06.06.2007 10:25
Момичета, длъжни сте да сте смели и уверени
Още колко неща ще Ви се случват в този живот, но до тогава няма да си Ви останали нерви за трошене... 
Искам да ви разкажа какво ми се случи на мен, 2 м преди сватбата, брат ми се оплака от някаква болка и така по изследвания напред-назад и се оказа, че има тумор
(той е само на 19г.) аз направо бях в потрес, казах си "Майната й на сватбата, детето е по-важно" и за около седмица се направиха всички прегледи и изследвания и се разбра, че трябва веднага да се оперира. При това,за всичко това което се случва знаехме само аз и мъжът ми (вече
) и предполагам, че и брат ми подозираше, че нещо не е наред, но едва ли е знаел със сигурност. Не посмяхме да кажем на майка ми и баща ми цялата истина, защото коя ще е тази майка, на която ще и кажеш толкова страшно нещо...и тя ще го приеме...сигурна съм, че няма такава...!!!Та така операция, всичко слава Богу след нея беше наред и мина по-добре и от очакването, трябваше да кажем и на родителие, но при свършен факт вече беше малко по-малко страшно (а аз как съм живяла, как съм лягала и ставала през това време когато само аз знаех, не питайте) та така всичко се разви благополучно, но вече беше останал само около 1 м. за подготовка, а аз преди това бях успяла да запазя основните неща и нищо повече...но да не се отплесвам.
Мисълта ми е, че ей за такива неща трябва да си пазим нервите....!!!
Още колко неща ще Ви се случват в този живот, но до тогава няма да си Ви останали нерви за трошене... 
Искам да ви разкажа какво ми се случи на мен, 2 м преди сватбата, брат ми се оплака от някаква болка и така по изследвания напред-назад и се оказа, че има тумор
(той е само на 19г.) аз направо бях в потрес, казах си "Майната й на сватбата, детето е по-важно" и за около седмица се направиха всички прегледи и изследвания и се разбра, че трябва веднага да се оперира. При това,за всичко това което се случва знаехме само аз и мъжът ми (вече
) и предполагам, че и брат ми подозираше, че нещо не е наред, но едва ли е знаел със сигурност. Не посмяхме да кажем на майка ми и баща ми цялата истина, защото коя ще е тази майка, на която ще и кажеш толкова страшно нещо...и тя ще го приеме...сигурна съм, че няма такава...!!!Та така операция, всичко слава Богу след нея беше наред и мина по-добре и от очакването, трябваше да кажем и на родителие, но при свършен факт вече беше малко по-малко страшно (а аз как съм живяла, как съм лягала и ставала през това време когато само аз знаех, не питайте) та така всичко се разви благополучно, но вече беше останал само около 1 м. за подготовка, а аз преди това бях успяла да запазя основните неща и нищо повече...но да не се отплесвам.Мисълта ми е, че ей за такива неща трябва да си пазим нервите....!!!
!!!!! 
И мен от това много ме е страх - да не се случи не дай си Боже нещо лошо с близките ни.
Как може да е толкова спокоен не знам, даже се скарахме за това и сега не смея да отворя темата, защото и двамата сме много изнервени
.
) но дайте да не си говорим за тъжни неща... 


Ти не само си силна жена, но имаш и невероятно добра душа. Да спестиш на близките си толкова много мъка като го задържиш само за себе си е наистина подвиг достоен за медал за самоотверженост! Явно има и ангели сред нас!

Просто много ми се искаше да Ви предпазя от излишни нерви (въпреки, че това едва ли е възможно).Майната им на някакви DJ-и и др. неразбории, това са истинските неща за, които може да се ядосва човек. Пазете си нервите, това ми е мисълтта..
. И така на сватбата булката беше на успокоителни