Бъди оптимист!
Пожелавам ти всичко да се подреди и ти да изживееш най-красивият и запомнящ се ден в живота ти!
Мн, мн усмивки ти пожелавам!
Цитат на: posum в 26.02.2011 22:08
Бъди оптимист!
Пожелавам ти всичко да се подреди и ти да изживееш най-красивият и запомнящ се ден в живота ти!
Мн, мн усмивки ти пожелавам!
Благодаря ти posum сигурна съм ,че ще бъде такъв.
Да се оплача и аз тук...

Роднините от страна на мъжлето изведнъж почнаха да не бъдат много сигурни, че ще дойдат! Имайте предвид, че каним само най-близките и тези хора са в наясно от една година вече, че ще се женим на тази дата!

И то причините им са "убийствени" - едните нямали паспорти (идват от чужбина, но разстоянието е 180км), на другите синът им бил на изпит в тоя ден!

Искам да крещяяяя!

Третите пък щели да кажат дали ще дойдат 5 дни преди сватбата!

АМАН!
Не се ядосвай, моите роднини казаха, че ако татко дойде, те няма да дойдат, защото ги било срам, баща ми е алкохолик,а те са му майка и сестра. Не че аз държа баща ми да идва, ама традиция, така, че..

Е не мога да си обясня как е възможно да поставяш условия в деня, в който ти не си най-важен, а най-важни са младоженците??

Какво ще стане ако малко преглътне човек хилядите си изисквания и направи всичко възможно да осигури душевен комфорт на младоженците?

Mariaadi,
това с идването 5 дни преди сватбата е безумно, нама да дондуркаш гости седмица преди сватбата...само до това ще ти е...

Пък и ако трябва да им плащаш нощувките за тез 5 дни вече е нагло....
Ааа не не, не си ме разбрала...те ще кажат 5 дни преди сватбата дали ще присъстват на нея.

Mariadi,
Ахххххххххххх знаят от една година и 5 дни преди това ще решат....

Въобще не им пука,че за вас е важна бройката,че давате пари за това....

Търпение мила.......
Хич не ми дреме, който потвърди до края на месеца - има стая, който не - да спи на гарата!
Цитат на: Mariaid в 09.03.2011 18:03
Хич не ми дреме, който потвърди до края на месеца - има стая, който не - да спи на гарата!
Точно така!

Никой не трябва да търпи да му танцуват по нервните клетки! Такт, търпение, разбиране....ама всеки си има граница!
Уф... много неприятно! И при нас създават проблеми роднините от страната на мъжа ми, още не могат да кажат дали ще идват половината, а братовчед му (който е доста неприятен) иска да води текущата си приятелка (която естествено не познаваме)... Абе

И най-тъпото е, че баща му и мащехата искат да "помагат" за сватбата и съответно да дойдат няколко дни по-рано....

просто не знам как да ги откажа от намерението им... с гости вкъщи ще полудея направо, каква ти помощ...
Тъпото е, че става въпрос за 10-12 човека от тяхна страна...и на фона на нашата сватба с 65 човека си е доста голяма групичка...

Ох, да, много ги мразя тия изпълнения.

На моята сватба имаше хора, които до 5 дни преди сватбата не ми бяха потвърдили и ми бяха опънали нервите подобаващо. Не го разбирам, наистина! Всеки има горе-долу някаква идея колко е напрегнато да се организира сватба с всичките му детайли итн...И да не забравяме, че всеки знае, че това е свързано и с пари. Какво им пречи да се държат нормално?
Аз силно подозирам същите изпълнения след като се очерта още един ритуал за нас двамата - църковен през май. Отсега зълва ми ми изтърси следното нагло изречение:''Къде ще ни настанявате у вас за сватбата?'' Аз й отговорих, че у нас място едва ли ще се намери, тъй като се предполага, че аз на деня ще се подготвям в моята стая и по-добре за тях би било да се запази хотел. Имаше отговор:''Е, ама да сме заедно, как така! Пък и ти не можеш ли да се оправиш в хотелска стая''

Да се оправям в хотелска стая, а не в родния си дом???

Ще я взривя тая кукувица, само още веднъж да подхване темата!

Ужас ужас, ама какви са тея откачалници бе??? Момичета я си правете сватбите както си искате и хич да не ви пука от никой!! Който каквото ще да приказва, от едното да влиза, през другото да излиза и въобщее теглете им по една майна и толкоз..!!!
Mariaid, без да ти мигне окото ги махаш от списъка като не искат да идват с тъпите им оправдания! Аз така правя и даже добре дошло който се откаже, защото и без това няма хотели в Павликени, къде ще ги слагам да спят всички ако дойдат?? Който ми отговаря уклончиво директно го зачерквам и хич не ми дреме, ако ще да е бащата на папата.. В края на краищата е само един ден и толкова бързо ще мине, че никой няма да ми липсва, стига младоженеца да е там

Здравейте момичета! Тази вечер съм доста сантиментално настроена, до сега си поплаквах и най-накрая реших да ви пиша и да ви помоля за съвет.
Както се вижда и от заглавието - става дума за баща ми. Няма да се впускам в разкази, свързани с него, понеже не им е тук мястото, но в крайна сметка - не желая той да присъства на сватбата ми. Той живее с майка ми (аз не живея с тях), но често ходя на гости. Напоследък отношението му към семейството съвсем се е влошило - вече не крие факта, че има любовница, както и обичта, която изпитва към нейните деца (тя е разведена). В последният ни разговор по този въпрос ми каза нещо от рода, че любовта се печелела, не следвала от факта, че си една кръв с някой. И ако чуждите хора могат да я спечелят, аз да съм си правила сама изводите... Оффф, хем не исках да разказвам, хем пак не мога да си спра пръстите по клавиатурата.
Както и да е. Въпросът не е кой прав, кой крив, ами мислите ли, че е рационално да му кажа направо, че не го желая на сватбата си. Все пак поддържаме някакви хладни отношения, не сме се скарали тотално, пък и той живее с майка ми. (Знам, че сега всеки се пита, как така хем си има любовница, хем не са се развели - ами майка ми го помоли да пуснат молба за развод по взаимно съгласие, той обаче каза, че НИКОГА няма да й даде развод и тя реши, че не иска да поема по трудния път да делят всяка чашка и чинийка в къщи, да се изкарва цялата семейна драма пред съда, да се викат свидетели - комшии, който да разправят как живеят двамата и т.н. - все неща, които неизменно съпътстват един развод, при който единия не иска да се развежда).
Говорих с майка ми и й казах, че не желая той да идва, тя ме подкрепи, но също така ми каза, че той много се зарадвал на новината за сватбата ми (аз съм едно дете) и със сигурност никога не би ми простил, ако не го поканя. Много ми е объркано, знам, че изпитвам страшна ненавист към него, но също така знам, че все пак ми е баща. Вие какво бихте ме посъветвали. Наистина, всякакви мнения и коментари биха ми били от огромна полза.