Цитат на: svekarva в 05.10.2017 09:57

Така е
После се случва много рядко, но като е осъзнато, сякаш е още по- ценно. Дано имам възможност да кажа дали и внуците будят същите чувства

Да, като е осъзнато е по-ценно, но и по-тежко..

И, не, не мисля, че е същото.
Майка ми беше вкъщи от раждането на Сами до същата възраст, на която е Елиза в момента. Тя(майка) изглежда го помни на подсъзнателно ниво това усещане и го търси. Тогава не си давах сметка за какво говори и ми беше много странно как всеки път отбелязваше, че никога не получава същият поглед, същата реакция от страна на бебето, при появата си, както мен. Наистина не ми беше ясно точно за какво говори, защото тогава явно не съм го осъзнавала и аз, макар да го виждах и ме правеше щастлива.
Сега вече картинката ми е ясна напълно. И майка ми, като човек, който явно търсеше тази емоция, определено беше разочарована(не най-точната дума), че не  същото....

Иначе с израстването на децата, например като са още малки от 1 до 3 години, да, тогава споделят своята обич и с баба и вече не е толкова ясно разграничимо, онова, специалното, което е само за мама...

Много мило...и тъжно. 
Точно за това говоря, когато казвам, че ми е мъчно колко бързо минава времето. Не мога да се наситя на това. На гушкането, целувките, усмивките за МАМА. И това при условие, че искам в живота ни поне още едно детенце. Пак няма да е същото сигурно, защото ще е съвсем друго същество. Твое, но не същото.

Ти си благословена да изпиташ тази радост цели три пъти, което е прекрасно. 

Наистина ми стана тъжно, когато прочетох равносметката ти.

Милата.. не тъгувай, защото наистина си благословена да го усетиш цели 3 пъти. Прекрасно е, че си го осъзнала, толкова майки приемат майчинството за даденост, за нещо съвсем регулярно и нормално, че не виждат тези мънички, но толкова значими аспекти 

И малко по другия въпрос..

Майка ми също от сега се терзае.. Както съм казвала, аз съм най-любимото й същество на планетата, обожаваме и затова и не е искала да има друго дете.. Да, обожава и брат ми, гледа го, но просто по собствено решение не е искала да роди друго дете. Сега все по-често ме пита, ще изпитва ли същото към моето дете, нали всички казвали, че внучетата се обичат дори повече.. Гали ми корема и го целува, но ми казва, някак си представям, че няма да е същото, то няма да обожава мен така, както ти го правеше.. Ще видим, няма как да знае, докато не се появи.. Аз съм сигурна, че след мен и Илиян, тя ще обича най-всеотдайно детето ни, но може би както си казала, няма да е същото за нея, както е било, когато ме е родила..

Много са мили тези моменти, но мен понякога ми ставаше развеселяващо смешно - аз просто влизам в стаята, а милото ми се удивлява
А за бабите и дядовците ми беше още по-смешно, защото като влезех в стаята и казваха: "Ето, дойде слънцето и друго не го интересува"

Цитат на: pandapanda в 06.10.2017 10:01

А за бабите и дядовците ми беше още по-смешно, защото като влезех в стаята и казваха: "Ето, дойде слънцето и друго не го интересува"

Майка ми използва абсолютно същите думи

Според мен е нормално, тъжно е че един толкова мил период отминава, но като се замислите колко хубави неща предстоят!

А дали внуците се обичат повече от децата, според майка ми се обичат много, просто по различен начин. Както и децата обичат баби различно от родителите си. И това е нормално... а дали внуците са по-мили от децата, надали, ама са малки, сладки и повече слушат докато порасналите деца имат собствено мнение

Цитат на: pandapanda в 06.10.2017 10:01

А за бабите и дядовците ми беше още по-смешно, защото като влезех в стаята и казваха: "Ето, дойде слънцето и друго не го интересува"

, майка ми също използва тези думи, даже вчера мислех да коригирам поста и да го добавя, но после забравих.
Личи си, че майките ни са от едно поколение

И да, аз смятам, че привързаността на бабите и дядовците към внуците е точно тази, собствените им деца вече не ги слушат по начина, по който им се иска, също усещат, че не са им така необходими. Това с внуците е едно връщане към миналото и младостта, но вече по един много по-зрял начин.
Точно затова пък очаквах майка ми да е спокойна и уравновесена с внуците, но нищо подобно, същата беше, както при мен...

И моята майка използва същите думи.

Ами така си е.

А, едва ли е толкова сложно, просто Природата се е погрижила за всичко.  Хихи, колко и трябва на една жена със задействани хормони да и трепне сърцето или на малкото манипулаторче да върже майка си здраво, че да не го изостави, когато е слабо и беззащитно .
Това за слънцето го казваше и майка ми, на нея го е казвала баба ми. Върви си от време оно. Без съмнение ще го казвам и аз, ще го казвате и вие

е аз кво да кажа, кат слънцето е баща му хахахах.
само ще добавя за бременните- да внимават кво си пожелават. аз си пожелах детето да обича повече баща си, защото аз не съм имала отдаден баща.

Цитат на: always_and_forever в 06.10.2017 14:37

И моята майка използва същите думи.

Ами така си е.

Майките сме божества, слънца, шесторъкият Шива... и добре, че сме ние, защото без нас светът щеше да е друг.

Свекърва, е права ще го казваме и ние това за слънцето, ама пусти бебета.... много сладки ей

Цитат на: svekarva в 06.10.2017 14:44

 Хихи, колко и трябва на една жена със задействани хормони да и трепне сърцето или на малкото манипулаторче да върже майка си здраво, че да не го изостави, когато е слабо и беззащитно .

Значи казваш да не го правим толкова на въпрос, малките зверчета ни обработват още от първия миг

А на баща ми шефът има една теория по темата. Вратът на твоя враг ти е приятел. Децата са враг. Децата на децата ти са враг на врага ти, и затова ги обичаш повече. Ама човекът е много странен

Много е умилително да те гледат с пълно обожание, но и подкрепям Свекърва, че чисто еволюционно си е заложен механизъм. Тази шепа човек зависи от майката и природата създава връзката. После идват и други авторитети и нужди и в кръга влизат и други хора, но те си извоюват привилегията. В началото в занималнята като плачеше дете ми се късаше сърцето, защото няма какво да направя и не съм мама. После пък плачеха за мен и не искаха да си тръгват, защото пък знаеха какво да очакват от мен и така- живот в пълния смисъл на думата.  

Честит 3-ти месец на сладката Елиза 

Честит Рожден Ден на порасналото ти момче!

Желая му от сърце да расте здрав, щастлив, упорит и борбен.


Честита месечинка и на Елиза!

Пс.
Помня как се чудеше за прохождането и храненето на Сами, а вече е голям батко.
Елиза и тя .

Толкова бързо минава времето.

На вас ви пожелавам спокойствие и търпение.

Много, много да ги нацелуваш, весел празник и ще чакам снимки на прекрасните ти съкровища.