Прави това, което ти казва сърцето, не се съобразявай с никого, това е твоят ден!!! Ти си булката, ти си центъра, затова не цепи басма на никого. Аз така направих, понеже знам що за стока е майка му и още в момента, в който й съобщихме за сватбата и казах, че не желая въобще да се обажда, с моите родители постъпих по същия начин, и затова ми беше много спокойно през тези пет месеца от подготовката. Успех

Nebulka, наистина си в кофти ситуация. Не можеш ли да попиташ семейството си, родата и изобщо всички, които ви обясняват каква да бъде сватбата ви, кое е по - важно за тях, щастието на децата им или техните претенции. Мисля, че когато родители и роднини започват да се бъркат и да налагат мнението си просто не се замислят над този въпрос. Ако хората около теб са разумни и им го поставиш по този начин мисля, че ще им светне и няма да те натоварват със сценарии, които биха ти били неприятни. Та нали родителите твърдят, че са щастливи, когато децата им са щастливи.

Ние с милото например още не сме казали на родители и роднини, за да не се бъркат, а спасителната идея, която ми хрумна, ако родителите му решат да "подреждат" кое как да бъде, понеже от моя страна няма кой да се меси, ще им предложим да ни организират следсватбено парти с всички, които не са могли да си поканят и в ресторант, който им харесва на тях. Така избягваш и момента с плащането и музиката. Това е добър компромис, ако съвсем няма как да убедиш фамилията, че вашата идея е по - добра. Но моят съвет е да не се отказваш в никакъв случай от своето виждане. Няма смисъл сватбата ти да се превръща в наказание и просто да трябва да я изтърпиш. А недоволни винаги ще има. Неизвестно защо, но е така. Каквото и да направиш няма да избегнеш, "ама сега защо това така, защо онова иначе". Затова смело напред.

Аз и милото също се ужасяваме от големите дандании и не се чувстваме комфортно, затова, въпреки че съм сигурна, че ще има революция, сме свили сватбата до най - близките ни приятели и родителите с братчетата ни. Не мисля, че е проява на неуважение. Странно е да се слага знак на равенство между "не мисля като теб" и "не те уважавам".  Все пак, това са ти най - близките хора, но вие съвсем не сте идентични личности.

Цитат на: Su_to в 03.02.2010 14:44

.....ще им предложим да ни организират следсватбено парти с всички, които не са могли да си поканят и в ресторант, който им харесва на тях.

Аз за такъв вариант не се бях сещала. Дори ще е много по-емоционално за всички, защото ще има снимки за показване и много разкази на хубави моменти и самата сбирка ще стана много приятна 

При нас предложението беше те да организират годежа с който и където им хареса. А когато ни "дойде в повечко" нещо, милото щеше да ме открадне, без никой да разбере. Нали булка се откупува, или краде. Така хем те доволни, хем ние с резервен вариант, за да си опазим нервите 

Nebulka милка ,направо 
Както и да го мислиш не можеш да угодиш на всички, все на някой нещо няма да му хареса. Аз също съм на мнение, че вие младоженците сте най-важни, това е вашият ден, това ще са вашите спомени, направи си сватбата както я чувстваш и както си я представяш, стискам ти палци да откриеш най-добрия вариант.
Моя мъж има 12 първи братовчеди, ако трябва да поканим всички заедно с майките и бащите им направо  ми то аз повечето не ги познавам, а и нямаме финансова възможност, да каним всички. Моя баща също искаже да се поканят някакви съседи с които са си приятели, но ние категорично отказахме още преди да му се е затвърдила тази идея Така или иначе е ясно,че ще има много сърдити, но вкрайна сметка важното сватбата да бъде весела и ние да сме щастливи, а не да се чудя кои са хората на сватбата ми 

Това с голяма рода също е част от проблема, както при Пепче. Роднини много, половината са близки като родители, а с другата изобщо се виждаме през няколко години. Ама как да не ги поканиш, като те канят винаги.  Абе отказвам се да го мисля, няма да се женим засега и така. Като мине време, ситуацията ще се промени (надявам се) и дилемите или поне някои от тях ще изчезнат от самосебе си.

Nebulka, ако чакаш ситуацията да се промени, никога няма да се ожените. Относно голямата рода, на нас с милото и от двете страни роднините са много, просто когато ме канят хора, с които се виждам само по сватби, аз не отивам и така и те не могат да претендират за моята. На сватбата на братчето на милото седяхме на една маса с негов първи братовчед, с когото не са се виждали доста време и единствените реплики, които си размениха през цялото време беше "Еми как сте?", "Какво си правите?". Добре, че най - добрият му приятел беше с нас на масата, че имаше с кого да си говорим. Е, за какво ти е такова нещо? Само, за да угодиш на този и онзи? Хващайте се, организирайте, после всички се поставят пред свършен факт и, ако искат, да ритат. Който ви обича и уважава, няма да ви мрънка, а ще ви се зарадва. А родителите ще се поцупят ден - два и ще им мине.

Ох, да ви кажа чета и умът ми не го побира! Не мога да разбера как има хора, които държат да си налагат мнението за всичко. Защо хората приемат живота на другите толкова лично, като че на тях самите няма да им е неприятно някой друг да им се меси. Как може да се налагаш при положение, че това е най-важния ден в нечий чужд живот (пък било то и на близък човек). Който както иска така да си прави сватбата, всички сме различни, имаме различна представа за нещата и за всеки случай по отделно.
Аз например проблеми с роднините нямам, защото отдавна съм си извоювала самостоятелност, но пък трайно си развалих отношенията с една прителка (тя толкова ми е била приятелка де), която постоянно ме критикуваше за решенията, които вземам и постоянно ми налагаше нейните виждания с доста агресивен маниер, ще кажеш, че нея нещо я интересува, тя даже няма да присъства. Че накрая излязох някаква объркана глупачка с ужасен вкус. Абе всички натрапници у лЕво и това е. Това са си нашите сватби, нашите моменти, нашите чувства. Не позволявайте на някой друг да си проектира мечтите върху вас, освен ако всичко не е балансирано и по взаимно съгласие.

Nebulka, отнесох се и забравих да кажа най-важното всъщност. Ние сме същите като вас, искахме да избегнем всякакви тупордии, ресторанти, рокли, абе всичко, което се разбира под 'сватба'. Искам бяла рокля, но да е къса и лятна и да се омъжа на плажа ако може. Дори обмисляхме вариант да заминем за Гръция, там има една агенция, която извършва бракосъчетания, различни пакети са и не са непостижими (става дума конкретно за Кофру, иначе в Гърция сигурно има и други агенции), но понеже ни се стори малко несигурно, а и трудоемко - всички документи трябва да се изпратят преведени и поне месец преди датата - се отказахме от този вариант. Спряхме се на план Б - подпис само с родителите ни и моя брат, ресторант - ще запазим само една маса, за нас си, в един роматичен ресторант на брега на езеро и това е, вечерта пътуваме за Гърция. След като решението беше взето казах на майка за плана с Гърция и тя нададе сташен вой  , а брат ми дори не разбра, че искаме да сме само двамата и се засили да идва с нас  В крайна сметка се радвам, че така се получи, но нашите явно са по-разбрани. Няма ли начин да поговорите с тях и да им обясните вашето виждане. Както някой беше казал - роднините може даже и да не разберат, че сте се оженили, а и да ти кажа в тези трудни времена много хора биха изпитали облекчение, че не са поканени на сватба, защото това си е разход и за тях. Сигурно може да се намери някакво компромисно решение. Аз много добре те разбирам, защото не искам никакви сватби, искам просто да съм женена за този човек (което на гореспоменатата приятелка така и не успях да го обясня). Каквото и да решите ви пожелавам прекрасен семеен живот, защото и без брак вие сте си семейство 

Цитат на: snupidog в 02.03.2010 15:48

Аз много добре те разбирам, защото не искам никакви сватби, искам просто да съм женена за този човек Каквото и да решите ви пожелавам прекрасен семеен живот, защото и без брак вие сте си семейство 

Ето това искам и аз. И знам отлично, че ще постигна каквото искам. Просто още се разкъсвам между това, което "трябва" и това, което на мен "ми изнася". Ако си отгледан с идеята, колко е важно семейството, как всичко се прави за семейството, как това са най-важните хора, и не само, самите те също така си пренебрегват желанията, заради собствените си родители... това нещо е вътре в днк-то ти. Не че не можеш да теглиш една м.. на всички, но това не те кара да се чувстваш добре или свободен. И разбирам, че не всеки разбира тази дилема. За някои е просто нелепо, те са късметлии. Обаче няма какво да се драматизира. Само трябва време да ми се избстрят нещата в главата. Още прехвърлям всякакви варианти "вълк-агне, агне-вълк", вкл. финансови. И като го измисля, ще е похваля като булка.

snupidog, много ми харесва идеята ви за сватбата в Гърция, както и за сватбата тук. Пожелавам ви страхотно преживяване! И е чудесно, че имате такива влизащи в положение роднини.

Nebulka, всичко ще се нареди, ще видиш! Обикновено живота сам си показва как е правилно да се постъпи, малко търпение и вслушване във вътрешния глас! Успех!

Деца мои, аз гледам да не се ядосвам много на роднините, но понякога наистина ме дразнят. Като сложа родителите на милото на кантар понякога свекърът е по - голямата свекърва и по - дразнещият елемент. Можете ли да си представите, че сватбата ни пропадна заради него, защото не можа да реши дали ще си е тук и щом я отложихме каза, ааа тук ще си остана, няма да им работя на онези в Германия. Еми не можа ли по - рано да го измисли. На всичкото това има нахалството онази вечер да бучи по телефона на милото, ама защо сега ние само сме щели да правим подписване, а не сватба (остава седмица и нещо как да търся наново заведения, попове и т.н.), ама защо пък сме щели да харчим толкова пари (ние не сме взели нито лев от тях) и накрая, защо милото като изтеглил заем не му го дал на него, а го вложил в кооперацията?    Еми писнаха ми вече! Милото накрая чак се разстрои и му се разтрепера гласа, защото ми е много добричък и чувствителен. И аз съответно се ядосах. Ми сватбата ни е след седмица, пък не може ли да се примирят, че детето им е голям човек и ще си прави каквото иска. Аааа, само спихват настроението на хората, ама ха! Като толкова не им харесва, да не идват. Пфу!

Да не говорим, че брат му, аха-аха да не дойдат, ако транспортът им не е безплатен, при положение, че Свищов не е на безумно разстояние от Русе. Казаха, че ще дойдат, чак като си намериха превоз без пари, а в същото време имат нахалството да ни питат, а вие кога ще дойдете на Русе ( а баща му даже преди време постави на милото ултиматум да си купим кола и да им дадем график колко пъти в месеца    ще ходим в Русе), при положение, че ние трябва да се тантуркаме веднъж от Костинброд до София и после от Сф до Русе. За две години не можаха да дойдат да ни видят нито един път, само ние ходим, а миналата година направиха трагедия, ако не сме отидели на тяхното подписване, което беше само в стаичката с кумовете, а ние цяла нощ приготвяхме багажи, защото си изместихме плановете с три дни и трябваше даже билети да сменяме. Пък нашето подписване замества сватбата, която евентуално ще е чак догодина и ще си е доста по-официално. Абе, нямам думи. Ако не е милото, досега направо супер грозно да съм ги отсвирила.

Оф, постът ми стана супер негативен, ама нещо след всички перипетии около нашата женитба, явно съм поизпушила.

нека и аз да кайа какво стана ние си направихме скромна сватба с абсолютно най близките хора родители кумове братя (и снаха) баби и дядовци...лели 44и4иовци нямаше...ние йивеем 2 етайа над стринка ми и 4и4о ми...и то много чсно 4е ще разбере 4е има нещо и то4но малко преди да дойдат да ме вземат звънна по тел-а на майка ми и и наговори една камара глупости...как не ни е било изсрам да не ги поканим поне във нас 4е била знаела отдавна нз си какво щяло да ни са враща и такива неща... тя е от хората които много приказват и си мислчт 4е знаят вси4ко ...4увала съм какви приказки е говорила за мен а и в последствие разбрах и за майка ми какво е говорила също..както и да е... просто приказва и не се усеща как обийда околоните и не се съобразява изобщо...тч за сина си преди време какви приказки приказваше 4е,....нчмам думи просто...както и да  е... кайете ми такъв 4овек да го поканя на един от най вайните дни в йивота ми и да и слушам глупостите а и не само... зна4и когато братов4едка ми се омъйва не покани никого само баба ми и дчдо ми  мен брат ми или родителите ми не ни е канила 4е дори един бонбон да дойде да по4ерпи при това полойение аз пък длъйна ли съм да ч канч кайете ми вие защото аз не мисля така,,,...сега 4акам да видч какви приказки ще по4не да приказва на комшиите за нас....защото със сигурност ще го направи ако не е запо4нала ве4е нз какво да кайа пове4е

а и ние след това щчхме да минем да почерпим но.....

Su_to, мъжът ти трябва да е много деликатен, щом досега не ги е отсвирил. Хора, които гледат на близките си като на дойни крави и нищо повече, и не влизат в положение никога за нищо, трябва да се държат на къса верига. Тези ваши роднини нямат никакво благоприличие, затова ги поставете на мястото им и им го напомняйте отвреме навреме, ако прекаляват.

LoveAndLove, щом като те не са ви канили, разбира се, че вие няма да ги каните, щом празнувате в тесен семеен кръг. Да се ядосваш на клюките на тази стринка няма никакъв смисъл, защото интелигентните хора като я чуят, сами ще си направят извода, що за стока е, а тези които и се водят по акъла, не са по-различни от нея. Най се дразня като почнат със заплахите и клетвите - "ще ви се връща..."  и т.н. Има хора, дето си мислят, че светът се върти около тях.

Мда, милото е наистина много деликатен, пък и са му родители, не може да ги отсвири, то и аз затова не съм. Освен това при тях няма диалог родители - деца, там е  диктатура и милото и да каже нещо, никой няма да го разбере правилно, най - много скандал да му спретнат. Не му е лесно и на него, ама хич, да се мъчи да балансира. Та така, да видим като какво още ще измислят до неделята. То и затова нищо не им казваме и ги държим настрана, иначе кой знае какви бърканици и мрънкания щяха да са още.