Цитат на: metalheart в 23.11.2010 16:46

Лошото е, че аз самата вече се замислям струва ли си пет месеца да си тровя живота с някакви безмислени организации и при положение, че не получавам подкрепа от никой. Приятелят ми никога няма да се застъпи за мен, майка ми казва да престана да говоря против тях, те си били такива...Само аз мога да се съобразявам с всички, май така излиза. Е, и на мен ми писна! Аз също имам право на глас.

Ауууу това е много лошо . Кака така няма да те подкрепи твоя приятел ? Направо не доумявам . И ако това е така мога да си представя докато мине сватбата как ще се чувстваш . Искренно ти съчувствам .

При мен пък проблемите ги правят моите родители. Просто главата не ми го побира как изобщо може да им хрумне да искат да се налагат, при положение, 4е съм абсолютно самостоятелна от 7 години (имам предвид не само, 4е не живеем заедно и 4е съм напълно финансово независима от тях, а 4е взимам решения за живота си сама и сама си нося последствията), а още не сме запо4нали същинската подготовка ... Голям проблем ни е взимането, аз не искам, не ми харесва, а те не та не, сватба ли било това или какво, щяло като на погребение ли да бъде, голяма европейка съм била ... Толкова грозни приказки се изприказваха, 4е просто не мога да проумея какво им става и защо се държат по този отвратителен на4ин. Да не говорим, 4е изобщо не ги интересува какво мислят младоженеца и родителите му (и те не искат да има взимане), на тях са им дали пълен игнор. Още преди да е запо4нала подготовката ние сме изпокарани, а не мен ми е вгор4ена всяка радост от нея. Адски обидно ми е поведението им, не мисля 4е аз съм ги обидила или разо4аровала по някакъв на4ин, не мисля 4е го заслужавам нито аз, нито бъдещият ми съпруг.
Като се приберем в България смятам да проведа с тях един последен разговор на темата и да се приклю4ва въпроса, 4е нямам нерви ве4е да се занимавам с глупости. Добре 4е поне свекитата не въртят номера, 4е ако трябваше на ония фронт да действам сигурно щях да си направя харакири.

А сватбата вие ли си я поемате? Защото има родители, които като дават парите и клонят и към определяне на правилата, за жалост 

Да, ние сами си финансираме абсолютно вси4ко по сватбата. Не смятаме да ги ангажираме с нищо, нито финансово, нито организационно. За това се дразня особено много. Уж са интелигентни хора, до сега за нищо не са се бъркали, нито са имали претенции, а сега какво им става не мога да разбера ...
Като казахме, 4е сме се сгодили пак ми наизска4аха с някакви готови сценарии и едва ли 4акаха аз само да кажа "добре, то4но така ще е". Тогава направих компромис с някои неща и сега съм готова също на компромиси, но просто ми писва да правя компромиси със себе си, за да са доволни други, пък било то и родителите ми ...

Цитат на: bella_mi в 15.12.2010 17:15

Да, ние сами си финансираме абсолютно вси4ко по сватбата. Не смятаме да ги ангажираме с нищо, нито финансово, нито организационно. За това се дразня особено много. Уж са интелигентни хора, до сега за нищо не са се бъркали, нито са имали претенции, а сега какво им става не мога да разбера ...

Поговори с тях и може да променят отношението си. Много от родителите държат на взимане с музика и всички ритуали.

Нашата сватба я платиха родителите ни, като всеки си пое сумата по гостите,а агенция,фотограф,оператор,дж - всичко на половина. Естествено ние се съобразихме с това, че като плащат те да си канят който искат... това не ни вълнуваше. Чесно да ви кажа беше ми все тая кои роднин или познати ще са на сватбата, важното беше нашите приятели да са там... Не са ни се месели за нищо,казаха каквото решим - това е. Е все пак се съобразихме с финансите не сме избирали най-най... Единствено имаше коментари от страна на роднините ,,ама това защо така, ама онова, ,,как така кумовете няма да са двойка,,защо няма да има тъпани и акордиони - това не било сватба..,,  спасението - пълен игнор... На всички им отговаряхме ,,така искаме,,,много е досадно да ти дават хиляди мнения и коментари,без да си ги искал....  

И аз смятам, че като поговориш с тях ще се оправят нещата. Много от родителите държат да е така както те искат, или както са видяли на последната роднинска сватба или годеж. Тези неща си личат от километри обаче, когато не са искани от главните действащи лица. При нас се получи нещо подобно на годежа...аз лично не исках годеж в заведения, роднини и не знам си още какво. Също така стана ясно, че няма как да съберем родителите на едно място и ще идем за по един уикенд при двете страни да се почерпим. Аз казах, че у нас искам да се съберем само родителите ми и семейството на леля ми, с които сме доста близки. Обаче свекърва ми реши, че тя трябва да направи така, както е бил преди месец на годежа на племенника й. Събра хора вкъщи, някои от които виждах за първи път, чувствах се адски притеснена, но искам да ви кажа, че от въпросния "годеж" аз нямам нито една снимка със свекърва си, нито една снимка с годеника си, просто усещах, че всичко беше направено за пред хората просто. Не казвам, че не се радваше за нас, напротив, винаги е била с добри чувства към мен, но... Главни действащи лица бяха роднините и хорАта, които играха. Та затова искам да кажа - правете, както вие искате, а не както другите искат!

Mariaid не могат лесно да се изкоренят старите разбирания и традиции. Може би за нашите деца ние няма да мислим,като нашите родители,защото живеем в други времена. Винаги на такива събития се правят много компромиси само и само да са доволни всички. Макар,че като се замисли човек,колкото повече се съгласяваш с дадени хора те толкова повече ти се качват на главата. Никога не съм приемала намесата на родителите,защото колкото и да са млади си имат други виждания и разбирания за нещата. Различни поколения естествено и различни виждания и мнения. 

Да, абсолютно си права! Аз въпреки всичко не се сърдя, но се радвам, че се усети навреме и не ни се бърка грам за сватбата. Понякога прехвърля по едно-две "въпросчета", като "ама няма ли да има оркестър?". Еми не, ние си плащаме сватбата, не желаем оркестър и не можем да си го позволим. Точка! Затова се съгласяваш с неща, които ти искаш да направиш, защото това е твоят ден!

bella_mi, разбирам те чудесно! Аз също имам, уви, проблеми с мрънкащи родители, които ми предстои да боря..Въпреки че ние държим да си платим всичко - не се спира с втълпяванията...Допуснах компромиси, но има един който не искам да се случва по никакъв начин - не желая на сватбата ми да присъства сестрата на майка ми и семейството й..

Знам, че може да звучи егоистично, но с тази жена не съм в добри отношения от много години насам, дори не мога да си спомня кое е последното добро нещо, което е направила за мен. Като цяло искам да изключа цялото й семейство - много ме натоварват, да не говоря, че се срамувам от тях и имат много лоши и гнусни постъпки от тяхна страна към моето семейство.

Братовчедка ми също е ужасен и меркантилен човек, видяла съм лошо и от нея.

Проблемът е ,че още баба и дядо ми докато бяха живи постоянно се застъпваха за тях и вдигаха скандали на майка ми. Тя от своя страна си го изкарваше на мен. И така,  въпреки моето откровено нежелание - особено годините след 18тата ми годишнина, ме принуждаваха да празнувам най-личните поводи с тях. Постоянно ми се натякваше, че трябва да ги приема, че са част от семейството, това е сестра на майка ти..

Баба ми и дядо ми починаха, но въпреки това бях втрещена от изявление на собствената ми сестра ( която е по-малка от мен!), че видиш ли било неизбежно присъствието им  ...Аз почти избухнах в смях, като й обясних, че е време някой наистина да осъзнае, че на моя сватбен ден искам да бъда САМО с хора, които искам наистина да са там... Но ми беше обяснено, че от това ще пострада майка ми, защото леля ми няма да спре да й натяква, че не е била поканена и ще я тормози...

Наясно съм, че частта с натякването и тормоза над майка ми ще бъде... не на100%, но твърде възможен, но трябва ли да пренебрегна и най-чудесния си ден досега, за да ги търпя и да си замълча отново? Ужасно ми е тежко заради майка ми, не искам това да й се случва. Знам, че ще й е мъчно, че родната й сестра няма да е там..Човек не избира роднините си, но не мога ли да избера дали да бъдат там или не? В крайна сметка жертвам деня си заради един компромис с хора, които не само не им пука за мен, а и ме мразят?

Годеникът ми е абсолютно против, но нашите категорично не му зачитат мнението - нямало какво да говорят с него...Нямам думи и за това отношение...

Предстои ми разговор на тази тема със семейството ми след Коледа и наистина не знам какво да правя?

Мила Hekseskud - НЕ отстъпвай, това е твоят ден, а не на роднините... При условие,че вие си плащате,няма какво да даваш обяснения.. - на теб да се сърди леля ти... Неможе да си жертваш деня и емоциите заради хора,които дори не харесваш, а още повече те натоварват и те не те харесват... И аз имах бодобен случай за един братовчед... и мойте роднини ,,ама как така няма да го поканиш,роднина е ,незнам си кво,, Еми няма !!! Сватбата си е моя и не искам да гледам злобни и гадни погледи, искам да бъдат там хора, които ме уважават и обичат Бъди твърда,още по-малко като не я поканиш, повече няма да се сблъскваш с нея,защото тя ще го кара обидена дълго време... Тъкомо ще спре да ти тормози семейството 

Благодаря много, fashion! Годеникът ми е твърдо с мен, проблемът е само че той ще дойде малко по-късно в родния ми град, а дотогава нашите ще са ме изяли с парцалите...Но наистина ще бъда колкото мога неотстъпчива...Випреки че в един момент започвам да се питам - при положение че ти се натяква отвсякъде - да не би аз да съм в грешка...Но не...щесе постарая, пък да видим.

Оххх, много е тъпо така като знаеш, че разсърдилите се роднини няма да ти кажат нищо лично в лицето, за да им обясниш какво и как, а ще тормозят някой, който не би трябвало да има общо 

Mariaid, точно така е! Леля ми няма да има смелостта и доблестта да дойде и да се разбере с мен, а ще се прибере в хралупата си и после, като мине всичко, ще отиде при майка ми и ще я погне. Това ми е най-гнусно от всичко.

В крайна сметка ние така или иначе ще сключим граждански брак около 2 месеца по-рано, в тесен кръг (около 25 души) и тя на 100% няма да е там. Това тържество, което подготвяме за по-късно,  е по-скоро да почерпим и да се повеселим с приятели, като сключим и църковен. Решила съм, че ако много им знаят устите - ще си останат с малката церемония...Това ще улесни и мен и годеникът ми, тъй като по принцип сме за по-скромен подход към тези мероприятия, а и да не говорим, че ще ни спести ужасно много пари

Hekseskud
Не се обиждай,но и майкати трябва да е по-твърда с леляти, я да и тропне с крак и да и каже да не я занимава с интриги и глупости и ,че каквото са си решили децата това ще бъде. И,че все пак не е неина сватба, а ваша... Колкото повече търпиш такива хора ,толкова повече ти ,,изпиват силиците,, и изтъняват нервичките...твърд подход трябва... твърд...