честно малко с моят съпруг се притеснихме,защото почти всеки гост ни казваше не е спал предната вечер от притеснение,а пък ние ... спахме добре.

при мен може би е имало стрес който е бил скрит и аз не съм го усетила,защото си бях спокойна на пръв поглед...само дето вечерта преди сватбата неможах да заспя изобщо и се оказа че съм отслабнала и роклята ми беше малко широчка...но всичко останало беше супер

На мен ми остават 6 месеца до сватбата, но отсега съм започнала да се стресирам за някои неща, и то не от рода на дали съм избрала правилният човек, а от мисълта за семейство, деца, и поемане на отговорност. Като гледам май хич не ми се пораства...

Един приятел вчера ми спомена, че ще се жени.
По принцип е с много твърд характер, но усетих някакво притеснениеeee .
Явно стреса му действа още от сега...4 месеца преди сватбата

Цитат на: Teo в 04.01.2007 20:53

Един приятел вчера ми спомена, че ще се жени.
По принцип е с много твърд характер, но усетих някакво притеснениеeee .
Явно стреса му действа още от сега...4 месеца преди сватбата

Аз се бях ужасно депресирала една седмица преди сватбата,но моичкият милия  направо си беше глътнал граматиката и го държа докато не пи първата ракия на сватбата.След това всичко беше оки!

При нас също нямаше притеснения! може би защото свекити ни беше изцедила от откъм отрицателни емоции ине ни остаха сили да с епорадваме на нашите си емоциии за сватбата, но всичко мина прекрасно и сег акато си гледаме снимките или DVD-то, малко се    и двамата с милото!!! И въпреки вичко отрицателно ни е останал един незабравим, прекрасен и емоционално много силен спомен, който винаги ни зарежда с положителна енергия!!!

Цитат на: didibaby в 04.01.2007 20:21

На мен ми остават 6 месеца до сватбата, но отсега съм започнала да се стресирам за някои неща, и то не от рода на дали съм избрала правилният човек, а от мисълта за семейство, деца, и поемане на отговорност. Като гледам май хич не ми се пораства...

didibaby, ние докато живеехме отделно аз също имах тези притеснения - как ще се справям с всичко, да се грижа не само за себе си, но и за него, кога ще намирам време за приятелите си или дори само да си почина... но повярвай ми всичко се оказва много по-лесно и по-приятно. Когато заживееш с любимия човек и той е единствения, с който трябва да се съобразяваш, и когато ти и той сте тези, които взимате всички решения за съвместния ви живот, всичко е по-леко. Чувстваш се спокойна, уверена в себе си, вече всички гледат на вас с други очи. Прекрасно е!! 
При мен например няма стрес от това как, какво, защо, кой, дали ще се получи на самата сватба.... а един вътрешен трепет, който не ми дава мира, бликащо нетърпение и радост от това, което ни предстои 

Ита, казала си го прекрасно!!! Браво! Много точно!!! Наистина е така!!!

Надявам се да е така. Сега само си повтарям, че всичко ще е наред и за всичко ще му дойде времето. 

Цитат на: didibaby в 05.01.2007 20:01

Надявам се да е така. Сега само си повтарям, че всичко ще е наред и за всичко ще му дойде времето. 

Така и ще бъде!!! Всичко ще е ОК!!!

didibaby подготовката за сватбата така ще те завихри,че неусетно ще свикнеш с мисълта за всичко което ще споделяте заедно.А и нещата винаги стават едно по едно така че сега сватбата,после друго и т.н.Отдай се на вълшебството да организираш това неповторимо събитие,отдай се на чувствата които ще трептят докато избираш и най-малката подробност.Не мисли за това какво ще бъде после,защото в тревогите ще изпуснеш да се наслаждаваш на това,което сега ще те направи най-щастливата жена на света!

Точно така, didibaby, наистина недей д амислиш за друго, освен за прекрасния ден!!! fiibi_bg е права!!! при мен така с еполучи, че малко поизпуснах да се  нарадвам на тези неповторими емоциии!!!

Всичко ще се нареди!!! 

Аз не съм от хората, които изпадат в паника, особено по такива поводи.
Е, за всяко нещо си има първи път.
Седмицата преди сватбата откачих. Не бях аз. Не ядях нищо. Не можех да спя. Не можех да стоя на едно място. Просто не ме свърташе. Нощта преди сватбата трудно заспах, ако просъницата може да се нарече спане. Събудих се преди часовника.
А на всичкото отгоре пиех Мента, глог и валеряна на Д-р Тошков /май /
Въобще луда работа. Вярвайте ми, хич не е е хубаво така.

Леле buba_mara ама при теб е било много напрегнато.А милият как те изтърпя?Защото моичкият по едно време се молеше по-бързо да идва 11.11 защото аз също бях в голяма депресия.Нищо не ядях и не говорех и само гледах в една точка!

лелеее момичета като чета и си мисля, че и аз ще съм същата. от сега ме тресе, а има 5 месеца.