Цитат на: Marri в 14.10.2009 10:20

Има една фраза, която четох наскоро и силно ме впечатли "Животът е, това което ни се случва, докато си правим други планове"

Поговорката е: Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето!!!

Не бих искала да изразявам мнение по този въпрос, но бих ви насочила да помислите над това какво искате да постигнете в краткосрочен план (до 1г.), какво бихте искали да постигнете след това в период до 5г., същото за периода след 5-те години и в рамките още 4. Казано грубо, това е период от 10 години, рзделен на неравни интервали от време. След това искрено пред себи си дайте отговор какво би означавало за вас постигането на всяка една от тези цели, както и как бихте се чувствали, ако не постигнете съответната цел. Така бихте могли да ги степенувате по важност и да разберете без кое можете и без кое - не.

А, да, до към 24-та си годишнина не вярвах, че аз изобщо някога ще се омъжа, не исках и това е, камо ли дете да имам. Бях на 25, когато се омъжих, а по това време напълно съзнателно бях приела идеята да имам дете, бях готова с това решение, независимо дали ще имам време за разходки, за кафета, за телефонни разговори, за ровене в интернет и пр. Но, аз си реших сама за себе си, че нищо друго няма такова значение, защото няма да има за кого да го правя и на кого да го оставя!!!!

Момичета дълбаете в темата и някак си излиза сякаш се извинявате за това, че няма скоро да минете в другата графа.Вас никой не ви съди все пак всеки сам решава за себе си.Доскоро и аз бях така.Не исках да чувам за деца, за брак и т.н. както е писала Гостенка в нейния пост.Всичко беше работа, забавления, живот.И макар че имах правилния човек до себе си не се решавах и винаги казвах има време малка съм  А той искаше и винаги е искал.А мен ме беше страх не заради смяната на режима ми, заради това че няма да имам време или пари, а защото не знаех дали ще се справя, дали ще мога да съм добра майка.Сега знам че докато не пробвам няма как да разбера, сега приоритетите ми са други.И аз живея в провинцията и тук е по-трудно отколкото в София за съжаление, а когато имаш и здравословни проблеми става приключение.

Така че всяка една от вас трябва да си прецени и да знае какво точно иска от живота и докога си дава срок.Защото дори да не съм казвала че искам бебе аз мислено си бях поставила срок до който трябва двамата да решим дали или, после започваме с опитите.Колкото до това дали ще имаш или не репродуктивен проблем мога само да кажа колкото по-рано се установи толкова по-добре, там просто нямаш право да отлагаш ама никакво право, защото в един момент може да стане късно вече.

Успех на всяка една от вас 

за фразата моля за извинение, цитирах по памет, явно не е много добра
Колкото до това, че задълбаваме в темата, аз разбирам съществуването й точно по този начин: всеки да си каже мнението, страховете, всичко онова, което несмеем да изречем на глас или просто няма с кого да споделим. Смятам, че взаимно сме си полезни.
Пожелавам всички да напуснат темата, когато се почувстват готови за това, рецепта няма!

Цитат на: Marri в 14.10.2009 16:56

  Смятам, че взаимно сме си полезни.
Пожелавам всички да напуснат темата, когато се почувстват готови за това, рецепта няма!

И аз така, лично мен няколко поста ме накараха да се замисля и да погледна нещата от друг ъгъл, ясно е, че е лична преценка това. На който не му е интерсна темата, нека не чете.

Аз днес съм доста остра за което ще ме извините.Не исках да кажа, че е лошо да се дискутира даже напротив така човек вижда проблема и по друг начин.Мисълта ми беше, че каквото и да сте решили ние ще дадем съвет и подкрепа няма да ви съдим.

Така е, Маги, да си помагаме и подкрепяме с мнения, а не само да се поправяме един друг и да сме експерти по всичко! 

Цитат на: Marri в 14.10.2009 16:56

за фразата моля за извинение, цитирах по памет, явно не е много добра

Напротив, много си е добра фразата, аз само лекичко те поправих, не само, че е добра, а и е напълно вярна!!!

Момичета много ми е интересно да ви чета, защото почти не мога да повчрвам, че вече 4ти месец не изчаквам За щастие не успях да надникна при "бебеправещите", а направо скокнах сред бъдещите мами
Но нещо вътре в мен все още не се е пречупило и разсъждава с вашите доводи... при нас финансови и жилищни проблеми не са стояли, но аз все не се чувствах достатъчно постигнала, за да жертвам определно време в името на това да стана МАМА. Мъжът ми обаче от доста време беше зажаднял за бебче.
Решението да не се пазим дойде просто в един миг и не знам дали осъзнавах последствията, но след като видях  всичко се промени и за мен приоритет номер едно стана новия живот, който ще се развива в утробата ми.

знам, че ще звучи нелепо да ви кажа да не се измъчвате от разсъждения, кога точно и т.н., но вярвам, че в един миг у всяка от вас нещо ще прещрака и всички аргументи, които е имала до сега ще загубят смисъл. 

Надявам се да не се сърдите, че влизам в чужда тема и да не досаждам с разсъжденията на една бъдеща мама, праната от хормони

Хайде и аз да се изкажа тук, на всяка манджа мерудия 
Аз никога не съм се чувствала готова да стана майка. Не е било точно страх, не мога точно и да го определя. Може би и една от главните причини е, че ежедневието ни е толкова натоварено, че не съм си представяла как бих могла да имам време да се грижа и за дете при положение, че не смогвам със сегашните си задължения. Но предполагам всичко е въпрос на приоритет и нищо не е задължително в крайна сметка. Бяхме обсъждали с мъжа ми кога евентуално искаме да имаме деца (дълго време преди дори да ми предложи брак) и имайки предвид, че в момента съм на 32 години, не беше желателно да чакаме още доста време. Ако биологичният ми часовник не цъкаше толкова бързо, може би още щяхме да чакаме. Да не ви разправям пък от семействата ни как непрекъснато ни намекваха, че трябва да побързаме, не било хубаво така и аз много се ядосвах на всички тези приказки. Не мога да се примиря, че трябва винаги да отговарям на някакви общоприети норми кога какво да се прави в живота на човек и че все някой ти се бърка какво да е следващото, което да правиш. Бързай да се жениш, бързай да имаш деца, аман! Аз все си търсех извинения да не се предприема тази стъпка, отлагах спирането на противозачатъчните, след това пък 6 месеца се "изчиствах", след това пък исках да изчакам разни пътувания, но в един момент просто решихме да не се пазим и да видим какво ще стане. Не съм следила овулация, просто се случи от 2-рия месец някакси. След като ми закъсняваше цикъла, си дадох сметка, че може да съм бременна и бях ок с идеята, не се ужасих, усмихнах се. Тогава разбрах, че съм била готова, може би съм била доста по-отдавна, но го отдавам на егоизма си, че не съм си го признавала.
А сега съм адски щастлива, че ще ставам майка и съм готова да направя всичко за малкото същество, което расте в мен.

Eli това е чудесно, много се радвам за теб.
като четях разказа то сякаш казваш мои мисли. най-хубавото е че просто се е случило, аз винаги съм искала просто да се случи. Съдбата да ми даде или не.
при мен не стои нито финансов проблем( а и не мисля че има значение), нито се съмнявам, че ще се справя и че ще съм добра майка, нито пък се тревожа че ще ми се промени живота.
А същевременно ме дразни довода,че съм на 31 и че трябва да го направя и че хората ми кават че му е времето ми така.
както вече споменах пия протовозачатъчни по здравословни причини и малко ме е страх, че ако ги спра и не забременея веднага пак може да се появи проблем. А ми се иска просто така да си правим секс и то да стане от само себе си, когато ми е писано да стане.Всъщност това е което ме тревожи наистина.

Цитат на: ellie_bellie в 14.10.2009 22:37

Тогава разбрах, че съм била готова, може би съм била доста по-отдавна, но го отдавам на егоизма си, че не съм си го признавала.

Ели, това твое изречение ми напомни какво каза мои приятел, който на скоро стана татко. Неговите думи бяха подобни "Когато погледнах сина си за първи път, разбрах какъв егоист съм бил до тогава".
Това така ми се е запечатало в съзнанието и винаги, когато имам и най-малки колебания дали сме готови за дете си спомням неговите думи.
При нас както съм казвала има друга причина, поради която изчакваме, и която се надявам в най-близко бъдеше да бъде премахната 

Цитат на: Nebulka в 14.10.2009 01:22

Последното мъжко мнение ме накара да се замисля за нещо и да си дам сметка, че не само ние жените търсим сигурност и опора в мъжката сила, но и обратното. То е толкова логично, но чудно, защо не бях поглеждала на нещата от тази страна?

Обаче с децата ни е болна тема. Не четох началото на темата, но това, което изпитвам е СТРАХ! Имам периоди на умопомрачение, когато и капка страх нямам, само силното желание да се продължа в друго поколение. Имах и един спокоен период, когато си дадох сметка, че за първи път в живота си съм стигнала минимума зрелост, за да се оправя със себе си, че и с дете. И страхът обаче пак е тук. Напълно игнорирам радостта и любовта, и щастието, все едно ги няма. Не знам, може да е от егоизма ми, но не намирам начин да се справя с това. А мъжът ми даже се страхува още повече. Мисля си, че като е така, просто няма какво да правим нещата на сила. И не е въпросът финансов. Всъщност чудя се, дали някога изобщо този страх ще ни напусне?

Здравей Небитка, добре е че си вникнала в мнението ми.Нужно е и част от половинките ви понякога да се разписват във форума.Защото жените и мъжете мислят различно и е важно да знаете какво мисли и чувства човекът срещу вас.Само така ще намерите отговори на много въпроси, и решение на много проблеми.Аз когато имам проблем свързан с хора се усамотявам за момент и заставам на мястото на всеки един, опитвам се да го разбера.
А за страха ще ти кажа следното.За вас раждането за нас - казармата, която вече я няма.И мен ме беше страх да ходя войник ама никои не ме пита.И отидох.И излязох от там друг човек(от момче станах мъж).Така и при вас, ако не пренебрегнете страха просто.......забременейте, и няма къде да ходите после.Ще го родите и ще си го гледате.Ще станете друг човек.Майка.Тоест ще узреете даже и да ви е страх.А страшно няма.Страх ви е от неизвестното. Ами направете го известно тогава....  принудително.

Здравейте,
съвсем скоро се регистрирах във форума като бъдеща булка, а вижте сега в коя тема съм.Това е защото просто много искам бебче. Все още не павим опити. Но мисилим скоро да се захващаме.Даже го очаквам с по-голямо нетърпение от сватбата.Незнам как ще се справим с организацията й. 

здравейте! Аз съм нова във форума.От няколко месеца се опитваме да имаме бебе. Този месец ми се наложи да си направя ренген на стомах и пасаж на черва и сега трябва да изчакаме с бебето,но незнам колко време.Някой ако е компетентен моля да ми помогне.

Цитат на: julli в 16.10.2009 13:42

здравейте! Аз съм нова във форума.От няколко месеца се опитваме да имаме бебе. Този месец ми се наложи да си направя ренген на стомах и пасаж на черва и сега трябва да изчакаме с бебето,но незнам колко време.Някой ако е компетентен моля да ми помогне.

Попитй своя АГ, аз до колкото знам, поне при цветна снимка за проходимост на тръбите, която също е рентгенова, се препоръчва 1 месец да се изчака...