Малка историйка от живота на бракуваните
— Скъпи? — каза тя, закривайки с тяло телевизора.
— Уау! Подстригала си се! Много ти отива! — неуверено възкликна Петров.
— Подстригах се преди близо месец — в гласа й звънна стомана.
— Значи просто си се сресала особено добре. По-добре от обича… Шегувам се, шегувам се. Виждам, че си се боядисала. Супер се е получило така! — продължи с опитите да отгатне той.
— Боядисах се когато се подстригах… — желязото в гласа й се изостряше.
— Зная, но нали тогава не ти казах. Много красива блузка. Сполучлива покупка си направила. Даже няма да питам колко струва. За такава красота…
— Само дето тази красота е от преди 3 години. Даже заедно я купихме.
— Да не би днес да имаме юбилей? — продължи да се чуди Петров, все по-дълбоко затъвайки в блатото.
— Не.
— Рожден ден на майка ти?
— Не!
— Красива пола…
— От миналата година е.
— Направила си си епилация?
— Моля?! Да не би обикновено да съм космата?
— Не-не, скъпа… Маникюр? Педикюр?
— Майната ти! Купих си обувки! Ето тези обувки!!!
— Уау! Много са красиви! Браво, скъпа!!!
— Аха! — нежно мъркане на сита котка. — И струват само триста долара…
— Колко?!? — отбраняващата се страна мина в нападение. — За тези джапанки си дала ТРИСТА ДОЛАРА???
— Стискаш се за някакви триста долара за мен, така ли?
— Не. За нищо не се стискам! Ето, вземи още триста и иди си купи още нещо.
— Може ли?
— Може. Не! Петстотин вземи.
— Петстотин не е ли много…
— Всичките ми пари вземи! Купи си всичко! Само ме остави да догледам дузпите, моля те!
— Ама ти въобще не ме обичаш! За теб явно футболът е на първо място. — мърмореше си тя на път за магазините, а лицето й сияеше от щастие.