"С течение на времето се хваща "цаката на личната им мотивация" и само това води до някакъв резултат."

Точно това имам предвид. Със служебните деца го открих. На тях двамата са им много различни. И като се провинят имам различно отношение и странното е, че разбират и двамата защо е така.

И аз много  говоря,  но баща им като каже нещо и вече е свършено.
Както казваше един познат " говоря си да си проветрявам устата"
Вчера обеснявам на ММ за изцепките на Ива и последващите резултати и той недоразбрсл ми казва, че не съм била права.Лелее, като подпалих, той ми казва
Може ли да кажа нещо
Аз: Не
Той: Еми да затворим тогава и аз да си пусна радиото

Тони, на Стамболийски е Пчелата.

Мари,  и за нас почти нищо не остава, ако опиташ докато той яде неговото добре, ако не, да си .

Свекърва 

И аз се успокоявам като Мари.Но теб те разбирам, че трудно ще го приемеш.
За патета и аз май за първи път я чувам.

На дребният нещо му се беше венеца, ще вземе да ме изненада с някой зъб.Пък аз преди 10 месец не го чаках

Маги,да ти е жива и здрава рожденничката и много да ви радва и да ви се радва  
Наде,стискам палци
Свекърва,напълно те разбирам как се чувстваш,макар и да не виждам нещата от майчина гледна точна.Много е трудно.Аз седем години не пропусках статия,информация и де що изнамеря четиво ,с надеждата да има вратичка и начин да се прибере и да го видим.Не можех да се примиря с факта,че ще продължим живота си така -разделени.Всеки Май месец беше кошмар,след като видим отрицателния резултат.Плачехме с дни цялото семейство.Всеки негов рожден ден се празнуваше с всички роднини,той седнал пред Скайпа,скриващ сълзите си ( нали е мъж) и опитващ се да се държи мъжки и да не ни тревожи,но сърцето му беше в гърлото.Спомням си как всяка Коледа слагахме и за него прибори и чаша на масата,слагахме и лап топа и се правехме на много щастливи.А веднага ,като затворим ,се затваряхме всеки по стаите си и плачехме до сутринта...Такива ни бяха празниците,делниците не по малко тежки.Пропуснахме израстването му като мъж,пропуснахме дипломирането му,сватбата му,раждането на синът му и всеки момент ,в който е имал нужда от подкрепа.Първата година спеше на пода,защото нямаше пари за легло,а трябваше да плаща семестър.Работеше на три работи,едната на паркинг на -30 градуса.И за да не му замръзва кръвта, му даваха специални хапчета.Вечер не спях,а му правех компания в промеждутъка на няколко коли,защото усештах,че тогава му беше най-тежко.Разказвах му глупави случки от ежедневието,само за да го разсмея,въпреки,че душата ми крещеше.За седем години веднъж не се оплака,не каза,че му е тежко,не каза,че не издържа.Само стискаше зъби -ден да мине,друг да дойде.Гледахме да го щадим,не го занимавахме с нашите проблеми,спестявахме му лошите събития и се усмихвахме.Толкова добре изучих изкуството на фалшивата усмивка,че дори в един момент имах чувството,че ще ми замръзне лицето.
Завърши колежа,записа специализация и като на филм се сбъдна американската мечта.Предложиха му работа -в най-желаната компания,а работеше чистач в нея.Самият шеф го беше забелязал.Не можеше да повярва на късмета си,най-после и на него да се случи нещо хубаво.Записа отново да учи,повишиха го,после още веднъж и още веднъж.Сега управлява цял отдел  машинни инжинери.Той е рекордно младият там.Постигна уважение,за което дори не си беше мечтал...И когато беше на върха на израстването си,се влюби...Ама истински,шеметно,бързо и както той казва,за цял живот.Тогава дойде и надеждата,че някога пак ще го видим.За щастие снахата е вече американска гражданка,та така получи и той шанс за гражданство.Вчера беше интервюто,служителката в консулството много ги е харесала и накрая му казала: "Момче,спокойно,всичко е минало.Сега бъди спокоен,радвай се на детенцето и добре дошъл тук,този път ,като пълноправен американски гражданин." Снахата каза,че после на паркинга за първи път го е видяла истински щастлив и спокоен.Седели в колата доста дълго,той само прегръщал малкия и се усмихвал. Като ми звънна от вълнение успя да каже само: Како,чакай ме там където ме остави,идвам си    И въпреки,че са минали цели седем години,помня този момент,помня всяка секунда,помня как го прегръщах и знаех,че няма да го видя скоро,помня как се изкачи по ескалатора и не се обърна,за да не видим,че плаче.В ръката си стискаше част от дървото в двора,и до днес го пази още.Обеща да го даде на Данте ,като порасне,,,Обеща и да се върне и сега вече може да спази обещанието си.
Стискам палци за синът ти с цялото си сърце.Знам,че понякога не разбираме трудностите в живота,,,но може това завръщане да е за хубаво.Да се влюби в правилното момиче и да заминат заедно.Знам само,че човек не трябва да спира да вярва Щастието идва,макар и закъсняло...
 Сега очаквам с нетърпение нашата  закъсняла"Коледа"

Постът на Лоли ме ....... Стигнах до "...затваряхме по стаите и плачехме сами" и сълзите закапаха!!!.. Добре, че съм сама в офиса, но не искам да рискувам да влезе някой.. Ще го чета после.. Не знам, какво преживявате, защото нямам близки роднини толкова далече (всички са на този континент и връзката с тях е далеч по-лесна), но искрено ви съчувствам..    

Лолиии и мен 

Аз си казах - за това си останах тук   Радвам се за щастливата развръзка, Лоли. Аз нямам роднини никъде извън България, и само ти съчувствам, вероятно не разбирам.

Лоли, не знам дали историята е много трогателна или аз съм много чувствителна напоследък, но искам да ти кажа, че думите ти ме разплакаха, макар и историята да е с щастлив край.

Може би, защото си спомних, че една мразовита сутрин сестра ми ме изпращаше по същият начин и си спомних, всичко което ѝ беше изписано на лицето и всички мисли, които ми се въртяха в главата и как не се видяхме почти четири години...



ЕДИТ: Явно не само аз съм ревлива днес.

Свекс, не мога да гледам клипа, но поне се радвам, че винаги имам какво да разказвам.. Не мисля, че "драмоманията" ме тегли към пътуване (поне от прочетеното Иначе и моите кумци ли се казват.. Все забравям.. Двойката, на която кумувахме с Илиян, отпразнуваха края на любовта и възможността да се понасят един друг, с 14-дневен престои в РЮА  
Може би Африканските дестинации теглят при разрив в отношенията   Дано не ни се доходи скоро там

Въпреки, е бих видяла Занзибар и аз.. Ще кажа на Илиян да ме прати сама  
Интересно ми е да видя идеите за 14-ти  

ОФ, ТО ДРОМО ПИШЕЛО.. не, не става 1000 неща едновременно, че накрая нито едно не е като хората  

Лоли, разплака и мен!

Ох, мислех днес само да чета, ама на Лоли постът много ме разчувства  И аз имам братче, не мога да кажа, че отношенията ни винаги са били добри, но не мога да си представя живота без него...

Лоли, така и предположих, защото още не е минало тегленето за тази година.
Нашата история е съвсем друга, те никога не са били извън закона и всяка година се връщаха за по 2-3 месеца, докато учеха, а сега за толкова, колкото отпуска имат. То и затова не съм страдала, когато ги изпращах. Не повече от 20- 30 души от Източна Европа годишно успяват да получат пълна стипендия, та повече бях горда и щастлива от постиженията им, отколкото да тъгувам.
Без значение, какво и как, тежко е когато усилията на някого отиват по дяволите, ей така, от нищото, по волята на един жребий
В крайна сметка, всички, които отиват в Америка знаят, че оставането им там е чист хазарт, ама пусто Надежда умира последна.
Та в никакъв случай не искам да помрача радостта ти, завиждам, както завиждам на всеки изтъркал талонче с печалба от 1 000 000 .

Съдби има всякакви. Имам колежка от университета, много добра приятелка, която произхожда от обикновено семейство, без възможности и когато беше втори курс за първи път замина лятото като студен да работи в Щатите. Ходи след това още веднъж. Беше си подала документи за зелена карта, но не го обмисляше като сериозна опция. С парите спестени от тези две лета, където работеше като повечето студенти по n-часове, успя да си плати две години магистратура в лондонски университет, в Солун, плюс престоя си там.
След което се прибра в България и реши, че във Варна(откъдето е) няма да намери нужната реализация и просто се премести в София и започна да търси работа. Започна в банка(такава е и специалността ѝ) и с годините, смени няколко банки и позиции, между временно беше изтеглена за зелена карта, но тя отказа. Прекалено много беше инвестирала в себе си и позициите си. Към днешна дата не мисля, че съжалява. На много висока пост е в много известна и голяма банка, има още две магистратури, доказала се е многократно, финансово обезпечена е, наскоро ѝ се роди бебче.
Та както започнах, всеки с късметът си.

Лоли и мен много ме развълнува, обичам истории с истинска обич и чувства. Ужасно трудно ми се струва на мен и за човека , който е навън и за близките му.
Аз лично никога не съм искала да живея другаде и ми е донякъде непонятно.  Първо смятам , че е ненужен стрес новата обстановка, различна култура и работа, второ -лишаваш се от семейство и приятели, все неща , които те правят щастлив. Смятам, че човек е най -щастлив там, където е роден. Дори и за учене не съм се замисляла никога, макар че много от моите съученици заминаха да учат в чужбина.  Мъжът ми също е бил на моето мнение (ние сме съучиници) . Сега понякога ми казва , че ще пратим децата да учат в чужбина, еее полудявам, аз не искам това. Ако го е искал да беше казал да ходим да живеем в чужбина. Не желая да се деля от децата ми. Искам да съм винаги близо до тях . Не знам , сложно нещо е живота.  Но като се срещам с моите съученици по Коледа не ми изглеждат много щастливи, колкото и да са успели и на хубави позиции , все нещо им липсва, дори и да не го признават.

Аз не познавам човек, който да няма близък на сърцето в чужбина. Точно затова и толкова емоционално всички приемаме разказа на Лоли. Една от най-близките ми приятелки е в Щатите. Хем се радвам, че създаде семейство и е установена там, хем на скайп усещам болката й. Имам и близки, приятели, познати, роднини отсам Океана. И пак е много емоционално всеки път, когато се чуем или видим.
Аз съм едно дете и затова никога не ми е минавало през ума да замина някъде трайно. Ето сега чакам второ дете и се надявам поне децата ми да не се делят на хиляди километри. Това може би е още по-тежко! Усещам го и по татко, че в много трудни моменти не успява да е близо до леля, за да й помага с елементарни неща в ежедневието. Затова и толкова змии и гущери бълвам срещу етървата. Тя с поведението си дели ММ от брат му. Те не са били в една компания, в една среда, но имат нуждата от близост помежду си.
Спирам, че е много ревлива тая тема.