Момичета хубави съвети ми давате за работата,но не знаете моята история.
Не ми се иска много,много да се отклоняваме от темата,но може би е по-добре да ви обясня няколко неща за мен.
Аз си търся работа от 5 години и нищо. Просто за някои хора няма работа.
Може да е и защото аз нямам никакъв стаж и никъде не съм работила. Никой никога не пожела да ме вземе да работя. Вие не знаете на колко хиляди интервюта съм ходила. В момента не си търся работа,а пък висше нямам също,защото така и не успях да влезна някъде. Честно казано не ми се е учеше много след гимназията. Имам адски лоши спомени от нея.
Всъщност учех малко в един колеж,но се отказах да бъда около глупаците,които се бяха събрали там.
Като цяло вкъщи или някъде другаде с любимия човек ми е най-добре. Не си мислете,че ми липсва комуникация. Честно казано,нямам много приятели и това не е защото съм заторен човек,ами защото почти не останаха истински хора до мен. Бих учила,но не в България,но на този етап няма как това да се случи.
Избрала съм за сега пътя да бъда домакиня и да си отглеждам дете или дечица някой ден.Не се чувствам виновна и не страдам от това мое решение. Милото е много работен и се справя супер.
Може да не ви се струвам много модерна и да не съм кариеристка и да си мислите,че разчитам само на мъжа си,но не е така.
Не казвам,че не бих работила,просто никой не ми дал таква възможност. Нито пък мога аз да накарам някой насила да ме вземе на работа. Не се чувствам и единствения такъв случай в България или в света.
В момента най-важното е да си гледам здравето и живота с любимия ми. Най-важното за нас е да създадем семейство,да имаме дом и да сме сред близките си. А пък начини за изкарване на пари винаги могат да се намерят.

Дай Боже някой ден да работя,но може и да не се случи. Не при всички хора живота протича по един и същи начин.