Ами то и ние нямахме никакви спестявания като решихме, че ще се женим. Още повече, че в този същия момент изплащаме жилище + наем. Но след като все пак и двете семейства могат да ви помогнат по малко, не би трябвало да имате проблем.
Незнам колко време имате до сватбата, но разходите обикновено са сравнително разпределени във времето. Ако решите например, че бюджета ви е 10 000лв (просто давам примерна сума), то тези 10 000лв няма да ви трябват накуп - напротив, подкотовката и съответно различните плащания стават в продължение на няколко месеца поне. За доста от нещата се дава капаро, така разходите също се разпределят.
Не се притеснявай за това - вие двамата като се разбирате, няма да имате проблем.

До сватбата имаме точно един месец.
Колкото до разходите, моите родители никога не биха позволили аз да тегля заем и то за сватба, тъй като както споменах в предишната си връзка имах подобен злощастен опит. За да направя човека с когото живях щастлив затъвах в дългове, и след като успях да оправя всичко и да го напусна, нашите ми забраниха да тегля заеми поне докато те са живи, защото имат въможности и предпочитат те да ми ги дадат като заем отколкото да прибягвам до банки. Не е за пропускане и факта, че аз имам къде да живея. За съжаление обаче това май е трън очите на други, въпреки че те изобщо не са за оплакване. А и кой е казал че всичко трябва да идва от жената в едно семейство!
А пък и тук не говорим за едно бедно семейство (неговото), говорим за хора с бизнес, които са го оставили изцяло на моя издръжка, въпреки че работи за тях. И за капак и това!
Стигам до извода, че когато няма пари е лошо, но когато има е още по-лошо! Защото да не оставате с погрешно впечатление, аз не съм пораснала в разкош, напротив, просто щастлива случайност, че в последните няколко години нашите взеха да печелят добре.

Мила, разбира се, че не трябва да теглиш кредит, ти сама си го казала и аз напълно подкрепям - не само, че не всичко трябва да идва от жената, напротив, мъжа като ще създава семейство трябва да е помислил и за разходите. Не само за сватбата, ами по принцип, а и след това.
Тук малко навлизаме в друга тема и съжалявам, че така направо ще го кажа, но това че родителите му "са го оставили на твоя издръжка" - проблема не е в тях 

Значи всичко отново опира до така наречения финансов въпрос... Тъжно, но факт...
Даника, аз ти казах в началото какво мисля и сега ще повторя, надявам се да не ми се разсърдиш, защото ти говоря съвсем откровено и от личен опит.  

От една страна имате проблема с егоистичното поведение на сестрата на мъжа ти, мога да си представя добре картинката и напълно те разбирам как се чувстваш. Кофти е, че родителите и и се вързват до такава степен и това неминуемо ще доведе до още проблеми по вашия въпрос.
За съжаление там ти не можеш да се намесваш и да противодействаш, защото това са си техни лични семейни отношения и само и единствено мъжът ти има правото да вземе позиция по въпроса и да си "търси правата".
Разбирам те и напълно и за това, че не искаш да поемаш всичките разходи за сватбата сама (или твоето семейство). Нормално и разбираемо е да очакваш от партнъора си помощ и подкрепа (финансова и морална) в един толкова важен  за вас момент.

Но това, което не мога да разбера е защо не помислихте за всичките тези неща и не планирахте предварително, ами тръгвате да правите сватба точно в един такъв момент, в който и двамата не сте в най-изгодната си позиция?... Толкова ли беше невъзможно за вас да изчакате половин, една или две години, да планирате сватбата спокойно и да си подготвите финансите, да поспестите малко пари...? Млади сте и се обичате, толкова време нямаше да бъде нищо за вас, а за сметка на това щяхте да предупредите семействата си по-навреме, и в случай, че изникнат (гореописаните) проблеми щяхте да имате възможността да се справите и самостоятелно.
Известно е, че когато разчиташ на някого за помощ (финансова или друга) трябва и до известна степен да се съобразиш с мнението и намесата му. А има и различни хора, родители...някои имат по-особени разбирания, по-традиционно настроени са.. И тези различия водят до редица проблеми и ти съсипват настроението, както вече си го описала...

Ние с мъжа ми изчакахме близо 5 години преди да направим сватбата си. Преди това учехме, или нещо не беше както трябва, или нямахме финансовата възможност за сватба, каквато на нас ни се искаше, или имахме други грижи на главата и не оставаше време... Накрая , когато решихме, че е настъпил подходящият момент просто "съобщихме" на родителите си, че ще има сватба, и успяхме малко или много да се справим с всичко сами, без да искаме помощ или средства от никого.

Дано накрая се оправят нещата при вас, пожелавам ти го от все сърце!

Момичета, според мен не е много правилно да се обвързвате толкова тясно даването на пари от страна на родителите с проблемите, които те създават при подготовката на сватбата. Може вие да си платите всичко по сватбата и въпреки това роднините ви да успеят да ви вгорчат живота с намесата си (видяла съм лично такива случаи). А може и да ви дадат пари за сватбата и пак да не ви се бъркат. Това е повече въпрос на характери отколкото на това кои е дал пари ,за съжаление, защото парите се изкарват, но характерите доста трудно се променят.

Цитат на: danika в 07.04.2009 17:02

А и кой е казал че всичко трябва да идва от жената в едно семейство!

О мила, за съжаление в повечето случаи е така, родителите на момичето гледат повече за нейното бъдещо семейство, от родителите на момчето. Ще видиш и занапред, когато дай боже имате деца, пак твоите родители ще тичат и дават повече.

Хъм, докато не попаднах на тази тема си мислех, че може би ме гони параноята, болезнено потайна съм и не съм съвсем права, но....

След като поопознах бъдещите си свекита, установих, че не всички родители са особено либерални като майка ми и взех да се замислям над въпроса как ли ще се държат при една сватба. След като ги понаблюдавах още малко взех следното соломоновско решение. За сватбата ще бъдат информирани месец по - рано, след като сме подписали и след като всичко е резервирано в ресторанта, за да няма ама тези роднини, онези роднини. Освен това, всичко ще си плащаме ние, за да не може после някой да каже, ама ние ви дадохме парите, защо сега това така ще го правите. И така, всички родители ще стоят в информационно затъмнение и нито от моите, нито от неговите ще искаме парички. Майка ми не е такава, но как бих могла да обясня на милото защо не искам от техните никаква помощ. Затова еднакво за всички. Който иска нещо да дава, може да ни го даде като подарък на свтабата.

Винаги съм мислела, че няма да ми се налага да намесвам финанси в отношенията със свекитата, защото съм много самостоятелна и принципно никога за нищо не искам помощ. Но, да ви кажа, зависи си от хората. След като за няколко буркана с консерви ми беше натъкнато, че "сме разчитали за всичко на тях", вЕрвайте ми, няма да им позволя и една сламка за сватбата да платят. Ето, при брата на милото те дават паричките и вече се изказаха, че майка и само хиляда лева имала и давала, а те останалото. А ситуацията е следната: момичето не искаше сватба, а да идат да си се подпишат с кумовете. Свекитата я насилиха да има сватба, а сега пресмятат кой колко дал.

Така че, смятам да си спестя всички изпълнения от родителска страна около сватбата и да се отдам само на кефовете. Е, вярно, че се наложи да отложим за догодина, обаче поне ще си е нашата сватба и няма да има истерии от сорта "ах, ох, момчето ми се жени", "ах, ох, откраднаха ми го", "олеле разорихме се покрай сватбата ви".

danika, както написа и Misis_T ако проблемът ви са финансите, по - добре изчакайте със сватбата, докато имате възможност да си покриете всичко самостоятелно. Ако ли не ви се чака и държите на датата, просто стисни зъби, поеми всичко и преследвай мечтата си до дупка. Моят съвет е, щом хората срещу теб са такива, по - добре изобщо не искай помощ от тях и дори да ти я предложат откажи. Има ли пресмятане и егоизъм някъде, най - много после да ти излезе през носа помощта им.

.....

Цитат на: danika в 07.04.2009 16:05

Стана така, че когато ние обявихме решението си да се женим, май настъпихме по мазола сестричката, защото и тя си е правила планове за сватба. Обаче това не я спря и те също ще се женят тази година. Обаче от момента в който казахме за нас с нея отношенията се развалиха и вече 7  месеца така.
Най-лошото е че през цялото време атмосферата е такава сякаш умишлено си направил нещо с което да им вгорчиш живота, а пък те тея работи просто си стават от само себе си.
Аиде сега обяснявай, че не е било нарочно.

Не знам що за хора са, за да ти реагират така. Ето нашата ситуация. Аз имам здравословни проблеми, оттам и паричките ни не могат да се натрупат. Трябваше да се женим тази година май месец. Но ми се възобновиха някои от проблемите и голяма част от паричките отидоха по лекари. Останаха ни парички за да се подпишем и решихме тази година подпис, догодина сватба. Но, братът на милото казаха, че ще се женят май месец и паричките за нашето подписване потрябваха за тяхната сватба. Така че ние отлагаме всичко за догодина. Обаче, нито за миг, не ми е хрумнало, че трябва да им мърморя или да се сърдя. Даже щях да им бъда и кума, ако ми беше позволено да играя хорца. Та това е радост, това е прекрасно събитие, как може да таиш някакви негативни мисли спрямо собствения си брат и неговото щастие!?! По - добре изобщо не си го слагай на сърце. След като са такива изобщо не ти трябва тяхното приятелство или одобрение, много важно, че му е сестра.

Цитат на: Tani4ka_ в 07.04.2009 18:10

Момичета, според мен не е много правилно да се обвързвате толкова тясно даването на пари от страна на родителите с проблемите, които те създават при подготовката на сватбата.

Съгласна съм, че не винаги е така, но поне, ако човек сам си плаща им оставя една възможност за проблеми по - малко. Ето, моите свекита сега дават паричките за сватбата на брата на милото и имаше изпълнения от сорта. "Аз пари ще дам за този костюм, защото ми харесва на мен, а не за този, който харесва на вас." "Кумовете не ми харесват, сватба няма да има." и т.н. ...

Ама че пространно съчинение стана, извинете ме.     

Su_to, чета ти поста и направо ме разтрепери рано-рано, ей!
Абсолютно подкрепям всяка дума, казана в него и ти се възхищавам наистина!

Tani4ka, това, което казваш по принцип е така, но само по принцип, според мен.

Роднините са роднини и трябва да си ги приемаме такива каквито са- щем нещем. Понякога е трудно, понякога не дотам. Обаче може би и те си казват същото за нас
Затова, според мен, нещата със сватбата не са толкова лесни, колкото някои си мислят. Тръгнат ли проблемите още преди нея, незнам какво става след това. Най-важното е да знаем, че човека, когото сме избрали не е мамино синче и че моем да разчитаме на него, както и той на нас. Иначе става страшно! И за да няма кой какво, колко и на кого е дал, най- добре да се опрем един на друг, да си направим нещата така, както ни харесват на нас тогава, когато имаме възможност. Това ви го казвам, защото ние минахме по този път- чакахме може би доста повече от всички вас, но знам, че си е струвало, защото съм разбрала, че когато сам постигнеш нещо, то е много по-ценно и важно. А родителите ще бъдат от почитните гости на сватбата, но просто ще си останат гости! Домакините сме ние!!!

Момичета, то и аз с това се успокоявам, че това е НАШАТА сватба и няма никой да си налага "компетентното" мнение как да я направим, къде да я направим и кого да поканим. Те по някой път родителите си мислят едва ли не, че това е тяхната сватба. На майка ми съм много благодарна, че нито веднъж се ми се е намесила и налагала за организацията. Даже много ми е помогнала. Но на половинката майка му малко се опита да си даде своя "принос". Първо, имаше коментар защо сватбата щяла да бъде в моя роден град, а не в на мъжа ми. Така се правело. Е, боже, какви са тези мисли, какво е това чудо. Аз по принцип уважавам традициите, ама това е пълна глупост. Където си решим ние, там ще бъде. Искам да ме вземат от моя дом, от майка ми, от близките ми, а не да се завра в чужда къща. Всеки си решава в крайна сметка. Освен това впоследствие жената се присети, че трябва да поканим на сестрата на милото на мъжа й родителите (ама се оплетох ), дето нямат никаква връзка с цялата работа. Решили сме да си поканим най-близките роднини и приятели. Ние обаче се възпротивихме и тя склони. После другият човек, който реши да ми се намеси, беше сестрата на милото. Сама си реши, че детето им ще бъде шаферка, после казала на мъжа ми, че видите ли ТЯ била решила да ни подарят за сватбата някакъв предметен подарък, за да ни останел за спомен. Е, ама то бива, бива. Ами питай хората какво искат, така е прието, така е културно. Или поне се заинтересувайте от какво имат нужда. Не ми е за подаръците и парите, не ме интересуват, ако искат и без нищо да дойдат. Ама не е в това въпросът, не се прави така. За мен това си е неуважение. Защото тя за нейната сватба рече и отсече, че иска пари, ама сега какво желаем ние, няма значение.
Много се описах, извинявам се, но просто исках да кажа, че винаги има хора, които се месят и ще се месят, където не им е работа и най-лошото е, че не се усещат, че прекаляват. Не се оставяйте да ви се налагат и да ви скапват настроението! Отстоявайте си вашето, за да бъде сватбата ви това, което винаги сте си представяли!

Значи ситуацията е същата и при мен Енигма, само дето сестра му няма брак все още нито годеж а майка му иска да поканим бъдещия зет и родителите му за които ние хабер си нямаме.
Другия план е с традициите, аз съм от Варна те не са, и се оптиват да ми вкарват традиции които за мен са си направо смешни, да не изпадам в подробности.
А за подаръците изобщо отхвърлиха безпрекусловно идеят да се упомене по някакъв начин дали в поканите дали устно, че искаме да са в пари.

Майка ми винаги ме е наричала "Борец за свобода", защото идеят ми в живота е всички да имат право на свободен избор и равен старт (което си е направо химера). Аз обичам да има хармония около мен и когато усетя отрицателни вибрации ми се обръща стомаха.

Мили дами съчувствам на всики ви за проблемите със семейството.
Аз съм в самото начало на подготовката и вече се сблъсквам с неразбиране от страна на свекърва ми.
Щом оповестихме желанието си се почна-ама ние това,ние онова...да питаме тази агенция,онзи водещ.
Обаче в същото време никой не ми предлага повече инфо от това,което намирам в този форум.
Като кажа,че една покана струва 3-4лв-"Ама как,еди кой си купил за 2лв".Ми да ама като сложиш и печата.....
Щом се върнахме от ресторанта с примерно меню ми се зададе въпроса:"Сега ли трябва да избираме?"
Ами как така ще избират свекъра и свекървата,ще избираме ние двамата.
Споменах мимоходом,че трудно избираме кумове-"ами кой да поканим".
Каквото и да казвам,то е с цел само да ги информирам.
Ще ми се и ние да си платим сами разходите(имаме тази възможност) и да не давам на никого отчет,обаче родителите ни дума не дават да се каже за това.
Какво още ме чака времето ще покаже.
Пожелавам на вас и на себе си кураж и търпение.

Donika един съвет мила,не ги оставяй да ти се качват на главата.Както си ги научиш от сега така ще са цял живот.Хората са казали желязото се кове докато е топло.Мен родителите ми са ме възпитавали на безкрайно уважение към по -големите и по-възрастните и аз така мълчах си в началото за всичко което не ми харесва.....и един ден като ми накипя викнах свекито на кафе и си обясних всичко де ме е мъчило и от тогава кат ми накривее и я превиквам и проблеми нямам.Казвай си което не ти харесва без значение дали е за организация,отношение или нещо друго ,че да не стане в един момент скандали в къщи заради трети лица.И не се разправяй с половинката ти,а сама се оправяй нали сме "бойци".Успех и хубава сватбда

Ами да, аз от това се притеснявах, че трябва отново да воювам за глупости. Ама явно ми е такава съдбата. Поне вече ми ясно, че не ме долюбват, обаче това не значи че ще  си оставя магарето в калта. Аз по принцип съм доста директна в отношенията си, и казвам каквото мисля, но тук все премълчавам в името на разбирателството, само дето то пак го няма. Тъй че какво полза да мълча наистина, мисля да ги питам какъв им е проблема пък да видим !