Ще ви споделя една схема която работи, за съжаление в някои случаи трудна за реализация. Заведете го на сватба, там в подходящия момент му поговорете на тема сватба, намеци малко и т.н. Схемата работи безупречно.Поводи като 14 февруари и рождени дни не вършат работа. Директното подсещане , също може да ви изиграе лоша шега. По голям успех ще имате вечерта в леглото, особено ако сте се постарали повечко( разбираи го отвсякъде, романтична вечер, еротично бельо и т.н.)

Цитат на: nadelina88 в 30.11.2011 10:37

Trapchinki, много ме кефиш!!!  И аз като тебе всичко съм планирала, ама на моя не го огрява изобщо за сега. И аз чакам и чаааакам... Надявам се твоя да е по-умен и скоро наистина да си с пръстенче! И да се похвалиш дали се е сетил и каква е била изненадата все пак. Желая ти го от сърце, защото знам какво е усещането на мераклийката. 

Значи сме две вече хахаах, радвам се че има някои който ме разбира и задължително ще се похваля. Той моя вече сам се сеща и хората около него постоянно му го напомнят, приятели познати все питат и подхвърлят. Аз преди мн бях досадна с тази тема за сватбата, и той много се нервеше и в момента в които спрях да му говоря за сватба, той сам си го каза и мисля че това също е добър подход към мъжете, защото колкото повече ги натискаме те повече се дърпат. Но пък е хубаво да знаят нашето мнение и че ги обичаме и искаме да създадем семейство с тях. 

Отивате на вечеря някаде и там му го стоварвате  тои  да му мисли какво да прави

Цитат на: zor0 в 02.12.2011 16:58

Отивате на вечеря някаде и там му го стоварвате  тои  да му мисли какво да прави

Не е добър вариант -му го стоварвате и той да мисли какво да прави. Когато действаме по принуда и ТОЙ да мисли, в един момент може да се получи така че, сте принудили човека и той не е бил правилният избор за вас. Умната жена действа с мозъка си, а не го кара ТОЙ да се оправя някак си.

Сладурани, мен пък ме е страх от сватби. Като чуя Менделсон и ми става тъжно  , за Ела се вие изобщо да не говорим... ами дайте кърпичките 

На споменаването на думата сватба само до преди година ставах два тона по-бледа , а сега организирам ... офф думата си е страшна още, да я наречем "такова събитие". Даже много се радвам, но повече се радвам на факта, че си намерих половинката. С подпис или без... важно е в сърцето какво е, няма да ви изгорят на клада ако не се подписали я А ако толкова ви е мерак да се видите в бяло (и това е водещото във вашия случай), купете си една кукленска рокля и си направете фотосесия 

Ако му е дошло времето и смелостта на вашия младеж ще ви предложи, ако не ви предложи съберете кураж и му предложете вие и нали знаете най-хубавите неща стават неочаквано

Здравейте на всички.    Пожелавам ви през новата година желанието ви да стане факт .

Няма да се задържа много,защото едва ли ми е тук мястото. Но,понякога ми е приятно да поразгледам хубавите (пълни с радост) теми.

Може би само аз имам честта да живея с нещо като камък...даже няма как да го определя точно.

аз дори май няма какво да напиша.....

Тея, много е тъжно това, което пишеш  Правилно ли разбирам, че от цялото си сърце мечтаеш за предложение да се омъжиш, но това все не се случва? Сподели какво те мъчи. Може би това, че имаш нужда да направите сватба и да си булка? Или е съвсем друго?

Тъжно или не,понякога това е истината.  7г - все нещо чака да се случи,винаги нещо е по-важно.
Като цяло е много дълга история,но като гледам колко време имам - мога да напиша книга.
Може би не мога да го нарека мечта,но имам желание - като извинение за най-грозното и грубо нещо, което и днес се чудя как преглътнах. Затова сега смятам,че колкото и да не му е присърце и не на дневн ред - имам право на 1 желание,което може би донякъде ще ми даде сили занапред. Но,вече си мисля,че и да се съгласи - то ще е насила?! 

Ами , малко тъжно, но ако това всичко е истина, защо трябва да се живее с такъв човек? Има ли смисъл? Вярно, едва ли отговорът е за тук. Може би ще чуем колко е сложна ситуацията, но ако няма перспектива, какво значение има колко е сложно или какви са проблемите?

Странно, аз никога не съм била в клуба на дерзаещите мераклии, но така като прочетох какво си написала мисля, че мога да разбера до известна степен какво чувстваш или поне какво искаш да кажеш. Но дали твоят човек въобще знае за всички твои мисли? Споделяла ли си с него, има ли място за разговор, дума, намек, искра желание?

Не знам дали трябва да ви отегчавам с проблемите си. Просто реших,че мога да споделя какво ми тежи. Дори и да не се промени и това ще преживея.
Споменавах,дори и директно съм повдигала въпроса,но до ден два всичко е забравено. Последната ми надежда си остана в 2011г.
За сега нямам идеи - няма всеки ден да напомням, да му намеквам или др.

Поздрави на всички

Тея, сигурна ли си, че предложение за брак ще компенсира болката, която си изживяла? И която все още преживяваш, доколкото разбирам. Сватбата ти може да бъде приказно събитие и фантастично преживяване. Ала все пак това ще е само един момент от живота ти. Всъщност от бъдещия живот и на двама ви. Колкото и невероятно да се чувстваш в този ден, той ще свърши. Нима споменът за него ще оправдава предстоящи трудности и проблеми?
Не мисля, че един сватбен ден трябва да го има като извинение за нечия грешка. Колкото и неприятно да звучи, според мен сторените грешки няма как да се поправят. Просто ги приемаш, опитваш се да ги разбереш и се стараеш да не допускаш  големи и тежки. Мисля, че е по-добра идея да поработите върху взаимоотношенията и чувствата си, върху начинът, по който се възприемате един друг.
За мен поне бракът не трябва да е компенсация, а израз на обич, взаимно доверие и уважение.

Грешката е моя, не мога да го обясня точно. Компенсация няма,няма и да има. Една сватба няма да заличи нищо. По-скоро искам да кажа,че щом си казаха какво искам и мисля, колкото и да не се вписва в плановете му,трябваше поне малко да се позамисли.
Може поне да опита да направи нещо, малко внимание - но за момента нищо.
Стореното- сторено. Гледам напред и се опитвам да не си спомням.
Обаче безразличието вече започва да ме навежда на дуги мисли....колко пъти трябва да повдигам една и съща тема? Какво мога още да направя? Да не споменавам за родителите ни...ужас

Според мен, човек който отхвърля предложение за брак, явно не желае да се обвързва трайно. Принципно зная, че има изключения, доста хора живеят без брак и имат и деца. Но това решение за мен означава отворена врата за връщане назад, тоест раздяла във всеки един момент. Не че  бракът е гаранция, но така е още по-лесно. Няма невзета мома, ако този не те иска, значи не те цени. Потърси някой който ще те оцени, докато още имаш време!

И детето да му оставя? И аз  за това си мисля в последно време, да си взима всичко и до тук. Ще има само 1 спомен от мен . Дано не стане като баща си.

Като идея и аз съм се насочила към идеята да изчезна за известно време...да видим как ще се чувстват без мен. За мен и без това животът няма голяма стойност...