Цитат на: ratatui в 26.06.2014 16:37

Нели, ако не беше писала тук, нямаше и да разбера за тази тема.
Ама, ми стана интересно и реших да се запиша при теб и аз. Ние със сигурност още доста ще изчакаме с тази стъпка.

Аз разгледах днес темите в този раздел и случайно попаднах на тази.
При вас какво ви спира все още да предприемете тази важна стъпка? 

Ами, аз завърших, но до края на годината трябва да карам стаж, след него имам изпит и чак след това мога да си търся работа, която искам. А ако почна работа ще е кофти след 2 месеца да им кажа "Аз съм малко бременна, търсете ми заместник". Така, че още поне година-две като гледам не ни се очертава да мислим в тази посока. Въпреки, че бабите и родителите започват да упражняват сериозен натиск, който адски ме изнервя!
А вие защо отлагате? Ако не е тайна де.

Цитат на: ratatui в 26.06.2014 19:22

Ами, аз завърших, но до края на годината трябва да карам стаж, след него имам изпит и чак след това мога да си търся работа, която искам. А ако почна работа ще е кофти след 2 месеца да им кажа "Аз съм малко бременна, търсете ми заместник". Така, че още поне година-две като гледам не ни се очертава да мислим в тази посока. Въпреки, че бабите и родителите започват да упражняват сериозен натиск, който адски ме изнервя!
А вие защо отлагате? Ако не е тайна де.

Първо имам някакви здравословни проблеми и по-точно с цикъла.
Второ в момента живеем все още с родителите на Славчо и скоро ще започне ремонта на нашето жилище и ще изчакаме поне докато се нанесем там.
Не че не можем да почнем още сега с опитите,но тук идва първата причина. Трябва да си оправя проблемите с цикъла. Другото което е тук в на милото техните имат две котета и доколкото знам,не е безопасно за плода,защото котките могат да му предадат някакъв вирус. Макар,че тук се чисти и се спазва хигиена,на мен ще ми е по-спокойно да правим опити за бебе,когато вече не живеем тук.
Трета причина за мен е да спра окончателно с цигарите,което в момента правя.  Не че е трудно,но ми се искаше и Славчо да го направи заедно с мен.
Другото,което ме притеснява е дали ще ми е по-трудна бременноста след като съм пълничка.
И накрая аз не съм работила никога до сега и едва ли ще получавам майчински. Може би за някои неща не трябва толкова да се притеснявам,но пък  за мен тази стъпка е много важна и обмислям всичко внимателно.

Да ти кажа и аз имам проблеми с килограмите, но ри мен са защото имам проблем с щитовидната жлеза и от там качих много килограми, които сега нямат сваляне. До преди няколко месеца, цикъла ми беше много нередовен, идваше ми през 60-70 дни,моята лекарка обаче ми каза да не се притеснявам и че нея я интересува дали имам овулация, а не на колко време ми идва. Но да чукна на дърво от около 7-8 месеца взе да идва по-редовно, всеки месец.
Цигарите щом от сега си тръгнала да ги спираш ще успееш, в началото ще ти е трудно, но после ще си доволна от успеха!
Наистина си е най-добре да си имате свой дом, където да сте си само вие. Вие започнали ли сте да правите ремонт или изчаквате?

Ехеее хубава темичка Нелка и Роси заради вас разбрах че я има, иначе нямаше да я видя.

Мислях че в този раздел от форума ми е раничко да пиша, но в тази темичка имам какво да кажа

Ние изчакваме с бебеправенето, защото искам всичко да си стане по реда си. Първоначално бяхме решили , че искаме бебе, даже направихме 1 2 месеца опити, обаче малко по малко се решихме да се оженим, и затова спряхме с опитите. Попринцип на мен ще ми бъде малко по-трудно да забременея, тъй като съм анемична, епилептична и имам нещо наследствено в гените, при което по- трудно захваща плода, но това избощо не ме притеснява Гледам положително на нещата

Мечи е здрав като биче и съм сигурна че неговите гени ще помогнат, а и вече има всякакви фолиеви киселини и тн..

Така че плана е веднага щом се оженим, почваме пак опити Искаме поне 2 деца, като той много иска момиченце , а аз момче... ахахах странно Ще видим кой ще спечели

crazynelly
1.Пусни си полови хормони и хормони на шитовидната жлеза.Резулатите ги занеси на репродуктивен специалист .
2.Изследване з атоксоплазмоза може да си пуснеш още сега ,за да видиш дали я носиш в себе си.Ако я носиш няма опасност за плода.Има опасност ,ако се разболееш тепърва по време на бременност.Токсоплазмозата може да се предаде от животни чрез изпражненията им ,но по често се зарязават хората от сурови меса,колбаси и т.н.
3.Майчинство ще вземаш ,но минимално

Цитат на: crazynelly в 26.06.2014 19:38

Другото което е тук в на милото техните имат две котета и доколкото знам,не е безопасно за плода,защото котките могат да му предадат някакъв вирус. Макар,че тук се чисти и се спазва хигиена,на мен ще ми е по-спокойно да правим опити за бебе,когато вече не живеем тук.

Аз забременях и родих докато си гледаме два броя котки.Болестта която котките ЕВЕНТУАЛНО може да ти предадат е токсоплазма и то има вероятност да я хванеш ако ти им чистиш тоалетната.Много по-голяма е вероятността да се заразиш от не добре измити плодове и зеленчуци, от не добре сготвено месо и т.н. Ако веднъж се разболееш от нея имаш антитела цял живот.Аз не съм я карала.

По-голяма вероятност е да имаш хормонални проблеми в следствие на което да е нередовния цикъл и наднорменото тегло.Но това може да го каже само лекар специалист.

Цитат на: milenkata в 27.06.2014 13:42

Попринцип на мен ще ми бъде малко по-трудно да забременея, тъй като съм анемична, епилептична и имам нещо наследствено в гените, при което по- трудно захваща плода, но това избощо не ме притеснява

Горните проблеми нямат общо към бъдещо забременяване.Интересно ми е каква е тая генетична предразположеност за не захващане на плода и правено ли е генетично изследване или това е като нещо което си разправяте в семейството.

Извинявайте, но 5г чаках моето слънчице, знам прекалено много за проблемното забременяване!

Фийбс е писала преди мен.Полови хормони на 2-5 ден от МЦ, и после на специалист не на обикновенно АГ, Хормони на щитовидната жлеза също.Тях ги коментира ендокринолог.На мен наднормено тегло и нередовен цикъл ми говори за Синдром на поликистозните яйчници.

магито не е нещо което си разправяме в семейството. Макар понякога да ми се иска да е така

Имам желязолипсваща анемия, която се предава на плода (моята я имам от майка ми), имам епилепсия, която  да не влияе на захващането, но влияе на бременността и прави износването малко по-опасно (аз го възприемам, че просто трябва повече да се пазя) и последното генетично се нарича Тaласемия- Наследствена анемия, предавана от майка на дете (само по майчин път), обикновено с гени и корени от беломорието (аз имам такива) и отделно от това имам 1 урологична операция, при която без да искат са ми засегнали единия яйчник.Отделно от това, съм боледувала страшно много, имам изключително слаба имунна система , вследствие на много погълнати силни лекарства и множество и всякакви алергии ...

Тaласемията, както казах се предава от майка на дете, като вероятностите за забременяване при такъв тип ситуация са следните
1.Аз имам тaласемия, Филип няма = здраво дете, с минимален шанс за наследяване на теласемия в най-лек тип. Тук опира до това чий ген е по - силен - моя или неговия, както и какъв е пола на бебето - ако е момиче е много по- вероятно да вземе моя ген, отколкото ако е момче (поне това казват статистиките)
2.Аз имам тaласемия  и  Филип има, но друг тип (при тези анемии е важно кой кои гени е взел от майка си) = 25% шанс да не мога да забременея, плода не може да се захване. Яйцеклетка се опложда но не се захваща за стената на матката и реално бременност не може да протече(или се получава извънматочна), 25% шанс за трудно зачеване, но все пак се ражда дете, задължително носещо същия ген и то е само преносител (както съм аз т.е. не ми вреди на мен вреди на поколението ми) и 50 % шанс за здраво дете.

3.Аз имам тaласемия, Филип има същия тип, и ние сме практически генетично несъвместими = изключително трудно забременяване, износване и тн..75% шанс за разждане на дете с рядко кръвно генетично заболяване, при което е необходима смяна на кръвта всяка седмица, аномалий, генетична недоразвитост, не правилно развитие на бебето по време на бременността , недоносване... и 25% шанс да се роди здраво дете, с наследена от мен желязолипсваща анемия и теласемия, която да предаде на неговото поколение.

Аз изследвания съм си правила отдавна (когато ми правиха операцията) знам какъв тип е моята тaласемия и съм свикнала, цял живот ми повтарят "ще ти трябва наистина много здрав мъж" (буквално хахах).
Филип попринцип е достатъчно здрав, но наскоро майка му разбра че тя носи гена на тaласемията. Баща му не.

След няколко месеца трябва да отидем на изследване , за да видим дали я е наследил от майка си, ако да в какъв тип или е взел гените на баща си (тъй като той носи по- силния ген и няма анемии силно се надявам да е така)

Но някак си мисля че всичко ще е наред

Дано бях изчерпателна   Можеш да провериш и в интернет за по- подробна информация.
Ето две статийки: http://www.dnes.bg/health/2012/05/10/talasemiia-po-specifichnata-anemiia.158474
http://www.zdravnitza.com/a/nav/rubrics/raz/5/cat/2/sub/2/rub/1

Аз лично се отказах да го правя, защото колкото повече четях, толкова повече се плашех и реших че ще оставя съдбата да си каже думата и тогава ще мисля допълнително. Иначе само се настройвам негативно

магито,  fiibi_bg -
Аз вече бях на гинеколог на преглед. Той си написа там кои хормони да се изследват. Бях и на ендокринолог и тя добави още няколко неща освен тези от гинеколога. В Понеделник ми взимаха кръв и днес са ми готови вече резултатите и си запазих час при гинеколога за Понеделник. Ще ги види и ще ми каже какво се случва с мен надявам се. Той видя,че имам кисти на яйчниците и то доста. Но ме притеснява и друго,че имам някаква раничка на маточната шийка и той констатира,че може би имам човешки папиломен вирус. Сега изследванията ще покажат дали е така. Не знам какво ще стане от тук нататък и нямам търпение да минат тези два дни и да отида и да разбера. Много съм разтревожена.
Колкото то този вирус от котките, не знам дали го имам,тъй като аз не им чистя. Майката на милото си ги гледа тях. Но пък то нали и от друго може да се прихване и трябва да се внимава.
Но аз лично за себе си бих изчакала да се преместим в нашето си жилище преди да правим опити за деца. А и то това вече не е номер едно причина. Дали  ще съм здрава,за да имам деца вече и аз не знам. 
ratatui - не изчакваме с ремонта,просто нашите майстори ще са свободни чак октомври месец.
Надявам се всичко да е наред при теб и най-важното е да се ходи на профилактични прегледи.

Нели, сподели после в понеделник какво е станало при лекаря /ако искаш разбира се/, надявам се всичко са е наред и ще стискам палци за теб!

milenkata, знам отлично какво е талесемия, благодаря.Правила съм изследвания и за нея и за желязодефицитна анемия, поради вероятност да ги имам.Та информирана съм и за това те питах.Горните болести не пречат на забременяването като такова, а насочват вниманието към бременността и износването и раждането на детето.Беше написано от теб така че едва ли не има проблем с инплантацията, а това се доказва с друг тип изследвания.

Крейзи, ако искаш напиши какви са резултатите от хормоналните ти изследвания, но аз предполагам СПКЯ.Направи изследване и за инсулинова резистентност, то много често върви със СПКЯ.

Момичета и последно не се заяждам.ПЕТ години се мъчих да имам дете.МИнах през множество изследвания, лапароскопия и няколко опита асистирана репродукция.Опитвам се да помогна и да дам съвет, за да не се блъскате и да губите време, нерви и пари.

Нели, тя и Маги ти е казала, задължително трябва и Инсулинова резистентност да изследваш, тя върви ръка за ръка с поликистозата. Аз ако мога да нарека имах същия проблем като при теб, поликистоза, неправилно съотношение на LH:FSH, бях обаче със супер редовен цикъл. 28 дни закован. След това бях 4 години на противозачатъчни. След спирането им кистички не са се появявали, LH:FSH в перфектно съотношение, Овулация на 14ти ден. Обаче имам ИР. И въпреки че не съм с повечко килограми ( лекаря се хвана за главата като ми видя резултатите, и каза че такива резултати имат 100кг жени а не 50кг) Сега си пия чинно Метформина и си спазвам диетата.

За раничката не се притеснявай. Тя не винаги означава папилома вирус. Аз също имам, и съм 1 Група на цитонамзката. Най-вероятно се е появила на хормонална основа.

Мой съвет ако искаш да влезнеш в норма, тест за ИР, диета и спорт и цикъла ще ти се нормализира 

Няма проблем Маги, може би аз не съм се изразила правилно, но все пак пък аз казвам каквото на мен ми е било обяснено когато аз съм си правила изследванията : Важното е че в крайна сметка си успяла да имаш твоето малко съкровище и е хубаво , че тук във форума има човек , който е наясно с това какво ни чака

Точно, за да не хабя излишни нерви обаче гледам да не мисля за лоши неща и се старая да съм позитивна, в крайна сметка има време докато почнем да правим бебе исмятам ако ще се притеснявам да е тогава

Не ме разбирайте грешно, но наскоро преживях някои неща (като всички хора на този свят) и осъзнах , че не искам да хабя нерви и енергия напразно и предварително.  Знам си здравословното състояние, знам че не е от най- розовите, но пък ако почна само за това да мисля ще се побъркам.

Целуни малкото слънчице и бъди щастлива че го имаш, доколкото разбирам наистина си се измъчила, за което ти съчувствам и ти се възхищавам че не си се отказала

Момичета аз СПКЯ аз бих казала,че определено си го имам.
Иначе резулататите ми ги пратиха по имейла като pdf файлове,но не знам дали на вас ще ви се отворят.

file:///C:/Users/Neli/Downloads/%C3%8D%C3%A5%C3%AB%C3%A8%20(5).pdf

Все пак може да пробвате да го отворите. 
А за ИР мисля,че също са ме изследвали. Те ми взеха доста кръв и предполагам,че и това да изследвали.
В Понеделник ще ви пиша какво е станало след вторичния преглед.
Само се моля да не е най-лошото! 
Мимс - диета и спорт задължително. Но пък и след като вече отказах цигарите,стреса също ми се иска да се намали. При мен беше в повече няколко години подред. 

Нели спокойно СПКЯ не е най-лошото 

За ИР ако не си пила глюкоза и ако не си седяла 3 часа в лабораторията и не са ти взимали кръв на всеки час няма как да са те изследвали. Всичко ще се нареди, без паника, виж колко много от нас са минали през това, даже аз през същото минах СПКЯ+ раничка, не е страшно само бъди спокойна