Цитат на: fashion в 03.02.2011 10:29

А колко време би чакала още? Поне обсъждали ли сте темата за брака и дали той иска такова нещо и кага?

Ох, колко мило, че се хващаш за мен!
Обсъждали сме темата, по-точно в повечето случаи аз я обсъждам, а той мълчи. Аргументите му иначе за момента са, че нямаме пари, не сме самостоятелни, не сме готови (по-точно той не е готов), има време! Но той тази година завършва и се надявам, че след нея ще започне да гледа на нещата от другия ъгъл. А между другото преди около 2 години ми беше обещал да ми предложи април 2011, така че аз тайничко се надявам, че може да се случи, защото не ми писва и да му го напомням.  А колко бих чакала аз? Може би бих чакала, докато стане, докато ми предложи. Не бих се разделила с него, защото е несигурен и нестабилен, ще изчакам да стане готов. Така или иначе насила хубост не става.

,,Ох, колко мило, че се хващаш за мен! ,,

Надявям се,че не съм те засегнала с нещо  , питам те тези неща защото 2 мои приятелки така си чакаха станаха по на 28-29 години, и подеха темата вече тогава...,като преди това пак бяха говорили и те им казали - сега няма пари като намеря по-добра работа ...А техните ,,гаджета,, - било им рано... 4-ри годишне връзки - рано било... Просто много се дразня на такива мъже, поне като обещават нещо да го изпълняват. Едната се раздели с него, другата му постави ултиматом, че или продължават заедно като семейство или се разделят и че тя иска семейство и деца. Знам може да звучи тъпо това,крайно, на някой мъже може да им трябва ,,тласък,,, кураж... незнам... Дай им на мъжете живот до 35 и не ги търси... такива са мойте наблюдения...трудно се решават...
p.s. Та мен ако питаш ,ако не ти предложи април, избазикай го дали си спомня какво е обещал.
p.p.s. Парите не са оправдание за това, има и много скромни сватби 10-на човека например,но много хубави, бях на една такава 

Не си ме засегнала, а напротив - стана ми много приятно! 
И да ти кажа изобщо не си спестявам приказките на тази тема, за април месец също. Нямам перде на устата. Но той като че ли свикна.  Не знам! Не мисля, че е тъпо това с ултиматума, и аз смятам, че мъжете имат нужда от тласък и то не малък. Но аз още изчаквам, не взимам толкова крайни мерки.
А относно сватбата с 10 човека. Не искам такава сватба, колкото и подло да изглежда. Аз мисля, че сватбата е основно купона, забавата в ресторанта. Това да покажеш на всичките си близки, че си направил крачката и да ги почерпиш по случая. Сватба в малък кръг не ми се нрави.
А ти също ли чакаш заветното предложение?

Аз съм омъжена от половин година вече, но още в началато ни на връзката бяхме на ясно кой какво иска и кога го иска...  Въпреки,че незнам колко двойки си говорят в самото начало за такива неща, но след 3 годишна връзка се оженихме, той спази ,,обещанието си,,  Аз също съм за по-големи сватби от 10-т човека, на наща бяха 80-т, но родителите ни поеха сватбата. Сега мога да кажа като омъжена, че сме някак си по-спокойни и 2-та и гледаме да си градим стъпка по стъпка семейството. Въпреки,че емоциите по сватбата ми отминаха още влизам в този сайт, да помагам и ,,подтиквам,, други 2-ки към това голямо и щастливо и радостно събитие.

Аз също си говоря за сватба ушким на базик . А искам сватба само заради купона може да не е толкова голям някаде около 50 човека искам   

Предтекстът за пари ми се струва, че в превод означава - "глей' си работата". Човек има ли желание, намира и начина и средставата. Примери има много в този форум, а и извън него.
Едната ми братовчедка и половинката й са на 22/23 г. Живеят с мисълта, че са един за друг и ще споделят живота си, но всеки живее с родителите си и учи. Но те има съвместен дългосрочен план - лятото ще започнат работа и до края на последната година в уни да съберат малко пари, с които заедно да излязат първоначално на квартира.  За мен това е нормално за една връзка. Разните му там недомлъвки, и глупости за липсата на пари.....това си е чисто отбиване на номера.
За 6 месеца можеш да прецениш, дали даден човек е за теб. Ако и двамата сте на едно мнение - градете нещо заедно. И преди съм го казвала, една връзка постоянно трябва да се развива и да се променя, за да бъде щастлива и дълготрайна. Тук годините и статусът не оказват влияние. Познавам и 20-годишни, но женени. Не плануват да имат деца близките 5 години, защото имат други приоритети за развитие.

За това мили момичета, дайте си сметка, дали връзките ви се развиват и дали имат бъдеще, за да не събудите изведнъж на 30, но сами. Хиляди са случаите на многогодишни връзки, девойката чака своя миг, а момчето просто не е искало да е само през това време. Среща жената на мечтите си и за 3/4 месеца сключва брак с нея. Дългогодишната му партньорка дори не може да осъзнае кога и какво е станало.
Моля ви, не слагайте розовите очила. Той или иска да е с вас и от сега правите планове за бъдещето, или просто сте му временното забавление. Ако не ми вярвате, попитайте ваши мъже познати, приятели, роднини.

lionelsa
Много добре го каза, подкрепям с 2 ръце поста ти....

Аз не мисля, че жена на 28-9 години е "закъсняла". Живеем във време, в което имаме право на много по-голям избор и развитие. А и връзка на 4 години не мисля, че трябва да бъде пришпорвана към брак. Предишната ми връзка беше 4 години и половина, обичах го много, но не съм си и помислила за брак. Човек има нужда да узрее най-вече психически, да се оформи като личност, да натрупа житейски опит и да улегне. Особено мъжете! Прибързаните бракове често приключват зле (съвсем не всички, разбира се, но рискът е по-висок). Жените често бързаме, основно от някакъв страх, като че ли. Мисля, че е време той да изчезне, според мен.  Съгласна съм с lionelsa, че трябва да си дадем ясна сметка вместо да напъваме, но не мисля че това, че даден мъж не иска да се жени означава, че не прави планове за тази жена. Той просто не си пада по брака. Хората са различни. Познавам ужасно много дългогодишни двойки, които живеят без брак. Не мисля, че някоя от нас смята, че брака е това, което прави едно семество такова. А и липсата на пари не е задължително да е оправдание. Аз също не искам малка сватба и докато нямаме средства за такава каквато искам нямаше да се оженя. Разни хора, разни идеали!
Така, че момичета бъдете наясно със себе си и мъжете си, но съвсем не ги пришпорвайте, не се отчайвайте, и не мислете, че щом не искат още да се женят значи не ви обичат. Това може да направи така, че да ги изгубите!
Успех на всички!

            Здравейте.Хайде и аз да дам едно противоположно мнение, малко да поразсъждавате.Много от вас обвиняват мъжете в нерешителност. А колко се замислихте над факта, че мъжът също очаква опора от вас, и ако не ви предлага, дали пък не я вижда и усеща? Относно коментара, как на 30 може да си останете сама, когато мъжът си намери жената на живота - че какъв е смисъла да се жените ако тази жена не сте вие? Самото предложение за брак нищо не значи, и не е гаранция за нищо.Това което ви е нужно не може да се види и докосне, то трябва да се усети. Иначе.......... последствията не са тема за този форум. С тъга бих ви споделил, че всяка година имам по една несъстояла се сватба. За причините никога не питам.

Здравейте,
Подкрепям и двете становища по разразилата се тема, но най- вече това на Lionelsa. Не трябва обаче да се пренебрегва това, че има и различни хора. Много е различно обаче дали мъжът не иска по принцип да се жени, не вярва и не харесва института на брака, или по принцип иска, но не още. Защото ако е първото и момичето с което е иска брак е редно двамата да изразят вижданията си и своевременно да преценят какво ще правят- единият ще направи компромис и ще се оженят или няма да го направят, но другият ще се примири наистина, а не да се терзае и съжалява за избора ... а другият вариант е да се разделят, понеже за мен виждането относно брака и семейството е много важно и основополагащо и ако има разминаване там, пак казвам според мен, не може да има здрава и пълноценна връзка.
Да ви споделя моя опит: милото беше от тези мъже които по принцип не отричат брака, но считаше че не му е времето, а понеже го познавам достатъчно знаех че не е обеден че аз съм жената... да си дадеш сметка за подобно нещо е много тежко, но според мен след продължаваща повече от 3 години връзка това е 90%-та причина. Та, усещайки този факт и притеснявайки се да не се окаже че сме "пропилели" 4 години от живота си, без да искаме да станем семейство се стигна до сериозно притискане от моя страна. Аз считам че след известен период от време, който лично за мен е 3 години трябва да се вземе съдбовното решение. Нашето беше да стане семейство  , още е твърде рано и естествено не съжаляваме.... много се надявам моя натиск никога да не се отрази на отношенията ни 
Така че "дерзайте мераклии" и според мен оказвайте по-сериозен натиск, понеже мъжете с възрастта стават все по-нерешителни 

Хайде и аз да се цопна тук с противоположно мнение на повечето жени. Май моето се припокрива с това на Deliysky, но да го изкажа от гледната точка на жена.
Първо, смятам, че това определение толкова години и толкова месеца заедно въобще не е миродавно, защото много зависи например от каква възраст са хората заедно. Ако са двойка от гимназията още, ми те след 2-3 години ще са на по 20-21, едва започнали да учат висше, вероятно изцяло на родителски разноски и т.н. - еми, не мога да се съглася, че им е "крайно време" да се женят. И в този случай е съвсем нормално мъжа да иска да си стъпи на краката, да стане самостоятелен и тогава да се нарамва да гледа семейство - и това не е въобще лошо мислене от негова страна, напротив, много е трезво дори. 
Като цяло всичко е относително и индивидуално във всяка връзка. Мисля, че всяко момиче е в състояние да прецени мъжа до себе си, след като тя самата счита, че е време да се женят и това е мъжа за нея - дали просто не е фен на брака, дали не иска да бърза по някакви причини или е с нея временно, без сериозни намерения. Ако е първото - да се разберат как ще продължат без недомлъвки, ако е второто - да разбере защо той не бърза и да му влезе в положението, вместо да го притиска и той да "избяга". Ако пък е третото - по-добре да приключи връзката, след като тя вече желае брак, така или иначе тя е обречена и не виждам смисъл да се женят и да се развеждат след много малко време.

Цитат на: Monikamaria в 04.02.2011 02:19

Аз не мисля, че жена на 28-9 години е "закъсняла". Живеем във време, в което имаме право на много по-голям избор и развитие. А и връзка на 4 години не мисля, че трябва да бъде пришпорвана към брак.

Според теб колко мъже тепърва ще се започнат връзка с една 30-т годишна жена или ще предпочетат някоя доста по-млада....Определено на тази възраст жената не е закъсняла, но пък ,,ухажорите,, почти ги няма, те гледат по-младото.... А ти колко пъти по 4-ри години би прежалила от живота си да ,,узрее,, мъжа...?
Жени знайта си цената и не робувайте на стари догми,че видиш ли трябва да го чакаш той да се реши....Младостта не е вечна, и не мисля,че най-добрия начин да я изживееш е ,,чакането,,!!!

Момичета, а не ви ли се струва, че много от вас започват да мислят за сватба и да се тревожат, че едва ли не изпускат златния момент в живота си, защото четат тук във форума непрекъснато за други булки, за други годежи, за бременности и т.н., защото се сравняват или защото им липсва романтиката на едно такова голямо събитие? Не се заяждам, просто ми се струва и по себе си съм изпитала подобно нещо. Преди година и половина неосъзнато, но непрекъснато гледах как хората си имат хубави отношения с нормални партньори, приготвят се за сватби, правят планове за деца, а аз имах само работата си и се бунтувах срещу това, че на мен не ми се случва същото, питах се защо всичко е несправедливо и такива глупости. И постепенно в разговори с други мои познати, установих, че всички четем за чуждите събития и приемаме сватбата и това да ти се случи невероятна любов едва ли не като право, което ни се полага, пък то не е така. А такова усещане те кара да се чувстваш несправедливо ограбен, въпреки че е последица единствено от това, че се сравняваш с другите хора и си заложил някакви срокове за изпълнение в главата си. В крайна сметка нали всеки си има свой път и развитие, както и време да му се случи всичко в живота?

Вярно, ако връзката ви с някой не ви удовлетворява или той не ви прави щастлив, то бъдете смели и останете сами. Но ако имате истински романтични и радостни моменти с този човек и живеете щастливо, защо да страдате, че не сте се оженили точно тази година или че той не е направил мечтаното предложение, ако само това не достига? Всъщност дали мечтаете за сватба точно с този човек или по-скоро искате да сте булка? Защото ако е така, то няма смисъл да притискате някой, който не е готов. Смятам, че всички неща, постигнати с ултиматуми, не са нито подбутване, нито начин да накарате другия да стигне до прозрението, че трябва да се ожени. То това разбиране или си го оформяш у себе си в живота си с точно определен човек, или не ти е небходимо все още. Моето разбиране е, че сватба се прави, защото точно двама определени души искат толкова много да са заедно, че го показват и на всички други по този начин. Ако ще се прави само, за да сме като другите и да не пропуснем да сме имали сватба в живота си, то не подчиняваме ли себе си на обстоятелствата, вместо те да се подчиняват на нас? Не разбирам мненията, които дават сватбата като абсолютна стъпка в живота, която ако не направиш, все едно не си се развил. А съм хората, които подкрепят брака, не просто съжителството. Повече от всичо обаче вярвам, че по-важно е да знаете дали сте щастливи, отколкото дали сте "развили" връзката си и сте стигнали някакво ниво, което е само ваше вътрешно. Ако говорим само за това да му покажете, че искате да се ожените за него и това да му трябва, за да се реши, ОК, но ако го подбутвате "да се сеща да се жени", въпреки  усещането му за връзката ви и колебанията дали вие сте жената, то това не е ли вече малко егозимът на жените да постигнат своето на всяка цена, защото си вярват, че винаги са прави и знаят кое е по-добре за всички хора?

Аз лично, не вярвам в разделението по полове и възрасти. За мен единственият показател е житейският опит. Съгласна съм напълно, че е важно да знаете взаимно разбиранията си за брака и бъдещето, но над всичко са конкретните обстоятелства - вие ли сте жената, той ли е мъжът... Ако това не е така, потърсете човека, който наистина е за вас.

П.П. Три мнения, докато пиша, сигурно се припокриваме.  

П.П.С. Те и мъжете си имат цена. Освен това не мисля, че неомъжените жени пропиляват живота си в чакане. В крайна сметка, ако си с неподходящия мъж, ако ще на врата си да стъпиш, няма да си осмислиш живота със сватбата с него.

Много се радвам в името на раждаемостта в България затова, че малко мъже четат тук. Защото тези от тях с по-слаба психика/по-малокултурни/по-нерешителни най-вероятно ще провидят вселенски заговор в повечето от постовете и ще решат, че жените са изчадия адови, които нямат друга цел в живота, освен да се омъжат, за да станат булки, като за целта са готови да манипулират и притискат до смърт мъжа до тях. И, ако не успеят, да го зарежат или да го предизвикат, той да ги зареже. А дали е така? Това ли трябва да си мислят те?

Повечето от вас дали осъзнават, че бързайки да станат булки (т.е., да сключат брак, защото често пъти някои младоженци и булки не си дават сметка, че всъщност не правят сватба, а сключват брак с последици за цял живот), всъщност доста играят срещу самите себе си? Защото по този начин може би се обвързват с човек, който няма желание да остане с тях дългосрочно или с когото те скрито нямат такова желание. А каква е гаранцията че, ако се ожените за въпросния, няма после да минете през процедура на развод? А когато има и деца? Ама, не, нищо, дай, юруш, щото годинките си текат, аз да се поомъжа, че зер, хората почват да говорят... И после, защо има толкоз много разводи в България? Ами, защото юрушът при взимане на това решение води често и дотам, макар че има много примери за бракове, сключени без особено опознаване и обмисляне, които са издържали и издържат и до днес.

Проявление на този юруш често пъти са и сватби от по 300 човека, струващи 20 000 лв., които после три семейства (сватовете + младоженците) изплащат години напред, вместо да концентрират финансов ресурс и да се опитат да го управляват за благото на всички - бизнес ли ще правят, дете ли ще гледат, в опозиция на това да пръскат всичко за един-единствен ден... Според мен, да дадеш своята годишна заплата за сватба, ако нямаш спестени поне толкова, а го направиш на кредит, е лудост, която не мога да си обясня с нищо, освен с желанието да направиш богати банките и ресторантите. Нямам друго обяснение. Не говоря за случаите, когато имаш много по-солидни доходи или спестявания, а за случаите, в които спестяванията и на двете семейства отиват за този един-едничък ден, а на това отгоре се тегли и кредит.

Но, да не се отклонявам. По-сериозната ми идея е, че не трябва да се изтъргува това да си щастлив за години напред срещу това да си в бяло за един ден и да ти направят 500 снимки. King for a day, fool for a lifetime, както пееха едни мои любимци. Замислете се. Получаваш един период на внимание, за един миг сте в центъра на вселената (защото такава ни е цивилизацията и защото такава е булчинската индустрия - те на този ваш стремеж разчитат, за да правят пари). А губиш пътя си или го правиш трънлив, трънлив...

Не съм против брака, нито против сватбите. Напротив. Подчертавам мнението си обаче, че когато те се превърнат в самоцел заради възраст, заради хорското мнение, заради желанието да бъдеш булка, не винаги следва добро. Аз усетих потребност да сключа брак още през миналата пролет, след като с вашата мила съфорумка бяхме заедно около 3 месеца. Преди това съм имал и краткотрайни, и дълготрайни връзки, но никога не съм чувствал потребност да го направя. И никога, включително и от Денката, не съм бил подбутван. Това подбутване до добро не води, ама, вие си знаете. Манипулиращият често пъти не успява да предвиди резултата от собствената си манипулация и после се чуди, откъде му е дошло. А е имал възможността да остане сам, да рискува с друга връзка или просто да не насилва тази, която има в момента и да й даде време.

Нищо лично към никой, че тук има доста дами, които разглеждат всяко мнение, различно от тяхното, като кръвна лична обида.

Звездице, 

От цялата тази дискусия си правя следния простичък извод-трябва да преценяме добре връзките си, партньорите си и самите себе си. Никой не е виновен на човек, който е влагал илюзорни надежди в отношения без бъдеще. Някой ви заблуждава, говори ви всичко, за да ви задържи? Ами това иска, защо му се връзвате щом не сте удовлетворени от развитието на връзката ви? Любовта е прекрасно нещо, но не е единственото необходимо за един брак. Както се казва в една стара поговорка:"Който се ожени по любов ще има бели нощи и черни дни". С това имам предвид, че при една двойка освен прекрасните чувства си е нужен и здрав разум 

П.П. SamVimes е прав. От своя съпруг, от баща си, много приятели знам, че един мъж взима решението дали иска да изживее живота си с една жена или не за отрицателно време-дни, седмици, няколко месеца. Не е задължително със сключен брак.
А да! Не подценявайте желанието на мъжете да осигурят финансова свобода на себе си и жената до себе си. Мисля, че и те ще потвърдят, че това е едно от основните неща за тяхното самочувствие като мъже.