И на мен ми се опитаха да се наложат ,ама ела да видиш не са познали.. Направо се превърнах в тасманийски дявол в действие и така им запуших остите на всички, че и коментари даже нямаше

Охх чак се ядосах с твойта леля... направо запалих...  Я я дай насам да и кажа 2 -3 приказки... много ме е яд на такива хора (енергийни вампири направо.. )

Fashion, мерси за подкрепата 

Енергиен вампир не ами...преди години я бяха хванали да ходи по разни врачки да върти магии, бяха намерили и мои дрехи..абе ужасна история!
А за майка ми - хич не ме обиждаш, напротив - до болка подкрепям! Ако знаеш що пъти съм й казвала, че е крайно време да й стъпи на врата и да върне тая вещица обратно в приказката, от която е избягала...

Не знам от какво я е страх - може би през годините й е бил втълпяван някакъв дълг към горката сестра, дето има вечно проблеми с парите и алкохола... Или я изнудва по някакъв начин...Не мога да я разбера, защото аз лично не бих търпяла подобно отношение, било то и от сестра ми ( аз вече така или иначе се скарах с нея по тоя въпрос).

Тази седмица ще отделим сериозно време за разговор с мъжа по сватбения въпрос и отиваме да се караме...Решила съм, че ще се има скандали, ако трябва и ще отменим пролетното мероприятие или ще го преместим в друг град..

Hekseskud, как мина разговорът с вашите?
Аз съм на мнение, че трябва да си заобиколена само от любимите си хора. Често пъти приятелите ти са повече роднини и от брат ти/сестра ти. Надявам се да имате прекрасен празник, за който мечтаете.

Да, разбира се! Аз лично смятам да пропусна да поканя една близка "приятелка" на майка ми, която обаче е убедена, че ще присъства.  Тази жена толкова нарани майка ми в последно време, но все пак има наглостта да я търси постоянно. Отделно, че винаги стават някакви излагации покрай нея и майка ми се притеснява и за това. Та реших да не я каня, съжалявам, но искам на този ден да няма напрежение от този род, а да сме си само нормални хора, които заслужават да присъстват!

Здравейте, момичета! Искам да благодаря на всички ви за подкрепата.

Разговорите минаха повече от ужасно...Имаше заплахи, проби за изнудване, обиди итн...Не успях да изляза на глава, годеникът ми се хвана за главата милия...

Нищо не им харесва, всичките ми желания бяха брутално освикани и дори ми се подиграха на желанието за малка и по-нестандартна сватба...Много съм разстроена...Не спрях да плача 2 дни. Мъжът ми едва ме успокои. Заплашваха ме с отричане с държавен вестник, че един ден ще им лазя в краката да ги моля за помощ итн... Ужас!

Настояват и още роднини да се канят - хора дето не съм виждала от 10 години - крещеше ми се, че едва ли не съм длъжна на половината рода задето ме била канила по сватби навремето (когато съм била на 10 примерно)...Каза се, че не им пука за годеника ми -нито за мнеието му, нито за роднините му.

Освен всичките обиди и абсурди ми се обяви, че не можело ние да си плащаме всичко и те ще дадат - за да може, разбира се да имат дял и да се разпореждат...

В общи линии ''какво ще кажат хората'' и ''ти си длъжна'' - това бяха лайтмотивите. Не мисля ,че някой ме е обиждал така досега...

Най-''култовото'' в цялата история беше че целия този кошмар ми се обясни насаме - когато мъжа го нямаше. Пред него и дума не посмяха да обелят...Винаги когато се заговореше по тая тема в негово присъствие се прекъсваше или се излизаше от стаята...Значи не им стиска пред него, но мен ме тормозиха на макс.

Мъжът ми е бесен, едва ли не всичко виси на косъм. Понеже ще сключим скромен брак през февруари - много е възможно да си останем само с това и да не си облека булчинската рокля и да кажа ''чао'' на плановете за сватбата, която исках да си организирам..

Не знам какво ще измислим скоро като краен вариант,но тази сватба се превърна в кошмар за двама ни...

Hekseskud  Много неприятно преживяване за теб,но ако позволите да ви се качат на главите вината ще е изцяло и само ваша. Аз мисля,че ти си човека, който да тропне по масата и да сложи край на тази лудост. Тези хора ти убиват цялото желание за един красив празник. Колкото и да е малка сватбата тя си е ваша и ще е един от  най-хубавите дни в живото ви. Щом вие сте готови да си поемете разходите не виждам, какво ви спира? Отърви се от чувството за вина, което ти внушават и продължи напред с съпруга си. В крайна сметка няма да живееш с тези роднини и дали ще ги виждаш или не си е изцяло твое решение. След години ще се чудиш как си позволила на тези хора да ти смачкат мечтите с техните глупави предрасъдаци.

Hekseskud , съжалявам за случилото се! Все пак си мисля, че щом сте готови да си поемете разходите сами, можете да го направите и да не се съобразявате с никой! Просто не ги дръжте в течение за разни подробности, кажете, че ще приемете помощ и ще кажете, когато имате нужда от нея , но не опирайте до нея и толкова...  Желая ти една приятна развръзка! И не забравяй, че важните сте ти и мъжът ти! 

Мила Hekseskud , много неприятно наистина...

Мислила ли си за сватба само с приятели, и 2 дни преди сватбата даваш поканата на родителите..
Тяхното държание е безобразно, излиза така,че всички останали са по-важни от теб... 
Не се давай, ако трябва до сватбата не си ходи при вашите..

Nina, абсолютно права си! Превърнаха най-хубавия ми ден в един кошмар. Ще се опитам да си стъпя на краката след това, което ме накараха да преживея през последните 5 дни и накрая - ако ще да не ми говорят...Все пак имаме и други ангажименти в ежедневието си (освен да си блъскаме главите с организацията на сватбата), а те ни карат да се занимаваме с това нон стоп и да се терзаем.

Fashion - няма да стъпя при тях до сватбата, не бих издържала повече. Малката ни сватбичка февруари (само граждански) може би ще бъде прерастне в малко по-разширен състав от близки приятели и все повече се замисляме да отменим пролетно-лятното мероприятие.

Ей с такива красиви неща си започнахме Новата Година!

Hekseskud дори да се подпишете само в гражданското и след това да се съберете само най-близки приятели и роднини в тесен кръг пак можете да си направите купона и без всички останали подробности. Ако сватбата ще я свързваш само с подобни неприятни емоции след години по-добре да я няма. Със сватба или без е важното да се обичате и уважавате,а не да се изнервяте взаймно заради глупостта на другите.  Пожелавам ти успех и много усмивки!

Hekseskud , горе главата, мила На нашата сватба бяхме само ние, кумувете и фотографа. Халките са ни сребърни, роклята ми е втора ръка. Дори родителите не знаеха за нашите намерения. Но всички беше повече от прекрасно. Направете го както ще се чувствате най-добре. Това си е само вашият ден. Не го забравяй.

Като чета какво се случва и се ужасявам! Добре, че при нас няма такива неща! Ще имам помощ от майка ми за направата на някакви неща и за някакви идеи. Търси инфо в интернет също, но до там. Моята дума се слуша и толкова! На годеника давам идеи и предложения, тъй като аз намирам информацията за всичко, той си казва и неговото мнение, синтезираме всичко и това е. Неговата майка само ни подкрепя с благи думи и се радва, че ще се женим и толкова. Дума за друго не е обелила. Аз дори сама й казах да си покани гости, което смятам за нормално. Тя жената чак тогава едвам спомена, че иска няколко нейни приятелки да покани. Изобщо благодаря на Господ, че не ми се случват такива ужасии като на някои момичета.
Hekseskud, мила, не се отчайвай и не се отказвай от мечтаната сватба! Бори се! Казваш им с две думи какво си решила и заявяваш, че друго няма да стане! Осведоми ги, че никой без твоята покана няма да бъде допуснат. Не им позволявай да те тормозят! Кажи им всичко, което мислиш, директно дума по дума, както на нас, без скандали, за да те чуят, вдигни гордо глава и прекрати разговора! И го направи пред бъдещия ти съпруг! Бъди решителна, мила! 

хексескуд това отношение от хора, които ви обичат и държат на вас ли е?? ама много тъпо отношение, то верно и аз имах проблем със свекъра си, който не знам защо се беше заблудил, че аз съм овчедушна и мълчалива, но всъщност доста се изненада като се озъбих, че никой не може да ми дава наклон на желанията и ако трябва ще преобърна земята, но ще стане на моята .. в крайна му стана ясно, че аз без него на сватбата си мога да ида, но той без мен не може и избра да си мълчи .. стъпи им на вратовете и на свекъри, и на родители .. знам, че звучи лесно да се каже и трудно да се направи - неприятно е усещането, но повярвай ми, по-добре така, отколкото после цял живот да съжаляваш .. а цял живот е прекалено дълго време, успех!

RafaeLa, благодаря за съвета! Да, проблемът е, че всичко идва от моите родители. Свекърите ми се оказаха изключително разбиращи по темата, подкрепиха ни идеите и дори ни казаха да си изберем изцяло листата на гостите. Те нямат претенции кой да идва и кой не - казаха ни, че това е нашия ден и не ни трябват хора, които ще ни натоварват психически - било от нашата или тяхната рода.... Направо паднах....Много ми е неудобно, предвид отношението на нашите към организацията. Дори не смея да коментирам с тях какво се случва на ''другия бряг'', но все си мисля, че в един момент това ще се наложи.
Иначе за момента нямаме окончателно решение за церемонията ни пролетта, с годеника ми ще проведем последен разговор тези  дни в опит да осъществим идеите си...Направо ми настръхват косите...