Здравейте момичета, отдавна чета форуми по тази тема.И реших и аз да разкажа какво ми се случи
С моето

миналата седмица говорихме и му заявих,че съм си избрала дата и за годежа и за сватбата.Не възрази и каза само че има време,и ме обичал и без тези галимаций.
Което за мен означава "ще има да чакаш".

И зададе въпрос какво се преви на годеж,и аз му разказах ама забрави от вълнение

и притеснение за пръстена и че трябва да ми предложи.А когато ми изтърси "ама не забравяш ли нещо .............да падна на колене е да ти поискам ръката..........И аз патката се засрамих и му казах .........ми да

.... Вместо да ми кажа да така се прави
Съответно на мен ми стана гадно и прекратих темата.Но се питам как може да прави всичко за мен,как може да изпълнява всеки каприз,и винаги да е с мен

Вече 3 години и на дете да е съгласен,а да го срам да ми поиска ръката

,като знае че аз много искам годеж.
Само се моля скоро да се усети и най накрая да си имам пръстенче.Не знам ама май изглеждам на разглезено момиченце
