Ех, момичета като чета какво се случва с някои от вас, започвам да си мисля че при мен не е чак толков зле. Все пак във момент на депресия започнах тази тема, а то се оказа че този проблем е под път и над път, че и къде-къде по-страшен!
Аз вече съм наясно, че сестрата на милото ми явно хич не ще да ме знае, ама си е подло, първо да ме опознае а после да обърне другата.
И въпреки че гледам да не се засичаме много, някак все успява да ми вгорчи деня когато може. Честно усещам да ми лъха на завист много сериозно от там.
Само дето няма да познае, аз въпреки че не съм лоша и гледам да помогна на всеки бил той рода или приятел, дори и на непознати, мога да съм и като нея, че и по-лоша.
Щом ще е война, като на война.
Лошото е че уж се сродяваме, а всъчщност изстиваме повече. Ако беше просто приятелка още преди месеци щях да съм й забравила името дори. Такъв сорт хора не заслужават да ги помниш.
А за сватбата от нея помощ не чакам никаква, аз дори и не я искам вече и да ми предлага, не че ми е предложила де! Майки, бащи и други ги държа настрана, организацията я правя сама, от тях искам само пари и представям касови бележки. А деня вече наближи и в последния момент ще оставя минимум задачи за няколко човека и от сега съм забранила да ми се казва и дума на самия ден! аз ще изживея този ден както се полага, ще се чувствам най-красивата и за да е така ще си го направя сам, а на тях ще им представя сметката, пък ако ще и да ме анатемосат накрая. И без това мъжа ми живее при мен, ха-ха!
