Аз до самият ден на сватабата бях доста спокойна. Но в деня на сватбата станахме с милото, и към 11 ч. той си отиде у тях и започна суматохата вкъщи. Започнаха да пристигат хора да се гласят масите и на мен ми стана страшно нервно. И започнах да плача и аз не знам защо. И не мога да се успокоя. Че пих едно успокойтелно и после отивам на прическа и пак почвам да плача. И всички ми се смеят, а аз наистина нямаше защо да плача, а така отвътре ми идваше и не мога да се контролирам. Пих още едно валерянче и се поуспокоих като ми стана добре прическата. И така бях спокойна, докато не дойдоха да ме вземат и да се прощаваме с родителите. Те музикатнте пеят една много тъжна песен, аз все плача като ходя по сватби на нея и майка ми и баща ми като се разреваха и аз ревнах, ама бързо се окупитихме. И така отидохме в общината там с милото ни беше много весело, то нали си бяхме като женени, мина църквата нормално и когато ни посрещаха в ресторанта и водещата започна с едни хубави думи и аз пак се разревах

. Само малко

. И вече като се настанихме и като се успокоих, и като нсе седнах цяла вечер луди танци. Та така е, аз съм много чувствителна и затова може би си поплаках, от радост
