slanevaаз мисля,че добре те разбирам.
В момента сме финансово осигурени-работим лятото и с изкараното преживяваме зимата.Не се лишаваме от здравословна трапеза,но не тънем в лукс.Имаме собствено жилище.
Само,че лятото си е сезон за сезон.Не можеш да предвидиш какво ще е следващото.
Изчакваме за да завърша образованието си,с надеждата това да донесе по-добра работа вбъдеще.
Ясно е,че когато детето дойде ще направим всичко по силите си да осигурим средства за нуждите си.
Но смятам,че едно висше е добро начало.

И ние чакаме  аз чакам сватбата да мине, той чака да спра да чакам  Ако само от него зависеше вече щяхме да си имаме. Аз искам да сме в по-добро фин. положение, да си оправим бъдещият дом, да мине сватба и ремонт, той да завърши, на мен ще ми остава 1 сем. магистратура - което е нищо. На него ще му  остава тепърва магистратура (просто смени университета и изгуби 2 г ).  И чакам да не ме е страх и да си кажа сега е момента. Но много си мечтая, милото вече ми гали коремчето, нищо че никой няма вътре ... незнам, накрая ще му отпусна края хихиихихихи 
Сега е и добър момент при мен в работата, защото се утвърдих и ме осигуряват на цялата заплата иии за сега няма да сменям ...чакаме, до ремонта има 2 м а до сватбата 4, до завършването 5-6 - почти не остана 

И аз да се разпиша в този клуб, и ние чакаме, какво чакаме и ние незнаем, все чакаме всичко да е наред, но никога не е , в смисъл че що се отнася до нас и нашите отношения всичко е перфектно, но винаги в нашата връзка някой отстрани ни пречи. Чакахме 9 години, за да си кажем ДА, чакахме 3 години за да разберем, че дома, който мислехме че ще живеем е измама и пирамида, сега чакаме отново дома, в който мислехме, че ще живеем сами, но ТЯ (свекървата не ни оставя, сякаш целта на живота й е да ни прави мръсотии и да ни кара да страдаме) и сега се оказва че отново сме без дом и трябва да започнем наново да си търсим нещо да си купим, да теглим кредит, да го изплащаме 30 години и кога питам аз ние ще сме спокойни най-после и ще можем да си направим бебе?!

Ванчи, много съжалявам за случилото се незнам какво да ти кажа, но не сте само вие ако мога с това да те успокоя малко.Ние сме подобно в такава ситуация която описваш, живеем при свекървата в момента ( и тя една мисли само за тях си да са добре те ... но това е за друга тема ) принудихме се купихме апартамент не ме питай колко години ще го изплащам сигурно и внуци ще имам даже но такъв е живота, гледаме напред с оптимистични мисли и това е.Знам че това не е успокоение за теб но все пак, ето точно когато ни е най напрегнато и трудно  и бизнеса ни спадна драстично покрай тая криза Господ ни дари с бебче (тука за да бъда честна ще си призная че в началото бях радостна за новината но все ми беше в главата как ще го гледаме, с какви пари като то за нас няма в момента а камо ли за това малко създание), но аз бях на 7-то небе от щастие защото го исках много а 2 години се пазехме точно заради тоова че все няма пари все някой ти прави мръсотии и те връща в 1-ви клас. Но Господ си знае работата и се надявам че и при вас ще стане не го мисли много, поне при мен колкото го мисля по зле ми става, никога няма да се видиме в пари или пък да се оправиме , трябва да мислиме за напред с хубави мисли и позитивни че някой ден и на наща илуца ще изгрее слънце.
Извинявам се за дългия пост но се отплеснах ако искаш с някой да си поговориш аз съм насреща 

Дидка, благодаря ти мила за подкрепата, ти така като го описваш и при вас е същата работа. Какви са тези хора егоисти направо незнам. Да, знам че никога няма да е подходящо времето, но аз съм перфекционистка и искам да отгледам детето си в една спокойна и уютна среда, а не в стреса на който сме подложени сега с мъжа ми. Искам и да се порадвам на бременността си когато дойде, а не да се ядосвам всеки ден и да ми стане нещо примерно. Затова все чакаме, но докато се усетим и те годинките минали.... Не става така, пък за слънцето то отдавна изгря добре че имам мъжа ми и се подкрепяме взаимно и се обичаме много, боже, през какви неща сме минали като се върна назад, права си и това няма да ни изплаши

И аз ще се разпиша тук. И ние чакаме, официално, заради работата и да станат някои евентуални законови промени (работя с медицинска годност, която като загубя заради смъртоносната болест бременност и след това има половин година обучение и изпити). И, май, най-вече чакаме да свикна достатъчно с мисълта. Хич не съм малка, далеч съм от тази мисъл, обаче съвсем отскоро мисълта за мое бебе ми е възможна. Пък и първо трябва да убедя мъжа си да ми направи момиченце, че иначе  . Къде майтап, къде истина, ама в момента хич не ми се гледат момчета, само това, че ще си е наше ми дава някаква надежда за горкия евентуален наследник. Да обобщим, проблемите са предимно в главата ми, но вече като видя някое розовичко по улиците и много се въодушевявам. Планирам(е) към средата на лятото да се захващаме за работа, живот и здраве.
Едно момиче беше писало, че на 26-28 години няма жена без майчински инстинкт - еми, на 26 бях напълно убедена, че с мъжа ми ще си имаме повечко деца, ама по-нататъка, не и в момента. А майка ми на 23 е плакала първия месец когато и е дошло като са почнали да си правят, така че си е до човека. И с времето определено ти "идва вдъхновението", аз, лично, узрявам за тази стъпка. Убедена съм, че ако още те е страх повече, отколкото искаш бебче, трябва да се чака.

Включвам се само с лично мнение по майчинския инстинкт. Аз съм на 33 и никакъв майчински инстинкт не изпитвам. Веднъж усетих нещо подобно, когато взех на ръце бебето на брат ми, но иначе така всеки ден да си викам "ууу, колко е хубаво да си майка" - не си викам 

Така или иначе за протокола да отбележа, че тая работа с инстинкта хич не ме притеснява  и не мисля че има значение има ли го или го няма

По отношение на майчиския инстинкт - и мен никога не ме е имало по тази част. В повечето случай съм се ужасявала какво да правя с дете, не съм от тези, които се приплесват по малки деца и могат да се занимават с тях. Смятам, че това се промени след като забременях и никога не са ми и минавали през главата мисли за това дали ще съм добра майка или не. Сигурна съм, че ще съм най-добрата майка за детето си. Аз съм на 32 за сведение, така че пак показание, че годините нямат значение. Едно към едно съм с Ина тук. 

Мой беше коментара за годините и майчинския инстинкт!Не съм искала да обвързвам някого с това или да обиждам-извинявам се ако е така!Просто аз мисля така.
Аз се прехласвам по бебоци,но не знам точно как да ги забавлявам.
Бързо ми омръзва да се правя на палячо,времето никога не ми стига за мен самата и не знам как ще се справя като майка.Страхувам се да създам дете.Може би коментара ми за годините и инстинкта е само оправдание за да не си признавам страховете......

Ама не бе Додо, никой не се обижда, нито се обвързва, така си говориме    да става дискусия 

Радвам се,че си ме разбрала правилно Ина!

Определено и аз просто си говоря и, може би, се сближавам с идеята.
    Иначе, имам сестра на 8, която се роди когато бях на 20 и бебе съм гледала. Ама си е друго когато ти само си гледачка, идва мама, можеш да се оплакваш колкото си искаш, да врънкаш, че не ти е задължение, да избягаш, защото ти се спи. Не че може да се спи, че то като ревеше нашето се чуваше в цялата къща, ама поне не трябва да го разнасяш. И като нещо му има не вземаш ти решенията. Само питаш мама какво да правиш. Като стане по-големичко спокойно можеш да му кажеш да не ти досажда - ти си голямата кака, която може да си позволи такова нещо без да нанесе травма за цял живот. А мамата не може. Ама, ако нашите са като този дребосък, нямам нищо напротив и да съм мама. Много яко хлапе стана, пу, пу, да не му е уроки.

И аз незнам каква мама ще излезне от мен  За инстинкта - май ми се появява. защото все по-кесто се кефя на разни бебчовци и се замисляме за наше, но страха как да се грижа е голям. Знам, че ще му готвя какви ли не вкусотий и има шанс да го превърна в прасенце, но аз толкова много се притеснявам за моя брат, въпреки че вече голям мъж стана, пък представям си за това дребосъче сигурно ще откача. И много ме притеснява съня. Някак си, ние с милото сме големи нани - простоооо, много обичаме да спим и ако бебо не обича, незнам как ще се разберем. Не се чувствам реално подготвена, но не вярвам и че ще се почувствам ....

Аз пък не знам защо всички свързвате инстинкта с това дали се радвате на чужди бебчовци или не  Аз обожавам бебета, мога да ги гушкам с часове, но пак не бих казала че преди бременността съм имала майчински инстинкт, дори сега не мисля че го имам "в пълния му блясък" 

Цитат на: me4enceto в 12.01.2010 16:07

И много ме притеснява съня. Някак си, ние с милото сме големи нани - простоооо, много обичаме да спим и ако бебо не обича, незнам как ще се разберем.

Спокойно, това се предава по наследство. Ако и двамата обичате да спите по много, детето ви също ще го прави.