Oх, знам че съм   обаче много ме разсмяхте и развеселихте  

Руми, дали пък наистина мъжете не го възприемат като "работа", когато се отнася за бебеправене, а не като удоволствие или просто се скатават    по този начин  

... Не успявам да публикувам вече втори път - стана забавно 

Радвам се, че съм ви развеселила, всъщност точно това целях, по-скоро жегата ми е за оправдание , защото мислим в края на лятото да започваме и затова....
А да ви кажа вчера се прибрахме много късно вкъщи и тъй като не си нося фолиевата киселина в чантата и забравих да пия
Това проблем ли е, че изпускам един ден?

Ванчи, не е проблем, дори вече да си бременна, не е страшно, спокойно.

Момичета, само да ви кажа, че официално напускам темичката  от този месец започваме с опитите за бебче, пък когато стане. 

Цитат на: Hope в 10.07.2010 11:18

Момичета, само да ви кажа, че официално напускам темичката  от този месец започваме с опитите за бебче, пък когато стане. 

Успех и попътен вятър! 

Успех, стискам палци да стане от първия път!

Благодаря за пожеланията  аз не държа да стане от първия път  малко да си поживеем без да се пазим - пък след 1-2 месеца да стане и бебчето. Ама то си е Божа работа де. 

Май и аз съм все още за този клуб. Мислехме веднага след сватбата да правим опити , но изникнаха сега едни събития и малко след тях , което ще рече септември. Мъжа ми малко не е съгласен постоянно да се пазим и т.н. Не го разбира след като сме женени . Ще дойде и нашият ред. Като за всяка не раждала  жена имам толкова въпроси в главата си , снощи преди да заспя си мислех за това как предстои живот и здраве да ставам мама , друг човешки живот да разчита на мен и да зависи от мен. Дали ще се справя. Ами дали всичко ще е нормално, като се има предвид и колко съм страхлива от лекари , инжекции , прегледи , абе от всичко.

Ти си жена. Природата те е програмила да се справиш.
А страхьт от лекари и инжекции, така добре познат ми и на мен, ведньж като ти дойде до главата и няма как, ще го преживееш. Пьк даже по някое време ще свикнеш и ще ти мине.

Ако не се чувстваш готова и не те притиска вьзрастта, да си още време.

Иначе тези сьщите страхове ги има всеки. Те са сякаш част от играта. Но както винаги казваше баба ми: "Страшно няма, цял свят от там е излязьл."

inaxastra , аз също много често , като си мисля за бременност си казвам , че жената е програмирана да изживее това - да роди , да отгледа деца. Но понеже е нещо неизвестно за мен и имам хиляди въпроси в главата си. Иначе относно страховете от лекари и тем подобни , преди не бях така, никога не ми е пукало от нищо , но преди 10 години ми бяха открили една бучка на врата и имаха съмнение за нещо по - сериозно. Тогава още бях в гимназията , цяла една година ходехме по лекари с нашите, за да се правят изследвания , биопсии и т.н. Никой не можеше конкретно да каже какво е това .В крайна сметка зарязах накрая всички лекари. Преди 2 години ми каза 1 лекар , че е просто мастно образувание.  От тогава натам не мога да отида на лекар спокойна. Имам някаква травма явно , но както ти казваш в един момент се свиква . Даже моя приятелка кипеше от щастие, когато ходеше на прегледи , защото виждала малкото човече  .
И друго нещо свързано пак с лекари и прегледи - имам страх да ми мерят кръвното и веднага го вдигам. Като си го меря сама с ръчен апарат ми е нормално , а като го мерят в кабинета и скача до небето . Разрових се малко тук и там и разбрах , че има много хора със същия проблем, но ми е малко хикс , като забременея как аджеба ще давам да ми го мерят . Малко на шега го казвам , защото не е нещо сериозно , но наистина си го имам като проблем де.

Ще предупредиш лекаря, който ще ти следи  бременноста за този проблем 
А за това как ще се справиш, този въоприос си го задавт всички бъдещи мами и аз така си мислих, но неволята учи ...
Мен ме беше страх, че съм малка на 21 родих , и си викам лапи с лапи , дали ще се справям,но по край мен има доста момичета , който на 17 станаха майки и си казвам те са по-малки от мен, че с есправиха, та аз ли няма да мога и така... 40 дни са най-трудни докато свикнете един с друг след това е разкош, коприна направо!

Цитат на: red_roses в 20.07.2010 09:15

inaxastra , аз също много често , като си мисля за бременност си казвам , че жената е програмирана да изживее това - да роди , да отгледа деца. Но понеже е нещо неизвестно за мен и имам хиляди въпроси в главата си.

Тогава няма друго какво да се каже, освен: Добре дошла в клуба ! 

А за страховете, аз пьк обратното-никога не сьм била болна, никога не сьм била оперирана, нито лежала в болница, нито са ми правили изследвания някакви и мисьлта за всичко това ме тероризира  Като давах крьв за ведньж годишно заради противозачтьчните-припадах.  Но сега като ми се налага, тьрпя и дори се оказа, че не е чак толкова страшно, но при теб проблемьт е сьвсем друг де, няма сравнение 

Аз затова ти и казах горе, ако не си готова и имаш време не бьрзай 

Не, готова съм , чувството , че го искам го има и е на лице така , че какво по - голямо доказателство за това. И да чакам и да не чакам - той страха ми няма да изчезне , просто трябва да го преодолея , защото е просто глупав. И вече знам дори как се нарича - синдром на бялата престилка .

И аз да се разпиша в темичката. Чесно казано се чувствам напълно готова да бебеправим 
За съжаление според обстоятелствата около нас се налага малко да отложим  А и мъжо е на мнение, че трябва да си поживеем поне още една година. Когато говори така чесно казано малко му се ядосвам, защото явно си мисли, че като се захванем с бебеправенето и хоп! бебчо ще стане от раз, още първия месец. Мъжки му размисли  , като минат няколко месеца в напразни опити ще го питам тогава.

Цитат на: mademoiselle в 06.08.2010 14:46

... явно си мисли, че като се захванем с бебеправенето и хоп! бебчо ще стане от раз, още първия месец.

Не се знае, може и така да стане 

При нас точно така се получи и шокираната бях аз