Цитат на: skylife в 23.05.2008 16:22
Сигурно не му е мястото точно тук, но иксам да кажа
Аз ще се откажа да раздавам покани и да питам дали хората ще идват на тая сватба. Аз знам, че те не са виновни хорицата, ама на мен ми става все по- тъжно.
Половината от хората на които наистина ДЪРЖА да дойдат, ми отказаха. Ей на сега - една приятелка, щяла да заминава да живее в Англия с цялото си семейство и до края на юли трябва да са там. Една друга - лятото имат най- много работа, защото бачка във фирма за сладолед. Един колега не ще да дойде (незнайно по каква причина) - заби ми въпроса "Ама защо държиш толкова много да дойда точно аз". Ми викам му - "Аз държа всички, които поканя да дойдат, не само ти". Едната ми шаферка забременя и няма да може да дойде. Един друг бивш колега имал някакви семейни проблеми и няма да може да дойде (ако все пак се оправят нещата, ще е добре дошъл).
За сметка на това имам няколко "самопоканили се" гостенина. Освен това (съжалявам, че ви занимавам) майка ми и баща ми са разведени от 22 години. Та сещайте се майка ми как ще се разбере с другата рода - вика ми "Баба ти в къщи не я искам. На всякъде другаде да, ама в къщи не". Викам - ОК, разбирам те, ясно ми е! На милото положението му е същото, но моят баща почина, а неговият е жив. Та майка му му казала, че ако покани баща си, тя няма да дойде.
Ти луда ли си. Това е сина ти.
После чинка ми (на чичо ми жена му) и тя нещо се карат там с чичо ми и тя - "Аз няма да дойда, щото не мога да го гледам
!!!"
Ми хора, аз какво да правя
Хубаво, че съм на работа, иначе до сега да съм ревнала. Ми то до август ще се откажат всички и кво...

skylife, миличка, не се притеснявай толкова! Ти си ги кани, а пък който дойде - дойде, само ще ги притискаш по-отрано да ти дадат окончателен отговор. Тези приказки, които чуваш, е най-добре да ги пропускаш покрай ушите си, колкото и да е трудно и директно да им заявиш на подобни хора, че ако те уважават ще дойдат, като надмогнат дребнавите проблеми във взаимоотношенията си с другите. Ако не го направят - толкова по-зле за тях, автоматично бих ги "изхвърлила" от класацията на най-близките ми хора.
Е, тези, които са в чужбина или имат друга уважителна причина, няма как да им се разсърдиш.
С въпроса за родителите на твоя човек също е малко сложно, но според мен и там трябва да се подходи по същия начин - канят се и им се заявява, че ги това е вашият ден, каните ги от уважение, а те да си решават, дали ще ви развалят празника или поне за ден ще надмогнат тези дребнавости.
Ама наистина чета и се ядосвам, то не му стига на човек стреса покрай организацията, а като се прибави и нещо подобно от околните към цялата каша и съвсем става страшно. Затова не трябва да се обръща внимание, макар да е трудно...