Свекърва,повярвай ми, дълбоко съжалих,че не бях помислила за този вариант предварително, да изпратя Симеон на гости.
Сестра ми беше тук имаше възможност да го отведе, а за връщане все щяхме нещо да измислим.
Проблемът за мен е, че майка ми и сестра ми работят, остават свекървата и едната леля. При свекървата ще му е скучно, а с леля си  са от една порода, но се страхувам какъв ще се прибере по отношение на ред и дисциплина, че за нея такива неща не съществуват.
Иначе щеше и на море да иде и въобще щеше да е по-добре от сега.
Другото е,  че не се познават много и по-важното той не е адаптиран в средата ,с други думи лоша комбинация. Може странно да звучи и дори и аз не бих се замисляла толкова сериозно, ако не бях виждала някои случки миналата година.
Но сигурно така е по-добре.

Има жълтеница, но акушерката каза въобще да не я мисля при това тегло и тези темпове на наддаване.
Има обичай за поставяне на знак при домът на бебето, но ние не сме го правили.

Имаше подаръци, да, две кукли за ръце, за куклен театър.
Симеон веднага пита да тях като дойдоха, но лошото беше, че те носеха чантата, където бяха подаръците, нали отидох без багаж....
Но той беше толкова зает да разучавам обстановката, че баща им имаше време скришно да ги извади.


Марта,оттам ми беше идеята за Елица....

Елиза е непредвидима,един ден се храни на два часа, друг ден изкарва по 6часа почти без прекъсване на гърда..... Оттам и моята почивка е непредвидима.
Но тази нощ например направи две паузи по три часа и половина и добре ми дойдоха, че още от раждането не съм спала повече от два часа без прекъсване.



Елиза е вече на една седмица... почти.  

Тъкмо вчера си мислех как и Елиза трябва да си има отделна тема, но така е още по-хубаво. Браво на Маги, че я направи  

Много се радвам за картончето!!!

Колкото до караниците. С брат ми разликата ни е 2г и 4 м. и като малки в детската много се закриляхме един друг. После имаше дълъг период, когато се счупвахме от бой, особено аз доста го биех, а той много дразнеше и се кефеше да ме види в истерия. Включително съм го гонила с нож из къщата.  . НО нямаше човек, който да може да ме изкара извън нерви така както той.
Обаче пак винаги сме държали много един на друг и сме се подкрепяли и сме много добри приятели. Винаги сме движели в една компания и сме ходили заедно по лагери и морета и макар, че пак много се дразнехме един друг и двамата знаехме, че имаме пълната подкрепа на другия, ако се наложи.
То и до ден днешен като се съберем и пак се сдърпваме и нашите все коментират "Как не пораснахте!"
Но мисля е защото аз заминах са САЩ като той беше на 18 и някак си като се съберем пак се трансформираме в тийнейджърите, които бяхме последно като живеехме заедно.
Израснахме с две съседчета сестри на същата възраст като нас. Еми и те се смазваха от бой и дразнене.

Та, мисълта ми е, че дали ще са двама братя, две сестри или разнополови, дразгите са неизбежни, но е важно да се обичат и да се подкрепят. Незнам как нашите са успяли (и дали на тях дължим това) да ни направят така сплотени срещу външни заплахи и тн...

Ще следя темичката ти с интерес, Мари!

Мари, честита бебешорка! Да е здрава, усмихната и спокойна! Прекрасно име, много ми харесва, как и казвате на кратко? Веднага се сетих за приказката, която четях като малка - Дивите лебеди, там сестричката се грижи за братята

Сигурна съм, че скоро всичко ще се подреди и ще сте по-спокойни.

Една позната така направиха, сега им се роди бебе момиченце в Германия, а баткото от месец поне е в България и побърква баба си и дядо си, че е голямо диване, но на майката е по-спокойно.

Елиза на 10 дни

Изминалите 10 дни ми се виждат и близки и далечни.... Седмицата вкъщи мина едва, едва, а раждането сякаш беше преди години....

Елиза е вече 3510 грама, хапва си, пълни памперсите... въобще идилия. На 10-тият ден точно ѝ падна пъпчето.
Изключително будно дете е, с широко, широко отворени очи. Раздава вече и усмивки и може и да не ми вярвате, но са съзнателни, когато ѝ говоря и се гледаме, изучавайки се... Проследява движение с поглед, както и се обръща по посока на силен звук, каквито вкъщи има мнооого.

Аз се прибрах от болницата -9 килограма, вкъщи свалих още 3, остават още 8
Нося си колан-гащи за прибиране на корема, но положението е направо отчайващо. Все пак коланът помага и вече не изглеждам все едно не съм раждала, защото точно като си тръгвах от болницата изглеждах така, като другите жени, влизайки да раждат....
Физически се събирам постепенно, макар за тази голяма кръвозагуба да са нужни месеци възстановяване, но психически съм пред разпад...тъжно ми е, ревливо, напрегнато, във вечно очакване на поредният проблем... въобще никак не е розово положението.
Още не сме излизали, имах надежди за днес, но няма да го бъде.
Надявам се разходките на въздух следващите седмици да ми се отразят добре

Кураж, Мари! Помисли си, че и това ще ми е! А и сега имаш новородено, на което да се радваш, изпозвай го, децата растат толкова бързо! Още ти е хормонално, изморена си от раждането, недоспиването, имаш и други деца, нормално е. Но всичко ще буде наред и то съвсем скоро

Знам, че е така и дори се чувствам виновна за тези си емоции, което още повече влошава нещата, но е малко извън контрол, емоциите над разума.. И аз не искам да е така, но то е по-силно...

Само на 10 дни, колко е мъничка още! Пък виж я ти колко е оправна, усмихва се и следи вече с поглед
Прилича ли на момчетата?
Мари, всичко ще мине, иска се време. Съпругът ти и другите възрастни роднини знаят ли как се чувстваш? Не се самоизмъчвай, особено пък, че си виновна за нещо.
Не се сравнявай и с местните, че се справят без сътресения в подобни положения. Още ми е в главата, как приятелката ми в Германия лееше сълзи след второто си дете, че германките скачат втория час от раждането, гледат по 3-4 породени деца, въртят къщи, ресторанти и там какъвто бизнес имат, а ние клякаме на бърза ръка... Еми, онези са от желязо, друга им е психиката, по друг начин са възпитавани.
На мен ми се случи да мина през този ад с първо раждане, в родна страна, нито съм лигла по принцип, а и съм повече от оптимист по рождение, ама - на Никой не го иска, никой не може да го контролира
Предполагам, има и медикаментозен начин за по- бързо справяне с хормоните, попитай акушерката, като идва вкъщи. Несъмнено излизането на въздух ще ти се отрази добре. Силни прегръдки

Най-критичният период мина. От тук нататък ще става по-добре, ти ще се засилиш. ще им хванеш ритъма и всичко ще е наред.

Цялата тема изчетох, за да разбера за пустото картонче. Много хубава традиция, радвам се, че са го намерили.

Половинката знае,да,но какво може да направи.... Прави максималното според неговата ангажираност... Аз имах нужда седмица -две след раждането да е вкъщи и всичко щеше да е по-лесно. Но тук няма регламент за дните отпуска за бащата, за раждане и му дадоха 1 ден!!!
А трите седмици платен отпуск минаха в очакване....., така се случи, не сме очаквали, а и ме бяха предупредили,че няма да ме чакат много след термин....
Другите роднини не знаят и не виждам смисъл да им се оплаквам, могат само виртуално да ми съчувстват и реално да се притесняват...

Но определено преживявам нещо, случва ми се да изживявам раждането отново и на сън и да си припомням определени сцени.... не с лошо, но ми е странно....
Акушерката веднага предложи медикаменти,но аз съм пас.

На никой не прилича според мен, много специфични черти има. Но на снимка се открива прилика със Сами, на живо е различно.

Да, с картончето беше драма, много ми беше мъчно, сигурна бях, че са го изхвърлили, късмет беше, че нашата акушерка работи там.

Иначе местните са си лигли, поне каквото съм видяла в болницата и, които са с първо дете. Аз имах в предвид чисто физически, млади девойки, с първо дете,преди да родят изглеждаха като мен след раждането.... Но и акушерката си го каза, с трето дете да не очаквам чудеса. Имат си начини за влизане във форма, но аз не мога да ходя на гимнастики, йога, масажи, специални басейни и още други, защото няма кой да ми гледа децата. Иначе сигурно щеше супер да ми се отрази и психически.
Не че местните имат кой, оставят ги по съседи и приятелки, аз не мога.....

Хубаво е, че акушерката и съпругът ти са в течение на нещата
За роднините питах от "личен опит". Леля ми беше преживяла подобна криза и от нея единствено получавах точните думи - надежда, вместо съжаление. Някой трябва да натисне правилния бутон, за да се промени по- бързо посоката на движение. И на самоход става, само дето трае по- дълго
Силни прегръдки и кураж! 

Аа, имам си аз едни кръстници -вълшебници, които макар и само виртуално, много ми помагат . 

Честит 1-ви месец на прекрасната Елиза! (на лека патерица)

Как сте? Ходи ли се при Вас на 1-ви месец на преглед при педиатър или на 2-рия?

Поздрави на една порастнала и будна госпожица 

Мари, честит първи месец на малката госпожица.Разказвай как сте в къщи с нея, има ли разлика между нея и батковците?

Ани, Маги, благодаря за проявеният интерес
Имам какво да разказвам, но в момента нямам възможност, а и сме на консултация днес, така че още нямам данни
Днес е и първият учебен ден на Симеон, така че програмата е пълна. 

Честит първи месец на Елиза и първи учебен ден на Симеон!
Малката госпожица да расте здрава и много обичана от мама, тати и двамата батковци. На Симеон пожелавам да е добър ученик и добър пример за по-малките.