Свекърва

Според лекарката тези противозачатъчни могат да се приемат по време на кърмене, а след това може да е "твърде късно". Пита ме как виждам преспективата за 4-то дете...

А относно помощта вкъщи, предполагам, че акушерката е преценила, че щом от болницата не са ми дали направление за тази услуга, защото задължително трябва лекар да го предпише, за да може да го покрие застраховката, значи нямам право. А гинеколожката е лекар, т.е човекът който решава и затова така поставя този въпрос... Както и да е, нали оцелях тези 6 седмици, уж трябва по-добре да става вече.
Силно се надявам този висок хемоглобин да не е признак за някакъв проблем. Така или иначе ще имаме повече информация за състоянието ми след като излязат резултатите от другият кръвен тест.

Цитат на: Marri в 29.08.2017 10:31

Според лекарката тези противозачатъчни могат да се приемат по време на кърмене, а след това може да е "твърде късно". Пита ме как виждам преспективата за 4-то дете...

Извинявам се за изключително нетактичният въпрос, ама то...най- доброто противозачатъчно е въздържанието...та, то дали ви остава време изобщо да мислите за таквиЗ работи сега? Щото нали...всичко е ОК, ама всееее паааааакккк

Цитат на: skylife в 29.08.2017 11:54

Извинявам се за изключително нетактичният въпрос, ама то...най- доброто противозачатъчно е въздържанието...та, то дали ви остава време изобщо да мислите за таквиЗ работи сега? Щото нали...всичко е ОК, ама всееее паааааакккк

Споменах аз, но тя каза, че й е ясен този метод

Цитат на: Marri в 29.08.2017 10:31

Според лекарката тези противозачатъчни могат да се приемат по време на кърмене, а след това може да е "твърде късно". Пита ме как виждам преспективата за 4-то дете...

Не се въздържам и... 
Сериозно - там такава ли е практиката за превенция? Аз не съм говорила на тази тема с док, но хич не ми се пият хапчета. При следващо посещение ще повдигна въпроса. Поначало не съм свикнала да приемам медикаменти и откровено си забравям. Отделно нещо много вяра не им хващам на тези хапчета, ама то това са си бръмбари из моята глава. Специално противозачатъчните имам чувство, че тук са не много желан метод на превенция. Много малко мои познати ги ползват. Темата е актуална и при мен.

Не се притеснявай за хемоглобина. Аз също съм с висок хемоглобин. С назобване само с храна стават чудеса при мен. Влязох да раждам със стойности 136 с Мария и 140 със Симеон. Съвсем нормално си се вписваме в нормите. Да, вече много високият може да е червена лампа

Какво те притеснява в кърменето на Елиза?

И тук се пробват да те сложат на противозачатъчни в 6-Та седмица. Обясних им,че ще си помисля, а ако случайно стигнем до там ще си ползваме презервативи, както преди. децата са с близо 6 години разлика и не са грешки.
Мари, а пълни кръвни ли са ти пуснали? и на мен хемоглобина ми е 130, но Iron saturationми е 4 от минимум 16 и според лекарката ми това показвало анемия. на мен в 6-та нищо не ми пускаха гинеколозите. сега ще ходя при общата за годишен да видя къде съм. а витамин д как е?
Много неприятно за почистването, а сега лекарката написа ли документа?

Аз мисля, че Елиза си взима своето, особено през нощта.

Али, притеснява ме, че съкращаваме около едно хранене..., особено като сме навън. Сама и с тримата, не е лесно да е нахранена и да излезем под час...

Ани, тук в 6-та седмица се взима само кръв от пръста, за хемоглобин, прави се гинекологичен преглед като се изследва и секрета, вагинална ехография, преглед на гърдите...

Точно Iron ще изследват

А за почистването... няма смисъл... вече, имах нужда съвсем в началото, а вероятността да ми платят от застрахователната компания такава услуга за след раждане и то след 6-те седмица е символично малка.
Сега имам нужда да ми платят гимнастиката, ако има някоя друга терапия.. нещо такова.
А и зимата наближава, ако реша, бих могла да разчитам на майка ми евентуално.

Хапчетата няма да вземам, поне докато кърмя. Първото ни дете се роди 10 години, от както сме имали възможност, грешки стават, но явно умеем да се пазим. Децата са планирани... Вярно е, че организмът след бременност и раждане е по-предразположен, но...ще живеем с "риска".

Тук е много популярно вазектомия да се прави, дори има държавна политика по темата..., мисля че е почти безплатна или напълно безплатна.
Даже вчера лекарката ми говори за това, че са възможни операции и при мъжа и при жената, че при жената е истинска операция, при мъжа само манипулация, но пък мъжете не можеш да ги заведеш в болницата(буквално).
Аз смятам, че от никой от двамата партньори не може да се очаква или изисква подобно нещо. Всичко се случва в този живот, против необратимите манипулации съм.

ха, и аз съм шок от тези противозачатъчни...  понеже се следя в IVF клиника и док специялно ме предупреди че ако се кърми трябва да сме на презервативи. Иначе има си и други методи за предпазване, като спирали, няма смисъл от чак крайни мерки като вазектомии, че знае ли човек. А и Мари, аз пих противозачатъчни след раждането, т.е след първия цикъл след раждането, така ми разбърка организма, почнах да качвам ужасно много, до депресия ме докараха, явно организма е имал нужда да се пренастрои след раждането и му навредих с тези хапченца. Иначе имам приятелка фармацевт, тя е ужасно против ,особено заради риска от тромбофилия.Аз преди съм ги пила с години и нямах никакви проблеми, ама уви след раждането супер зле ми повлияха.

И моя хемоглобин е перфектен, но желязото ми е под минимума и пия хапчета всеки ден.Така че отпадналост, разсеяност, виене на свят, лесна уморяемост, всичко това може да е от ниско желязо.Но сама с три деца, не знам само желязото ли е.

За противозачатъчните и аз съм лек шок.Аз хормони не обичам да пия, а те са точно това.Бих предпочела спиралата, но пък при мен е противопоказна.То нали и щото бебетата стават лесно при нас!

Аз хич не съм в шок. Има държави, в които това е най-разпространен метод на контрацепция дали заради култура, дали заради местно образование на лекарите, дали заради нещо друго. Виж, изненада ме с крайните мерки!
Както казах и на мен ми е в темите за размисъл. Преди да започнем с бебеправене имах опасения от трудно забременяване. След три лесни такива сега се плаша точно от това.
За Елиза не се притеснявай! Бебе гладно, знаеш, че не стои   Мария и Симеон бързо махнаха по едно хранене, обаче не мога да се оплача от липса на качване. Все пак говорим за кърмени бебета, а кранчета на гърдите няма.

Вчера за първи път излизах сама с колата, с трите деца.
Трябваше да заведа Симеон на спорт.
Много хубаво занимание, организира се от общината за деца първи и втори клас. Идеята е от 30.08 до 15.01, в рамките на 17 посещения по 90 минути, да се установи към какъв спорт проявяват интерес децата и какви са възможностите им. Имат треньори по съответният спорт, както и наблюдаващи специалисти.
Имат часове по гимнастика, плуване, пързаляне на лед, хандбал, триатлон, тенис на маса, циркова "акробатика"(едва ли за деца кой знае какви упражнения правят, затова го слагам в кавички) и други...
Много е хубаво като идея и заплащането е почти символично, колкото родителите да имат ангажимент да водят децата като нещо са платили. Програмата се казва "Деца в движение", бройките са 50 за цялата община, затова и се кандидатства и има и класиране. С две думи много е важно Симеон да ходи там.
Има две групи от по 25 деца, в 13:45 и от 15:45, децата се разпределят по жребий, на Симеон му се падна от 13:45.
Донякъде е добре, но само до някъде.
Приключва училище в 11:50, вкъщи е между 12:10 и 12:20(от него зависи, може и в 12ч да се е прибрал).
Първият път трябваше да отидат и родителите(аз така или иначе мислех да ходя, за да му помогна с ориентирането за съблекалня, зала и прочие), за да се кажат няколко думи и да се направи така да се каже открит урок, да видят за какво става дума.

Това означаваше, че с моите шофьорски умения, трафика(в съседният град е) и факта, че трябва да взема Елиза вътре, в залата, т.е или с шал или с кошчето за колата(последното ми е много тежко за носене, тя самата вече е тежка за такова носене), с настаняването на тримата в колата, трябва да изляза в 12:45, т.е Симеон трябва да обядва и да се приготви за 30 минути-мисията невъзможна.

И специално вчера, Сами заспа късно за обяд(по принцип спи от 11 до 13ч) и като стана време просто го събудих, приготвих го и тръгнахме, т.е остана без обяд. Взех му оризовки. Нахраних и приготвих Елиза, овързах се с шала предварително, че го влача по земята като го връзвам и навън не става и двамата със Сами бяха готови, Симеон естествено, не.
Имахме си разправия, но криво ляво излязохме.
Казах си,че няма да гледам повече часа, за да не се притеснявам.
Предварително бях минала маршрута, че ми е непознато място, видях къде е паркинга, та където се казва бях си написала домашното и в това отношение бях спокойна, но пак всичко си отнема време.
Пристигнахме(след като позорно изгасих 3 пъти колата на един светофар, защото беше потегляне в супер наклон, а колата ми е с ръчна един бутон, пък аз съм с шофьорски навици от старите коли. Но съм си сложила едно L "отзад", една магнитна плочка, такъв е редът за начинаещите шофьори и всички чинно ме чакаха, без да ме притесняват, освиркват и т.н, та свърши работа тази табела).
Пристигнахме, паркирах, извадих ги навън. Добре че Симеон е непоносим само вътре, вкъщи, навън доста ми помага, взе Сами за ръка и ме чакаха на безопасно място, докато  извадя Елиза и я сложа в шала и платя паркинга.
Отидохме там, точно навреме. Лесно намерихме всичко, но в залата стоях точно 10 минути. Навън беше 32градуса, а вътре беше прохладно, но не достатъчно, Елиза прегря в шала, аз също.
Раздадоха им специални фланелки и понеже всички са еднакви по един лепящ бадж с името.
Тя ревна и даваше сигнал, че иска да суче и аз хванах Сами и си излязохме, но поне за думите на организатора имах време да чуя, пропуснах самата тренировка, но нямаше как.
Освен мен имаше още една луда майка с толкова малко бебе, но нейните бяха поне само две. Имаше други с по три, но по-големи от моите.
Тръгнах към колата да храня Елиза, тя по пътя заспа и се отклонихме към един стадион, където имаше хубава сянка и поливаха тревата, беше много приятно. Там Сами "обядва", после Елиза се събуди, ходих и нея да я храня, в колата, на 35 градуса.... и след това стана време да приберем Симеон.

За да ми е по-трудно и понеже видях прогнозата, това е последният летен ден, а от следващият стават 10 градуса, а Симеон е само със сандали, реших да слезем пеша до центъра, което е на 10 минути за възрастен и 20-30 минути  с деца.

Май наистина обичам да ми е трудно, беше голямо изпълнение избирането на обувки с тримата. Сами тича в магазина като свободен електрон, Елиза реве в шала, защото ѝ е топло, а Симеон гледа филмчета(има телевизор на мястото за пробване на детски обувки с филмчета за деца) и нищо не прави относно пробването на обувки.

Свършихме работа, доволна съм, но как само аз си знам.

Беше 16ч, а за деня бях закусвала половин филия хляб и едно кафе, това ми беше. Бях супер жадна още с излизането и мислех, че вече ще се сгромолясам, та си взех една студена вода. Симеон се затръшка за сладолед, но те не могат да го ядат в движение, а аз не знаех за колко време ще се върнем до колата, понеже е изкачване на стълби, а паркинга не бива да го превишаваме в никакъв случай, че глобите са главозамайващи.
И тъй останаха без сладолед, респективно голямото мрънкане беше от Симеон. Знам, че е дете, но наистина ми дойде твърде, твърде много. Сами не обядва, Елиза беше сварена в шала, аз изживявам огромен стрес, само и само да ходи на този проклет спорт, отишли сме обувки да му купим, пак за него и накрая да ми прави сцени за тоя сладолед...Даже не се ядосах, идеше ми просто да се пльосна на земята и да се нарева.

Наистина не знам колко по-трудно може да ми бъде. Може би ако бебетата бяха близнаци..

Сами е в ужасен период, пищи и мрънка за всичко, ама без прекъсване, ето от сутринта(от 7 часа)чак сега, два часа по-късно се кротна малко. Симеон му крещи за всичко, драчат се, бият се, карат се.... През нощта не спя заради Елиза( не мога да се оплача прави по 4 часа паузи, но все си е ставане) и заради Сами, който и през нощта спи неспокойно, мрънка, реве, крещи, какво му става не знам. Надявам се да е от жегата и сега като се разхлади всичко да е по-добре.
Времето се разваля, ето днес ще вали целият ден, какво ще ги правя вкъщи идея нямам... Симеон е почивка, защо и аз не разбрах, така, имали голяма пауза(нищо, че първият учебен ден беше преди 3 седмици, а в края на септември идва 3 седмици есенна ваканция...)

Естествено като се прибрахме настана обичайната лудница. Сами гладен, Елиза реве, Симеон хвърли раницата си и прави нищо, едва го накарах да си измие ръцете. Всички изградени навици по хигиена, подреждане, всички отива по дяволите. Използва всеки, ама всеки удобен момент да изклинчи.

Седнахме всички заедно на вечеря, Сами се нахрани, аз на две на три, че Елиза ревна(пък нали не бях яла цял ден) и Симеон остана сам на масата. Стоя още половин час и нищо, докъдето беше стигнал тогава, така и го остави.
Казах му, че като изкъпя и нахраня Елиза ще вляза да изкъпя Сами, дотогава да се изкъпал и освободил банята, чака ме на врата, докато приключа с кърменето и тича пред мен тогава да влиза в банята. Естествено влязох да къпя Сами, той загуби ред(не без драми), а Елиза през цялото време рева.
Специално вечер ѝ трябва тишина, за да заспи и единственият начин е Сами да е в леглото иначе двамата със Симеон щуреят, а ако евентуално заспи, като си ляга Сами я буди.

И така, не знам колко още мога да понеса. Наистина е ужасно трудно. Много зле изглеждам, точно недоспала и изтормозена. Клепам се със скъпи кремове и долу горе се гримирам, за да не плаша хората.
Още по-лошо е, че и баща им след работа(в случай, че се прибере преди да са си легнали) трудно ги издържа и пак едно напрежение..., не е кой знае каква помощ.
И майка ми да извикам, сега, след два месеца(макар след два месеца да е различно) и тя трудно ще ги издържи и въобще ... не знам, наистина не знам.....
Предишната нощ ставах да пия лекарства за главоболие, легнах си с него и се надявах да мине, но ...
И днес се очертава тежък ден...
Добре, че Елиза като бебе не е като Сами,защото тогава наистина вече щях да съм се предала.

Мари определено ти трябва някой да ти помага, поне с едно от децата. Направо ми стана едно лесно като те чета.

Писах,писах и го затрих...

Имаме една съседка, детето ѝ също ходи на този спорт. Има кола и това ѝ е по-малкото дете, т.е доста е свободна.
Още като ме видя, не бяхме влезли в залата и започна да ме пита можем ли да споделяме воденето, че тя не можела всеки път да идва, или едната да ги води, другата да ги взема. Казах ѝ, че ми е трудно да организирам нещата отсега, не мога да ѝ обещая, а и като е хубаво времето няма да се връщам, а ще разхождам другите деца наоколо, а след спорта ще ходя да си свърша някоя работа в центъра. Тя казва, че няма проблем, детето ѝ е много послушно, т.е да ходя с 4 деца
Не знам не ѝ ли беше неудобно да иска такова нещо от мен(явно, не), при положение, че живеем на едно място и много добре вижда, вероятно и чува какво е при нас.

Оставих я, тя се лепна за друга жена от нашата улица и после ми се хвали, че тя ще води и нейното дете, при положение, че тази жена ходи с двете си деца и едно съседско(друго, освен нейното).
Пак ми се оплаква как имала желание,но не можела да ходи, аз ѝ казвам все 17 пъти ще оцелеем, а тя, е да, но идва зима, сняг, студ... т.е тя въобще не смята да си прави труда...

И тъй хора всякакви, но за мен от нийде помощ не идва...даже напротив.

Виж сега, твоята работа е "кой каквото си направи, никой не може да му го направи" Не поемай никакви допълнителни ангажименти, майната им на спорта и другите извънкласни за момента. Да, големите са ощетени покрай малките, но не е  чак болка за умиралка. На твое място бих концентрирала всички финансови ресурси за жена, която да идва почасово и да гледа Елиза и Сами.
Където може, приготвяй сандвичи, нищо няма да им стане от едно сухо ядене на обяд на момците, че и да не е в предвидените часове.
Аз само като чета и се задъхвам, пък ти си си справила успешно с толкова неща Изобщо не мога да се сравнявам с теб, но по едно време бяха започнали много да ме болят челюстите и всички зъби. От стискане на уста да не викна, да не ревна и да направя заплануваното. Е, почнах да дъвча дъвка
Силни прегръдки, не жали майка си, свекърва си, мъжа може, но малко Всичко ще мине и замине, но си длъжна сега да се пестиш