Свевкьрва, мерси, че ме подкрепи.

Мари има нужда да чуе от повече хора, че трябва да свали летвата, пьк дано й влезе нещо, че тя дори не е писала как между другото замесва две порции солени питки и един козунак, е така да имат за закуска 

Пак да кажа, че децата имат нужда от майка и за в бьдеще, за не от супер такава за 2 години и после да си я спомнят с умиление и тьга.

Аз за тази дето те моли да й водиш детето просто нямам думи ...

Знам, че сте прави....

Свекърва, аз отдавна не дъвча дъвки ежедневно, но ги ползвам сега за разпускане на напрежението. Вчера също бях с дъвка. Виждаш ли, сама съм го открила

А в тази връзка, като ми видя Симеон и поиска и той. Казала съм била(не помня, но сигурно е така), че като стане на 7, ще може да дъвче...
Дадох му(при положение, че един ден с баща си, се върна с дъвка в косата, как и защо е там, не можа да обясни, но го бях забравила това) и вечерта гледам дъвка на плота в кухнята, ама стабилно намазана. Поглеждам го него, в косата му конци от дъвка... Питам го какво направи с дъвката... нищо не казва. По-късно ми обясни, че залепил едната част на плота, другата част на стената, станало като въже. Вероятно и тогава се е налепил по косата. Откъде да знам, че такова нещо ще му дойде на ум да прави с дъвката.... 
Казах му,че дъвка скоро няма да види.

Мари аз ти бях писала че имам приятелка с 3 деца, горе долу със същата разлика като твоите. Тя е един страшно уравновнесен човек, и въпреки и на нея и идва да писне и да крещи намерила е много добре баланса. За справка, работи от както третото дете и е на 6 месеца, на пълен работен ден, наложи и се тъй като изпаднаха в голяма криза. Това което на нея и помага са първо едни златни баба и дядо, всички деца са по цяло лято там за да презареди от натоварения график през годината, както и ваканциите, т.е на първо място можеш Симеон, а що не и Сами да пращаш лятото.На второ място, следва ритъма на децата, никога не им създава обстановка за бързане, но винаги става с час преди тях за те да не усетят че има неща за вършене докато са будни. На трето място относно слагането им по леглата, им сзъдава обстановка в която те да почувстват че е време за сън, намаля светлините час по-рано,говори тихо. Но да стигнеш и ти до този етап ще отнеме малко време, но поне за догодина командировай момците на бабин дом, ще видиш че страхотно ще им отрази.

Мари, момичетата са прави, приоритизирай.
Първо си Ти, шот без теб, те са НУЛА. Нахранваш се и това е.
Второ, ако не изкъпеш някое дете една вечер, няма му стане нищо. Трето- наистина сама май обичаш да си правиш трудното  - обувки можеше и поотделно да им се купи, не едновременно, за да не пробват трите деца в един ден. И без спорт ще минат, докато поотрасне Елиза.
Страшно си надеждна ( точно тази дума ми се върти ) и много старателна и последователна. Пише ти го човек, който не е такъв, но именно заради това се опазвам до момента. Изведнъж минусите ми, се превърнаха в плюс, откакто съм с лапе с отвратен характер.
Казвам всичко това със загриженост, не да чета конско на човек в чиято ситуация не бих се справила.

Мари,

Прегръщам те!

Булче, аз мисля, че съм доста организиран човек, в противен случай нямам никакъв шанс. Симеон го товаря с организационни проблеми, доколкото вече е в реда на нещата за неговата 7 годишна възраст.
В случая вчера се изискваше само да се прибере, измие ръцете, да обядва и да се преоблече за спорт..., всичко останало аз си го бях приготвила, докато него го нямаше, а другите спят.
За ходенето при баба и дядо, зависи и от другата страна. Всички не ги познават, това едно на ръка, но едните баба и дядо са на 73 и 76 години, без особени условия за деца, а другите са по-млади(майка ми и баща ми), но те работят и имат баба за гледане, на легло... Та не е въпроса само до желание от наша страна, отделно воденето и прибирането е сложен и скъп въпрос(не неразрешим разбира се, но...)

А за лягането вечер, има проблем само със Симеон и той се трупясва само да стигне до леглото, но това не му пречи преди това да прави супер сцени....
Сега, това което правя като тактика е да го оставям да прави каквото иска и да влиза да се къпе, когато иска, аз изкъпвам Сами и отивам да ги приспивам. На него не му е приятно да е последен и сам. Лошото е,че чака последният момент и тича пред мен да влезе, въпреки че старателно съм му обяснила кога точно ще ми трябва банята. Все пак не е никак малък, способен е да разбере някои неща и да се съобразява с определени правила.

Еми, аз само на Симеон купувах обувки, другите са с мен по подразбиране...

Миленка, благодаря!

Теоретично всичко ми е ясно, на практика е въпрос на оцеляване в буквалният смисъл. И не ми пречи толкова бебето, освен че не мога да спя, другите двама са сложни личности...

Мари, грешно ме разбра, просто обяснявах как оцелява моята приятелка. За бабите си права, трябва и желание и от тях, не е само вашето. Ето моето е 3 седмици на бабин дом, нашите го виждат 2 пъти в годината, ама имат желание да помогнат и да си прекарат времето с него и се стараят.Просто трябва си време за презареждане, ето аз 2 седмици съм без дете, ами много ми липсва, ама друго си е малко да се повееш без ангажименти, без стриктни графици, добре ми се отрази. Но и това ще стане при теб 

Мари, ще си позволя да дам и аз съвет, защото съм в подобно положение, но -1 едно дете и имам представа как е организиран живота по тези ширини.

Ако ще ходиш някъде с всички деца, избягвай струпването на много неща едно след друго и избягвай да ходиш по магазините с тях. Големите винаги ще искат нещо и понеже виждат, че си напрегната, виждат ниша да си получат каквото искат и правят циркове. По възможност в магазина ходете само с мъжа ти, защото с трите деца винаги ще има такива ситуации, които ще ти държат влага по цял ден после. За ходенето на спорт ще свикнеш, ще добиеш рутина, първият път е трудно винаги. На мен първата седмица, когато останах сама с децата воденето на ясла ми беше кошмарно,  но постепенно придобих рутина, както за това, така и за всичко останало. Дай си време, бебето е много малко още, оттук нататък ще започне да има по-предвидимо поведение, или режим и постепенно ще се организирате. Но избягвай мероприятия по магазините, наистина вреди на психическото здраве

Ако може да дойде майка ти, извикай я. Дори да стои само със Сами или да сготви една супа, ще видиш разликата. Всяка помощ е полезна, да не говорим, че децата доста слушат бабите.

За Симеон, когато не е на училище не предоставят ли занималня за ваканциите? При нас има такава възможност, има и т.нар. стажове, обикновено децата много се забавляват там.

Мъжа ти го разбирам, вероятно е изморен след работа и му идва и нагорно и на него.

Ще се наместят нещата, но наистина трабва време но да снижиш до абсолютноя минимум, стига да са яли нещо и да имат чисти дрехи, другото може да почака. Гледай ти да ядеш и да си възможно най-спокойна. За спането ясно, че си изморена, защото ставаш начесто, но скоро ще разреди яденето и ще поспиваш. Полека лека ще се нагодят нещата.

Пращам ти силни прегръдки и кураж

Едит: няма ли да ти е по-лесно, ако слагаш количката е колата и направо местиш бебето с кошницата в количката? С шала ми се вижда голяма галимация...

Мари, прегръдки и от мен. Готвенето е готвене, но може и сандвичи.Няма да се гътнат ако закуската им е мюсли, макарони и лесни за правене неща.Прави сандвичи като излизате,, лесно и вкусно.Аз правех мъфини или кекс и носех със себе си. От най-лесните, дето бъркаш и слагаш в тавата.Хващай ги да помагат за всичко.И какво ще стане ако не се къпят 1 вечер?Сериозно?Моника ако е хладно не я къпя всяка вечер, минавам с миене на дупето.Даже така е по-добре за кожата и.Разходка и с тримата за мен е просто приключение.Моника е с почти година по-голяма от Сами, но не седи на едно място в магазин, гоня я като луда.Племенника е почти колкото Симеон, ходихме за обувки с него, седна и зяпа филмче и ние му мерим обувките, щяхме да откачим с него.Хем голям, хем най-голям заплес.

Гледай да си добре.Легнеш ли ти, паднеш ли ти, какво става?Извикай майка си ако можеш, дори и да сготви, пусне пералня, гледа Сами или Симеон за 1-2 е нещо и то много.Да ще има мрънкане и приказки и кое как тя би правила, но няма нищо безплатно.

Благодаря, Маги!

Аз тази работа с пастата и мюслите съм я открила още, докато бях бременна. Така оцеляхме.
Сутрин ядат мюсли с прясно мляко, на обяд нещо готвено, вечер овесени ядки с кисело мляко и плодове. Добре, че обичат, даже го предпочитат.

Ина разправя, че правя козунак, но то е в машината за хляб и така за два дни има закуска за всички.
Солените топки са като бързите мъфини,стават за 20 минути ангажимент, а има за хапване два дни и стават за навън.

И да, определено обмислям кой да дойде,макар че няма да е по-рано от два месеца и няма да е за по-дълго от два месеца.

Аз шапка ти свалям наистина.Сама да се оправяш не е никак леко.Имам позната с 3 момичета родени през година и чака 4-то дете.Тя няма майка и баща, починали са, и е скарана със свекърва си.И нея все я мисля как оцелява?
Яж, опитвай се да спиш и да намираш време за почивка.Всичко ще се нареди.Няма как да не страдат като са повече децата, не става всичко както ние и те искаме, но замисли се, колко много щяхме да им отнемем ако са сами и нямат братя и сестри.

Мари, аз мисля, че нямаш нужда от съвети,просто наистина е трудно и умората ти идва в повече. Ще става по-лесно.... след няколко години. На мен с двама ми е трудно , а имам и доста помощ. След няколко месеца ще си по-укрепнала и Елиза ще спи повече през нощта.  Много положителна енергия ти пращам.

Благодаря!
Така е, да, след година ще е друго. Но сега е буквално на оцеляване.

Мари, а съм с едно и понякога закусва филия хляб и банан. 20 Мин ми се вижда прекалено много време за правене на закуска. Обаче аз съм си непукист, а ти перфекционист и няма как да се разменим дори за малко.

И друго - понякога викането не е лошо и за двете страни. Ти освобождаваш напрежение, а на другите им светва лампата.

Май много те "нападнахме", а това никога не помага и само кара човек да се чувства още по-зле.

Сьжалявам 

За перфекционизма, не мисля, че можеш да се промениш коренно. Направи го толкова, колкото ти е приемливо. Ние те настискаме, за да може ако по принцип ти е вьзможно да мрьднеш с 1 единица, с нашия натиск да станат 1.5, а не 10.

Тук всички ти се вьзхищаваме и малко от нас или почти никой не се вижда на твоето място. И както по-горе споменаха, умората и безсьнието са убийствени и утежняват страшно нещата. А и все пак си родила преди месец, не може да се иска да припнеш като млада коза.

Само на Георги му "имам зьб" аз и все си мисля, че трябва да се напьне повече, колкото и да е изморен и пр.