Цитат на: KlaraFina в 12.01.2010 16:23

Спокойно, това се предава по наследство. Ако и двамата обичате да спите по много, детето ви също ще го прави.

KlaraFina дано да си права, защото иначе не ми се мисли 

И аз се разписвам в темичката!  Не смятаме да бързаме с бебчо, но определено не смятаме и да протакаме твърде дълго. Вчера научих, че жените в Италия започват да раждат на възраст 40 (средно статистически) и направо ми призля.  Коментарът на годеника ми беше: А кога точно раждат - преди или след менопаузата?  За какво чакат не ми е ясно - финансова сигурност и независимост, дрън-дрън... Направо ми призлява като си помисля, че ще съм баба, когато детето ми е на 20. Определено съм за раждане когато и двамата са готови, но нека не забравяме, че и годините имат значение. Природата си знае работата и щом менопаузата настъпва около 45 год. възраст значи си има причина. Аз не претендирам, че знам по-добре от майката природа.

Имам приятелка,която от скоро живее и работи в Холандия.Детегледачка е на дете със специални нужди.Вследствие на живота си там тя ми заяви,че няма да се замисля за раждане на деца преди да навърши 35год.Там това е нормалната възраст за създаване на поколение-първо образование,кариера и т.н.

Цитат на: dodo23 в 21.01.2010 19:41

Имам приятелка,която от скоро живее и работи в Холандия.Детегледачка е на дете със специални нужди.Вследствие на живота си там тя ми заяви,че няма да се замисля за раждане на деца преди да навърши 35год.Там това е нормалната възраст за създаване на поколение-първо образование,кариера и т.н.

Да, оказва се, че в западна Европа има много повече жени изчакващи с бебеправенето, отколкото у нас. 

Моето мило каза, че иска да сме млади родители за да сме по-близо емоционално до децата. Винаги ми е било много мило някой като ми каже - колко млада и хубава майка имаш, тя ме е родила на 24, тати е бил на 28, ние с милото сега сме на 24 и все още сме в клуба на изчакващите ...
Исках да ви се похваля, че от 2 дена пия фолиева кисилина за да съм подготвена дано скоро преминем в другия клуб - на правещите Мисля да отложим с около 1 година, да мине сватбата, да попътуваме и след това - бебо

Оф и аз вече се замислям дали да не мина в другия клуб, то дали ще чакаме до лятото или сега, няма много разлика Пък аз да си призная, че вчера като си легнахме и стана една беля, да видим, аз преди много се шашках, но сега си казах каквото стане. А и милото вече много иска.....

Уау, как реших да вляза и аз в тази тема изведнъж, досега не я бях чела... Че и да се разпиша...
Всъщност мен отдавна периодично ме удря някакво неистово желание за бебе, после отминава, после пак се появява и така. Преди година наша приятелка роди, макар да е още студентка, макар с бащата да живеят разделени в момента по битови причини... И около това бебче съвсем се бях побъркала.
Иначе аз съм тази, коята заяви твърдо, че първо ще има сватба и едва след това бебе. И така, сега първо ще се оженим, а после ще му мислим.
Тази година и двамата ставаме на 27, времето полека-лека напредва... Но засега ще чакаме, основно защото аз мисля да си търся друга работа след сватбата. В сегашната ми фирма не се чувствам особено сигурна, най-вече що се отнася до пазенето на мястото след майчинството и до възможностите за развитие след това. Ако пък започна друга работа, няма да е много коректно да забременея веднага след това, след някой и друг месец.  Та... ще почакаме още, дори не е ясно точно колко.

и при мен,както казах веднъж,много мислене,много чудо,много страх!
Но мисля живот и здраве скоро да се преместя в другата тема
Лека полека с времето всичко ще си дойде на мястото

Май е най-добре много много да не се пресмята и изчисляма, то само ще си дойде.

Здравейте и от мен.И ние сме в момента на "изчакване".Имам доста бъркотия в главата ми в момента и доста в-си за решаване преди бебчо.НОооо лятото живот и здраве ми се иска вече да започнем с бебеправенето, че не се знае колко време ще продължи 

Успех на всички бъдещи мами 

хайде и аз да се запиша в клубчето...местя се тук и се надявам да е за около 6 месеца...най добре е така да поизчакаме едно заради аборта който настъпи друго че и шефката ми с която не знам какво толкова се съобразявам ама...няма начин...може пък да е за по добре...

Додо как си ти мила няма ли да се местиш в другоо клубче...

И аз така, смятам още малко да чакам и вече да се местя в другата тема. Чакаме да намерим квартира, че това се оказа направо непосилна задача
А сега и да искаме не можем да правим бебче, защото просто нямаме и грам спокойствие, като се махнем от къщата на ужасите тогава, което ще бъде много скоро, вижда се краят на нашия ад

Бера, дано от това клубче се преместиш направо в темите Честито и отчетните, когато е точният за вас момент!!!

Цитат на: gostenka_82 в 19.02.2010 10:00

Бера, дано от това клубче се преместиш направо в темите Честито и отчетните, когато е точният за вас момент!!!

много ти благодаря гостенче
от цялата тази история поне научих няколко урока и съм по позитивно настроена за следващото бебеправене...наистина ще се попазим следващите 6 месеца...и ще използвам времето хубаво да си изуча тялото и овуто и когато възобновим опитите няма да имам никакви съмнения и просто бебчето ще си дойде.... а до тогава...търпение...

Много ми е странно, май всички записали се в тази тема го правят по причина като"да си почине тялото ми","да си събера мислите","да се успокоя"....АМА след няколко месеца почваме за работиме за бебе. На вас всички, мъжете ви имат ли някакви коментари по въпроса"бебе"? Питам защото аз удрям на камък с моя мъж. Той обича бебетата, НО не искал бебе сега. Имало време...преди година каза че след 2 години сме щели да имаме бебе, сега година по късно казва"след 2 години"....и така все същото. Аз не съм заскачала да бебеправиме, но ми се иска да спре тоя моя мъж да ме пази, пък когато стане - стане, а не след 2-3 години да каже,айде сега ще имаме бебе. Не си го представям по този начин.  Та в момента си седия в този клуб на изчакващите,защото моя мъж "изчаква"  Не си намирам място от цялата тази работа...