ДОбър ден.Аз не съм гледала Оскари, нищо не съм оправила.Моника е с пристъп, тая нощ не спахме, сега сме на разни силни сиропи направо ми е зле.

Дааа, много пусто днес. Маги, дано по-бързо се оправи Моника. Аз като е болно някое от децата направо умирам от притеснение, ужасен хипохондрик съм, направо края на света виждам.
От Оскарите честно казано не се вълнувам особено, даже ме бяха изнервили тези дни по телевизиите, само за това се говореше.
Аз днес се занимвах с кабелната,много възпитани момчета,но стояха от 9.30 до 12. Стефи полудя,накрая ревеше нон стоп и почти нищо не можах да чуя за новия вид плей тв. През цялото време си търсеше разходката детето.Много топло стана вече,от големите студове направо на големи жеги,не се отразяват тези големи амплитуди добре.
Ще ходите ли някъде за почивните дни?  Аз от както съм с деца избягвам ледниците и предпочитам, ако ще ходим някъде да е в по-спокойно време. Но като тръгна на работа, няма да имам избор. От сега започвам да го мисля и да се притеснявам. Не искам да имам 20 дена отпуск само. Вижда ми се ужасно. Хем искам да работя, хем не искам. Даже се чудих дали да не почнат някаква съвсем различна работа, несвързана с умствен труд. Но мъжът ми мисли, че няма да съм удовлетворена и и ще се чувствам подтисната.

Хайде, без специална покана да взема да дойда.
Събота и неделя бяхме на балкан. Е, то силно казано, защото се качихме сравнително късно, но си беше разнообразие. Дребното беше при баба си. И тя е имала забавление - свекърва ми я разхожда с рейс! Нали си представяте за дете с родители шофьори, дето хич няма да я качат в градския транспорт, колко се впечатлява от автобуси.
Днес ми е почивен ден. Утре и вдругиден имам забавления по институции и лаборатории, та акумулирам енергия. Ще съчетая полезното с приятното! Тъкмо се е постоплило.
ММ подхвана диета. Само този път ме призова да готвя за себе си и за дребното, че миналата година взимах детска кухня, а аз минах кажи-речи на неговия режим. Хич не ми се въртеше в кухнята и ядях салати основно.
За почивните дни няма да ходим никъде. Набелязали сме си приятни задачи и обиколки, основно май за предстоящия ремонт на детската. Ако и времето е слънчево, още по-хубаво!
Маги, бързо възстановяване на Моника!
Оскарите са ми досадни в детайли. Ползвам списъкът с номинирани за листа с филми, които може да гледам. Така се бях хванала да гледам онзи странен филм "Мис Слънчице" например.
Хайде, яхвам "Откраднат живот", че не го хващам по телевизията.

Бубе, мерси!
Маги, бързо да оздравява куклата!
Купихте ли вече мартенички? Аз днес исках да отида, ама смотаната педиатърка ме държа 1,30 да ми преиздаде билничния  поне го оправи, че онзи ден ми спореше как не била в нея грешката.
Много ме яд на времето, по цяла седмица е страхотно и дойде ли събота се скапва, все едно нарочно ми съботира плановете за семейни разходки. Надявам се почивните дни да са хубави и слънчеви, за да миже кой каквито планове има да ги осъществи.

Маги, скорошно оздравяване на Моника! То с тези амплитуди на температурите...

Аз купих мартенички, други правих сама, но остават още няколко по-специални да взема утре. Ех, едно време в училище можех да си навържа цял ръкав от гривнички, а сега най-вероятно ще получа 2-3. Имаше една много подходяща картинка - мартеница, български обичай за проверка колко приятели са ти останали.

Нищо не свърших днес, само едно пазаруване направих, но нямаше всичко, което ми трябва за вечеря, та пак трябва да се разкарвам до някой магазин. Яд ме е на себе си, че имам свободно време, а ми липсва организация и доста се моткам с всичко. Дано с хубавото време навън да ми дойде и музата за повече действеност. 

Привет! Да ви навестя по никое време. Чета ви тия дни, но тъй като нищо особено не ми се
случва, освен гледане на филми с Мерил Стрийп, докато сервирам напитки от млечния бар, си мълча. Вече хич не ме свърта вкъщи, та обмислям дали да не разширим бара и да сервираме и на открито, ако можете да ми проследите мисълта
Бубе, пу пу... много сладко романтични сте ми Все така да се обичате!
Чери, добре дошла и идвай пак

Оскарите... Само на мен ли ми де струва, че БГ творците са в тежка депресия. Номинираният ни филм отново е мрачен като усещане, не бих ди го причинила да го гледам, не и сега.

Киви, много ранобуден З 2
Слагай маси на открито, всички заведения го направиха вече Само този чай от копър на изхода може да ти създаде известни ограничения при избора на място.
Ходих при моята бивша колежка католичка на карнавал в селото им. Много хорА, много кукери, много ракия пият хората, ей Продъниха ми се ушите. Късно вечерта се прибрахме само жени /тя има 3 сестри/ и пяхме който каквото знае и както може, та вчера ме беше прегракнало гърлото. Мъжете ни бяха така добри да се грижат през това време за животни, внуци и тъщи и да ни отменят за почти един ден.  
Сляпата Вайша я харесах чак когато Свирчо взе наградата. Разказа четох още миналата година, по повод участието на филма във фестивала в Берлин и тогава много се бях впечатлила. "Живей тук и сега" е хубаво мото и според мен, няма как затъването в миналото или бляновете по бъдещето да се представят по по- впечатляващ начин. Самият рисунък ми напомня за илюстрациите на "Български народни приказки" от моето детство, в същите черни, зелени и кафяви щрихи е. Още тогава не ми харесваше и предпочитах друг да ми чете приказките, аз само да слушам. Та най- много и за Вайшата да кажа пак думите на НИ2, че изкуството е за да те шокира и провокира, не да ти харесва или дразни . Радвам се, че по- разбиращи от мен са го оценили и както всички казват, надявам се това да даде тласък повече хора да пишат и да творят
Вчера предимно четох коментари на майки и учителки по повод сбиването на двете деца в 52-ро училище. Много объркваща ситуация, но дано наистина накара всички нас да се замислим какво трябва да се промени. Явно нито азиатският строг модел, нито демократичният шведски са подходящи и приложими за нас Аз имам две предложения: 1. Междучасията да не се застъпват за да могат повече хора да следят какво се случва /учителката, охраната, медицинския персонал/ сред 20-30 беснеещи деца. 2. Задължително случилото се да се коментира и обсъди с психолози във всички училища и детски градини, като присъстват деца, родители и учители.
Изобщо тежки новини имаше в последните дни и вчера. Зная, че тук съзнателно не се следят, но случаите са такива, че би било пагубно да си затваряме очите и да ги отхвърляме с лека ръка.

На мен напоследък нещо хич не ми се пише. 

Възползваме се от хубавото време и по цял ден сме навън.

Не съм гледала новини и не знам какво се случва и какви инциденти отново са станали, освен за някакво 11 годишно дете, но само толкова.

Новините са ни такива, като цяло медиите са такива - гледаме, четем и слушаме само за убийства, катастрофи, смърт, тероризъм, побой, протести..и въпроса "кой е виновен?". Как да възпитаме у децата си чувства за добро, когато те не го виждат никъде. Никъде не виждат последствия от добро и лошо.

Добро утро!
Мен вече ми тестваха психиката. Брей, толкова да мразя тия изследвания, че един час после ми е свит стомахът. Много е кофти като се съсредоточа върху усещането. То свивай, то разпускай, пък дишай, пък не дишай
От новините ми настръхва косата и ми влияят зле, меко казано. Чат-пат дочувам по нещо. Тези дни е така и учудващо съм в час. В никакъв случай не трябва да си заравяме главите в пясъка. Сега ще се пошуми и след месец всичко ще е утихнало. Ама то късата памет ни е болно място по начало. Не сме от народите, които правят анализ и адекватно да променят начина си на живот.
Така и не успях да изгледам филма "Сляпата Вайша". Мярнах само кадри. Напомня ми на картината"Писъкът" като рисунък. И тъй като картината е много с насочено послание за времето, в която е рисувана, сигурно и филмът има такава цел. Истинското изкуство трябва да е непреходно във времето и винаги да те кара да намериш актуалния прочит. Поне аз така го разбирам. Затова и не съм привърженик на т.нар. съвременно изкуство. Не съм убедена в неговата актуалност след години.
Днес или утре ще купувам мартеници. Много обичам този обичай! В училище събирах по много, ама то е разбираемо - около 34 човека в клас, хайде и от съседните някой да върже, вечерта от тренировките, родители, роднини... и то става като гипс, ошарен от всички, които пътьом си срещнал. Бубе, хареса ми много тази закачка с приятелите!

Свекс, явно сина ти и академията имат един и същ прочит на съвременното изкуство. Мен точно картините ме спряха, не съм задълбавала в посланието, иначе е хубаво, аз гледам да живея така напоследък, преди имах склонност да планирам и обмислям за 100 години напред. Къде ти попадна разказа? Бих го прочела без да ме натоварват образите, наистина микс между писъкът и бг приказки... втриса ме като ги видя.
Новините са ужас... в училищата е изтървана работа. Не знам как да коментирам, не са виновни учителите, народ без възпитание и без ценности сме, без вътрешна доброта. Не се ли възпита детето с добър пример и не го ли носиш по рождение желанието да си добър, загубена кауза...

Здравейте  Колко е хубаво, когато навън е слънчево! Все си мислех, че настроението ми не може да се повлияе от атмосферните условия, но не е така. Не си представям да живеех някъде, където вечно е сиво и влажно.

Киви 

Новини не гледам по телевизията, но неминуемо се натъквам на тях в интернет. Не искам да си затварям очите пред действителността, но само като си помисля за този "инцидент" с децата... много живо си го представям и направо се депресирам. И пак няма виновни, както с жената в тунела! Ами, крайно време е някой да поеме отговорност за действията или бездействията, не може всеки да си измива ръцете!

Нещо и друго да ви се оплача. От месеци не си бях писала с момичето, на което бяхме кумове  Все аз инициирах разговори, та последния път и казах тя да пише или да се обади, когато може. Е не, пак се пречупих. Просто ми е тежко да знам, че има човек, който ме мрази (за което наистина нямам вина) и ми се искаше да имаме някакви служебни отношения на познати, които за празници поне се чуват (предишното ни близко приятелство е отдавна загубено). И отново получих едносрични отговори. Е, значи не е в мен проблемът, трябва да разбера, че тя просто повече не иска да общува и да престана да се чувствам виновна, че не съм опитала да оправя нещата.

Киви, ето го:
http://kultura.bg/web/%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%88%D0%B0/
Бубе, най- трудната борба с мен самата е била да приема, че не може всички да ме харесват. Не е лесно да се обясни, сам трябва да стигнеш до идеята, че усилията да поправиш положението са изгубено време.
Специално от новината за сбиването съм лично засегната в миналото. И то не от НИ2, за когото по принцип винаги съм била нащрек, заради по- буйния му нрав, а от послушното дете- мечта НИ1. Пред очите ми, на двора, докато играеше със съседчетата, едно детенце го копна с мотиката по главата, без да иска, докато правеха дупки да сеят поникнал кромид. Не беше кой знае какво за щастие, но всички се изплашихме. След време, когато беше в първи клас, в училищният двор правеха някакви изкопи и имаше разпръснат чакъл. През междучасието всички се събрали да хвърлят камъни в рова, едно от децата направило крачки напред /да е по близко до целта/ и отзад един камък му спукал главата. Пак дето викат, малкият дявол, ходи с превръзка седмица и раната зарасна, без последствия. И за късмет, не е бил камък, хвърлен от моето дете . Казвала съм, че той учеше в експериментално училище, по метода на академик Сендов и учителите бяха все заслужили, с орден "Кирил и Методий". Първата работа на класната им беше да ни съберат на съвместна среща с децата и да обсъдим какво и що. Спомням си, че виновни бяха всички, хвърляли камъни, почти целия клас, барабар с момичета. За наказание ги накараха да съберат на голяма купчина чакъла и да пазят през междучасието никой да не го пипа. Тази история още му държи влага и като види някъде разпилени камъни, цъка и започва да ги събира и да търси на кого са. Аз пък изтръпвам, защото макар и не с фатален край съм била в ситуация на майка с дете жертва и на дете евентуален причинител. Еднакво гадно и ужасно е

Добър ден,много липси напоследък Дано да не пишат по хубави причини ,от тези с птичките и пчеличките,а скоро и щъркелите
  Миналата година по това време хващах гората,вече бременна,много хубав период ми беше,като се сетя и ми става носталгично едно ...Нямам търпение за второ детенце,след 2-3 години
  Оскарите ги гледах от части,за първа година не им се отдадох изцяло,ма ми беше много мило,че има българска следа на червения килим.Дано и за в бъдеще да има вдъхновение човека и да прави нови проекти.Иначе филма не го гледах,доста ми е мрачен и на мен.Прилича ми точно на комунистическо филмче.Но историята си я бива
  За случката с детенцето .....думи нямам.Много тежко ги преживявам такива новини,от както съм майка   голям рев му ударих,като дадоха якенцето на детенцето на столчето да стои,,,,и водичката му Не искам и да си  представям как се живее с такава болка.И тук виновна е средата,не учителите а в къщи и на улицата...То е ясно ,че в училище не вървят нещата , не се получава да се градят ценности там,но поне да има контрол и чувство за наказание и последствия.По мое време учителя се уважаваше,имахме страх...И ние сме правили бели и спречквания,но такова чудо,,,нямаше.Трябва по-честа комуникация:родители-учители...Друг е въпроса,че на прост човек е късно на 40 години да му обясняваш как да възпитава детето си...Сложно е много,радвам се,че поне още няколко годинки няма да ми се налага да се сблъсквам с тези казуси.
 

Ето пак късата народна памет! Системата на Сендов по думите на майка и татко е била тотално отречена, отритната. 100% е имало слабости в сравнение с класическата закостеняла система. Е, да, ама е имало добри практики, които също са били затрити. Аз тази система не я знам в детайли, просто знам, че е имало училище в града, в което е била засилена междупредметната връзка, най-грубо казано. Свекърва, помня, че преди време беше обяснявала по-подробно.
Няма да забравя шока в 5- ти клас. От началното (малко) училище се метнах с приемен изпит в огромно училище. Е, да, ама докато преди ни дондуркаха, изведнъж ни хврърлиха в дълбок ров. Всеки даскал влизаше, изпяваше си урока, заливаше ни с домашни и си излизаше. Никой не се интересуваше за следващия път по колко още неща трябва да се готвим. Тотална пропаст между отделните предмети! Добавям и шумът в тази сграда, за който и до ден днешен не е направено нищо, за да се намали като вредно влияние. Добавям и безумното сменяне всеки месец в различна смяна да си... Три години беше ад! В гимназията се родих! Най-малкото нямаше толкова шум и сменяхме смените на срокове.
Инциденти винаги е имало и винаги могат да станат! Важно е какво и как да бъде направено като превенция. В гимназията две от трите зам.-директори (жени) поддържаха тясна връзка с учениците. Питаха, интересуваха се, говорехме с тях за всичко, което по някакъв начин ни провокираше. Може на някой да му се е струвало като развяване на клюки, но те знаеха какво се случва в семейството и в главите на учениците.

Бубе, явно е време да се отърсиш от тези контакти. Много е болезнено! Аз два пъти съм преживяла подобен крах с мои приятели. ММ го изживя сравнително наскоро, когато негов приятел от 15 години взе, че се ожени и дори не ни каза. Това момче го канехме за кум. Разбрахме за сватбата от общи приятели, а те от ФБ. Бяхме обидени! Не ни е за яденето и пиенето! Та ние ходим на 2-3 сватби всяка година. Беше ни болно, че не сподели: Ще се женя. Няма да има сватба. Можете да дойдете в дома, ако искате.
Вече философски приемам нещата, че човек се освобождава от познанства, за да направи място за нови хора, нови преживявания, нови стремежи.
Лоли писала! Няма да поправям.