Засега не, защото дойде свекърва ми на бял кон и спаси положението, за което ще съм й благодарна завинаги,  но за вбъдеще вероятно ще ползваме, най-малкото за помощ и с френския. Имаме познато момиченце, което скоро ще кара курс и вероятно пе ангажираме нея. Нашите съседи обаче имат две деца и имат момиче детегледачка, доволни са, а и аз понеже имам и пряка видимост през прозореца виждаме, че добре занимава децата. Аз по принцип предпочитам такава плмощ, защото децата по-леко възприемат по-млади хора.

Благодаря за споделеното!  Определено всяка информация ми е от полза. 

Цитат на: Marri в 17.08.2017 08:52

От тази седмица съм сама с тримата вкъщи и по време на вечеря и при къпането си е луда работа, направо не знам как ще оцелея. Също не ми е спокойно да я храня, когато другите двама се карат в другата стая.

С времето ще ти става все по спокойно...,
Лудницата ще е пълна вечер още 7-8 месеца после ще се нормализират нещата.

В момента ти е доста трудно и заради това че не си се възстановила и това доста утежнява положението.

Какво казват лекарите? Един месец не е малък период от време.
Симеон нали е на у-ще през деня?

Трудно, на мен и сега ми е доста трудно, но ще мине.

Аз сутрин, като се събуждах( като ме събудят ) и гледах да не мисля, какво ме очаква.Просто отмятах задачи и тн.  и гледах да си взимам 5 минутки за мен.

Браво на Елиза за мерките.


Пп. Аз снимки не виждам.....

Често си мисля за теб и как се справяш, сега като го виждам реално... Макар че и половата конфигурация и възрастовата разлика са много от значение...И все пак...
Поревава си Елиза доста вечер и ми е мъчно, че така, но няма как иначе. Добре че Симеон е напълно самостоятелен и освен да ми къса нервите с това, че не иска да си ляга, с друго нямам проблем.
Аз пък му намерих решението като не влизам в пряк сблъсък, а просто подготвям за лягане другите двама и Симеон понеже мрази да остава последен или да стои сам и решава, че е по-добре да влезе да се изкъпе и да си легне.
За сутрините имахме проблем с точното излизане, но и на това му намерих разрешение и сега е спокойно. Показвам му часовника и в колко трябва да излезе, изброявам му задачите до тогава и по този начин той добива ориентация във времето, а аз му прехвърлям отговорността за това в точният час да е приключил с всичко и ... работи този вариант.

Не съм ходила още на лекар, в понеделник ще бъде и даже малко ме е страх какво ще чуя, защото си давам сметка, че има проблем, въпросът е какъв точно... Как пък и този път не ми се размина като за последно, ами на раждането имаше усложнения и явно таза работа няма да се размине без последствия...

Симеон е на училище, но графикът им не е много по-различен от миналата година, в детската градина, няма целодневни занимания.

П.П Снимки на мейл раздавам

Веднага давам 

Не се оправям .

Явор вечер също е плакал, после ги вкарвах в банята с шезлонга, после съм ги къпала, докато той беше в раницата.

Иначе скоро си мислех,че ми беше много по-лесно с две породени деца, от колкото сега , когато той е бебе, а те по-големи.
Режимите им се разминават, не остава време за тях....През 80 % от времето се обвинявам, другата част е разделена между опитите ми да правя и нещо, което искам и да остана дзен, защото в крайна сметка сме здрави и така.

Не вярвах, че ще ми е толкова трудно, но знам че ще дойде време, когато ще стане по-лесно.

Важното е да се възстановиш, защото  и без това е трудно.

Но е хубаво да гушнеш малко бебе....и пораснали момчета.

Всичко си струва, убедена съм, но всяко начало е трудно.
Но дори сега, на който се колебае, казвам да скача в дълбокото.
Пък,ако има форма на помощ, ще е къде, къде по-леко, всичко е въпрос на избор и организация.

Мари, дано скоро се оправиш здравословно и всичко да се нареди.Ужасно трудно е със сигурност.Аз още помня с Моника в каква дупка изпаднах след като се роди, че беше само тя, а ако са три сигурно ще се гръмна.Макар, че човек има някакви очаквания и опит вече, но пак всичко е различно.
Прегръдки от мен и кураж!

Светът на Симеон
Schule



И така дойде време за първият учебен ден.... За Симеон той беше на 14.08.2017.

Нещо, което много ми харесва тук е приемствеността между детската градина и училището. Мисля, че за децата това е много важно. Традиция е по-големите деца от детската градина(те са две групички, такива които са за втора година и догодина ще са ученици и такива, които идват за първа година) да изпратят учениците от своята детска градина в първи клас. Това е лесно и удобно, защото детската градина и училището са едно до друго.
Учениците се събират пред детската градина и задно с децата, с които предишната година са били заедно и учителките отиват пред входа на училището. Там ги посрещат децата от втори до шести клас. Един учител с китара приветства учениците като всичко е много естествено и близко до децата, няма трибуни, няма микрофони, няма листи и помпозни слова. С няколко думи им казва добре дошли, пита ги хубава ваканция ли са имали и готови ли са за училище...Изпя им една песен под съпровода на китарата и всички ученици от втори до шести клас влязоха в сградата.



Първокласниците бяха специално изпратени като децата от детската градина направиха коридор пред входа на сградата, изпращаха децата и им подаряваха шоколадови калинки.
Класната учителка ги поведе през коридора, а учителките от детската градина стояха до вратата и пожелаваха успех и късмет на всяко дете по отделно.



Децата влязоха, а родителите останаха на бюфет, организиран от домашно приготвени сладки и солени храни от родителите на по-големите деца, имаше също и кафе и вода. Отделно на масата за храна и напитки бяха поставени по две кутии за пари, пише това е касичка за децата от училище.

Първият ден-понеделник програмата включва часове преди обяд и следобед. За първият ден децата бяха събрани в 9ч, вместо в 8:20, в колкото започват по принцип.

Първият учебен час прекараха самостоятелно, с учителката, главно в занимания да им покаже къде да си оставят обувките за навън, къде да стоят обувките, с които са вътре, къде да си оставят училищните чанти,саковете за спорт и прочие.
Първият учебен ден трябваше да носят спортен сак с тениска, гащета и спортни обувки, престилка за часовете, в които ще майсторят и рисуват, обувки за залата по музика(приличат на това, което в България казваме цвички), обувки, с които ще стоят вътре в училището и самата ученическа чанта.

Времето, през което децата бяха вътре, родителите пихме кафе, хапнахме сладкиши и си поговорихме. Времето беше чудесно и беше много приятно. Бюфетът беше пред самата сграда на училището, на открито.
След краят на часа децата се присъединиха за т.нар голямо междучасие(по български) и те също си взеха храна.
След края на почивката, родителите влязоха с учениците за един учебен час.
Аз не можах да вляза, Симеон влезе с баща си и Сами.

Било е много интересно и забавно.

Базата е отлична... не, че сме очаквали друго.





Тази кукла от снимката се казва Leo, това е и първата буква, с която започват.



Това е класната учителка.

Всяко дете получава кутия с ножица, лепило, линия, моливи и други подобни, които са индивидуален подарък, но се ползват на място.

Редът на подреждане на децата е случаен, не зависи от тях. Имат часове, в които са разделени на две групи, така например по музика, или когато имат творческа дейност.
Спорт имат два пъти седмично.
Още от първият ден имаха домашно, като за толкова малки деца,домашната работа е всеки ден по 10 минути, без петък и уикенда, тогава е време за почивка.

В понеделник и петък следобед също имат занимания, така беше и от първият ден, следобедните занимания бяха според редовната програма.
Всеки ден, с изключение на петък започват в 8:20 и приключват в 11:50, в понеделник и петък имат занимания и следобед от 13:45 до 15:20. В четвъртък сутрин започват от 7:30.



Симеон изпитваше известна тревожност, както с всяко начало, но си личи, че вече го преодолява като голямо момче, няма общо с тази същата тревожност, преди две години, когато започваше детската градина.

Засега е много ентусиазиран, дано остане все така. За него е важно да е любимец на учителката...тя може да продължи този ентусиазъм, може и да го демотивира... ще видим.

Учителките му от детската градина и двете вече не са ангажирани, едната е в отпуск по майчинство, а другата смени детската градина, но и двете бяха на изпращането на децата. Голям жест от тяхна страна, определено децата го оцениха.

Явно в училище в момента свикват с новият режим, с повече дисциплина и ред, но като се прибере Симеон вкъщи и казва, не искам да мълча повече и да чакам ред, стига ми това в училище....

Вкъщи строява Сами, изисква от него същият ред и го играе учител.

Сами пък е като негова сянка, седне ли Симеон да пише домашно, той веднага тича и слага листи и той да прави домашно....

Честита ви принцеска, Мари!  Да ви е жива и здрава и прекрасна. Имаш си и ти мамина отмяна вече.... Почвам да ви чета! 

Благодаря, Фани!

Мари, всичко звучи много интересно и различно от тук.Много ми харесва прехода от градина към училище, учителите, начина на преподаване.Да заети са, но и тук не е различно.Мен ме плаши, как очакват 7 годишно да седи цял ден на един чин.
Мен ме тресе треската преход от ясла към градина.Не знам дали ще пише в моята тема като почне, не знам дали ще имам сили и нерви за това.

Да ти кажа, Маги, истината е някъде там..
Кореспондирам си с една българка, с която се запознахме най-случайно в болницата, буквално час преди да си тръгнем. Нейното момченце също като Елиза е родено на 12.07. Тя от 10 години живее в Швейцария и е омъжена за швейцарец, на нашите години е. Та тя казва, че не харесва швейцарската система, защото от първи до пети клас го раздават много ларж, както тя казва, отнасят се към децата като в "пансион за нежни души", а шести и седми клас ги смазват от изисквания и натовареност, като "американските пехотинци" на границата на възможностите им.
Тя пази много добри спомени от образованието си, както и аз всъщност и смята, че българската образователна система в миналото е била нива над швейцарската.

Защо смяташ, че ще очакват от деца на 7 години да стоят на чин по цял ден. Предполагам имат разнообразна програма.... Тук имат много развлекателни часове, музика, творчество, спорт....

Аз пък си мисля, че прехода от ясла към градина е за добро

Изчетох училищния ви старт. Много добре помислено наистина! Нека да е плавен прехода от градина на училище, но до към пети клас детето трябва да си изгради навици за учене. Ще ви досаждам с лична история. Аз в 4 клас смених училището, нашият клас пое учителка по литература (5-7клас), която по някакви прични нейни взимала приравнителни изпити цяло лято за начален учител, за да може да поеме класа на пенсионираната предишна класна. Това беше голям късмет за мен, защото в новия колектив не бях съвсем сама в свикването с нов учител. А това всъщност, което исках да дам като пример е, че се усети разлика между стила на преподаване. Изискванията бяха съвсем други, но всъщност това ми беше ключова година, в която се научих да боравя с много информация, а не просто да се плъзгам по повърхността и да ми е забавно. Та към края на пансиона е хубаво да го натоварите с още нещо, за да му е ОК после като пехотинец.
Маги, яслата е в пъти по-зле от детска, на Моника промяната ще и хареса.

За яслата и детската градина, от многото разкази на майки,коеито съм чула, без личен опит, останах точно с такова впечатление, за което Киви говори.
Това и имах в предвид по-горе.

Иначе тази позната точно това не харесва в системата, че от първи до пети клас не се градят никакви навици, а според нея тогава му е времето. И например децата свикват да не обръщат внимание на грешките в правописа,които имат(примерно) и в шести клас, изведнъж това става голям проблем.

Леле обсъждам вече проблеми в училище, свързани с детето ми, почувствах се остаряла изведнъж....