Като чета за вашият стрес виждам и аз себе си, но понеже имам още време до 23.08 и започнаха от рано разправиите то за ресторанта, пък за костюма на милото и т.н. Направо не знаех как ще издържа, до момента в който празнувахме на татко годишнина, мале такава паника беше,а тържеството беше в нашия град и за 5 пъти по-малко хора и накрая се скарах с всички и казах, че ако и за сватбата ще е така, по-добре да не прави...И реших майната му, въобще мисля да не се ядосвам, особено за малките неща, виж, ако роклята ми се провали и аз ще съм бясна, но пък съм оставила и на нашите да организират нещата...а аз ще се забавлявам с всичко...Дано!

И аз съм в такъв срес вече, а още не се е почнало. Плюс пролетна умора ли какво е, не знам и съвсем се побърках.
Уж съм в отпуска, за да свърша с най-основните неща отрано, а толкова уморена се чувствам и не ми стига акъла за 3 месеца как ще успея, само дати сменям, само обикалям, звъня телефони, а как ще е после, не ми се мисли...
Само караници с милото - само ще има сватба, няма да има сватба (през ден съм на ръба да си събера багажа)
Поне планирах да се наспа през отпуската, а то и това не става, защото от нерви вечер заспивам късно и сутрин се събуждам рано

Цитат на: Kiksi в 24.04.2008 15:56

И аз съм в такъв срес вече, а още не се е почнало. Плюс пролетна умора ли какво е, не знам и съвсем се побърках.
Уж съм в отпуска, за да свърша с най-основните неща отрано, а толкова уморена се чувствам и не ми стига акъла за 3 месеца как ще успея, само дати сменям, само обикалям, звъня телефони, а как ще е после, не ми се мисли...
Само караници с милото - само ще има сватба, няма да има сватба (през ден съм на ръба да си събера багажа)
Поне планирах да се наспа през отпуската, а то и това не става, защото от нерви вечер заспивам късно и сутрин се събуждам рано

успокой се мило момиче, сигурна съм, че всичко ще се подреди, но не рискувай здравето си затова. и аз се ядосвам понякога, но най ме е яд, че отдавам такива емоции за събитие, което по начало би трябвало да е щастливо 

Благодаря ти, zvezdiche!
Ще се опитам да се успокоя, мислех, че ще пърхам от щастие, докато си организирам сватбата, а то какво стана...
Но ще се стегна, само да реша веднъж проблема с датата, църквата и гражданския ритуал и вече се надявам да не ми пука толкова, дори и да не е нашият любим ди джей на сватбата ни!

Твоята сватба май наближава, нали? Как е настроението толкова скоро преди сватбата?

настроенията са разнообразни, но понеже сме в темата - вчера маникюристката ме умоляваше да си отпусна ръцете, а аз все повече ги стягах. поздравления за всички булки, които от начало до край са организирали всичко с усмивка на лице и без излишни тревоги, но аз няма да съм от тях. бих върнала времето назад и бих променила много неща, но вярвам че ще съм безкрайно щастлива когато големият ден настъпи 

zvezdiche, сигурна съм, че в деня на сватбата всяка от нас ще забрави целия преживян стрес през предните месеци и сватбеният ден ще е най-голямото ни разтоварване от всичкия този стрес!
Пожелавам ти искрено и при теб да се случи така!

Момичета, преместих постовете ви за загуба на близки в нова тема:
Загуба на близък преди сватбата!, а тук нека пишем за типичната "предсватбена треска"! 

Аз май се абонирам за тази тема от сега, 3 месеца и 10 дни преди сватбата.
Обзела ме е пълна паника, че нищо не правя и не уточнявам, сънувам кошмари за деня на сватбата. Почти всичките ми *проблеми* са нерешими от 2500 км разстояние.
Ще се прибирам след две седмици, но от паника не мога да приоритирам нещата, които трябва да свърша.

От сега така съм се ошашкала, а си мислех че всичко ще е НАПЪЛНО готово поне ден преди сватбата и ще мога да ходя на плаж сутринта  ,представятели си. Естествено всички ми се смеят като им го казвам.

Аз продължавам да не разбирам, ако всичко е планувано и изпълнено на време, всички задължения за деня са делигирани и уточнени, какво толкова има да се прави освен човек да се приготви, в смисъл облече, напудри и т.н.

KlaraFina, няма страшно, щом се прибираш, всичко ще се нареди. Направи си план и си предвиди и алтернативи, защото знаеш, че понякога плановете търпят промяна. Взимай пример от Wienerin как се справи за отрицателно време. 
Аз се прибирам само за 6 дни преди сватбата и да ти кажа не се притеснявам особено. Каквото стане. И нямам търпение вече! 

Да, и аз се възхищавам на Wienerin за бързата и стройна организация.

Ние решихме да организиераме сватбата 3 месеца преди датата, първите 10 дни бях много изнервена, но вече се успокоих. Давах си сили само като мисля, че ако се шашкам ще се проваля, защото няма да мога да мисля реално. На работа съм по цял ден и пак успяхме да си намерим ресторант, църква и да си запазим дома за една и съща дата без много усилия. Напрегнато ми е само за роклята, че нямам врема да отида до асеновград през седмицата или събота сутрин и незнам как ще го измисля.

Момичета нормално е да сте притеснени дори и всичко да е наред.Все пак за нас като булки/аз бивша де/ този ден е много важен и ние искаме да е перфектно всичко.опитайте се не всичко да се върти около сватбаат и да намирате нещо с което да релаксирате.Знам че е трудно но така само си вредите.Кошмарите са нещо нормално.Аз сънувах всякакви глупости.Опитайте се да разчитате на близките си за помощ.Аз например съм много благодарна на майка ми която беше причината сватбата да мине гладко и да съм много спокойна на сватбата си.Знам че ви е трудно така от разстояние но има доста примери тук че може да се справие и за кратко време и всичко да е разкошно.Милички искам да Ви задам едно въпросче само.С какво притеснението ще помогне на организацията на сватбата?
Ето и моя отговор -С нищо.само допълнително ще изнерви вас и хората около вас.
Айде горе главата всички и дайте по една усмивка и си мислете как всичко ще е наред защото аз съм сигурна че ще е така а и дори да има нещо не както сте си го мислили определено то не се помни а се помни само хубавото.А и има непредвидени неща и тях и да ги мислиш като има да стават ще стават.а и няма нещо толкова фатално /освен да не дойде младоженецът /което да не може да се оправи

Сигурно не му е мястото точно тук, но иксам да кажа  Аз ще се откажа да раздавам покани и да питам дали хората ще идват на тая сватба. Аз знам, че те не са виновни хорицата, ама на мен ми става все по- тъжно.
Половината от хората на които наистина ДЪРЖА да дойдат, ми отказаха. Ей на сега - една приятелка, щяла да заминава да живее в Англия с цялото си семейство и до края на юли трябва да са там. Една друга - лятото имат най- много работа, защото бачка във фирма за сладолед. Един колега не ще да дойде (незнайно по каква причина) - заби ми въпроса "Ама защо държиш толкова много да дойда точно аз". Ми викам му - "Аз държа всички, които поканя да дойдат, не само ти". Едната ми шаферка забременя и няма да може да дойде. Един друг бивш колега имал някакви семейни проблеми и няма да може да дойде (ако все пак се оправят нещата, ще е добре дошъл).

За сметка на това имам няколко "самопоканили се" гостенина. Освен това (съжалявам, че ви занимавам) майка ми и баща ми са разведени от 22 години. Та сещайте се майка ми как ще се разбере с другата рода - вика ми "Баба ти в къщи не я искам. На всякъде другаде да, ама в къщи не". Викам - ОК, разбирам те, ясно ми е! На милото положението му е същото, но моят баща почина, а неговият е жив. Та майка му му казала, че ако покани баща си, тя няма да дойде.  Ти луда ли си. Това е сина ти.  После чинка ми (на чичо ми жена му) и тя нещо се карат там с чичо ми и тя - "Аз няма да дойда, щото не мога да го гледам  !!!"

Ми хора, аз какво да правя  Хубаво, че съм на работа, иначе до сега да съм ревнала. Ми то до август ще се откажат всички и кво... 

Успокой се! Понякога наистина нещата не се подреждат както на нас ни се иска, но все пак това е твоят сватбен ден и той е най-важен за теб и твоята половинка. Абстрахирай се от всички роднини и простотии, от това кой ще дойде и кой не, най-важното в случая е, че ще бъдете двамата заедно и че от този момент нататък вече ще бъдете семейство и ще градите семейство

skylife, не се тормози излишно.. Наистина е много жалко, че и най-близките ви роднини правят номера от сорта "ако той дойде, аз няма да дойта" и т.н., но нищо не можеш да направиш по въпроса. Вземи се в ръце и забрави за тези разправии. В крайна сметка ще си проличи кой наистина държи на теб и ще те уважи на празника.. без гости няма да останете