Предварително се извинявам за  
Мила Kiksi, съжалявам ако си се обидила от предишния ми пост. Ни най-малко съм искала да те засегна или да те обидя по-някакъв начин с мнението си. Това, което исках да кажа, е че щом има точно определени дати, в които не е позволено да се сключва брак, то би трябвало те да се спазват от всички нас!
Искрено обаче ти пожелавам твоето положение да влиза в графата на така наречените "изключитени случаи" и да получиш разрешение да сключиш брак на избраната от теб дата. Дълго се рових из мрежата, прелиствах православни календари и какво ли още не, за да немеря какви всъщност са тези случаи, защото виждам, че е важно за теб, но уви нищо не намерих.
Разбирам, че ти нямаш вина за стеклите се обстоятелства, както и нямаш вина за това, че не си знаела кога не се сключва църковен брак. Знам и колко е важно в най-важният ти ден родителите ти да бъдат до теб, затова се надявам да намерите оптималното решение на проблема.

А що се отнася до невъзпитаното отношение на някои свещеници, просто думи нямам. Това и аз го изпитах на собствен гръб.

Желая ти успех и дано всичко да се развие по най-благоприятния за теб начин!!!

П.С. Няма ли начин да направите вашата сватба една седмица след тази на сестра ти?

Благодаря ти, lilsan за хубавите думи   и да съм се засегнала, така ми стопли сърцето с този мил пост, че вече няма нищо. Просто наистина имах нужда от малко разбиране. Благодаря ти и за това, че си търсила информация, явно няма да намерим такава, но жестът ти много ме трогна
Сори, че пак стана   и че ви надух главите на всички тука само с моите неволи да се занимавате, ама само умувам и страдам (не го възприемайте като лигавене) и явно емоцията е взела връх, въпреки че се опитвам да огледам ситуацията от всички страни и да съм обективна...

Говорих преди час със секретаря на Сливенския митрополит, бях изпаднала в паника, защото цяла сутрин звъня на 4-5 номера, които имам на Митрополията и никой не вдига. Чудех се, как може никой да няма там, но най-накрая се свързах. Секретарят се оказа много мил човек, каза ми че писмото ми е получено и той го е предал на Негово Високо Преосвещенство Йоаникий лично. Поговорихме си с него за ситуацията, изслуша ме, прояви разбиране (чак не мога да повярвам! , но съм щастлива, че най-накрая случих на човешко отношение), но откровено ми сподели мнението си - че Митрополитът обикновено не разрешавал в такива случаи, много строго гледал да се спазват каноните, не искал да създава прецеденти, за да не вземат много хора да искат разрешения после и т.н.
Поне човекът ми обясни по културен начин и дори и да ми откажат вече не изпитвам гняв (макар че това не променя мнението ми за абсурдността на подобни ситуации и липсата на ясни правила).
Аз единствено исках да ме ориентира кога ще мога да получа отговор, за да знам какво да правя, защото една сватба все пак е свързана и с доста светски елементи, не е само венчавката. Утре пак ще се чуем, да видим.

П.С. Настроих се вече за отказ и сега ще мислим варианти.
Проблемът е, че милото не ще и да чуе венчавката да е в друг ден, само с кумовете примерно, според него това е основното преживаване на сватбения ни ден и въобще не му пука, че ще се разписваме предварително в Гражданското и после всичко ще е само театър, страшно много държи на венчавката, на нищо друго. То и аз така, ама взех да се замислям, но не дава и дума да се издума по въпроса.

Единият вариант е да сменим датите със сестра ми - тя на 02.08, аз - на 16.08, защото тя ми казва, че уж не държи чак толкова много да е в същия ден венчавката й с гражданския брак, ама аз знам, че ме лъже, просто ще направи жертва заради мен, доколкото я познавам и няма да приема подобно нещо и да я ощетявам.
Пък и Ди Джеят ни е свободен само за 02.08, ще трябва да правим компромис с друг, но хайде, това вече е глезотия и не е най важното, пък и не може всичко да е идеално.

Другият вариант е аз на 16.08.2008, тя - една седмица след мен или обратно, много напрегнато ще стане - 2 сватби през 1 седмица в различни градове и съвсем скоро след това родителите ми си тръгват за САЩ. Неприятна ситуация, но в краен случай, няма как.

И трети вариант - въобще да се откажа от сватбата, защото взех да си мисля, че не ми е писано Пък ако е писано, ще стане - след 1, 2, 5 години...толкова време сме чакали така или иначе...
Това според всички около мен са глупости, но аз наистина вече нямам много желание, а като се сетя с какво настроение започнах подготовката миналата седмица   А и здравословното състояние на едната ми баба за 2 седмици се влоши толкова рязко, че извенъж ми мина всякакво желание за сватби ...и почнах да си мисля, ако се случи нещо до сватбата...Тя не че беше много добре здравословно и преди това, майка ми за това се върна по-рано в БГ, ама сега изведнъж, точно като разбрахме кога и татко ще може да се върне и определихме датата за сватбата, страшно се влоши и ме е страх от най-лошото.
Съжалявам за   и за това, че пак ви гръмнаха главите от моите страдания, но не се превземам, просто имах нужда да споделя...

  Извинявам се много, но май няма подходяща темичка, а бих искала да споделя...

Kiksi , за съжаление здравословното състояние на по-възрастните роднини от семейството може да бъде проблем при организацията  Нашата сватба трябваше да е другата седмица на 02.05, но на милото дядо му за 1-2 седмици много рязко се влоши (ние знаехме че не е добре, но никой не очакваше да има чак толкова бърза промяна). Преди две седмици вече бяхме взели решение да отложим сватбата защото никой от семейството не беше в настроение за организиране на сватба а още повече за празнуване (майка му и вуйчо му постоянно бяха по болници с дядо му) а и точно като теб започнахме да се притесняваме от най-лошото... За съжаление бяхме прави да се притесняваме и дядото почина преди две седмици един ден след като решихме да отложим "празненствата".
Искрено се надявам здравословното състояние на баба ти да се подобри и да е жива и здрава да види и твоята сватба и сватбата на сестра ти, но исках да ти кажа че за съжаление не винаги нещата се случват както ние ги планираме. И докато се опитваме да организираме нещата до най-малката подробност и се ядосваме и за най-малката подробност има и неща които изобщо не зависят от нас.

Цитат на: hellen в 22.04.2008 15:41

  Извинявам се много, но май няма подходяща темичка, а бих искала да споделя...

Kiksi , за съжаление здравословното състояние на по-възрастните роднини от семейството може да бъде проблем при организацията  Нашата сватба трябваше да е другата седмица на 02.05, но на милото дядо му за 1-2 седмици много рязко се влоши (ние знаехме че не е добре, но никой не очакваше да има чак толкова бърза промяна). Преди две седмици вече бяхме взели решение да отложим сватбата защото никой от семейството не беше в настроение за организиране на сватба а още повече за празнуване (майка му и вуйчо му постоянно бяха по болници с дядо му) а и точно като теб започнахме да се притесняваме от най-лошото... За съжаление бяхме прави да се притесняваме и дядото почина преди две седмици един ден след като решихме да отложим "празненствата".
Искрено се надявам здравословното състояние на баба ти да се подобри и да е жива и здрава да види и твоята сватба и сватбата на сестра ти, но исках да ти кажа че за съжаление не винаги нещата се случват както ние ги планираме. И докато се опитваме да организираме нещата до най-малката подробност и се ядосваме и за най-малката подробност има и неща които изобщо не зависят от нас.

Ами hellen, благодаря за рабирането, ако могат модераторите да преместят това и предното мнение в друга тема, ще е най-добре, че взе да става много 

Лошото е, че тези неща въобще не могат да се планират, нито да се очакват дори, защото с баба се случиха няколко пъти в края на миналата и началото на тази година, в които буквално си мислех, че си отива... Майка ми още не се беше прибрала в БГ. Да, ама стават чудеса и тя се стабилизира доста за 2 месеца и то точно след като майка се прибра по-рано заради нея.
Та покрай тези случаи аз говорих с майка ми още в края на миналата година, че не е много удачно да се планират сватби, защото не се знае, дали баба пак няма да се влоши, но нейното мнение беше, че тя може да се влошава и стабилизира още 5 години така (както й се е случвало преди), какво ще се случи, може да знае единствено Бог и това не трябва да е причина да спираме с плановете си.
Освен това всичко е допълнително усложнено от това, кога ще могат пак да се върнат в БГ с баща ми и затова не трябва да отлагаме, щом сме решили, така или иначе баща ми си идва единствено заради сватбите. И като се замислих, беше права.

Затова започнахме с плановете и бабчето се пооправи що-годе, ама сега изведнъж ... Имам чувството, че този път е по-страшно.

От друга страна, не знам колко е хубаво това с отлагането (при мен - неизвестно за какъв период, ако нещо се случи, защото трябва да се съобразявам и с други фактори), някъде четох, че свещениците съветвали да не се "връща назад" бракът, не било на хубаво, а и си мисля, че близките ни хора, макар и вече да не са до нас, биха искали да ни виждат щастливи...
От друга страна как да не го отложиш, като въобще няма да ти е до веселие и радост в такъв момент...

Аз мога да кажа че слава Богу моментите ми на стрес не бяха въобще от най-сладките, имах къде къде по-хубави... като например тези не на стрес 

лелеееееее............момичетаааа, такава паника ме е обзела, направо имам треска
Наложи се да изтеглим сватбата с месец и половина напред и направо съм полудяла.Докато си виках, че има време и само събирах информация и четях, сега се налага да се действа бързо.
И това се разбра вчера
Не че съвсем няма време, но по моите разбирания за организация и подготовка, направо си няма време.

Спокойно, не се паникьосвай. Казвай от какво имаш нужда и с каквото можем да помагаме. Ще се справиш!

AgentT без паника! аз успях за два месеца от дистанция,така че и ти ще успееш! още повече, че си чела вече достатъчно, аз хал хабер си нямах от сватба 

кога е големия ден? 

ох, труден въпрос, но да  си кажа......
Значи леля ми (на майка сестричката) живее в САЩ (вече 15г) и тъй като тя има възможност да си дойде само през септември, преместихме датата, която мислехме да е на 2 ноември. Тя ще дойде на 20 септември и така възможностите са две или 28 септември или 5 октомври (недели, тъй като аз искам да бъде в неделя). В зависимост дали ще е на 28 септември, тя ще остане 10дни, ако е на 5 октомври ще остане повече.И сега се чудим между двете дати. До  събота трябва да сме решили
Аз клоня повече към 28 септ., не знам защо.Може би защото 28.09.2008 ми изглежда по-добре, но пък и 5.10 е кръгло число и пак се помни лесно.
Ох, не знам....

разбирам те..имаш предостатъчно време  ще се справиш успешно!

аз залагам на датата 05.10.  може да ме вземеш за куку, но аз не харесвам четните числа  не ми изглеждат "добре"   

Agent T, аз не виждам за какво си се притеснила 
Това е страшно много време, а и има един куп със сватби преди тебе, така че имаш да използваш много идеи и да четеш опита на другите булки. Не се шашкай   

Аз също съм за 5-ти  И аз съм малко суеверна и не обичам четните дати, затова избрах за нашата 15.03 - и месеца, и датата нечетни.

А относно времето за подготовка - имаш преееееедостатъчно    5 месеца са толкова много.... Нашата беше през март, а аз започнах да пазарувам и да я подготвям след нова година. От една страна не исках да бързам - пак от суеверие, да не правя нещата предварително, а от друга в булченските салони ме успокоиха, че има време за всичко. Роклята ми пристигна за около 2 седмици, ботушите и те за толкова някъде. Останалите неща си ги купувах на момента - чаши, бутониерки, було и т.н. Тортата и цветята се поръчват една седмица преди сватбата.... Ми то общо взето е това. Няма защо да се шашкаш.

Моят съвет е такъв:
1. Обиколи всички булчински салони, за които се сещаш само за информация!
2. Избери този салон, който предлага всички услуги и от там си купи всичко.

Така е по-удобно, по-спокойно ще ти е, защото се опознаваш с тези хора там и им имаш доверие, правят отстъпки и т.н.

Успех!

Благодаря ви, момичета за рабирането.
Ох, не знам......Аз мисля, че не е чак толкова много времето........аз не обичам да прибързвам с нищо и затова и започнах да се интересувам 1 година преди събитието.Сега като разбрах , че трябва да е по-рано....
май месец го изключвам, защото са само празници и мноого почивни дни.
Значи остават юни, юли и август - 3 месеца
.....май ще се оправя.......

Момичета, помощ и за мен! Остават 17 дни... Май всичко е готово, обаче ме тресат ужасни нерви...Три вечери поред плача, милото се видя в чудо с мен. Снощи се изпокарах с мама и татко за една глупост. Чакаме един последни роднини да ни потвърдят, и нашите от деликатност искат да им оставят още ден- два да решат, а пък аз се ядосах, защото са поканени от преди три месеца сигурно, а сега уговорки. Нашите се нервираха, защото не искат да притискат хората, аз се нервирах, защото искам да финализирам подредбата на масите и... обвинения, нерви...Ох, искам да се успокоя и да не се ядосвам повече...

Agent:

май месец го изключвам, защото са само празници и мноого почивни дни.
Значи остават юни, юли и август - 3 месеца
.....май ще се оправя.......

Ще се оправиш! Нашата сватба беше на 8 Септември и започнахме да я подготвяме края на Май. Тогава си запазихме дата в ритуалната зала,черквата и ресторанта. Това е основното и първото нещо което трябва да се направи!