Всъщност sunshine7, прочетох ти всичките 4 поста до тук и при теб въпросът е от друго естество. 4 години са пре-достатъчно. Трябва да преминеш към по твърда фаза на общуване. Вие имате много неизяснени неща, изглежда слабо комуникирате по-между си.Трябва да намекнеш, да натъртиш и накрая да поставиш въпроса директно на масата. Ако вече се говори и мисли за деца, напълно възможно е половинката ти изобщо да не смята да прави сватба. Изобщо да не мисли за брак, изобщо да не си мисли за предложение, даже изобщо да не мисли за обвързване. Предполагаш , че не бил готов?!? Е кога мисли да се подготви - на 50г. ли? Че той може да ти направи детето и утре да реши нещо друго. И без това по твоите думи свекето има голямо влияние и дума.Това е първият и най-важен фактор за бъдещите ви проблеми. Или теб или полата на Мама. Среден вариант НЯМА!Относно очакването на романтичната ти мечта бих дал съвет - започни да му показваш какво очакваш. Със намеци, отваряй разговор на тази тема. Споделяй как еди коя си твоя позната , е получила предложение и колко романтично и мило се е получило и т.н. Има и още начини , който не бих желал да описвам тук, но една жена е много силна в леглото вечер. Когато мъжът е изцяло отдаден на удоволствието , а и в моментите след това И ако не се светне до известно време, направо го хвани за гушата и му постави въпросите направо. Иначе ще си чакаш още 40г.

Deliysky, много ти благодаря за 2та изчерпателни отговора. Всъщност преди 2 месеца бяхме на сватба, аз бях шаферка, той беше свидетел на цялата ми емоция покрай тази сватба. Разказах му доста неща за предложението, за организацията. Той знае, че аз си мечтая за сватба. Много често, даже като че ли аз започнах да искам още повече, защото от началото на 2013г. той използва всякакви събирания с роднини или приятели за да намекне или директно да каже, че следващият повод ще е нашия годеж, но поводите и празниците идват и си минават, годината също изтича и нищо. Когато загорим директно на темата най-често отговорът му е има време, не съм готов още.

Е значи нещата не са много зле, каузата не е загубена. Но някакси трябва да узрее, а ти да го облъчиш малко, че по-бързичко да стане

аз като напатила се по темата, имам даже още по-твърдо и крайно мнение и от Делийски. Ако някой години наред не иска и не е готов, явно не съм аз жената за него. За 7 години съвместен живот, не получих предложение за брак,въпреки откритите разговори по темата и голямата ни обич,  разделихме се по множество причини, хванах се с настоящия си съпруг и разбрах че просто предишният ми приятел си е има друг път, както и аз самата.Не съм притискала мъжа ми да получа пръстен, разбира се, но в рамките на 2 години, той сам поиска.Та ще има мъже, които ще поискат да са с вас по този начин, други -не. Въпрос на избор е дали ще решите да сте с едните или с другите като типаж. Всяко зло за добро.

аз смятам че отношенията между двама в една връзка са строго индивидуални, и колкото и да седим тук да правим анализи никога няма да стигнем до дъното и да ги дефинираме. Има много различни ситуации, хората се разделят, на сила хубост не става, това е ясно. От опит мога да кажа, че аз натисках за брак, но отсреща нямах съпротива, ние и двамата говорехме че искаме да се оженим, просто въпросът беше кога? Аз не обичам някой друг да взима решения за мен, и много ми тежеше че мм трябва да вземе решението за предложението, но стиснах зъби и изчаках .

И знам че не съм единствената, говорила съм с много момичета които и в момента са в такава ситуация, просто си трябва търпение, а ако не сте сигурни че това е човека за който си струва да чакате, недейте

Мисля, че съм писала и друг път преди време в тази тема, но все пак...
Аз съм била в позицията на човека, който не иска сватба. За мен винаги е имало много по-голяма романтика в съвсем други неща, различни от предложението за брак. Но разбирам, че има много момичета и жени, за които това предложения и сватбения ден са една от големите мечти в живота им. Те са две много специални неща, които с години са очаквали.
Обаче, опитайте да си представите, че човекът с който сте, вижда сватбата по коренно противоположен начин - като досадно, уморително и неприятно събитие. И това няма нищо общо с факта, че ви обича. Това си е негов личен страх и голямо вътрешно нежелание да се подложи на подобно изживяване. А и ако има външен натиск (не говоря за вас, а по-скоро познати, приятели и роднини), не му става по-леко.
Така че, опитайте се да поговорите откровено с вашите приятели, какво ги спира да направите сватба. Освен това Делийски ви е предложил един страхотен похват, с който можете фино и неусетно да предадете своя ентусиазъм и въодушевление на половинката си. Успех и се опитайте да намерите баланса между собствените си стремежи и тези на любимия човек 

Много благодаря  на всички Ви, страхотни сте!

sunshine7, щом твоя приятел е наясно, че искаш да се ожените и да направите сватба, а не те е отрязал грубо, то е възможно идеята наистина да зрее някъде в него, както ти казва Мрявка. Довери се на вътрешното ти чувство, което в малките жестове и ситуации понякога ти подсказва дали един човек те размотава наистина или просто му е нужно време. Не бива да го притискаш, защото знам за такива случаи, когато се сключва брак само да се угоди на единия или другия партньор, на родители или поради някакви други външни обстоятелства и те никога не се развиват щастливо- дори преди това между хората да е имало любов. Това да се обичате и да може да създадете семейство са две различни неща и може би пък човека до теб е достатъчно мъдър и отговорен, за да прави разликата между двете. Не знам какъв е твоя случай ( не можах да намеря други твои постове), защото може и нещата да стоят по коренно различен начин. Използвай това време, за да си разясниш собствените чувства и момента за едното или другото ще дойде. 

bilyana_l  май ще слагам розовите очила и ще се съсредоточа върху други аспекти от живота, докато му дойде времето и на този така мечтан момент.

Сватбата е много хубаво нещо, пожелавам го на всички... Въпросът е след това...  Очаквания, цели, амбиции...

Здравейте и от мен! Отдавна следя форума, но нямах много кураж да се включвам. Но днес най-сетне се реших.  Гледам, че отдавна никой не се е разписвал в тази тема, затова ще я разбутам малко. И аз си чакам предложението тази година, така че се записвам на опашката.  Чакам пръстен от по-малко от година, като гледам хората колко са чакали, моето не е чак толкова много, но все пак ми се струва цяла вечност.  Иначе сме заедно седма година вече и май ни е време.

Времената малко се промениха вече, не чакай толкова много............ поискай си .Или по-точно, накарай го да предложи. Винаги има начин

nadelina88
И на мен! И освен това думата "чакане" дори не е напълно подходяща.

Думата "чакане" не е неподходяща. Точно чакащи в момента сте вие скъпи момичета. И това не е обида!!!!Но след всички тези предишни спорове и нападки към мен и караници с мен вие не разбрахте едно - аз съм на ваша страна! Аз също съм била в това положение! През целият ми съзнателен живот съм искала да среща човека за мен и да има любов,разбирателство,сватба,деца,семейство. Това ми е било мечтата на живота! Това винаги съм искала и за това съм се борила,а не съм просто чакала. Да имало е време, през което наистина "чаках" или по-скоро очаквах той да се появи или нещо да се случи. През много идиоти съм минала и много съм била наранявана и съм страдала,но не съм се отказала да искам и да се боря за мечтите си. Станала съм силна жена. Може да съм малко командир вкъщи,но живота ме е научил,че нищо не ти се дава просто ей така без да се потрудиш ти малко.Осъзнам,че може би няма как да накараш един мъж да ти предложи брак.Дори с намеци и приказки може да стане по-зле. Напълно да се уплаши от брака. Случвало ми се е да си говоря с младежи и по-млади и около моята възраст  и повечето бяха на едно и също мнение - че брака не им е нужен,за да бъдат с жената,която обичат. Казваха ми,че брака е много скъпо и излишно нещо за тях. Пък дали масово това е мнението на мъжете - не мога да ви кажа.   Идва и въпроса дали си с правилния човек в момента,щом не ти предлага..?
Но може и да не е това проблема. Може да има и други причина,за това да няма все още предложение.
А и може би просто както казах по-горе повечето мъже не смятат,че им е нужен брак,за да имат семейство. Ето например наши приятели не са женени,а пък имат деца и си живеят без брак. Дали нямат пари да направят сватба или нещо друго - просто така се е случило при тях. То предполагам всяка жена иска да се види булка, да е обичана от мъжа до себе си,да е уважавана.
Според мен дори със сегашния човек до вас да не се получат нещата,не се притеснявайте. Може би не ви е писано с него. И аз едно време съм си мислила - ей с него ще съм цял живот и накрая - край! След това нов и нов докато не попаднах на човека. Всичко се свежда до това каква е връзката ви,какво иска той  и какво желае тя.. Гадно  е примерно след 5-6-7 годишна връзка единия да иска развитие,а другия не. Аз лично не бих имала толкова дълга връзка без развитие. Но пък знае ли човек какво е можело или пък не е можело да стане в живота му..

Ех, ами какво да ви кажа, то аз каквото можах - направих, сега е негов ред да действа. Ние общо-взето сме се разбрали, че това ще е годината на предложението. Казват ми, че така не било интересно, че трябвало да е изненада, но и аз не можех да търпя да не знам дали имаме общи виждания за това как да се развива връзката ни, все пак това са 6 години и повече, пък и тази година ставаме на 27 и двамата, не сме малки . Така че може да се каже, че не се тревожа вече, а това е и причината най-после да се осмеля да пиша, имам някаква сигурност вече.  Минах през всякакви периоди докато осъзнавах желанието си да бъда нещо повече от "приятелката", но сега може да се каже, че се успокоих и съм дзен  Ще трябва да му се доверя да избере най-подходящия момент, за да станат нещата официални. Та основно това чакам, иначе сме се разбрали с човека и няма недомлъвки.