cherry_tea все още не съм казала голямото "ДА"  но пък затова реших да помечтая  и си направих албумче. На 20.06.2009 няма да има сватба, защото просто си бях харесала датичката и затова, но..... тъй като вече сме юни месец със сигурност няма да има сватба та...продължавам да си харесвам датички. А когато дойде момента за уточнена дата най-напред на вас ще се похваля 

Здравейте,момичета...
Мисля че е време да се запиша и аз тук...отново..
(след като преди година бях на крачка от сватба, но всичко се провали в последният момент и бях ужасно разочарована от мъжете въобще и си мислех че никога няма да се влюбя отново...толкова дълбоко бях наранена)..
Сега имам човек до себе си, когото много обичам и който е лудо влюбен в мен и ме обожава... Преди няколко дни ми каза, че ще му е хубаво след години да сме заедно,...в някоя къщичка , и да се радваме на децата си...
Чакам предложението му за брак с нетърпение... Дано да стане скоро... 

Slyn4o Много се радвам за теб и че си открила смисъл да продължаваш да мечтаеш и да си в очакване на предстоящите мигове!
Желая ти скоро да се похвалиш и много усмихнати и красиви мигове с твоя любим!!! 

Слънчооо, толкова се радвам за теб (нали сме с една съдба). Пожелавам ти от все сърце това да е правилния мъж в живота ти. Бъди безкрайно щастлива и се радвай на всеки миг с него. Дано предложението дойде дори по-скоро от колкото го очакваш и нека осъществите заедно най - вълшебната сватба. Стискам ти палци 

Цитат на: Diavolitsa в 13.06.2009 11:11

Слънчооо, толкова се радвам за теб (нали сме с една съдба). Пожелавам ти от все сърце това да е правилния мъж в живота ти. Бъди безкрайно щастлива и се радвай на всеки миг с него. Дано предложението дойде дори по-скоро от колкото го очакваш и нека осъществите заедно най - вълшебната сватба. Стискам ти палци 

Diavolista  Благодаря ти!
Нека и за теб да се случи същото и да си много,много щастлива! 

Чакам с нетърпение най-хубавия момент в живота на една жена,а именно  ,само дето милото не се решава да ме попита за заветното ДА 

kotelinka и аз мисля,че можем на свобода да мечтаем,защото и аз имах същата идея,а именно да си създам едно албумче с датичка... ,но о т това ми ставаше още по-гадничко,защото имах чувството,че никога няма да получа моето предложение

Здравейте и от мен! Аз също се присъединявам към клуба на кандидат - булките и ще следя как се развиват събитията при вас,ако може! Ние сме заедно от доста време и може да се каже, че сме минали половин брак, но не сме узаконили връзката си. Надявам се да е скоро ( но едва ли).Форумът е чудесен, атмосферата е приятелска и ще се радвам, ако ми позволите да се включвам в обсъждането на темите.

привет момичета аз отдавнааа не съм писала тук и сега влизам да ви подразна и да се похваля, че на 31 май, аз и моят мил бяхме на сватба на братовчед ми и понеже много се обичаме, и ще се вземем някой ден(дай боже), взех че аз хванах букета ,а милото жартиера !Голям смях беше...та така ще се женим то е ясно, самодето не знам кога... ако успея да кача снимки ще ви покажа как се бях нахилила като тиква

Здравейте, много отдавна Ви чета, но вчера се регистрирах. Извинявам се за въпроса, но живо ме вълнува, за да знам какво да правя с връзката си.
И така след 2 неуспешни връзки от по 5 години се оказах вече почти на 26 години. На една командировка се случи нещо прекрасно с едно момче. Живеем на 500 км един от друг, но той изостави работа и семейство и след няколко седмици дойде да живее в нас. И така вече 4 месеца. Притеснявам се от много неща: съседи, близки , роднини и така......
Говорим си за тези неща, но нищо конкретно, как стана при ВАс?

Нашата връзка беше на 4 години и два месеца, когато се оженихме! Решихме го спонтанно и за по- малко от два месеца организирахме всичко! Аз обаче отдавна си мечтаех да съм булка и знаех, че ще се омъжа за това момче от самото начало почти!!!

Другея месец навършвам 26 години, не че е пределна възраст, но се страхувам от пореден провал. Незнам дали ще имам време да се опознавам наново с някой друг. С годините ставам все по-недоверчива

mimka25  то гаранция никога няма
при нас така стояха нещата - ходихме 2 години и може да се каже, че без родителите ни всички одумваха, клюкарстваха и т.н. в началото не обръщахме внимание, но по някое време всички клюки и притеснения си казаха своето и се разделихме. просто сами си провалихме връзката заради глупости.

след 1 година случайно се срещнахме /не се бяхме виждали до тогава/, 2 дни по-късно заживяхме заедно и ето, че 1 година и 8 месеца по-късно сме женени.

съветът ми е не се притеснявай кой какво говори, данък обществено мнение все още не се плаща. просто се опитай да забравиш страховете си, опитай се да не се вглъбяваш в темата брак и се пусни по течението поне за малко. ще видиш, че нещата ще се наредят сами.

желая ти успех и пиши, ако има развитие 

Аз познавам доста хора, които след дългогодишни връзки се разделят. След това срещат някого, ходят около година, а дали има и толкова и бързо, бързо се женят! Незнам каква е причината, само мога да гадая, но за себе си мога да кажа, че след една година връзка със съпруга ми аз знаех, че искам да се омъжа за него. Според мен това е достатъчно време за да прецени човек, дали дадената връзка има бъдеще! И без това истинското опознаване започва след брака....