Моят свекър със сигурност няма да дойде,че му се вижда като Африка а не България. Мразел да пътува... Ами тогава стой у вас и ще ни гледаш кучето и хамстера 1 месец! Честито!  Свеки и тя се чуди ...... Само да казва, по-бързо,че има ритуали със свекървата трябва някак да ..... залича отсъствието й.

Mauve ахахахах дано вече да го е запомнил това, защото като цяло имаше време да си мисли списъци с гости и да ми заявява бройка цели 3 месеца и накрая се сети, че иска да ми създаде още 1000лв. разходи за хора, които като разберяли, че е оженил сина си и щели да се разсърдят, че не са поканени, но пък той самият не е виждал от близо 10 години ..

Момичета, направо онемях след прочетеното тук. Не мога да си представя че все още има хора, които държат на подобни безумия като да се канят старите кумове. Егати абсурда. Радвам се че за нашата сватба абсолютно никой за нищо не е претендирал- нито кой да се кани, нито кои да са кумове, нито кой ресторант и т.н. Всичко сами сме си избрали,за което съм им много благодарна .
Пожелавам успех на всички и дано нещата се наредят така както искате

Какво да ви кажа - хора всякакви, в това се убедих с четенето и споделянето в темата...
Rafaela, само така!  И ние тука с мъжа ми държим фронта, да видим докъде ще я докараме, че с моя баща с ужасен характер и истерична майка...Не мога да разбера наистина история та с ''обидите''...И на мен ми излизат с тези номера. Те не са се виждали 10 години - сърдити щели да останат ????  Ами аз пък също съм им сърдита - къде са били 10 години да не се обаждат, а сега да ми се сърдят на мен??? А?

А пък аз никога не съм разбирала хората, които тоооолкова много обичат да ходят на сватби, че направо няма значение на кого и къде има сватба, важното е да ходят.  Явно всеки има такива далечни роднини (и познати), които очакват покана от родителите и които най-вероятно няма да ме познаят на улицата ако се видим и едва ли им пука дали съм жива изобщо НО, сватбата е важна... ядене и пиене да има, пък кой го плаща не е от значение. 

Lalikada, да ти кажа, че около мен е пълно с такива екземпляри...Сестра ми примерно посещава мероприятия всякакви - без значение колко близка е с младоженците. Даже ще си бие рекорда за една година на колко е ходила...Само си следи тоалетите, за да не повтаря итн..За мен - абсурдно и ненужна суета, харчлък и товарене бюджета на хора, които са те поканили просто защото си притурка на някой. За миналата година с мъжа ми отказахме 2 такива сватби - не защото нямахме възможност итн - просто не сме близки с младоженците и сме поканени само защото примерно мъжа ми е втори братовчед на младоженката или аз съм дете на най-добрата приятелка на майката на младоженеца... Решихме да не товарих бюджета им и да не ходим да ядем и пием за сметка на хора, с които като цяло не поддържаме близка връзка. Изпратихме им подаръци, но се извинихме и точка. Коментарът на моите родители беше -  , ти нормална ли си? Един билет до Варна ли ти се свиди?'' Без коментар!

Цитат на: Hekseskud в 26.01.2011 12:10

Lalikada, да ти кажа, че около мен е пълно с такива екземпляри...Сестра ми примерно посещава мероприятия всякакви - без значение колко близка е с младоженците. Даже ще си бие рекорда за една година на колко е ходила...Само си следи тоалетите, за да не повтаря итн..За мен - абсурдно и ненужна суета, харчлък и товарене бюджета на хора, които са те поканили просто защото си притурка на някой. За миналата година с мъжа ми отказахме 2 такива сватби - не защото нямахме възможност итн - просто не сме близки с младоженците и сме поканени само защото примерно мъжа ми е втори братовчед на младоженката или аз съм дете на най-добрата приятелка на майката на младоженеца... Решихме да не товарих бюджета им и да не ходим да ядем и пием за сметка на хора, с които като цяло не поддържаме близка връзка. Изпратихме им подаръци, но се извинихме и точка. Коментарът на моите родители беше -  , ти нормална ли си? Един билет до Варна ли ти се свиди?'' Без коментар!

Честно казано и аз бих се чувствала като някакъв натрапник там.Нито ще познаваш някой нито нищо.Все едно ходиш да се наядеш и това е.А все пак на сватба трябва да се забавляваш.Аз лично не можах да схвана защо на сватбата на сестра му на мъжът ми дойдоха една възрастна двойка,приятели на баба й и как тези хора си седяха на масата,нито станаха нито нищо,понеже не познаваха булката и младоженеца. Изобщо не им беше явно неудобно.Все пак времената се менят,не е като едно време да наканиш 250 човека и половината да не ги познаваш,но на никой да не му прави впечатление.Сега я поканиш 50-60 човека,я не  .Ние ще бъдем 18 човека с нас,понеже за толкова имаме възможност.Това са най-близките ни роднини.Наложила съм як фейс контрол и никой не смее да продума за канене  И съответно нямаме никакви проблеми 

От любопитство се зачетох в тази тема и останах изумена! Как може да има такива хора, та това са майки, бащи и сестри- най-близките ни хора, на тях трябва да се разчита в най-тежките и най-хубавите моменти от живота ни, както и те на нас, разбира се... Не мога да го разбера това поведение, тип "махленско" (съжалявам, ако обидя някой, не е умишлено), кой кого ще покани, кой как ще се облече, колко пари ще се дадат или няма да се дадат. Това са "дребни" неща, които не правят празника празник или човека човек, най-важното е децата да са щастливи в техния ден и ако могат и искат нека помогнат, ако не- да не се издребнява! Аз може би съм късметлийка в това отношение, защото колкото гаджета да съм имала, винаги съм се разбирала със семействата им и сега е така- бъдещите ми свекър и свекърва са невероятни хора, които много обичам, както и моите родители ние сме си определили бюджет за сватбата и го разделихме на две, половината плаща едната страна, другата половина другата. За моята част, обаче, реших аз да си я поема, защото не искам да натоварвам нашите, но никои нищо не е казал или натрапил до момента, всички се радват Организацията си я правим изцяло аз и годеника ми и само информираме родителите на какво сме се спрели и мисля, че така е правилно, защото това е "нашия" ден! Пожелавам на всички бъдещи булки много търпение, ако им се налага и да знаете, че най-важното е да се обичате с бъдещия Ви съпруг, а за другото- всеки сам си бере плодовете след време на това, което е посял!

lawyer, само мога да те поздравя за разбирателството по между ви и да ви пожелая един невероятен празник

Иначе за хората - какво да ти кажа...Като потърпевш от ''махленското поведение'' на близки - мъчно и тежко ми беше, но тъй като сами си плащаме вече настъпах и аз здраво и съм 'кон с капаци''. Като не стана на тяхната ме зарязаха сама да се оправям със всичко и само търпя някакви подигравателни коментари или упреци...Поне ми е ясно, че на тези хора и бъдеще няма да мога да разчитам напълно, щом за такива малки неща се втелясват и се сърдят...Тъжно, но факт!

Благодаря за поздравленията но не трябва да унивате, мислете положително, защото в крайна сметка те губят от цялата работа! Как не оценят какви деца имат и не се радват за това, което предстои, ей това не мога да го разбера! Но в крайна сметка, Вие трябва да сте горди, че сами успявате да си организирате и платите цялата сватба, както и че за всичко, което постигате ще разчитате само на себе си! Горе главата и съм убедена, че новото семейство, което ще създадете, ще бъде истински щастливо и задружно, а другите могат само да съжаляват! Пожелавам Ви най-хубавата сватба, изпълнена с много положителни емоции 

Здравейте, аз съм нова в сайта и искам да чуя и други мнения относно избраната дата от мен и моят приятел. Първо искахме да е 11.06.2011г, но когато отидохме в обредният дом ни казаха че тогава е голяма задушница и не е хубаво да се правят такива обичай като сватби, ок ние се съгласихме и решихме в един глас с моята половинка да е 11.07.2011г без да знаем че е понеделник (след като го казахме жената ни каза че е понеделник) и така на нас това не ни е проблем но срещаме трудности с близките които постоянно казват никой не прави сватби в понеделник и т.н. и сега се чудим дали да сменяме датата, защото тази си ни харесва и какво да направим. Затова моля за съдействие от вас, ако някои има предложения съм цялата в слух

А защо не направите компромисен вариант - на 11.07. сключете граждански брак в съвсем тесен кръг и така ще можете да си празнувате годишнините на избраната от вас дата, а на 16.07. направете църковния и тържеството. Така всички ще са щастливи Мисля, че не е най-удачния избор да се жените в понеделник, от гледна точка на това, че поставяте гостите си в такава ситуация, в която или няма да дойдат, или ще трябва да си взимат отпуск от работа. Просто не е удобно

Моето мнение е,че по всяко време се правят сватби,какво ще рече никой не правел сватби в понеделник? Ако на вас датата ви харесва и държите на нея,посто им казвате и това е,не бях чувала някой да мрънка за дата,която младоженците са си избрали 

Никой не може да ви изисква или да ви казва кога да е сватбата ви. Датата вие си я определяте и това е изцяло и единственно ваше решение. Ако някой има претенции, просто да си организира сватба и да си я прави когато реши.
Въобще не се поддавайте на чуждото виждане за нещата, защото това няма да ви донесе удовлетворение и ще ви остави трайни отрицателни спомени за неопределен, но дълъг период от време, всеки път когато стане въпрос или се сетите за вашата сватба.

Благодаря ви за посрещането и за отговорите. Ние с моят проятел коментирахме за датата и найстина май ще се наложи да направим компромис от гледна точка на това, че  ще се подпишем на избраната дата 11.07 а ще  направим  празненството на друга дата не се знае още коя  събота или неделя ( и наистина може да е на 16 или на 23) Но тук идва и следващият въпрос, как  ще  направим отново подписът пред гостите и в самият ресторант. Да ви кажа откровенно когато четях във форума различни теми все си мислех ехх супер е да се приготвя човек за такова нещо, но се убеждавам че никак не е лесно и се хабят големи нерви. И  си мисля, че българите сме много ама много традиционалисти и не искаме да разчупиме малко нещата (и хора кото мен който искат да е различно не получават одобрение )