Цитат на: Lillly в 04.10.2013 14:13
За мен предложението е важна работа. Идеята "да седнем да го обсъдим" ми звучи малко... твърде запланувано. По принцип мъжете са по-страхливи и нерешителни за "големите промени", така че смятам, че ако инициативата дойде от него означава, че наистина го иска, а не се съгласява от любов.
Разбира се не визирам никой, изказвам мнение.
Ако трябваше да визираш мен и нашия случай с моя годеник няма да се обидя или нещо,а просто ще обясня нормално и спокойно.
Моето мило беше първия, който заговори за сватба,аз дори не бях мислила за това изобщо. Не съм вярвала,че ще ми се случи скоро. Аз бях по-нерешителна от него и дори не исках сватба до преди няколко месеца.
Седнали и обсъдили - в това не виждам нищо лошо,след като сме големи хора и разсъждаваме някак все пак. За мен не е нужно да ми пада на колене и да ми иска ръката,защото честно казано за мен това е доста пикантно и доста изтъркано и не искам да е като сцена от филмите. А и все пак като сме стигнали до някакъв етап във връзката ни,значи няма да се женим защото ни е скучно например.

Една връзка,ако е истинска се развива постоянно. Обсъждането за мен е по-важно от просто едно клякане от негова страна. Все пак ние не сме тръгнали да продаваме картофи! Всичко трябва да се обсъди и да се реши по взаимно съгласие! Ние гледаме минуси,плюсове. Любовта си я знаем,че си я имаме и сме си я доказали взаимно. Но едната сватба,не е просто един купон и тържество за нас. Това е голяма крачка и ще промени живота ни завинаги. Толкова голямо е събитието,че това да седнеш и да помислиш като нормален човек беше по-важно за нас. Така,че за мен предложение и да има и да няма не е толкова важно,след като ние вече знаем какво искаме и сме се решили да го направим заедно. Нашата любов,нашите желания и нашите разговори са причината да си организираме сватбата в момента!