⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Февруари топлота и обич

Да, с второ дете е много по- различно *THUMBS*
Хехе, ей сега си спомних, как ми каза "Играя си на кукли!", няколко дни след прибирането със Змей1. *INLOVE* *INLOVE* Направо си непоклатима, все така да е! *THUMBS* *INLOVE*
Аз като никога не съм обичала да си играя с кукли, дали ще съм лоша майка? Много се чудя понякога, за Илиян съм сигурна, че ще е добър баща.. Той има нюх просто.. Всички го забелязват.. С мен чуждите деца са много спокойни, ама моето.. Хм? Снощи пак си мислих за това..

Сигурно ще си играя на кукли за първи път в живота и аз  *crazy*

И най-мразя неадекватни хора в напечени ситуации, сигурно ще съм баш такава  :angry:
Тони и да го мислиш и да го пресмяташ, реалността е нещо съвсем различно. Няма как да си роден подготвен за родител. Всичко е много различно, но ти се поднася на час по лъжичка, затова се казва, че родителите израстват с децата си и е напълно вярно. Ще бъдеш различен човек, детето ще изведе по-доброто от теб, ще добиеш много нови умения, въобще... не го мисли *THUMBS*
Цитат на: svekarva в 08.02.2017 12:32

Да, с второ дете е много по- различно *THUMBS*
Хехе, ей сега си спомних, как ми каза "Играя си на кукли!", няколко дни след прибирането със Змей1. *INLOVE* *INLOVE* Направо си непоклатима, все така да е! *THUMBS* *INLOVE*


Забравила съм го това с куклите, обаче твоята памет е феноменална. Мерси!

Тони, Мари е права, че детето вади по-доброто от теб. Ситуациите, които те вадят от зоната на комфорт са ежедневие понякога и после се чудиш сам на себе си, от къде са дошли тези сили и умения. Плюс това няма лоши майки,  ще бъдеш точно такава от каквато детето ти има нужда, за да си научи уроците, дори и това да не му допада винаги.
Аз имах предвид първите ситуации, хранене, преобуване, преобличане.. То куклите (от моето време) не се възпитаваха и да бях играла с тях, пак нямаше да имам тренинг в това   =]  ;)
тва с хранене и преобуване всеки почти го мисли много, на момента нямаш време да го мислиш.
Както казваше докторката в болницата- както и да го изкъпете, все ще е изкъпан накрая. :D :D :D
Важното е да не се втилясваш в нищо- независимо от темата, било то какво хранене ще има. В един момент се примиряваш че не винаги всичко зависи от теб и твоите методики, колкото и да си вярвал в тях преди бебето. :D
Цитат на: alexandrova_90 в 08.02.2017 13:05

Аз имах предвид първите ситуации, хранене, преобуване, преобличане.. То куклите (от моето време) не се възпитаваха и да бях играла с тях, пак нямаше да имам тренинг в това   =]  ;)


Ами ето, забравя се...
И мен ме плашеше супер това ...
Сега направо смешно ми се вижда, като се има предвид с какви ситуации се сблъсквам ежедневно в изграждането им като личности, ето това ми се вижда истински страшно, ама в началото като не може да си го представи човек(и по-добре, да е на час по лъжичка), за къпането се притеснява...
Тони, не го мисли Нероден Петко :)) Няма по-лесно от хранене, преобличане и преобуване на новородено. След това като почне да се върти като вретено ела го преобуй.
Живота е странно нещо.Давани изпитания по-малко във възходяща перспектива, че накрая като дойде най-голямото да сме подготвени, уж ;) Та така е с децата.В началото притесненията са малко, за преобуване, къпане, хранене.После стават за характер, разбиране, навици, отношение.После идва екзистенциалния въпрос - Успях ли да направя добър и стойностен човек и те така. Няма празно.Аз днес се боря с малък характер, който иска всичко да става по нейния начин, не ми дава нищо и само се крещи в къщи на моменти.Не се гордея със себе си, но и аз нямам сили.Утре ще се опитвам да я науча на нещо ново и различно.

Ох днес ми е много меланхоличен ден!
Хахах тамън щях да пиша за въртенето и Панди ме е изпреварила  =] Мойта като я сложа на повивалника така си върти дупето, все едно кючек играе :)) И аз в началото се чудех за памперса, къпане и тн...сега в сравнение с кърменето (началното му напасване, докато тръгне) ми се виждат като детска игра  =] Споко, нали знаеш приказката братята с колата - неволята учи  ;)
За книгите да кажа, че Тютюн я прочетох на един дъх в училище. Джейн Остин и сестрите Бронте много ги харесвам  *INLOVE*  Не обичам да чета книги втори път обаче, трябва по някое много голямо изключение да се случи  :\
Хехе, да се включа и аз с любимото на всички ни "чакайте да видите" Та чакайте да видите какво се случва в пубертета, пък и какво като се сгаджосат и станат семейни :funny:
И още една приказка на майка ми и баба ми, която е в разрез на съвременните теории, но на мен ми звучи правдива за първите години "Децата не помнят как са гледани" :)
Цитат на: svekarva в 08.02.2017 13:57

И още една приказка на майка ми и баба ми, която е в разрез на съвременните теории, но на мен ми звучи правдива за първите години "Децата не помнят как са гледани" :)


*THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

:))  :)) :))  *THUMBS*
emmmmmy :)) :)) :)) :))

svekarva стига си ни разваляла изненадата от тийн годините  :[ . Аз пък много обичам да си говоря с бъдещи родители, казват че им действам успокояващо. Имам една прителка която изживява майчинството като ужас, все едно майко мила за нея са писали, и винаги плаши всички бременни и бъдещи такива с " ооооо ще видиш ти като родиш какво е!!!"  Пък аз им казвам, че като родят да си гушкат бебето по цял ден, ако реве да си спи при тях, че малко е тегаво първия месец но после става по-лесно, да не се вторачват във всеки рев, че си е нормално, и не , не веднага след коликите никнат зъби и не, няма нужда да даваш разни гелчета и хапчета и така :)
Еми, уцели точно със стаите. Моето второто даже си няма стая...