болна тема. всички почти хора, които обичам, са в чужбина. не го преодолях никога....
не ги и забравям, уви.
не бих заминала, нямам сили всичко отначало.

Лолитка, тази история е за филм, ясно с какво заглавие Хубаво че всичко се е подредило, извоювал си го е. Сега идват всички на гости?

Свекърва, може да е за добро, и в БГ не е чак толкова лошо! Сигурно ще му се струва "от кон на магаре", но все пак и тук има западни фирми, американски, възможности, особено за образовани хора. Дано все пак се случи това, което той иска.

И аз не си представям да живея в чужбина, сигурно ще рева по цял ден и ще се чудя кой на много ми липсва. В Сф свикнах заради мъжа ми и децата (иначе съм от Ст Загора), но чужбина не. Дано не се наложи, да не се заричам.

Няма гаранция, че децата ви ще мислят като вас. Може да сте си скъсали д- то от зор в чужбина, само и само те да живеят по- добре и да имат по- големи възможности, а те да се затръшкат да се върнат тук. Както и да сте им създали чудесни възможности тук, а те да драпат за навън . Не казвайте голяма дума

Така е, всякакви ситуации.

Но тук сред тинейджърите битува мнението, че в БГ няма реализация, даже като ученичка бях писала подобно есе на английски. За щастие се оказа, че не е така! Особено в по-големите градове има известни възможности ...

Момичета,не исках толкова да ви разчувствам,а да споделя болката и радостта си в момента.Наистина може да ме разбере само човек,имащ близки в чужбина.И днес ,ако трябва да избирам и зависи от мен ,пак бих избрала той да замине.Не само заради възможностите ,които има там,но и заради спокойствието,което виждам сега в него.Сигурна съм,че и тук щеше да успее,но съвсем на различно ниво от сегашното.
Свекърва,разбирам те напълно.Хубавото при вас е,че НИ2 се доказа и тук,кадърните хора успяват навсякъде,но друг е въпроса какво е неговото вътршено удовлетворение.Много е различен живота зад океана,не съм ходила,но доста приятели имам там,веднъж отидеш ли ,трудно можеш да приемеш друго място за свой дом.Винаги ще те тегли натам,поне така казват.Брат ми от първия месец знаеше,че никога няма да се върне да живее тук за постоянно и за това разбирам НИ2.Дано да е добра годината и да има късмет момчето,стискам му палци, от сърце.Ако ли пък не,поне билетче от лотарията  да си купи може от там да изскочи заека.
А за това,което каза Свекърва,относно завръщането.Имам такъв пример.Семейството ,на което сме кумове,момичето е на половина канадка.Техните рискуват всичко и заминават за Канада,тя се ражда там.Има и сестра.Като завършили училище родителите и,им дават една добра сума,да обиколят Европа и след това да се насочат какво да правят с живота си.Сестра и обиколи Европа,поживя в Африка,,Австралия,беше доброволец в Конго,сега се установи в Англия и се занимава с деца с увреждания.А пък нашето момиче ,избира първа дестинация България,идва да види баба си и се влюбва,след година се ожениха.Сега имат детенце и  изобщо не им се живее в Канада.Техните се поболяха от мъка.Цял живот са се трудили да им осигурят добър живот и накрая  ги оставиха сами в Канада.Сега си купиха две къщи,едната в Лондон едната в София и делят годината по равно и при двете,но им е многоооо мъчно за живота в Канада.Така,че гаранция никога няма,не се знае какво ще се случи утрешния ден
 Мая,тъкмо вчера един приятел,който работи в БТВ ми предложи да заснеме пристигането им,както и историята като цяло,но брат ми и дума не иска да чуе  

Не само реализацията проблемът в България, даже аз не от това конкретно се изплаших, а заради онова нещо, поради което НИ2 се чувства у дома си в Швеция..

Свекърва е права за децата. Не мисля, че биха взели такова решение, защото техният дом ще бъде тук, такава ще културата и възпитанието им. Тук много хора са авантюристи, но не ги влекат страни като България.
Не знам къде ще ги отвее вятърът, но най-важното е да са щастливи.
За нас като родители сме си обещали, че ще направим всичко възможно да продължим, заради децата, в случай, че с някой от нас се случи нещо, но за тях сме решили да ги оставим да отидат там, където ги отведе сърцето и не го смятам за поражение. Достатъчно е да са станали човеци и да правят осъзнат избор, другото каквото дойде.

Не мисля също, че тези които заминават в по-осъзната част от животът си го правят конкретно заради себе си, с идеята, че ще изживеят своята мечта. Има и такива, но повечето тръгват с нагласата за битка и с надеждата за децата им да е по-добре.
Така че е нормално, това което е забелязала Руми, но аз на нашите срещи също не виждам радост в много очи, така че може би не точно това е причината(в България или в чужбина).

Лоли и аз съм на мнението на брат ти за публичността.

Мари, кое те кара да се чувстваш у дома си там и не у дома тук? Уредения живот, манталитета, по-възпитаните хора? Интересно ми е просто

Трудно е за обяснение наистина, още по-трудно е да бъде разбрано, особено от някой, който не го е изпитал.
Може би по малко от всичко изброено. С една дума всичко е много по-лесно, чувстваш се бял човек и ако дадеш 100% от себе си, получаваш някаква удовлетвореност.
И се чувстваш човек и личност навсякъде, дори и въпреки това, че не си част от това общество, поне в началото.
Всичко е логично и прецизирано, щом нещо е разписано в закон, то трябва да бъде точно такова и изпълнявайки го ти самият усещаш ползите от това. Много ми тежаха алогизмите в България.
И някак си си обгрижен. Вярно е, че в същото време живееш в жестоки финансови правила, но и в България не е по-различно, ако си без доходи.
Откакто съм тук, една дума, като съдържание е винаги около мен и това е качество, във всичко и навсякъде.

Лоли, и аз се разчувствах от вашата история. Много трудности е преживял брат ти, радвам се за щастливата развръзка така, всякаш е мой брат. Чий ли дъх не е спирал на този ескалатор... аз за добро или лошо само посрещам и изпращам. Ние сме цяло поколение разпиляно по пътищата... колко близки на сърцето ми хора тръгнаха и никога няма да се върнат тук, аз самата също трябваше да взема решение по кой път да тръгна. За мен това е най-тъжното, че милиони способни българи ги няма, няма и да се върнат. Децата им ще забравят езика и до там със спомена за България. Само плейметки ни останаха.

Не е задължително да забравят езика, Киви. Вече почти навсякъде има български училища, ако родителите имат желание. Имам колежка, която е женена за чужденец, децата са родени в чужбина, говорят много правилно на български. Виждам пред себе си и обратни примери - никакво желание да се говори български. Аз лично за своите деца съч решила да ги науча да четат и пишат на родния си език, да познават България, а после те сами решат накъде ги влече.
Много пъти сме я дъвкали тая тема за чужбината, всеки си има мнение...

Добро утро, как сте? Тук е мразовито и ясно. Какво ще правите утре? Подаръци?

Добро утро

Темата с чужбина я пропускам, изказвала съм, каквото мисля. Нека всеки е щастлив, където се намира, но да не отрича възможностите, които родината предлага, просто защото не е намерил своето място тук.

За утре, ще купя от АРТ малки портмонета за двамата. Аз имам нужда, че съм с малки чантички сега и нямам портмоне за тях. Илиян през зимата не носи чанти и всичко бута в джобовете. Постоянно се оплаква, че му е много голямо портмонето и му издува джоба. Иначе или ще излезем някъде, или ще си останем в нас. Имаме бутилка вино и разни неща от Италия, спагети.. Салам Пеперони за пица ... Може да забъркаме тесто на хлебопекарната и да си направим Пеперони пица Не ми се излиза, миналата седмица 3 пъти вечерях навън.. Искам да си стоим в нас, може и на кино да отидем.. Ден като ден, обичам го цяла година 

Хубава седмица 

Здравейте

Аз най-после правих нещо по различно от това са си седя в къщи този уикенд. В събота излязох в 13ч да се видя с приятелки и се прибрах в 18ч. Пет часа, за първип път часа сама. През това време ММ беше дал обяд, приспал за следобеден сън и дал СЗ на Бамбук. Супер се е справил, мисля в събота пак да ги оставя само двамата В неделя ходихме в Икеа. Спря ли са едни от кутиите им. Аз от толкова време искам още една, сега секцията ще стои несиметрична  Но взехме разни други неща и най-после подложката за точене, на която мм само се мусеше преди. Вечерта се чухме с кумовете по скайп и се разбрахме за морето. Не знам дали не прибързахме, че нещо се ентусиазирахме много, ама пък нали е free cancellation

Утре ще сме със служебните деца. Днес ако не ме домързи може да направя меденки

Ние от петък се захванахме с гости. Наши приятели бяха вкъщи с детенцето им. В събота пък се събрахме със свекърите, нашите и двете ни баби. Отпразнувахме моя, на свекървата и на татко рождения ден. Беше много весело! Пълна къща!
Зазяпах се сега в Странния случай с Бенджамин Бътън. Снощи за енти път с интерес изгледах Корабокрушенецът. Компютърът ни нали се скапа, та се задоволявам с телевизията. Добре, че има читави филми покрай Оскарите.
Днес ще си оправя ноктите. Така де- малко глезотия!
Ние ще ходим на театър, ама да видим точно кой ден. Мъжо купиха дружно от работа билетите, та си играем на развален телефон дали на 14, или на 15 сме.

Добро утро!

Стууд, да свършва вече.

Вчера само се видяхме с приятел и се прибрахме.

Утре ще сме си вкъщи за първи път.  Ще направя вечеря, но не съм измислила още каква. За подаръците ще пиша утре. Единият е пристигнал, но не съм го виждала, другите трябва днес да са готови и чакам да ми се обадят. Трябва да ги опаковам и скрия някъде.  Подозирам обаче как ще сме си само с Малчо, защото утре е ден за ритане.  Да видим дали ще има съобразителни хора!

Панди, ехеее много си дейна.  Браво на таткото, добре се е справил. Къде ще почивате лятото?