Мили момичета и аз ще се запиша тук,като чета доста от вашите постове и ме е малко срам   да кажа защо се записвам тук,просто май и двамата още не се чувстваме готови за дете,незнам как точно да го обесня,но  просто усещам,че сега не е момента,сигурно доста от вас ще ме разкритикуват в момента за това,но аз съм искрена и си казвам всичко чесно.

lady_in_love не само,че няма да ти се караме, а ще те поздравим за честността и за осъзнатата позиция. Никъде не е казано,че веднага след сватбата трябва да се мисли за дете. Когато и двамата са готови и го желаят-тогава 

След последния спор, който се възрази около моя постинг, се въздържам да пиша тук, въпреки, че това е тема, по която искам да пиша. Ноя вно не съм единствената, която наистина изчаква.
Моля ви кажете ми има ли такива, които изчакват не конкретна дата, а ( оф не знам как да го кажа, защото не е че не искам дете) някак си чакат нещо, и аз не знам какво чакам, може би да го пожелая истински, а не знам защо това желание, което го има при другите , при мен липсва. То не е нежелания по принцип да имам деца, и аз не знам какво е, нямам притеснения финансови, осигурителни и др. просто винаги съм си мислила, че ще дойде някакво майчино чувство, завлядяващо желание и т.н, а то не идва. и се чудя трябва ли да почнем да си правим дете, само защото остарявам и вече нямам време. на 30г.съм и скоро ще направя 31, а ми казаха че до 32 всеки трябва да роди, после ставало много трудно и с много рискове, смисъл, може да съм здрава и да не мога да забременея.
не знам дали някой ме разбира, малко е объркам поста ми, но моля ви ако някой се чувства по подобен начин да сподели. какво трябва да направя, да чакам ли вдъхновението?ами ако то никога не дойде?Проблемът е че винаги се доверявам на интиуцията си и никога не ме лъже, а сега не ми казва нищо?

Румянче, в известна степен и аз съм изпитвала подобни притеснения и смесени чувства. Нормално е до някъде да се притесняваш, защото с появата на дете в едно семейство, се променя и начинътна живот. Първоначално, когато започнахме, аз по-скоро се притеснявах, до някъде не усещах истински желанието, онова, силното...но постепенно то се появи и осъзнах, че всъщност, наистина го искам.

Трудно ми е да ти дам съвет, тъй като всеки човек, по принцип, преценява сам за себе си, мога само да ти кажа, че при мен, силното желание се появи в процеса на бебеправене.

Искрено се надявам да успееш да вземеш своето решение!!!

Мила Руми,
бях една от първите, която се записа в клубчето и като че то много ми харесваше. понякога дори се дразнех колко много ми допада, че изчакваме 
наистина не е лесно да поискаш нещо, което така ще преобърне живота ти, особено на нашата сериозна възраст, когато сме изградили много неща.
не се напрягай и самообвинявай, но недей да чакаш и някакви висши сили да ти покажат кога сте готови. приеми го като нещо естествено и ще видиш някой ден просто ще се погледнете и двата ще решите да опитате.
желая ти успех с всичко, което правиш в момента и мисли винаги, че радостите и удовлетворението от детето са много повече отколкото жервите, които правим за него.
И не се тревожи, тези мисли, които ти минават са в реда на нещата...

Искам да се включа и аз по този повод, аз съм точно типичен пример като теб, просто никога не дойде този момент да се чувствам готова за такова нещо - голямо, преобръщащо. Сега вече съм бременна , надявам се нещата с бебчо да са ок и всичко да е както трбява. Но когато започнахме бебеправенето незнам дали бях наистина готова, просто си казах че наистина няма какво повече да чакам, мислих си боже времето лети, и май аз никога няма да съм готова. Претеглих някой неща и се реших. После като почне човек пък бебеправене и не се получава от начало почва да си мисли, сигурно защото все говорех че не съм готова че не искам и сега съдбата ми го връща, но не е така - всичко си е божа работа. Та искам да кажа да не се съдиш за мислите си, има много хора като теб, поне около мен , дори и аз самата до скоро. Целувки и горе главата!

благодаря ви много момичета, наистина усетих вашата подкрепа и разбрах че не съм сама, а и че други са имали същите мисли. просто има толкова много момичета във форума, които много искат бебета и са толкова убедени, а някои от тях са дори доста малки и в един момет си викам, че нещо не ми е в ред. ще трябва да помисля наистина , или може би да помислим с мъжа ми, защото може би донякъде е в него вината, той е от хората,които нищо не споделят и като цяло не е много активен, по скоро се оставя на течението и като го питам ти искаш ли деца, той казва, ако ти искаш добре. малко е тъпо, по скоро и той явно не е много сигурен и така не ми помага особено. а и като чета темата за бебеправенето, толкова страшно звучи всичко и направо се плаша

Цитат на: roumyana в 10.09.2009 15:39

а и като чета темата за бебеправенето, толкова страшно звучи всичко и направо се плаша

Руми, не е толкова страшно бебеправенето. Да при някой се получава по-трудно, но човек никога не трябва да подхожда към него със страха дали ще стане или няма да стане. Затова много добре сте решили да изчакате момента, в който се почевствате готови. И да ти кажа честно виждала съм момичета, които от тази тема директно прескачат в бъдещи майки, но в момента, в които се почувстват готови. Пожелавм ви късмет на всички момичета тук и повече положителни мисли.

За съжаление и аз се включвам тук..  Казвам за съжаление,защото аз искам да бебеправим, но мъжо казва "има време"...Не мога да разбера каква е причината за този отговор, който ми дава...и като заговорим за това сменя набързо темата.Аз имам зад гърба си един спонтанен аборт, но от тогава мина почти година...не мисля че в това е причината. Така,че опитвам да бъда търпелива...да видим кога ще минем към другия клуб на бебеправещите..

Руми,

а няма ли около теб разни познати и приятелки с бебета, които да виждаш, да гушкаш, да слушаш за тях и т.н.? Мен това ме "зариби". Половин година около мен само за това се говореше, нямам някаква велика професия (като лекар/адвокат), за да ми трябва още време да специализирам или да правя кариера и т.н.), умишлено се кандидатствах в по-добра фирма, а просто реших, че и аз искам бебе, а после всичко останало. И така може да се каже, че средата около мен много ми повлия. В един момент чак ми беше писнало да слушам за бебета.

Естествено после като бременна се вълнувах, но ти става ясно за какво става въпрос чак когато вързопа ти е в ръцете и е едно такова малко, беззащитно и знаеш, че за него ти си целия свят! 

Руми и аз съм от хората които те разбират  И аз като Ива бях първо тук, после изведнъж си казах "искам бебе" то все че ни изненада като стана от първия път и дори прескочих темата за "бебеправещите". Плюс това мен годините съвсем не ми оказват натиска, просто реших че все някога трябва да ми дойде момента. Гледах мъжа ми как играе с племенничката, как я гушкаше, как големия и суров мъж се умиляваше пред това мъничко човече и ми ставаше едно мило на сърцето. И така дали от любов към него, дали от някакви мой си подбуди реших че можем да се справим и да обичаме едно човече. Не знам всъщност има ли някой от форума които да каже че от самото начало в него е имало майчинско чувство, може би само хората които чакат по дълго време желаните две чертички, мисля че Гостенка беше споменала как със всеки месец в нея се увеличава това чувство защото всеки месец се подготвя че може този месец да е "станало"  Та тъй и аз забременях съвсем не с онова огромно майчинско чувство, с огромна сигурност дали наистина го искам и т.н. но със всеки следващ преглед се убеждавах колко много искам да видя и да прегърна малкото ми човече, когато гледаш как всяка следваща седмица точицата в теб расте благодарени на теб и като част от теб ще разбереш че всъщност някъде макар и дълбоко в теб се крият топли майчиски чувства 

Gergancheto, maya, благодаря ви много, наистина вече не се чуватвам сама.
проблемът е че нито една от моите приятелки, ама нито една няма дете, нито е на тази вълна, това също е фактор, който указва влияние. а както казах съм на 30, скоро 31.Имам хубава работа, хубава професия,  дори една от причините да  почна в настоящата ми фирма беше точно деца, защото има много добра социална политика.за мен кариерата не е важна наистина, личния живот е много по-важен
като цяло съм доста отговорен човек и нямам съмнения дали ще се справя, знам че животът ми ще се промени, но не това ме спира. Може би ще ви се доверя и ще направя крачката 

Руменце, хайде мило, много е приятно да си бъдеща мама, много сладки емоции са това.
гери, мило, твойте думи все едно мен описваш
много ама много еднакви усещания имаме

roumyana стискам ти палци скоро да се престрашиш.