Мила posum, недей така! Не се отказвай! Сериозно! Без булка няма сватба. Кумовете са нещо много важно. Те са като символ на вашата връзка. А и сега отстъпиш ли - край! Целият ти брак ще бъде такъв! Бракът е между теб и мъжът до теб. Свекърът трябва само и единствено да ви подкрепя. Щом обаче не се случва, това не значи, че ти трябва да отстъпваш! Казваш НЕ и точка! Наистина не се отказвай! Ако си достатъчно настоятелна ще се справиш! 

posum твоят мъж съвсем безгласна буква ли е?Ако ти и той не искате тези хора да са ви кумове ,не би трябвало да има сила на света,която да ви накара да ги приемате.Поговорете със свекъра си ,не може да няма някакъв начин да се разберете!Как един човек ще командва две семейства ,че и цяла сватба.Това не ми се вижда никак нормално и ако говориш с него може би можеш да си решиш част от проблемите.Но не да заемап твърдо противоположна позиция, а като интелигентен човек да проведеш разговор с сериозни обосновки.
Не се отчавай,а вземи нещата в свои ръце ,защото днес сватбата ще ви плати ,утре друго и така целият ти живот ще бъде платен и дирижиран от свекъра ти!

posum, това е ужас!  Недей пада духом! И аз така бях в началото  - смачкана и обезнадеждена, като ме натириха със скандали от нас, но в момента съм набрала достатъчно и не отстъпвам! Днес ми предстои последен разговор и съм решила, че няма да оставя моите родители да си мислят, че съм безгласна буквичка и единственото, което заслужавам е да ги гледам в устата и да изпълнявам техните желания. 

Както и другите съветват - поговорете като големи хора - но заедно с годеника - това е задължително! Ако трябва двамата го проговорете преди да идете при свекъра. Пробвайте с добро да се разберете. Не се оставяй на закостенелите старчески инати да те погълнат и да превърнат най-хубавия ти ден кошмар! Не искам да казвам такива неща, но ако ще се чувстваш ужасно на сватбения си ден и ще го помниш с тъга и огорчение - какъв смисъл има изобщо това събитие? Това да не са сватбите едно време дето младоженците са били само едни хора за показ, които бегло се познават???

Леле какъв ужас

Posum, знам че ти звучи крайно,но ако бях на теб щях да се откажа от сватбата..... отидете двамата да се разпишете и по нататък съберете парички за църковен. Това кото ви причинява свекъра ти е меко казано ИЗВРАТЕНО!!! Подчиниш ли се сега цял живот ще сте безгласни букви...Баща ти какво мисли по въпроса?

Точно годеникът ми каза да не бързаме с каненето на кума, който сме харесали. Казах ви, че дължи пари на свекър ми и разбере ли, че той ни е кум, ще стане скандал, твърде вероятно е да се оттегли напълно от сватбата. Знам, че е способен, защото не дойде на годежа ни, не пусна и жена си да дойде. Този ден трябвало да бъде празник за всички, не само за нас. Били нужни компромиси. Как съм щяла да се чувствам ако аз съм щастлива, но ВСИЧКИ други не са, редно ли било? А как ще се чувства той ако баща му е щастлив, а аз не съм??? Не разбирам защо Дъртия толкова настоява старчоците да са ни кумове, след като годеникът ми не знае дали неговите кръстници са кумове на родителите му . Какво значи традицията тогава?? Аз искам да се срещаме с кумовете, да си ходим на гости и да излизаме, а с тея старчоци . Отговорът беше какъв е проблемът? Щели сме да си ходим на гости. Как да приема хора за кумове, които не познавам??? Майка и тя е на нагова страна. Щели сме да се опознаем, да се срещаме с децата им. То ако са имали еднакви интереси, сега годеникът и те щяха да са приятели, а той дори не знае как изглеждат. Правила съм от мухата слон, редно било и родителите му да са щастливи . Казах му, че дори да отстъпя, утре, когато съм бременна, дъртия ще настоява детето да се кръсти на него, ще натяква да се захранва от 2-я месец, а след 6-я - веднага в паяака, например, щото видиш ли, изгледал 3 деца. И аз ще трябва да се съглася. половинът казва, че това няма да се случи, но съм сигурна, че ще се меси за всичко. 
Обясних на половина, че имам едни виждания за сватбата ни, а дъртия ги разваля. И съм сигурна, че няма да се примири само с кумовете. Той не приема чуждото мнение, той винаги е прав, винаги по всичко е компетентен и всичко разбира, а ние хал-хабер си нямаме, горкичките. Добре, че е той да ни казва кое как щяло да става.
Отделно половинът смята, че е събсем нормално с паричките, които съберем от тържеството да платим видео, фото, дж, танцови формации, а не да отидем някъде на екскурзия или да си купим нещо за спомен, защото техните не били напечатали парите и съответно нямали (иначе ще строят 4-етажна къща близо 1000 кв).
Той е готов НИЕ да се лишим от нещо, за да може ТЕ да са щастливи и спокойни . Твърди, че ме обича и иска да съм щастлива, но не било редно да го карам да избира. Това било все 1 да избира м-у легло и кола.
Крайно разочарована съм.

Мила posum, извинявай, че ти го казвам и се надявам да не ми се обидиш, но много добре си помисли в какво семейство влизаш! Последният ти пост ме ядоса страшно много и просто не мога да си представя как годеникът ти би могъл да реагира по такъв начин! Според мен в бъдещото си семейство ти ще бъдеш безгласна буква и ще трябва да се примиряваш с много по-важни неща от това кой да кумува на сватбата ви. Вярно е, че се жениш за мъжа, кого обичаш, но с него "в комплект" идват и всичките му роднини, а и след като той застава на страната на баща си (надявам се правилно да съм разбрала от постовете ти), то за мен той ще го прави и занапред, защото е свикнал на "военния строй" у дома и предполагам ще се държи така и с теб...
Още веднъж се извинявам за мнението си, наистина не искам да засегна чувствата ти, а просто да те провокирам да помислиш над положението си и да прецениш дали наистина искаш да водиш такъв живот занапред!

posum-че, ситуацията ти е много сложна. това че половинката ти застава на страната на родителите си за първи път ли се случва? честно да ти кажа страшно ме натъжи това което си написала. смятам че от сега трябва да покажеш на всички около себе си, че ти си здравомислещ съвременен човек и имаш право на мнение, имаш право да търсиш щастието си така както ти го разбираш. смятам че трябва да поговориш сериозно с годеника си и да му обясниш точно как се чувстваш, надявам се да те разбере.

Ох, той е един темерут.
Преди малко поговорихме за кумовете. Попитах го ако поканят старчоците и те приемат, което е голям компромис за мен, дали ще се наложи да правим други важни компромиси със себе си, за да е щастлив някой друг. Сега не можах да се сетя за др пример освен заявлението на свекър ми, че ако кумът не се съгласи - ще стои на 1 маса с него, примерно. Той каза, че това няма да стане. Където го сложим - там ще стои. Каза ми, че това е компромис и за него, той също не иска старите да са ни кумове. Тук отварям 1 скоба: ние нямаме мн приятели, не излизаме в компании, не излизаме по заведения и кръчми, сами сме си напълно достатъчни и освен братовчедът-длъжник не се сещаме за др подходящ. Вече над 1 година сме сгодени, но не можем да измислим подходяща двойка .
Обеща, че ще поговори с баща си за компромисите, за финансирането, за налагането на мнение. А дъртия (казвам го не само заради възрастта му) се меси, защото вижда, че няма къде да ходим (или поне така си мисли ). Вижда, че лека-полека последната му надежда да го гледа на старини (останалите му 2 деца са избягали рано-рано) става независим от него мъж и това е един от последните моменти, в който ще се опита да се налага. Така си мисля.
Времето ще покаже какво ще става. И това, че в момента сме финансово зависими от родителите си, от моите повече, не означава, че цял живот ще сме така.
Аз също си мислих да отложим сватбата и да направим само 1 подписване, но явно не ми стиска да го направя.

Posum, и аз така много се притеснчвах, ама ето - ще се женим на малка, скромна и нестандартна церемония. Мрънкане, обвинения, скандали...Ами като няма угодия - с мъжа ми си събрахме ''стотинките'' и си организираме самички нещата. А вярвай ми - всичко е възможно, в това се убедих. Стига да има разбирателство между 2ма ви - и за 10 лева ще се подпишете. Да тръшкат и да викат колко си искат. Понеже и баща ми се натрапваше по тоя начин - без да сме му искали дори помощ, решихме радикално всичко да е платено от нас - скромно, но от сърце. Да няма после - аз ви дадох, аз ви платих, ако не бях аз....Това е ужасен камък, който се хвърля в градината на младото семейство и съм свидетел, че такива ''изпълнения'' през годините стават повод за семейни дрязги и неприятни изказвания.
Не бих издържала подобно нещо - с ръка на сърцето го казвам...Това значи за цял живот да помниш сватбата си с тези огорчаващи моменти...

Цитат на: Hekseskud в 15.01.2011 21:56

Posum, и аз така много се притеснчвах, ама ето - ще се женим на малка, скромна и нестандартна церемония. Мрънкане, обвинения, скандали...Ами като няма угодия - с мъжа ми си събрахме ''стотинките'' и си организираме самички нещата. А вярвай ми - всичко е възможно, в това се убедих. Стига да има разбирателство между 2ма ви - и за 10 лева ще се подпишете. Да тръшкат и да викат колко си искат. Понеже и баща ми се натрапваше по тоя начин - без да сме му искали дори помощ, решихме радикално всичко да е платено от нас - скромно, но от сърце. Да няма после - аз ви дадох, аз ви платих, ако не бях аз....Това е ужасен камък, който се хвърля в градината на младото семейство и съм свидетел, че такива ''изпълнения'' през годините стават повод за семейни дрязги и неприятни изказвания.
Не бих издържала подобно нещо - с ръка на сърцето го казвам...Това значи за цял живот да помниш сватбата си с тези огорчаващи моменти...

Ох,чудя се това кога ще приключи? Аз ти дадох това... аз ти направих еди какво си или ако не бях аз..... Това се върти години на ред. Чувала съм го от моите баба и дядо към моите родители и съм щастлива,че моите родители никога не са го казвали на мен или на сестра ми. И това се дължи сигурно към умразата от натякването,което до ден днешен се споменава. Преди 32 год са се оженили и още им се напомня за сватбата. Дано ние не сме такива и аз съм убудена,че няма да сме. 

Момичета, ето и моя резултат от снощния разговор между родителството и нас. Съгласиха се с бройката, която зачислихме на всяка родителска двойка. Обяснихме им, че нямаме нищо против каненето на роднини, но трябва да се спазва баланс и да се действа справедливо спрямо всички, за да няма сърдити (поне на първо четене!). Така стигнахме до следния компромис - 20 приятеля, 20 мои роднини, 20 негови роднини. Ние сме 11 с нас, родители, сестри и приятели/мъже на сестри. Ставаме 71, което за нас е оптималната и допустима бройка. Нашите се съгласиха да се вмъкнат в бройката и да положат усилия да няма изцепки, само и само мир да има - и да има сватба в по-голям кръг, та да могат да съберат и малко рода, да се похвалят. А да - пропуснах да ви спомена, че им казахме, че няма ли разбирателство - ангажимента за втори ритуал отпада!  И накрая - поне това, което достигнахме като решение - клекнаха, защото явно усетиха, че ни е до гушата цялата разправия и няма да получат нищо накрая.

За финансите - ние поемаме всичко, само в наложащи случаи - ако това се случи изобщо, ще се търси помощ.
За семейството на леля ми - ще бъдат на ритуала като компромис, годеникът ми каза, че ако това е разковничето майка ми да не се тръшка - нека дойдат на църковния ритуал. Не искали да идват в ресторанта - ами няма да ги спирам, я!

Та за момента кротнахме духовете с нормален и спокоен разговор. Нека да се оталожат мненията и действаме по въпроса...Какво да ви кажа - явно това е нашия вариант за ''и ангето цяло, и вълкът - сит''. Ясно е, че не се спасяваме от гафове, но поне основните неща да бъдат обособени и съгласувани...

Hekseskud това е много добра новина и един хубав пример как се водят преговори с родители.Продължавайте все така смело напред.Успех ви пожелавам

Hekseskud, много се радвам, че сте постигнали компромис и вече нещата се нареждат! Най-накрая и ти ще се поуспокоиш и ще се наслаждаваш на подготовката си 

Еййй супер, това очаквах да прочета, браво! 

Кой, каквото си направи, никой не може да му го направи! Както се поставите пред родителите още в началото, така щи Ви приемат! Сватбата е ВАША, вие сте тези, които сте важни; вие сте тези, които са влюбени и заявяват любовта си пред Господ и пред свидетелите! Традициите на ромските и индийските сватби, изискват родителите да взимат решения и да налагат мнения. Искрено се надявам да не обидя някого! Но се бунтувам срещу консервативното мислене на старото поколение! Дори не мога да предположа колко ужасно е положението... Бъдете силни и крайни!