Привет!

Киви е написала нещо много правилно.Нацията ни се изчекна, добротата не е нещо хубаво тя е порок, децата от малки се учат да са агресивни.Да случват се някакви неща по невнимание.Мен ме влачиха с люлка като малка защото исках да се люлея до чук, както му казвахме.Няма кой да се сети, че ще се изплъзна и ще се пребия.Беше ужасно, слава богу без тежки последици.Сестра ми пък се биеше като някой я  закачи.Нашите ги викаха в директорската стая за това.Но не е бил примерът да си зъл и егоистичен, да си над другите чрез сила и мръсотия.Не сега примерите не се промениха. Има и нещо друго, учителите вече не са авторитети!Родителите ходят и се разправят с тях, говорят за тях като за някакви идиоти пред децата си, и децата не им пука!

ВЪобще обществото ни се изроди!

Не, не беше отречена. Просто през 90- те, когато големият беше в 3-ти клас, спряха финансовите средства за нея и я прекратиха.   Само един випуск успя да се дипломира по нея и съответно никакви изводи не бяха направени. Но учителите в училището минаваха специални обучения, бяха подбрани най- добрите от най- добрите. Учителката от първи клас оставаше като класна до последната година и съответно  преподаваше по някакъв предмет. Неговата беше по руски, на малкия, макар и вече по нормална система, беше по рисуване до края на колежа /направиха го после не СОУ, а колеж/. За онова време беше прекалено прогресивно . На задачите с думи първо правеха алгоритъм с кутийки и думи и после заместваха с цифри. Учеха ги да мислят и даваха много широка обща култура. Казвала съм ви, че той в трети клас умножаваше и делеше четирицифрени числа, като ги превръщаше в двоичен код със завидна скорост . На децата им беше интересно, забавно и ходеха с желание на училище. Родителите бяха шокирани, че до 7-ми клас не им се пишеха оценки. Трябва пак да извадя запазените учебници, поне на племенника да ги покажа.
Хехе, защо пък комунистическо филмче, рисунките повече наподобяват постимпресионизма
Аз пак си мисля, че както в спорта има съдии, които следят за спазване на правилата, така и при игрите на децата трябва да има "съдия", някакво оторизирано лице, което да наблюдава и да има право да се намесва при подобни случаи. Дали ще е родител на детската площадка, лелка в яслата, учител или дежурни по- големи ученици в училище, трябва да има някой, който да ги респектира докато са малки и не могат да видят играчка ли е, плачка ли е .
П.П. Все пак вижте и Свирчо. Съжалявам, ама идеята му е прекалено оптимистична и по американски пренавита, поне за мен
https://trud.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BC%D1%8A%D0%BA%D0%BD%D0%B0%D0%BB-%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%80-%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BF%D0%B0/

Маги, не искам да съм права, но за съжаление е така. Аз и учителите ги разбирам, защо влизат, пеят си урока и не им пука. Тях кой да ги защити от обезумелите родители? В Оксфорд имаме една майка скандалджийка, която постоянно е крива за нещо. Тя обаче е от коренното население на квартала, също възпитаничка на Оксфорд и като в едно голямо село разпитахме и установихме, че проблема е в нейната глава и на много нива. Никой не я взима на сериозно и слава Богу сме се събрали масово адекватни, но при други обстоятелства много би отровила средата една такава убавица.
Али, Бубе, понякога за доброто на всички някои познанства трябва да прекъснат. Вярвам, че всеки човек срещаме за наше добро, чрез радост или чрез болка да ни научи на нещо. А след като ученето приключи, пътищата понякога се разделят. Теорията за освобождаване на пространство за нови хора мога да я потвърдя, в този забързан свят, в който всички пътуват и сменят държави и континенти просто така, най-постоянните връзки май живеят във/чрез фейсбук
Свекс, благодаря за текста, докато четях аз лично си го визуализирах доста цветен и красив, нищо общо с караконджулите на Ушев.

И в нашенския Оксфорд имаме такава майка. Слава на небесата, не в нашата група. Първия ден я засякох пред портала "Здравей!" - "Здрасти!". Пушеше и чакаше мъжа й да вземе детето. Що не е отишла и тя да разбере, разпита... Та ми се заобяснява как се била назлобила сутринта. Що? Ами и тя не знае! В "Новите съседи" има една, на която викат чихуахуа. Тая същата!
Е, имаме една вечно неразбрала, една, където кой я знае каква е и що е - мъж й го раздава майка и татко, една, дет само по тънката лайсна минава като стане дума за организация, събиране на пари и тн. Абе... с конкурс са избирани!
Думата караконджул ми е любима  Толкова е описателна! Та по тоз повод - предпочитам самодивите. Поне ти тровят душата с красота.
Е, Ван Гог го харесвам! И неговата глава не го е слушала, но има лъч светлина в картините му.
След малко ще гледам за пилеца. Отлагам досадното рязане на зеле.

Свекс, ти си постнала Свирчо докато аз съм писала. Изгледах ги и двете, Свирчо ме вдъхнови и се прежалих, ами караконджулска си е нашата анимация, сори, аз си я представях точно нежна и цветна като Piper.

От както съм майка съм много чувствителна и по съвсем друг начин възприемам нещата.всякакви ужасии си ги представям нагледно и ги свързвам с моите деца. А случаят с англичанчето в хотела в Златни пясъци  направо ме съкруши, особено като си представя че бяхме с Ники до преди 2 дни на джакузито и там имаше помпа , която много здраво за смукваше.
Имах една съученичка от сендовско училище от Асеновград и тя не можеше да пише ръкописно, имаше и съществени разминавания в изучавания материал. Аз отсега съм се замислила къде ще учи Ники и съм в огромна дилема. Живеем в центъра и сме до най-елитните училища, но всичко живо си бута там децата , училищата са претъпкани., има всякакви новобогаташи простаци и много товарят децата. Ако го запиша в не толкова попул1рни училище пък се страхувам, че нивото ще е ниско и ще му е по-трудно да влезе в добра гимназия. За гимназията нямам колебания, за мен е само една Английската, и аз и мъжът ми сме завършили там и това ми е отваряло толкова врати навсякъде.Даже понякога имам чувството , че мога да говоря нормално само с хора от там, някак си се разбираме и имаме сходни интереси и разбирания.
Бубе, хората се събират и разделят, това важи и за приятелите, с някои сте близки в даден период, после не. Това е нормално, а има и такива, с които и без да се чувате и виждате сте си много близки и това., че не си звъни те или пишете няма значение. И в темите за кумството е ставало дума, но аз не възприемам кумуването като нещо чак специално и за мен няма значение , не правя разлика между приятелите си в зависимост от това дали имаме кумска връзка.

Руми, Ники на колко е?

На 4години е. Малък е все още, но ги мисля нещата.

И в едните, и в другите училища, без допълнителни уроци няма шанс за високи резултати при кандидатстване за елитна гимназия. Аз и за племенника така казвам на брат ми - най- близкото училище по местоживеене при задължително "сверяване на часовника" с деца от най- популярните. Сверяването става по езикови курсове, олимпиади и летни занимални. Има начин, стига да му се занимава на родителя. Те обаче /брат ми/ се водят по мнението на учителката от детската градина, според която "и дума да не става другаде, освен в Малката Лиляна", че и по тази причина го оставиха да повтаря предучилищна. Чакат да дойде ред на позната учителка за първи клас на учителката от детската. Имат училище на три минути от тях пеша, без пресичане. Ама  да прави каквото каже жена му, макар тя да е учила в едното с най. много цигани в града и пак да е станала човек. Воденето и прибирането става голям проблем, особено ако не съвпада с посоката и работното време на работата на родителите. Създават си трудности и после си ги преодоляват, да не им е скучно

Ние живеем до малката Лиляна, близо сме и до Алекото, аз работя близо до Алекото. Така че това са ми квартални училища, ама хич не ги харесвам. Георги  Димитров, в което аз учих пък е съвсем западнало. Музикалното се чудя или Антим 1.  Може би накрая ще е в Лиляната, ама като хода да гласувам там и гледам, че 30 години нищо не е променено. Не ми се иска чак толкова да го товаря да учи, защото аз като съм учила и съм се притесняваЛа и после гледаш двойкаджиите успяват в живота.  Въобще сложни родителски дилеми.

За училище, особено в началото е най-важен учителя.До 4-ти клас включително това ще е човека формиращ го като личност, той ще го научи на любов към определени науки, ще му показва кое е важно, как и защо да учи.Не попадне ли на учител е много, много трудно после.За това дори и да е най-западналото училище ако педагога е добър след 4-ти клас лесно може да се премести на друго място.

Нас на есен ни предстои детска градина, за училище още не искам да мисля.За детската пак търсих отзиви за самите педагози.Какво правят в часовете, как се държат с децата, на какво ги учат.Надявам се да съм направила правилния избор.

За хората който минават през живота ти.Да Киви го е написала точно.Просто има хора който трябва да пуснеш да си отидат.И аз много преживявам, и аз много мисля такива разпаднали се приятелства, но изглежда те не са били истински.

Знам, че не всички приятелства продължават във времето и вече съм почти примирена. Неприятно ми е обаче тя да си мисли, че аз съм виновна. Тя се държа ужасно с нас, стигнахме до "Не искам да ви виждам повече никога" и това седмица преди сватбата, на която ще сме ѝ кумове. После все пак кумуването се състоя, след което тя прекрати всякакви взаимоотношения с нас. Това хубаво, нямам какво да направя, въпреки, че няколко пъти я привиквах на кафе. Но след повече от половин година, с  всичкото си нахалство ми пише, че не разбира защо вече не ѝ пиша, не ѝ говоря, за какво ѝ се сърдя, като само тя имала право да се сърди на мен. Ох, както и да е, ясно, че още ми е болна тема, но с времето и това ще мине.

Да кажа по повод училището. Майка ми и баща ми са учители в гимназии. Мама много преживява непослушанието на учениците, ходи като болна и се тормози, че не може да ги възпита. Но кажете ми какво да направи тя, при вече почти оформени индивиди, които нямат никакво уважение нито към нея, нито към която и да е по-горна инстанция? Родителите идват и се разпореждат, за всяка лоша оценка държат сметка на учителите! Безценните им деца са научени, че вечно са прави и единствения начин да те слушат е, ако се опиташ да си на техния акъл, което е съвсем неправилно според мен, за човек, който трябва да е пример и авторитет. Така че - възпитанието започва от вкъщи и както е казала Лоли, при прости родители, какво може да направи, което и да е училище!

Цитат на: roumyana в 28.02.2017 16:45

и после гледаш двойкаджиите успяват в живота. 

Е, то си е казано, че отличниците в училище не са отличници в живота Това е стара истина и колкото по- рано се приеме, толкова по- малко сривове ще има и сред деца, и сред родители. Нали за всички трябва да има място под небето, тези които не са паметливи или добри математици, трябва да са комбинативни за да оцелеят. Умните измислят нещата, ама рядко могат практически да ги внедрят, историята го е доказала.   Важното е да си успял в собствените си очи и спрямо критериите, които сам си избираш.
Хехе, лесно ми е на мен, извадих късмет, че ми се паднаха природно мотивирани за учене деца / с малки сътресения в пубертета с НИ2/ и поне това си родителско задължение свърших като хората - надминаха ни в доста отношения. Да са живи и здрави и техните деца да ги надминат.

Аз не разбирам това мъкнене на децата в другия край на града в началното училище. Виж, ако живееш в близко до града село, хората са го казали - По-добре последен в града, а не пръв на село. И аз като Маги разсъждавам по повод първия учител! За градината не съм избирала. Имахме огромен късмет. Комшии много се месиха и събираха деца, обаче им се падна по-кофти екип. Поне с такова впечатление оставам.
Руми, за район Централен си е проблем с градини и училища. Моя приятелка живеят баш на пъпа на града. Влияе се много от слуховете къде приемали само със сума под масата. Даже нямаше кураж да кандидатства за въпросната градина. Да, има много паплач със стремеж към градина и училище в центъра. Но едва ли са само такива.
В гимназията е късно да образоваш човек, който няма основа. Според мен родителите трябва да градят авторитет на учителите. Ако детето попадне на лош педагог, не бива да слагат всички под този знаменател. Напротив трябва да дадат именно този учител като антипример, ако не могат да откъснат детето от тази среда.
Реформа трябва да има отгоре надолу. Ако орежат приема във висшите учебни заведения, нивото на средното образование ще се повиши. Ще се наложи много хора по трудния начин да осъзнаят, че трябва да се учи в средното за знания, а не за преминаване в по-големи клас хей така проформа. Много голяма част и от обществения живот трябва да се обвърже с нивото на образование, но това е друга тема.

Маги,забравих да питам: Как е малката?
Киви,точната дума нацели-караконджули..много мрачно филмче,изгледах го и хич не ми допадна.Даже по ми харесваше идеята ,преди да го гледам.Става ти едни кисело,с привкус на безнадежност.Типично по български.Не разбирам от ефекти и трудност,но изглежда интересен мотода на анимация,само да беше по-цветен и да имаше малко положителна насока,да беше срещнала момък да и събере очите,взимаше Оскар  А Свирчо е супер сладко ,леко ,позитивно и доста сладникаво филмче,точно по мой вкус.Обожавам захаросани идеи достатъчно напрегнат живот живеем,трябва някой Свирчо да ни разтовари малко.
Тази година нямах нито един любим филм за Оскарите,,,слаба година или трудно се впечатлявам.Миналата нямах търпение за Лео,сега някак си го подминах раздаването от части
За двойкаджиите това е много вярно имаше един виц: Тази година срещата на класа ще бъде на яхтата на Гошо-двойкаджията,,, Та наистина е така в живота,аз имам съученичка,дето името не можеше да и напише без грешка,е сега работи в общината на хубава длъжност.Е как става така????
Бубе,спомням си историята около кумуването,даже според мен много шансове им даде,щракни с пръсти и не ги мисли повече.Направи каквото трябваше,не те оцениха...така,че -живота продължава