Добре дошли в новата темичка!Мари да я пълниш с много емоции, а ние ще ви се радваме, ще даваме съвети и виртуално ще ти даваме сила.



Линк към предната тема http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,36841.0.html 


ПП. Форума не ми разрешава дълги заглавия и това е най-доброто което измислих.

Честита нова тема, винаги чета Мари с интерес, така че не се съмнявам, ще е изпълнена с прекрасни и смислени разкази 

Благодаря, Маги, напълно достатъчно е!

Ще те помоля само да включиш в първият пост линк към старата тема

Мари, дано малката се нагласи, имате режим и успееш да се справиш.Какви са първите впечатления на батковците от малката госпожица?

Цитат на: магито в 18.07.2017 13:36

Мари, дано малката се нагласи, имате режим и успееш да се справиш.Какви са първите впечатления на батковците от малката госпожица?

Сами е много внимателен,  в същото време развълнуван и първичен в емоцията си. Симеон ме отрупва с въпроси,  особено в болницата не можехме нищо да си кажем с баща му,  особено като дойдоха на сляпо първата вечер без да знаят дали се е родила или не. От мен стърчаха разни маркучи и торбички и всичко беше старателно прегледано и зададен съответния въпрос.
Но той страни от бебето,  вероятно така сме го програмирали със Сами.
Интересно е,  че не си спомня нищо от времето,  когато Сами е бил новородено и се изумява,  че бебето не вижда,  не говори,  няма зъби и пие само мляко....

Сами е емоционално солидарен с Елиза и не ми дава мира,  ако тя реве,  докато не я взема,  понякога реве и той.

Сами много се промени за три седмици. Първата седмица от отпуската на баща му,  докато Симеон все още беше на училище,  промяната беше силно положителна. За 10дни, откакто Симеон е вкъщи,  Сами е станал точно негово копие и то на "тъмната страна ".
Симеон е супер зле настроен към Сами,  непрекъснато му пречи,  тормози го(и му е кеф), отмъстителен и безкомпромисен.
Откакто сме се прибрали само се карат,  бият,  крещят си и Сами пищи.
Вярно,  че всеки сме свръх емоционални сега,  но...

П. П Днес установих,  че съм забравила в болницата картончето,  на което правят отпечатък от крачетата на бебето,  в първите часове след раждането,  когато го мерят и теглят. Тези данни също се вписват,  както и часът на раждане.
Супер ме разстрои това

Мари, сигурно е страшна лудница, но истината е, че точно така си представям живота с две момчета на тяхната, а дори и по-голяма възраст.. Като колкото по-големи стават, толкова и по-сериозен ще е тормозът.. .. Някак ми е нормално..

Страшно е да гледаш момче и момиче как се бият и как момичето се превива, а момчето продължава да я налага и да му е по-скоро на игра.. Никога няма да го забравя това с братовчедите ми..

Сигурно има как да се избегнат тези моменти, просто не знам как 

Истина е,  че и аз не се сещам за познати,  близки и по-далечни,  където двете момчета да са като ангелчета,  да живеят в мир и сговор....
Но това никак,  никак не ме успокоява.

Когато говоря на Симеон по темата,  за него Сами е абсолютно равен и се обижда от това,  което е казал(нищо, че от Симеон се е научил да го казва) и може да си понесе съответното наказание,  като Симеон по принцип държи да бъде добре овъзмезден.

Страхотна темичка

Мари имам приятелка с три деца с абослютно същтата разлика като твоите, големия вече е на 10 и го тресе пубертета, а средното и най-малката ( и те са като твоите две по-големи момчета и най-малкото момиче) са голяма дружина, двамата не се разделят като близнаци са. Имат страхотна връзка и ще видиш с времето как ще се променя тя. Чакай да започне Елиза да пълзи и ще царува тя 

Ей жалко за картончето, дали не са го запазили някъде ако им звънеш да питаш?

И на мен ми е любопитно какво ще е разпределението на силите,  защото при трима... Моето усещане е,  че Симеон ще остане единак,  какъвто винаги е бил и което се засили особено много след като вече не беше сам.
Имам колебания за девойката,  защото ако вярваме на зодии,  нумерология и прочие,  тя ще е винаги по-близо до Симеон.

Днес ще питам акушерката,  която идва има ли вероятност да са го запазили и ще я помоля лично да провери,  тя точно там работи.
Жалко,  че вчера не се сетих,  половинката два пъти ходи,  защото с документите за акта за раждане нещо се разминахме,  нали постъпих изненадващо и без багаж и като излязохме от системата,  която е обичайна и се наложи да ни привикват,  след като си бяхме тръгнали.
Че и там изтръпнах,  вчера ми се обаждат,  че има проблем и аз шаш,  защото знам,  че и на мен и на бебето правиха изследвания,  за които ме предупредиха,  че резултатите стават след дни и ще ми се обадят само,  ако има проблем.
И вчера като започнаха с проблема и жената не говореше добре английски,  аз й задавах въпроси и тя отговаряше с да и не и докато разбера,  че за тези документи става дума... се разтреперих няколко пъти.

Е, жалко за картончето :-( Дано да се намери.

Кой как ще се развива само времето ще покаже, но пък ми е странно как големият смята, че малкия трябва да му е равен. Малко ми изглежда като "комплекс", че той е най- голям и все трябва да се съобразява ама не разбирам

Само се записвам пък дано имам време да чета 

Ехаааа, нова темичка, ново начало 
И аз се записвам 

Намерих картончето
Акушерката, която ни посещава работи в болницата и колегите й знаят, че ще посещава Елиза и й дали картончето.

Ей, много съм доволна.

Отделно Елиза е 3420гр,при 3165гр в събота, на изписването.


За изписването имаше въпрос. Не, няма нищо такова тук. Предварително заявяваш в кой ден ще си ходиш, защото може да останеш стандартно, може да искаш и по-рано да си ходиш. На денят те питат за ориентировъчен час, за да са готови те, с изследвания,документи,рецепти,последни инструкции... Като приключи всичко, приготвяш си детето, когато и както ти е удобно, не е задължително да е сутрин или до обяд.
Приготвяш се, взимаш си довиждане и по живо по здраво. Без стрес, без задължителни часове... на мен, лично много ми допада.

Май няма линк към новата тема и съответно съобщения за движение, та попаднах случайно. Обаче няма да си излезна случайно
Браво на Елиза, добре се е заела да яде Жълтеницата размина ли и се?
Да, тя и Симеон /дамите първо / ще имат близки реакции в критични ситуации, но различните години променят всичко останало. Плюс пол, може да се държат коренно различно и изобщо да няма прилика  
Преди време Ина споделяше, че няма как да подготвим детето да приеме новия член на семейството, както и да избегнем ревността, преди да са станали разумни същества. Никой съзнателно не иска  братя и сестри, натрапени са им от родителите, грубо казано. Нещо като "Закон за конкуренцията", налага се от държавата и щеш, не щеш, съобразяваш се. Даже по някакво предаване нищеха, все едно в семейството има три жени, или трима съпрузи, как биха се чувствали. Естествено биха си съперничели и правили кални номера, неизбежно е. Родителите трябва да им помагат да изразяват чувствата си, не да ги карат да прикриват ревността. Само ако знаех всичко това преди, вероятно щях да си спестя много сълзи от безсилие.
Минава, де Като поумнеем /уж/ и свикнем, че сме социални животни, приемаме кръвната, че и чуждата, по закон рода Особено пък когато имаме свои собствени деца...
Мари, как виждаш вероятността да изпратиш някое, или и двете по- големи деца на почивка при бабите за малко? Едно време бях много щастлива при братовчедите и баба и завиждах на тези, на които и двете баби живееха отделно и можеха да гостуват на две места.
П.П. Няма линк към новата тема, старата е заключена, ама ще се сетят да търсят
Забравих да питам в дома на новороденото прави ли се нещо - да се закача известие на вратата, съседите да идват и да честитят, батковците да поздравяват? Имаше ли подаръци от Елиза за братята?

И аз се записвам.

Браво на Елиза за наддаването.

За момчетата, дай им малко време,лека полека ще  стихнат емоциите.Не че ти не си го знаеш де.

Елиза, спи ли ? Ти успяваш ли да си починеш?


Винаги се сещам за " два бора расли и Елица сестрица"  

П.С.
Това за което Свекърва говори е от една книга на Адел Фабер и Илейн  Мазлиш " Братя и сестри без вражди"