 в 23.10.2013 11:54

За мен любовта не е като бит пазар - даваш и взимаш.

Предложението за брак за мен е нещо ако искаш го наречи дори свещено! И то е празник както за жената така и за мъжа. Когато се сгодихме и двамата бяхме на 7-мото небе, нямаше нужда да му се отблагодарявам или да му връщам жеста, защото беше направил нещо което много иска и го е направил ебзкортистно - за него и за мен.

Това което си написал е все едно мъжът да върне жеста на жената тя като му роди дете?

миспанда, няма нужда да звучиш толкова негативно "Но все пак желая успех на клуба на отчаяните чакащи мераклии!" - не беше необходимо това изречение, повярвай ми. Всеки си решава колко и как да чака и всеки си знае отношенията с половинката си - няма общи правила, всеки си решава и спора ни тук е леко странен, защото всеки си има индивидуалност и и си знае какво иска от живота и от мъжа си. Аз например, Мрявка и много други сме романтични и сме имали определени очаквания, които са се осъществили, други хора са много по-прагматични и избират друг път към брака и семейното щастие. Така че стига с тия критики и връщане на топката в двора на другарчето за още спор и сеир.

Не е в този смисъл това изречение. По-скоро е леко шеговито. Отчаян не го ползвам в лошия смисъл на думата. А и нали заглавието на темата е - Клуб на дерзаещите мераклии..  Аз също съм романтична и това не се определя по това дали чакам предложение или не. 

Цитат на: misspanda в 23.10.2013 11:15

Но все пак желая успех на клуба на отчаяните чакащи мераклии! 

Честно казано на мен изобщо не ми звучи шеговито!

Цитат на: Мрявка в 23.10.2013 14:08

Цитат на: misspanda в Днес в 11:15:18
Но все пак желая успех на клуба на отчаяните чакащи мераклии!  tease

Честно казано на мен изобщо не ми звучи шеговито!

И на мен! И освен това думата "чакане" дори не е напълно подходяща. Нали и двамата трябва да бъдат готови за тази сватба, за този брак, за това семейство, дори не може да бъде гледано само от романтичната страна на нещата, в която всичко е цветя и рози. misspanda, начина ви на изказване според е мен социално-неприемлив (дори във форум), пиша на една страница вече втори коментар след негативен ваш. Никой няма право да иронизира изборите на другия.

Deliysky, много интересен въпрос.

Ами съжалявам. Аз така ги приемам нещата. Сърдете се ако искате,но аз не се съобразявам с общественото мнение никога. Ще си кажа до болка истината и това как аз гледам на нещата. Няма да се променям зареди един форум. 

Цитат на: Vivi20 в 23.10.2013 11:54

Предложението за брак за мен е нещо ако искаш го наречи дори свещено! И то е празник както за жената така и за мъжа. Когато се сгодихме и двамата бяхме на 7-мото небе, нямаше нужда да му се отблагодарявам или да му връщам жеста, защото беше направил нещо което много иска и го е направил безкортистно - за него и за мен.

Това което си написал е все едно мъжът да върне жеста на жената тя като му роди дете?

Да де, свещенно е, цялата ситуация е свещенна за двамата при това!От моя гледна точка изказването ви е леко егоистично. Това, че обикновено мъжката половинка не показва своята романтика и не пише по форумите не означава, че няма нужда да получава изненади и романтика. Това , че вие сте така наречената нежна страна, не изключва възможността да се опитате да разберете, това което би трогнало вашата половинка и което би я накарало да се почувства толкова уникално като вас в този ден. Само отговора ДА и факта, че вие и създал (и успял) неповторимите дългоочаквани емоции не е достатъчен. Малко от вас го осъзнават, както и малко от вас осъзнават колко скрита и емоционална е на външен вид грубата и непретенциозна мъжка душа!  Относно връщането на жеста, когато жената му роди дете, ми много ясно, че връща жеста. Връща го веднага, то това дете се гледа от двамата родители Връща жеста с още повече любов, внимание и т.н. Не го приемайте като спор, хвърлих бомбата в темата, защото бас ловя, малко от вас се бяха замислили, че монетата има 2 страни .

Цитат на: Deliysky в 23.10.2013 02:23

Но никъде не разбрах , как точно трябва да отговори жената подобаващо, на старанието на мъжа. Нали не си мислите, че едно ДА е достатъчно

Мисля, че всяка жена знае как и кога подобаващо да покаже на мъжа огромното си щастие, че й е предложил брак, както и да го увери, че не е сбъркал, когато се е решил на тази стъпка   То не е лесно да предложиш брак, струва ми се   Затова в самия момент, когато мъжът зададе въпроса "Ще се омъжиш ли за мен", "Да" е много подходящ отговор, защото е кратък и ясен (и предполагам силно искан и чакан). Ако жената тръгне да се обяснява надълго и нашироко преди да каже заветното "Да", горкия господин ще го заболи коляното от клечане и ще вдигне кръвно от чакане дамата му да отговори по същество (с "Да", по възможност   ). Мисля си (а може и да съм в голяма грешка, хаха, да кажат господата   ), че за един мъж, който се е пекъл на бавен огън да купи годежен пръстен, да измисли подходящото предложение и място за него, да го организира, да коленичи и да зачака Отговора, няма нужда от допълнителен suspence, вече вълненията му са били предостатъчни    

Цитат на: Deliysky в 23.10.2013 19:13

Да де, свещенно е, цялата ситуация е свещенна за двамата при това!От моя гледна точка изказването ви е леко егоистично. Това, че обикновено мъжката половинка не показва своята романтика и не пише по форумите не означава, че няма нужда да получава изненади и романтика. Това , че вие сте така наречената нежна страна, не изключва възможността да се опитате да разберете, това което би трогнало вашата половинка и което би я накарало да се почувства толкова уникално като вас в този ден. Само отговора ДА и факта, че вие и създал (и успял) неповторимите дългоочаквани емоции не е достатъчен. Малко от вас го осъзнават, както и малко от вас осъзнават колко скрита и емоционална е на външен вид грубата и непретенциозна мъжка душа!  Относно връщането на жеста, когато жената му роди дете, ми много ясно, че връща жеста. Връща го веднага, то това дете се гледа от двамата родители Връща жеста с още повече любов, внимание и т.н. Не го приемайте като спор, хвърлих бомбата в темата, защото бас ловя, малко от вас се бяха замислили, че монетата има 2 страни .

Здравей, бих искала да те помоля да кажеш кои са нещата (романтичните и не само), които биха зарадвали мъжете, защото си мисля, че аз нямам точна представа за това. Казвам го след опити от своя страна да зарадвам приятеля си с романтичен жест. Благодаря ти предварително и се извинявам, че така нахълтвам и питам директно, но наистина този форум много ми харесва, както и хората тук, според това което пишат и смятам, че има какво да науча.

Здравей, за съжаление не мога да ти дам директен отговор. Защо ли? Защото мъжете уж не са толкова романтични, но всъщност не е така. Просто голяма част от тях не издават емоциите си и не демонстрират романтичност. Всеки мъж е много индивидуален ( както и всяка жена) и ако искаш да намериш отговора, трябва да вникнеш в същността и в душата му. Поне аз така процедирам с жените и при мен дава резултат. Има едно правило и то е описано от дамите по-горе. Всеки мъж се радва, когато предложението му бъде прието искренно и успее да разтопи сърцето на дамата до себе си. Но за повечето от вас, това  е просто един дългоочакван акт и след получаването на пръстенчето случаят е приключен и вие се втурвате стремглаво и бързо към следващата цел - сватбата. За мъжката част, дълбоко, дълбоко в неговата душа, нещата не изглеждат по този начин и при голяма част от вас проблемите започват още преди сватбата. Как да постъпите не мога да посъветвам, всяка трябва да намери верният отговор сама. Във всеки случай не е свързан с типично мъжките порядки свързани с  футбола,  приятелите и бирата. Отговорът е свързан с чувствата ви към него и най-вече с очакванията му относно вашите по нататъшни деяния. Вероятно има и хора с по-материално мислене, който биха се радвали на подаръци или просто символични подаръчета. Може би, би било добре да направите такова символично подаръче (следващите дни), за да остане и у него нещо напомнящо за този важен момент, така както на вас цял живот ще напомня годежния пръстен. Аз например не съм материалист и мен точно ме интересуваше не просто ДА-то, а каква сигурност ще получа от тук нататък и колко уверена и сериозна е тази жена. По тази причина държах, преди да се филмира с бъдещата сватба да получа съответните гаранции. Това се случи в следващите няколко дни и по натам леко и без излишно превземане беше организирана и самата сватба. Но относно предложението се наложи и аз много да се потрудя. Защото ние се занимаваме със сватби и половинката беше виждала какво ли не. Самата сватба, също впоследствие се получи доста интересна. Тук в този форум съм пускал част от снимките и по-старите потребителки са ги разглеждали, но за съжаление все не ми остава време да направя едно разказче. Тази зима, като приключим с работата ще се пробвам с 2г закъснение да съчиня нещо. А относно предложението - ще пусна линк или ще кача направо снимки по натам в темата