Цитат на: yoanka в 27.08.2008 13:22

Момичета, искам да ви кажа или по-скора да се похваля,че моя "Мартин" го направи!!Вчера бях решила, че ще дейтвам, а то какво стана.....той ме изпревари Още не сме измислили дата, но ще е другата година като се постопли, но той неиска да чака толкова  . Направооооо сам 

Еха, Йоанка!!
Браво, много се радвам за теб!! И е страхотно че той , въпреки всичко те е изпреварил 
Много любов ви желая и щастливи дни!

От месеци се чудя дали да се запиша и най- накрая се реших.То така или иначе ще чакам поне да направя един запис    Историята ми е малко странна.С приятеля ми живеем заедно от 2 години,много се обичаме и страшно много искаме да си направим сватба ... но не срещнахме подкрепата на неговите родители.Когато им казахме,че искаме сватба, те казаха,че нямали желание да ни направят и че било излишни и неоправдани разходи.Аз много се натъжих.Помислих си как е възможно едни родители да не искат да направят сина си щастлив.Огорчих се и от това,че го казват така явно и остро, без дори да го помислим и обсъдим.От там се спряха всякакви приказки за сватба.Отношенията ни охладняха и дори сега не сме в добри отношения с тях, но по други причини.А ние с приятеля ми не сме се отказали и тайничко се надяваме някой ден нещата да се подредят, да си съберем парички да си направим поне скромно тържество.

Е,привет на всички!!Видях че още някой се е престрашил да пише и си викам"Айде и аз"!От 3 месеца чета из форумите в този сайт,но все пиша и после трия това което съм написала... Моят проблем е малко по различен но незнам къде да го споделя,сега като видях колежката какъв проблем има и разбрах че и тук става!Аз и моят приятел се познажаме от преди около 7 месеца заедно сме от 4(даже днес се навършват  ),а предложение получих преди 2    месеца почти!Разбирасе се съгласих,защото знам че това е човека за мен и защото страшно много го обичам сега обаче идва големия проблем как да кажем и то по специално на моите родители!Студентка съм 3 година и знам че те искат първо да завърша!Не искам да съм сгодена 2 години и то тайно от всички и аз като всички момичета искам да споделя радоста си !Извинявам се за дългия пост...Поздрави на всички!!!

Стискам палци на всички,това, за което мечтаят скоро да им се случи и да  стане така както са си го предтавяли!!

Здравейте !  Чета форума вече от година сигурно но никога не съм писала. С моят приятел сме заедно вече 2 години  и половина. Живеем заедно от февруари на квартира тъй като и в на двамата домовете няма къде а и сами е най -добре .  Имаме чудесни отношения с родителите си и на двамата.
Преди около два месеца решихме че не можем цял живот да стоим на квартира и се решихме на крачката да си купим за което трябваше да изстеглим ипотечен кредит.С много труд успяхме да го направим харесахме жилището и сега остава само да изчакаме то да има акт16 и да се нанесем.
Чувството че скоро ще имаш собствено жилище и ще градиш твой собствен дом е неповторимо И от тук идва и същинската част. Говорили сме си няколко пъти за брак и двамата го искаме но и двамата бяхме на мнение че първо трябва да има къде да живеем и сега това скоро ще е факт - знам го и го усещам предложението няма да закъснее много скоро ще е. Имам някакво чувство че около Коледа ще преживея всичко това за което досега само четя тук  И живот и здраве догодина ще се разпиша и аз в сватбения албум на сайта 

Savka,да ни държиш в течение(че нещо и без това позападна нашата темичка)!Щом сте се решили да купите апартамент заедно значи наистина намеренията ви са сериозни и в наи-скоро време ще се преместиш в някоя по-активно обсъждана тема !
Айде,УСПЕХ и да пазказваш кое как върви!

Разбира се че ще се включа и в някоя друга тема- от сега нататък вече съм неразделна част от сайта   

Нека и аз се запи6а в темичката...много е сладурска 

е...аз си имам предложение с пръстенче...дори преди две години и малко мина и годежа...ама сега чакаме да определим датата за сватбата с точност...само знаем че 6те е следва6тия август или септември...а нямам търпение да я определим...но трябва да изчакаме до края на годината за да видим някои не6та как 6те се развият и да кажем със сигурност... 
за сега съм се заела със здрава подготовка  дори може би малко прекалявам  ама имайки в предвид колко време сме я чакали тази сватба и колко съм мечтала за нея... 
направили сме си с мойта половинка една хубава тетрадка специално за сватбата и в нея съм налепила всякакви снимки с идеи ,украси торти и какво ли не...вси4ко необходимо за една сватба които после 6те са ми за модели ...много се забавлявам  наравили сме си и раздел за разходите ...всяко не6то което се купува...и един за местата където трябва да отидем ...абе....100% дерзае6та за този момент 

но пък много си се кефя

rosi09,  при нас..ще помогаме с каквото можем успех и скоро ще о4акваме дати4ката..

rosi09, здравей и от мен! Btw, и аз съм Роси, както вече се представих в "кой кой е".
И аз така чета отдавна форума и сега когато и ние си имаме дата - станах от скоро и участник, не само четец.
Само че аз, за разлика от теб имам само малка идея за детайлите по нашата сватба, така че усилено продължавам да ги мисля и - типично в мой стил - всеки ден да си сменям мнението 
Нашата дата е след вашата (12.09.09) и много се радвам, че ще си правим компания в тази треска - подготовката на една сватба....

На всички момичета чакащи своите предложения искрено пожелавам съвсем скоро да се случи и да се похвалят. Еххх, като си спомня и денят,  в който мъжът ми ми направи предложението- чувствах се най-щастливата жена на света Това е едно прекрасно преживяване, насладете се максимално на момента 

Е,аз си получих истинския пръстен преди 9 дни(първия беше символичен)помогнете ми как да кажа на наще....

kriseto ако ваште си нямат и идея за това какво мислите е малко сложно...ште останат шокирани ама после като се осъзнаят ште се зарадват...
най добрия вариант е да вземете някакви бонбони алкохол и цветя за майка ти и да иде половинката ти заедно с теб у вас и да им каже той ...нали иска булка...ми да си я поиска... 
има и много други фрапирашти случаи за казване на родителите ама са малко опасни за кръвното 

една позната дето не казала на тяхните че има намерение да се омъжва една вечер просто не се прибрала...и майка и си помислила че някуде се е запиляла с приятеля си и приятели...сутринта отива майка и на работа( имат магазин хранителен)и гледа лампите светнати... лелеее...помислила си...че забравила да загаси...или че някой е влезнал вечерта...  и като влезнала вътре какво да види...те на6те се събрали около 20 човека приятели...направили окраса на магазина...купил младоженеца цветя разни глезотийки и я чакат...жената останала като грумната...  ама и станало много хубаво...получило се е било страхотно... 

аз си спомням на наште като казвахме...лелеее...голямо шоу...майка ми знаеше...макар че то и двамата си го очакваха...всичко ше въпрос на време... та майка му знаеше а башта ми не...и отиваме ний у нас както обичайно а и милото си оставаше да спи често у нас и по едно време ви ка на башта ми...абе...ти знайш ли че си мисля едно нешто тука от известно време... и башта ми гледа умно и вика кво стана...а милото...ми мисля вика да ти крада дъштерята...смятаме да се женим...и башта ми взе да му шарят очите и като се усазна и вика...ааабе какво да я крадеш...то ние сме си я дали вече... само вика внимавай...отваряй си очите...да не дойдиш да ми ш един ден...да знаеш вика че съм те предопредил  голям смях беше...после се понапиха по повод повода...ама милото как беше притеснеееееннн...само ме стиска за ръката а башта ми на 7-то небе...той много си го харесва  после като видя че няма страшно моето слънце и взе че се поотпусна...много мнооого хубав момент... и незабравим...

kriseto пожелавам ти успех...и да изпитате наистина много голяма радост от момента...

При нас по-смешно стана с майката на мъжа ми... отиваме и на гости (живее в друг град), тя жената е много благ човек и все гледа да ни натъкми. Та суети се тя, а моя мъж цяла вечер стои и мълчи! И аз мълча, но в един момент вече се зачудих има ли намерение да и казва или не... та питам аз, а той чакай бе, чакай... майка му се суети, нещо оправяше! Той я вика, тя "Чакай да оправя и идвам", това става в ситуация ние в кухнята на дивана, тя на вратата на кухнята, запътила се към друга стая! И тъкмо се обръща да излиза и моя мъж... "Чакай сега, че да ти кажа, че ще се женим!"

Майка му загуби ума и дума, а отделно от това понеже е много емоционална не спа цяла нощ! Сънувала, че се бори със сватбена украса!