Мари, мисля че писането тук малко или много те "отпушва" поне душевно, а това да споделиш много помага.От собствен опит.Тук сме много цветни и интересни с различен начин на мислене и вярвам, ще намериш и успокоение и подкрепа и верен път за себе си.Аз също те разбирам за спорта.Много искам да запиша Моника на нещо, но още не съм ориентирана какво и къде, а и всички ми казват, че е малка.
Прегръдки и целувки на всички ви!

Тогава наистина не разбирам защо Ина " му има зъб" . Явно прави повече от възможното даже.

Цитат на: emmmmmy в 01.09.2017 11:40

Тогава наистина не разбирам защо Ина " му има зъб" . Явно прави повече от възможното даже.

Защото имаше драма с воденето на басейн, дори само, когато Симеон водеше, просто не искаше. Сега води и двамата 
И има недели, като предишната, когато планът е да отиде да гледа състезание с момчетата целият ден, но след 4 часа ги прибра, каза с тях нищо не мога да гледам и замина до вечерта. Те изморени, Сами не спал и нямаше и за кога и остатъка от деня беше ужасен.

И защото мъжете като кажат не мога или не искам и край(независимо какъв е повода),  а за нас няма не искам и не мога, затова 

Истината е, че и двамата сме изморени и няма смисъл да се товарим и обвиняваме излишно.

Защото мъжете наистина мислят така и правят това, което казват. След 5-6 години ще си спец по мъжките въпроси, сега още риташ срещу ръжена и напразно се ядосваш

Цитат на: svekarva в 01.09.2017 12:17

Защото мъжете наистина мислят така и правят това, което казват. След 5-6 години ще си спец по мъжките въпроси, сега още риташ срещу ръжена и напразно се ядосваш

Като кандидат-свекърва да се вкл и аз  Първо имаш моите адмирации. Представям си моя син и бебе и се виждам в лудницата. Не мога да те (минах на ти) съветвам да намалиш темпото, защото именно то те държи в кондиция. И да, има такива хора, не мисля че твоето е на живот и смърт, както др се изказаха. Единствено бих те посъветвала да не очакваш толкова много от Симеон. Да, да и пак да, нормално е след тренировка и купуване на маратонки да иска сладолед и да нормално е да не схваща за теб какво е коствало. Той по твоя инициатива е на спорт и пак по твоя е бил за маратонки, напълно нормално за него е да иска сладолед. Ако беше на 20г нямаше да е нормално. Дете е. И като жена, чийто мъж много работи и гледа наравно с мен детето, ако твоят не помага (т.е няма физическото време) и имате възможност, помисли за гледачка. Дори за час-два. Да поеме поне един. И пак да кажа - майка за пример си! Чета те и ти се възхищавам.

П.п Аз обичам графици,да ми е трудно. В момента в който синът ми отиде при бабите за две седмици, изпаднах освен в депресия и в едно странно състояние. Сутрин не знаех кога да стана, да тръгна за работа, вечер кое да подхвана. Докато през др време ставам рано, всичко е разграфено и на финала на деня съм уморена, но спикойна и с оправен апартамент, все едно ще посрещам делегация. Затова и смятам че теб именно това те държи в кондиция и с ентусиазъм тръгваш с три деца по магазините ...

Mrs.™,благодаря!

Колко различни гледни точки..... 

Признавам го това,за Симеон и знам, че искам твърде много от него...Не веднъж се е случвало, още и по-малък като е бил, такъв ни е животът.... труден за всички.

Цитат на: Marri в 01.09.2017 12:00

Защото имаше драма с воденето на басейн, дори само, когато Симеон водеше, просто не искаше. Сега води и двамата 

И защото мъжете като кажат не мога или не искам и край(независимо какъв е повода),  а за нас няма не искам и не мога, затова 

Малко и аз сега му проимах зъб, ама млечен.
Инак че ние няма не искам, не мога. Зависи. Напоследък просто лягам и му казвам- не мога повече, ще се срина и ще падна някъде. Ще не ще, става да свърши нещото вместо мен.
Не знам на повечето от тях, как им е внушено, че като ходят на работа, а другият е вкъщи, те са по-уморени. 

Цитат на: emmmmmy в 01.09.2017 13:17

Не знам на повечето от тях, как им е внушено, че като ходят на работа, а другият е вкъщи, те са по-уморени. 

Не, при нас не е това, по-скоро е "явно толкова мога"

Цитат на: Marri в 01.09.2017 13:24

Не, при нас не е това, по-скоро е "явно толкова мога"

о, той е по-скромен от моя начи. ТУк първоначалната теория беше че като е почивка, бил почивка за да почива, а не да отменя мен. За съжаление не му върза , защото го попитах, а аз тогава кога почивам, като умра ли?

Цитат на: Marri в 01.09.2017 13:24

Не, при нас не е това, по-скоро е "явно толкова мога"

То е ясно, че перфексионизмът в отглеждането на децата си е чисто женска черта. Мъжът (поне моделa, който аз познавам), ще пусне детско, ще нахрани с вафла и пак ще реши, че се е справил брилянтно 

За спорта, може и да бъркам и нещата да се променят с времето, но и при нас не изразява никакво желание за надпревара и високи цели. Даже напротив, бяга като дявол от тамян ако се спомене нещо за състезание.
Може пък да не сме уцелили спорта засега. 

За семейството, съм напълно съгласна, че няма нужда от обвинения кой колко направил. Семейството е много индивидуално и различно равновесие, което трудно се разбира отстрани.

Цитат на: minalina в 01.09.2017 13:46

То е ясно, че перфексионизмът в отглеждането на децата си е чисто женска черта. Мъжът (поне моделът, който аз познавам), ще пусне детско, ще нахрани с вафла и пак ще реши, че се е справил брилянтно  


За семейството, съм напълно съгласна, че няма нужда от обвинения кой колко направил. Семейството е много индивидуално и различно равновесие, което трудно се разбира отстрани.

Абсолютно!  

Най-редово в почивните дни на тате се гледат много клипове и филмчета на компютъра(та си казвам, хубава работа, аз цяла седмица ги опазвам, да не гледат прекалено, защото и на мен ми е най-лесно така, а сега, когато сме и двамата вкъщи, децата пред компютъра...) , дори гледат заедно.Например Сами, сам не гледа,но е като споделено време и емоция, когато тате е там


Не съм споменала, във връзка със сладоледа, че сладолед не получиха, но им купих десерт, който могат да ядат в движение и не бяха съвсем лишени от удоволствие  

Цитат на: minalina в 01.09.2017 13:46

За спорта, може и да бъркам и нещата да се променят с времето, но и при нас не изразява никакво желание за надпревара и високи цели. Даже напротив, бяга като дявол от тамян ако се спомене нещо за състезание.
Може пък да не сме уцелили спорта засега. 

Напълно нормално, иначе всички щяха да са олимпийци. Подобно на крилатата фраза на НИ2 в първи клас: "Не може и двамата с брат ми да сме отличници, нека има по един за всяко семейство, иначе как ще стигнат! Затова не ме натискай да уча!" малко трудно е да бъдат мотивирани и съответно да оказват пълно съдействие. Още са малки, според тях за здраве и щастие се играе, не се спортува. Това исках да кажа.
Но нито аз, нито пък вие ще ги оставите просто така да го карат без учене или спорт.
Ако обаче решат, че ще спортуват, то ще е за да видят резултат - мускули, сила, постижения, да се харесат на някого/някоя, все измерими неща. Тогава ще дърпат и ще бързат след училище да не пропуснат тренировка.
Всичко с времето си и всеки с начина си!

Мари, чета терзанията ти и търсех думи, с които да ти помогна.
Наскоро и аз изживях нещо сходно - в жегата с бебето, с каката и с майка ми. Уж за документ през поликлиниката, хайде инжекция на каката, че нещо я беше облазило. То пък лекарството боляло зверски. Рев, мрънкане! Пък бяхме набелязали и още 2-3 точки на спиране. Аз пък съм безкрупулна и не давам да ми се возят така децата, а винаги са в столче - товаря, разтоварвам количката и децата. Хамалска работа! И пак жега, и пек, и понеже са все уж наблизо точките, колата няма как да се охлади... Сега ми е смешно, ама тогава вечерта бях с поглед в точка.
Кошницата за кола не става ли на шасито на количката? Поне да си спестиш физическото носене на бебето.
За спорта те подкрепям напълно Миналата учебна година записах Мария на танци с идея - движение, ритъм, координация, физическа умора и нещо много ценно - възпитание. Исках и на спорт да я запиша, но не ми хареса часът на заниманията. Доколкото разбирам нямаш вариант да помолиш да преместят Симеон в другата група, така ли?
Хич не се терзай кой кога какво гледал! С всеки възрастен детото е нормално да си има ритуал, занимание. И аз съм цербер за телевизия, обаче започнах да приемам нещата по-спокойно. Бяхме на вилата, децата вечеряха и се пусна детско. Много тъпо решение по мое виждане, обаче това са правилата у баба и дядо. Един ден Мария беше гледала детско, слязохме да играе долу, видя баба си и дядо си да се прибират и се качи у тях. Гледала пак телевизия вместо да остане да играе долу. Ядосах се, обаче пак си казах, че това е къщата на баба и там може това и това. Хубавото е, че подобни неща са изключение, а и имах известно време само със спящо в количката бебе, без голямо дете, което да следя какво прави. Демек почивах си на въздух
Най-важно е с мъжа ти да говорите. Ние наскоро си имахме сериозни разговори по повод кой какво прави вкъщи, защото се изтормозих да го няма всяка събота и неделя. Изяснихме се и всеки прие другата гледна точка. Сега гледаме да се съобразяваме взаимно, доколкото е възможно

Викат - днес Симеоновците имали имен ден,та да ви честитя именника